Решение № 7237 от 19.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7237 гр. София, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110159309 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България /ищец/ срещу Т. В. Б. /ответник/ установителни искове, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 1359.10 лева - непогасена главница, дължима по договор за потребителски стоков креди № CREX-18314818 от 23.12.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 29.11.2021г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 143.72 лева - договорна лихва за периода от 01.03.2021г. до 01.01.2022г.; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 86.80 лева – мораторна лихва върху главницата за заемна сума за периода 01.04.2021г. – 16.11.2021г. при условията на евентуалност – ако съдът приеме, че предсрочната изискуемост не е обявена на длъжника преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 29.11.2021г., са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр.

1 чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Т. В. Б., да заплати на ищцовото дружество следните суми: 1359.10 лева - непогасена главница, дължима по договор за потребителски стоков кредит № CREX-18314818 от 23.12.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 29.11.2021г., до окончателното плащане; 143.72 лева - договорна лихва за периода от 01.03.2021г. до 01.01.2022г.;

86.80 лева – мораторна лихва върху главницата за заемна сума за периода 01.04.2021г.

– 16.11.2021г.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си към заемодателя по договора за кредит и дължи претендираните суми към него, като извежда активната си правна легитимация от качеството си на кредитор съгласно сключения между страните договор за потребителски стоков кредит № CREX-18314818 от 23.12.2020г. и издадената в негова полза заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 74562/2021г., връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Заявява, че сключения между страните договор е такъв от разстояние съгласно чл.

6 ЗПФУР, по повод на подадено от ответника заявление, което било одобрено, а на потребителя бил изпратен код за потвърждение, имащ силата на обикновен електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП. В изпълнение на договора, ищецът превел по сметка на упълномощения търговски партньор заемната сума от 1443.80 лева за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 12 месеца, обхващащи периода сключване на договора до 01.01.2022г. и месечна погасителна вноска от 136.62 лева, включваща и възнаградителна лихва съгласно чл. 2 от договора. Кредитополучателят се задължавал да заплати еднократно на кредитора и такса ангажимент, срещу която договорът се сключва при фиксиран лихвен процент. Сочи, че на основание чл. 3 от договора страните договорили, че при забава на една или повече месечни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата. Твърди, че длъжникът преустановил плащанията по кредита на 01.03.2021г., до който момент погасил една месечна вноска. Релевира, че вземането е станало предсрочно изискуемо със забавата на две или повече месечни вноски, за което длъжникът бил уведомен, като кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 12.08.2021г. С исковата молба се прави и изявление към длъжника-ответник, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем.

Претендира направените в исковото и заповедното производство разноски. Представя доказателства.

Ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. Л., в срок депозира писмен отговор, с който сочи, че поради невъзможност да се свърже с ответника, не оспорва иска по основание и размер.

Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит о т 23.12.2020г., с който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, клон България се е задължил да представи на Т. В.

Б. кредит за потребителски цели в размер на 1443.80 лева срещу насрещното задължение да погасява дълга при условията на дванадесет равни месечни погасителни вноски от по 136.62 2 лева с падеж всяко 1-во число на съответния месец и с включена в тях договорна лихва и при първоначална вноска от 100.80 лева. Годишният лихвен процент бил определен на 20.56 %, а годишният процент на разходите възлизал на 22.62 %. Предвидено било, че заемната сума е следвало да се застрахова за сметка на потребителя – „сигурност на плащанията“.

Застрахователната премия възлизала в размер на 120.87 лева. Договорът обективирал погасителен план с последна падежна дата 01.01.2022г., както и ред за погасяване на задълженията в случай на недостатъчна наличност – т.4 ОУ. Съгласно т.3 от ОУ, просрочието в плащането на една или повече погасителните вноски било свързано с правото на кредитора да начислява лихва за забава в размер на законната лихва, установена за страната и да обяви вземането за предсрочно изискуемо без уведомление при просрочие на две или повече месечни погасителни вноски.

Прието е извлечение от Търговския и фирмен регистър на Търговския съд в гр.Париж, Франция, относно правосубектността на ищеца, както и нотификация от същия орган, удостоверяваща правоприемство между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – Париж, което дружество се установява от вписване в ТР на АВ, че действа на територията на страната чрез „БНП Париба Пълсънъл Файненс“ С.А. – клон България, КЧТ.

