Решение № 324 от 14.07.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Г. Въззивно гражданско дело № 20251800501160 по описа за 2025 година

С Решение № 275/09.09.2025г. по гр.д. № 2124/2024г. на Районен съд – гр. Ботевград е допуснато извършване на съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ботевград (ведно с построената в него сграда с идентификатор ***), поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ботевград, поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ботевград, поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-49 от 14.10.2011 година на изпълнителния директор на АГКК, и поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-49 от 14.10.2011 година на изпълнителния директор на АГКК, между съделителите В. Н. К. с ЕГН **********, М. Н. Н. ЕГН с **********, Р. Н. Н. с ЕГН ********** и П. С. П. с ЕГН **********, при квоти: 1/6 (една шеста) идеална част за В. Н. К., 1/6 (една шеста) идеална част за М. Н. Н., 1/6 (една шеста) идеална част за Р. Н. Н. и 3/6 (три шести) идеални части за П. С. П..

Настоящото производство е по реда на чл. 258 от ГПК и е образувано по въззивна жалба на П. С. П. срещу частта от горното решение, с която е допуснат до делба поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на Ботевград, област София, община - Ботевград, одобрени със Заповед №РД-18-49 от 14.10.2011 година на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота в Ботевград, вилна зона „Чеканица“, местност „Чеканица“, с площ от 715 /седемстотин и петнадесет/ кв.м., при съседи на имота: ПИ 05815.1СЧ.77; ПИ *** и ПИ ***, ведно с построената в имота самостоятелна сграда с 1 идентификатор *** със застроена площ от 20 /двадесет/ кв.м., брой етажи - един, предназначение - жилищна сграда, еднофамилна.

Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че при постановяването му Ботевградският районен съд не бил обсъдил всички събрани по делото доказателства, направил превратно тълкуване на събраните по делото доказателства и не отчел факти, касаещи правилното разрешаване на спора, с който е сезиран, както и допуснал нарушения на материалния и на процесуалния закон. Намира, че не е следвало да се ценят показанията на св.

Х. Г. и възпроизвежда части от тях. Оспорва заявеното от този свидетел, че П. пребивава в Ботевград след смъртта на майка си, като изтъква, че е на постоянен трудов договор още от 2014 година, като местоработата му е именно в Ботевград, където живее постоянно от този момент. Оспорва извода на съда, че св. Г. не е заинтересован от изхода на делото. Оспорва и извода му, че свидетелите Е. В. и М. М.ов са в приятелски и близки съседски отношения със семейството на П., поради което не кредитирал показанията им. Счита, че точно тези двама свидетели са собственици на имоти, които са съседни на процесния, като техните възприятия са непосредствени и лични. Намира, че от страна на наследниците на Н. Н. не било опровергано твърдението, че с даването на фургон през 1990 година неформално е извършена делба между Н. Н. и Б. С.а, след което последната започнала да владее процесния имот като свой собствен, демонстрирала е, че е неин, и никой не й се е протовопоставял и не е претендирал права върху него. Сочи, че именно това неформално разделяне било дало основание на Н. Н. да се снабди с документ за собственост на друг съседен поземлен имот. Оспорва приетото от БРС, че имало спор между съделителите относно водомер, тъй като в местността „Чеканица“ на гр. Ботевград няма и никога не е имало водомери. Счита, че са налице всички законови предпоставки за уважаване на направеното възражение за придобиване на процесния имот по давност. Моли съда да отмени обжалваната част от Решение № 275 от 09.09.2025г. по гр.д. 2124/2024 година на БРС и да не допусне съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Ботевград, тъй като имотът е придобит по давност от П. С. П..

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от В. Н. К. и М. Н. Н., чрез адв. Б., които считат, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Изтъкват, че в случая е налице типична хипотеза на съсобствен имот с твърдение на един от съсобствениците, че е придобил по давност частите на другите съсобственици. Намират, че правото на собственост на ищците, след като е възникнало по наследство по закон, не може да бъде изгубено, освен ако не бъде придобито по оригинереи или деривативен способ. Развиват принципни съображения във връзка с придобивката давност. Сочат, че в случая П. С. П. е владелец само на собствената си идеална част от имота и е държател на идеалните части на останалите сънаследници, а за да се превърне във владелец на целия имот и да придобие собственост върху него по силата на давност, той е следвало да докаже, че е отблъснал владението на останалите съсобственицисънаследници, т.е. да е довел до знанието им намерението си да свои имота изцяло и да ги е уведомил, че отказва да признае правата им, като не оставя у тях съмнение за новото си субективно отношение към вещта. Подчертават, че не е достатъчно да се установи ползването на имота в продължение на законоустановения срок от време, но е необходимо също така, намерението му 2 да го държи за себе си да е било изрично демонстрирано пред останалите сънаследници. Намират, че в настоящия случай това не се установява.

