Решение № 73 от 30.10.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Перник, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

Членове:

БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ИВА Н. Ц. в присъствието на прокурора М. Люб. Ц. А. М. С. като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231700600359 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 18 от 24.04.2023 г. по НОХД № 1511/2020 г. на Районен съд Перник подсъдимият К. И. И. е признат за виновен в това, че на 10.06.2018 г. в с. Д., община П., в махала „Г. Д.“, на площад „В.“, пред ресторант „К.“, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - не изпълнил устни разпореждания на С. Р. М. – старши полицай в група „Охранителна полиция“ при Второ РУМВР гр. П., да не нарушава нощната тишина, крещейки, че полицаите са никои, за да му казват какво да прави, както и че от утре вече може да не са на работа, като престъплението представлява опасен рецидив - извършил е същото, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК /със споразумение № 589 от 23.05.2013 г. по НОХД № 800/2013 г. по описа на РС гр. Перник, влязло в сила на 23.05.2013 г., за престъпление по чл. 354в, ал. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което на осн. чл.

66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, и със споразумение № 138 от 11.07.2017 г. по НОХД № 953/2017 г. по описа на РС гр. Дупница, влязло в сила на 11.07.2017 г., за престъпление по чл. 210, ал. 1, във вр. с чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца при първоначален общ режим на изтърпяване/ - престъпление по чл. 325, ал. 5 вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, поради 1 което на осн. чл. 54 ал. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим.

С присъдата К. И. И. е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 325 ал. 2 от НК, а именно, че деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред – при задържането му на основание чл. 72, ал.

1, т. 2 от ЗМВР, крещейки отправил обидни думи и заплахи /»тъпанари», «утепляци», «мишки», «мърши», «боклуци», «Тъпаци, ще се обадя на кмета на Д.», «Ще ви избием като пилци!», «Ще ви уволня!», «Ще ви заличим!»/ спрямо полицейски органи от ОДМВР гр. П.

– С. Р. М., Р. К. Ч., И. И. Т., П. В. Д., В.П. К., А. С. А., М. В. П., И. И. Д. Г. А. Г. и З. И. А., както и ритал с крак вратите на полицейски патрулен автомобил, пречейки на полицейския служител С. Р. М. да го качи в него и ритайки с крака го ударил в областта на дланта на дясната му ръка.

Подсъдимият е оправдан и по повдигнатото му обвинение по чл.133, пр. 2 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и е признат за невиновен в това, че на 10.06.2018 г. в с. Д., общ. П., в махала «Г. Д.», на площад «В.», пред ресторант «К.», по непредпазливост, чрез нанасяне на удар с крак в областта на дланта на дясната ръка, е причинил средна телесна повреда на С.

Р. М. – старши полицай в група «Охранителна полиция» при Второ РУМВР гр. П., изразяваща се в изкълчване на палеца на дясна ръка, разкъсване на колатералния вътрешен междуставен лигамент на палеца на дясна ръка и подкожен хематом, довело до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за период от време деветдесет дни.

Срещу присъдата, в частта, в която подсъдимият признат за виновен и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, са подадени въззивни жалби от защитниците адвокат З. Л. и адвокат Й. П..

Във въззивната жалба на адвокат Л. и допълнителното писмено изложение по чл. 320, ал. 4 НПК към нея се развиват оплаквания за това, че присъдата е неправилна като постановена при пълно игнориране на събрания и проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал. Поддържа се, че показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители се опровергават от другите доказателствени източници по делото.

Във въззивната жалба на адвокат П. и допълнителното писмено изложение по чл. 320, ал. 4 НПК към нея се сочи, че подсъдимият не е реализирал фактическия състав на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК. Заявява се, че за евентуално извършените от К. И. И. неправомерни действия се следва административнонаказателна отговорност, а не налагане на наказание по НК. Подлагат се на съмнение показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители предвид собственото им неправомерно поведение.

При тези доводи и двамата защитници искат от съда да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.

Районна прокуратура Перник не е подала възражение срещу въззивните жалби.

В хода на съдебните прения пред настоящия съд прокурорът пледира за потвърждаване на присъдата в обжалваната ѝ част.

Защитникът на подсъдимия – адвокат Л., акцентира върху обстоятелството, че наказателното производство е било спряно в досъдебната фаза, след което не е възобновявано. Навежда доводи и за друго отстранимо процесуално нарушение - като пострадали лица са конституирани полицейски служители, а разследването е проведено от разследващ полицай от същото районно управление, в което пострадалите работят. Обръща внимание върху приложен по делото като доказателство запис, от който се изяснявало че подсъдимият не е изричал инкриминираните реплики по отношение на полицейските служители. Моли присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан изцяло.

2

В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият моли да бъде оправдан.

Окръжен съд Перник, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.

314 НПК, намира за установено следното:

Преди да пристъпи към разглеждане на делото по същество, въззивният съд дължи отговор на доводите на защитата за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и конкретно – за наличие на съществени такива по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК.