Приета е съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която след преглед на материалите по делото и на относимите по спора документи при ищеца, е установило, че: че кредитът е бил стоков, т.е. с предназначение за закупуване на устройство и аксесоари към него, поради което сумата не е била реално получена от ответника; извършено е едно погашение по договора на 01.02.2021г. в размер на 136.62 лева, с които са били погасени главница в размер на 104.77 лева, лихва в размер на 31.85 лева; непогасената част по процесния договор е в общ размер на 1486.82 лева, от които 1359.10 лева главница, 113.66 лева договорна лихва и 14.06 лева обезщетение за забава съгласно чл. 3 от ОУ, ако се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила на 12.08.2021г.; непогасената част по процесния договор е в общ размер на 1807.54 лева, от които 1359.10 лева главница, 143.72 лева договорна лихва 304.72 лева обезщетение за забава съгласно чл. 3 от договора, ако се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила на 02.01.2022г. с изтичане на крайния му срок; непогасената част по процесния договор е в общ размер на 1345.29 лева, от които 1204.96 лева главница, 92.09 лева договорна лихва и 12.24 лева обезщетение за забава съгласно чл. 3 от договора, ако се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила на 12.08.2021г. и ако договорната и мораторната лихва се начисляват върху чистата заемна сума; непогасената част по процесния договор е в общ размер на 1624.60 лева, от които 1240.96 лева главница, 119.64 лева договорна лихва и 264.00 лева обезщетение за забава съгласно чл. 3 от договора, ако се приеме, че предсрочната изискуемост е 3 настъпила на 02.01.2022г. с изтичане на крайния му срок и ако договорната и мораторната лихва се начисляват върху чистата заемна сума; годишният процент на разходите е 22.62% при параметрни – размер на кредита, договорен лихвен процент, срок на погасяване и застрахователна премия.

В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си и уточнява, че посочената договорна лихва от 92.09 лева е върху вноските с настъпил падеж към 12.08.2021г. Обяснява, че мораторната лихва би била 44.64 лева, ако същата се определи при вариант първи – обявена предсрочна изискуемост на 12.08.2121г. и при съобразяване на претендирания от ищеца период, а при втория вариант – ако предсрочната изискуемост се приеме за настъпила на 01.01.2022г. – договорната лихва ще бъде в размер на 113.33 лева до 16.11.2021г. 997.73 лева е редовно падежирала главница по вноски с настъпил падеж към тази дата.

Видно от служебно извършена справка в Търговски регистър, по силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие по чл.15, ал. 1 ТЗ „Юробанк България“ АД е придобило търговското предприятие и дейността на „БНП Париба Пърсънъл Файненс-клон България“ КЧТ. Обстоятелството е настъпило преди приключване на съдебното дирене, поради което следва да се вземе предвид настъпилото прехвърляне на търговското предприятие и заместването на първоначалния ищец с нов - „Юробанк България“ АД.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Сключеният между страните договор е такъв за паричен заем по смисъла на чл.240 и сл. от ЗЗД. Съдът, при служебно извършената проверка за неравноправни клаузи, не намира такива в договора за кредит. След анализ на договора, съдът намира, че не са налице и предпоставките на чл. 22 от ЗПК, за да бъде обявен процесния договор за потребителки кредит за недействителен. Договорът съдържа всички съществени клаузи, поради което не е налице основание да се счете, че така сключеният договор е недействителен. В същия изрично е посочен размер на кредитния лимит, валутата на предоставяните средства, в която следва да стане и издължаването, срок за плащане на вноските по договора за извършване на погашения, ред за плащане на вземанията по пера при недостатъчна наличност, размер на възнаградителната лихва и начин на начисляване, респ. размер на лихвата за забава, която се съизмерява с установената с ПМС законна лихва, както и размер на ГПР.

Съдът намери за доказано, че кредитни средства по договора са били усвоени от потребителя, предвид причината за финансиране – финансиране покупка на стоки /мобилен телефон и аксесоари към него/. Сключването на договора и приемане на неговите условия е скрепено с неоспорен от ответника негов подпис и конклудентно с направеното от него едно погашение по кредита на 01.02.2021г. в размер на 136.62 лева.

Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Нарушението на този императив води до нищожност на клаузата – аргумент от чл.19, ал.5 ЗПК. Разпоредбата в сила от 23.07.2014г., но и преди обективиране на ограничението в закона, съдебната практика е приемала, че такъв размер нарушава принципа за справедливост в гражданските правоотношения и 4 обогатява неоснователно кредитора, което прави клаузата от договора нищожна, като накърняваща добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, а завишението над този праг не може да се оправдае с риска на кредитора. В настоящия случай ГПР е под нормативно установеното ограничение. Определен в размер на 22.62 % ГПР по договора не надхвърля неразумното оскъпяване на кредита.

По отношение на клаузата за заплащане на застраховка „Защита на плащанията“ и дължимостта на сумата 120.87 лева застрахователна премия, включена в размера на месечните погасителни вноски, съдът намира следното: По делото няма доказателства за сключен договор за застрахова с този предмет, нито има данни по делото ищцовото дружество да е заплатило уговорената в договора застрахователна премия от името на кредитоплучателя, за да претендира плащане по нея. Освен това, доколкото по делото не са представени писмени доказателства, че застрахователната премия е заплатена от ищцовото дружество на застрахователя, не може да се направи и извод за валидност въобще на договор за застраховка. Ето защо претенцията за плащане на дължимите застрахователни вноски, включени в главницата, е неоснователна.