Оспорват доказателствените искания на жалбоподателя. Молят съда да остави въззивната жалба без уважение, със законните от това последици.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не изразява становище по спора.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата Р. Н. Н., редовно уведомена, не се явява, не се представлява и не изразява становище.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемите В. Н. К. и М. Н. Н., редовно уведомени, се представляват от адв. Б. (като В. К. се явява лично), който оспорва жалбата, поддържа отговора и моли съда да потвърди обжалваното решение със законовите последици.

Настоящият съдебен състав намира, че фактическата обстановка, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не следва да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

1. По валидност

Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана. Като страни по делото са конституирани и са участвали всички съсобственици на делбените имоти.

2. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.

3. По същество

Настоящият съдебен състав споделя напълно изложените в обжалваното решение мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение, както и в отговор на наведените във въззивната жалба доводи, съдът отбелязва, че, безспорно, в случая съсобствеността върху процесните имоти е възникнала от наследяване. В такава хипотеза, ако някой от съсобствениците да упражнява еднолично фактическа власт върху някой от тези имоти, упражняването й продължава на основанието, на което е започнало, докато то не бъде променено. Това основание (в случая 3 наследяване), обаче, признава права върху имота и на останалите съсобственици. Поради това упражняващият фактическа власт съсобственик е държател на техните идеални части от този имот и владелец на собствените си идеални части от него. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, това е достатъчно за оборване на презумпцията на чл. 69 от ЗС.

Съответно, за да придобие по давност право на собственост върху чуждите идеални части, този съсобственик трябва да превърне държането си върху тях във владение, като за целта извърши действия, с които по явен и недвусмислен начин демонстрира отричане на владението на останалите съсобственици, т.е. манифестира, че е престанал да държи чуждите идеални части от вещта за техните действителни съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.

В конкретния казус това не е доказано. Дори доведените от ответника свидетели В. и М.ов не съобщават такива обстоятелства по отношение на спорния поземлен имот с идентификатор *** и построената в него сграда с идентификатор ***. Вместо това св. В. само сочи, че ответникът П. се „грижи“ за имота и го „поддържа“, както и че е прокарал нов водопровод в него, а св. М.ов – че П. и майка му (Б. С.а) са „работили“ по мястото. Тези действия, обаче, са напълно неразличими от действията, които всеки друг съсобственик може да извършва в този имот, а и не изключват възможността за извършване на напълно идентични действия от страна на останалите съсобственици. Те касаят само фактическото управление и ползване на имота, без да свидетелстват за намерение на П. да го счита изцяло за свой, а още по- малко – да демонстрират такова намерение пред останалите съсобственици и отблъскване на тяхното владение. Поради това съдът намира, че установените от свидетелите действия на П. П. и неговите родители в спорния имот не може обосноват извод за упражняване на владение върху него, нито за манифестиране на такова владение по отношение на останалите съсобственици на имота. Наистина, тези свидетели неколкократно заявяват, че са виждали само П. и неговите родители в този имот, както и че го считат за техен, но това не е достатъчно да се изпълнят изискванията за доказване на преобръщане на владението съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК. По тези съображения следва да се приеме, че поземленият имот с идентификатор *** и построената в него сграда с идентификатор *** не са били владени от П. и не са придобити по давност от него. Тези два имота са останали съсобствени между всички сънаследници на общия наследодател П. Н. А. и поради това правилно са били допуснати до делба с обжалваното решение.

Неоснователно жалбоподателят черпи аргументи от фактически несъответствия между свидетелските показания и приетото от районния съд, както и оспорва изводите му за заинтересованост и незаинтересованост на свидетелите. Както се посочи по- горе, показанията (вкл. тези на свидетелите на жалбоподателя) не носят никаква информация за релевантния въпрос за преобръщане на владението. Поради това, независимо дали са били неправилно ценени, респ. неправилно неценени, от страна на БРС, те са без значение за изхода на делото. Така, дори да се споделят изложените във въззивната жалба доводи по този въпрос, те няма да доведат до промяна на извода за липса на упражнявано давностно владение на П. върху спорния поземлен имот и построената в него сграда.

4

Неоснователен е и доводът, че наследниците на Н. Н. не били опровергали твърдението, че с даването на фургон през 1990 година неформално е извършена делба между Н. Н. и Б. С.а, след която последната започнала да владее процесния имот като свой:

На първо място, не наследниците на Н. е следвало да опровергават твърдението на П., а П. е следвало да докаже това изгодно за себе си твърдение (арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК), което, обаче, не е постигнато по делото. Дори доведените от него свидетели не установяват такава уговорка, а само че бащата на П. бил дал фургон на Н., както и че Н. е обработвал мястото с фургона, но това е недостатъчно за доказване на твърденията на жалбоподателя за разделяне на поземлени имоти.