Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 286 от 24.11.2023, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно гражданско дело 262/2023
Вид
Решение № 286
Подписан
24.11.2023
В сила
17.12.2024
Състав
Мирослав Георгиев Маринов, Ралица Иванова Хаджииванова, Петранка Бонева Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б."а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.76, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 430, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Шумен, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ. Въззивно гражданско дело № 20233600500262 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №801/02.11.2022г.. по гр.д.№2986/2021г. ШРС е отхвърлил предявените от “Юробанк България” АД- гр. София, представлявано от Д.Б.Ш. – изпълнителен директор и М.В. - прокурист, против Р. И. В., лично и в качеството й на наследник на починалия кредитополучател В.А. В., искове с правно основание чл. 422, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, за признаване за установено съществуването на вземане за парична сума в размер на 19 048.80лв., представляваща главницата по договор за потребителки кредит № HL 24918 от 20.07.2007г. и допълнителни споразумения към него, сключени между „Българска пощенска банка“АД-гр. София и В.А. В. и Р. И. В., парична сума в размер на 13 749.43 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.10.2009г. до 21.01.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист – 24.01.2011г до окончателното изплащане на сумата, и за които взимания са били издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №171/26.01.2011г. и изпълнителен лист от 26.01.2011г. по ч.търг.д.№295/2011г. на ШРС, като неоснователни. Със същото решение са отхвърлени и предявените от “Юробанк България”АД-гр.София, против Т. В.

В., в качеството й на наследник на починалия кредитополучател В.А. В., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, за признаване за установено съществуването на вземане за парична сума в размер на 4 762.20лв. представляваща главница по договор за потребителки кредит № HL 24918 от 1

20.07.2007г. и допълнителни споразумения към него, сключени между „Българска пощенска банка“АД-гр.София и В.А. В. и Р. И. В., за парична сума в размер на 3 437.35 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.10.2009 г. до 21.01.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист – 24.01.2011г. до окончателното изплащане на сумата, и за които вземания са били издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 171/26.01.2011г. и изпълнителен лист от 26.01.2011г. по ч.търг.д.№ 295/2011г. по описа на ШРС, като неоснователни. Отхвърлени са и предявените от “Юробанк България” АД- гр. София против А. В. В., в качеството му на наследник на починалия кредитополучател В.А. В., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, за признаване за установено съществуването на вземането за парична сума в размер на 4 762.20 лв., представляваща главницата по договор за потребителки кредит № HL 24918 от 20.07.2007г. и допълнителни споразумения към него, сключени между „Българска пощенска банка“АД-гр. София и В.А.

В. и Р. И. В., за парична сума в размер на 3 437.35лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.10.2009 г. до 21.01.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист – 24.01.2011г. до окончателното изплащане на сумата, и за които вземания са били издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 171/26.01.2011г. и изпълнителен лист от 26.01.2011 г. по ч.търг.д № 295/2011г. на ШРС, като неоснователни. Отхвърлени са и предявените от “Юробанк България” АД-гр. София, против В. В. В., в качеството й на наследник на починалия кредитополучател В.А. В., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, за признаване за установено съществуването на вземането за парична сума в размер на 4 762.20лв., представляваща главницата по договор за потребителки кредит №HL 24918 от 20.07.2007г. и допълнителни споразумения към него, сключени между „Българска пощенска банка“АД-гр.Шумен и В.А. В. и Р. И. В., за парична сума в размер на 3 437.35лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.10.2009 г. до 21.01.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист – 24.01.2011г. до окончателното изплащане на сумата, и за които вземания са били издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №171/26.01.2011г. и изпълнителен лист от 26.01.2011г. по ч.търг.д.№295/2011г. на ШРС, като неоснователни. Присъдени са и следващите се деловодни разноски.

Решението е обжалвано от ответната страна в частта, с която претенциите касателно дължимостта на законната лихва върху неиздължената главница, за периода 29.06.2016г.01.11.2021г., са отхвърлени. Сочи, че същото се явявало неправилно и необосновано, постановено след непълна, неясна и неправилна преценка на фактическата обстановка по делото, по подробно изложени съображения. Неправилно съдът приел, че кредитът бил погасяван редовно от кредитополучателите, поради което и банката нямала право да начислява лихва за забава. Редовно погасяване не било налице и след сключените две 2 споразумения., тъй като с вноската от 700лв., без промяна на останалите условя по договора, задължението не би могло да бъде изплатено до настъпване на падежа.

Първоинстанционният съд отричал и кредитът да е станал предсрочно изискуем, но въпреки това се позовавал на приетата по делото експертиза за размера на дълга, отразяваща реалната ситуация по кредита-, т.е. че същият станал предсрочно изискуем на 24.01.2011г., поради което след тази датата договорна лихва не била начислявана, а само законна такава, както било присъдено с издадената заповед за незабавно изпълнение.. Налице било противоречие между приетата фактическа обстановка и приетата експертиза, довело до грешни изводи относно размера на дълга. Моли същото да бъде отменено в сочената част и постановено друго, с което заявените претенции с правно основание чл.422 от ГПК касателно дължимата законна лихва върху главницата/посочена в таблица в уточняващата молба от 06.07.2023г./, за периода 29.06.2016г.-01.11.2021г., бъдат уважени.

Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въз основа на депозирано от „Юробанк и Еф Джи България” АД- гр. София/сегашно наименование „Юробанк България“АД-гр.София/ заявление, по реда на чл.417 от ГПК, е издадена заповед №171/26.01.2011г. по ч.търг.д.№295/2011г. на ШРС , по силата на която е разпоредено длъжниците В.А. В. и Р. И. В. да заплатят на ищцовото дружество: сумата 83190.25лв.-главница, 29560.95лв.-договорна лихва от 27.12.2007г. до 21.01.2011г., 899.92лв.-такси от 25.11.2010г. до 21.01.2011г. и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда-24.01.2011г. до изплащане на вземането, както и 2273.02лв.-платена държавна такса и 1892.30лв.-адвокатско възнаграждение. Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист от 26.01.2011г..

На 29.07.2007г. бил сключен договор за потребителски кредит № HL 20.07.2007 г., по силата на който „Българска пощенска банка“АД, в качеството на кредитор, предоставило на Р. И. В. и В.А. В., съпрузи , в качеството им на кредитополучатели, потребителски кредит за сумата в размер на 85 000лв., от които 64 902лв. - за рефинансиране на ипотечен кредит към „Банка ДСК” ЕАД и 20 098лв. - за текущи нужди, срещу насрещното задължение на кредитополучателите солидарно да врърнат кредита на 120 равни месечни вноски в размер на 1 006.75лв., считано от датата на откриване на заемната сметка, а именно – до 27.07.2017г, с падеж 21-во число на месеца, след датата на откриване на заемната сметка.

Уговорено било годишната лихва да е в размер на сбора от базовия лихвен процент за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 0.45 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в лева възлизал на 7%. При просрочие на дължимите вноски страните договорили лихва за забава в размер на сбора от лихвата за редовен кредит плюс 3 наказателна надбавка от 10 пункта съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, а съгласно чл. 4, кредитополучателите следвало да заплащат на банката годишна комисионна за управление на кредита в размер на 0.3% върху размера на непогасената част от главницата, комисионна 1.5% върху размера на кредита и еднократно административна такса в размер на 40 лв., дължима при подаване на документите. В тежест на кредитополучателите са възложени и разноските, свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията, както и разноските по организиране и провеждане на принудително изпълнение върху предоставеното обезпечение, разходите за оценка на недвижимия имот, обезпечение по кредита, както и всички такси за учредяване, вписване, подновяване и заличаване на ипотеката по ал. 1.

Не се спори между страните, че предоставеният кредит бил усвоен от кредитополучателите, а и в този смисъл е заключението на приетата в хода на първонистанционното производство ССЕ.

След издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, на 25.11.2011г. между страните било сключено споразумение за уреждане плащането на дълга, като съгласно т. 1 от същото, страните приели за установено, че към датата на сключване на споразумението размерът на задължението по договор за кредит № HL 24918 от 20.07.2007г. възлиза на 108 897.42 лева, без начисление на законовите лихви, за което били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.търг.д.№295/2011г., включващ 83 190.25 лв. - главница, 29 560.95лв. - договорна лихва от 27.12.2007 г. до 21.01.2011 г.; 899.92 лв. – такси от 25.11.2010 г. до 21.01.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.01.2011 г. до изплащане на вземането, както и направените по заповедното производство разноски: 2 273.02 лв. - държавна такса и 1 892.30лв. - адвокатско възнаграждение. В споразумението било отразено, че длъжниците са уведомени за издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист към нея. Отразено е и че се задължават да започнат погасяването на дълга по процесния договор с внасянето на 21.10.2011 г. на сумата от 13 272.88 лв., а събразно чл. 4 от същото споразумение се задължили да изплащат задължението на месечни вноски в размер не по-малко от 700 лв., платими в срок до 30-то число на текущия месец. В. 4.1 по споразумението е посочено, че същото е в сила до 30.10.2012 г., когато длъжниците ще имат право да извършват необходимите действия по рефинансирането на остатъка от задължението си, съгласно условията за нови жилищни кредити на „ЮРОБАНК и Еф Джи България“АД. Страните са приели и че при изпълнение от страна на длъжниците на задълженията по т. 3 и т. 4, банката да не предприема процедура по образуване на изпълнително дело и предприемане на изпълнителни действия.

На 16.05.2014г. страните сключили ново споразумение, по което приели, че към датата на сключването му размерът на задължението по договор за кредит № HL 24918 от 20.07.2007г. е в размер на 94 058.17 лв., за което били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.търг.д.№295/2011г., като кредитополучателите доброволно се задължили да продължат да изплащат задължението на месечни вноски в размер на 4 минимум от 700лв., дължими до 30- то число на текущия месец. Споразумението било сключено за срок от 6 месеца /т.5/, считано от датата на подписването му, като влизало в сила от датата на постъпването на първата погасителна вноска в размер на 700лв..