Не са били ограничени правата на подсъдимия, присъдата е постановена от законен състав, като няма данни тайната на съвещанието да е била нарушена при постановяването на присъдата.

Неоснователни са и възраженията, свързани с доказателствената дейност и пълнотата на мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Първоинстанционната присъда е постановена след събиране на относимите доказателства, като районният съд е подложил на самостоятелен анализ доказателствените източници, за да стигне до приетите от него фактически положения. В мотивите са посочени съобразно изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК основанията за достигнатите фактически изводи. Доказателственият материал е обсъден в съответствие с изискванията на чл. 13 НПК и чл. 14 НПК и не е тълкуван превратно в ущърб на предаденото на съд лице.

Конкретен довод на защитата е, че разследването в досъдебното производство е извършено от разследващ полицай от I I РУМВР гр. П., в което районно управление към 10.06.2018 г. (датата на процесното събитие) са работели част от полицейските служители, отзовали се по сигнал за нарушаване на нощната тишина от посетителите на ресторант „К.“ в Г. Д.. Аргументите на защитата са свързани с факта, че част от тези полицаи са били конституирани като пострадали лица в досъдебната фаза на производството, както и че са разпитвани като свидетели от свой колега. В тази връзка следва да се има предвид, че това са обстоятелства предвидени в чл. 29, ал. 2 НПК. За разлика от формалните предпоставки, посочени в ал. 1 на същия текст, при наличие на които правоприлагащият орган е длъжен да се отведе, предпоставките по чл. 29, ал. 2 НПК зависят от субективното отношение на същия в зависимост от характера на самите предпоставки. В конкретния случай разследващият полицай е избрал да не се самоотведе, тъй като е счел, че работата в едно учреждение не е от такова естество, че да повлияе на професионалната му преценка. Всъщност основания за отвод в този смисъл не е сочила никоя от страните. Следва да се има предвид и това, че полицейските служители, извършили проверката, и разследващият полицай работят в различни структури и на различно подчинение и не се намират в служебна или в каквато и да е друга взаимовръзка или зависимост. Дали са изградили помежду си приятелски, другарски отношения е винаги въпрос на конкретна преценка и доказване. Дори от чисто принципна, обективна страна разследващият полицай да е било редно да се отведе, за да не внася съмнения за спазване на принципа на чл. 10 за независимост и на чл. 29, ал. 2 вр. чл.

53 от НПК за безпристрастност на разследващия, то в конкретния случай от това не може да се направи автоматичен извод за порочност на проведеното от него досъдебно разследване.

Последното, видно от материалите, е проведено обективно, като на основание чл. 107, ал. 3 НПК разследващият полицай е приобщил не само показанията на полицейските служители, а е събрал и сочените от обвиняемия доказателства. Доколкото последните, събрани в хода на това разследване, вече са събрани в първоинстанционно производство в условията на устност, непосредственост и състезателност, която е гарантирала правата на всички страни в процеса, е било охранено в максимална степен правото на подсъдимия да сочи 3 доказателства и те да бъдат събрани, проверени и оценени от независим и безпристрастен съд (В този смисъл изрично са и мотивите на Р. № 101 от 21.02.2013 г. по н.д. № 184/2013 г. на ВКС, III НО). Съдебната фаза е централна в наказателния процес и недостатъците на следствената дейност в досъдебното производство се преодоляват чрез надлежното повтаряне пред съда, както е сторено и в случая. Те не са и не могат да бъдат абсолютно основание за отменяване на присъда и връщане на делото за ново разследване.

Друг конкретен довод на защитата е, че наказателното производство не е било възобновено с изричен акт на прокурора, след като веднъж е било спряно. В досъдебната му фаза, наказателното производство е било спряно на 28.02.2020 г. на осн. чл. 25, ал. 1, т. 5 НПК, тъй като за същото деяние е установено приключило административнонаказателно производство. С решение от 16.06.2020 г. по КАНД № 253/2020 г. АС Перник е отменил влязлото в сила наказателно постановление № 22 от 14.06.2018 г. на началника на II РУМВР гр. П. за същото деяние и е прекратил административнонаказателното производство. С това са отпаднали пречките за продължаване на наказателното производство, поради което е без значение, че без да постанови формално разпореждане за възобновяването му, наблюдаващият прокурор е внесъл обвинителен акт в съда на 15.09.2020 г. Следва да се отбележи, че след спирането и преди внасянето на обвинителния акт, с което действие е възобновено наказателното производство, не са извършени никакви други процесуалноследствени действия и следователно никакви права на обвиняемия /сега подсъдим/ не са били ограничени.

По изложените съображения първият съд не е допуснал нарушения по чл. 348, ал. 3 НПК, не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 335, ал. 2 НПК и делото следва да бъде разгледано от въззивния съд по същество.

От фактическа страна:

Подсъдимият К. И. И. е българин, български гражданин, роден на **** в град С., със **** образование, работи като монтажист, ****. Същият е осъждан, както следва:

1. Със споразумение № 61 от 24.01.2012 г. по НОХД № 1867/2011 г. на Районен съд Перник е признат за виновен за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като му е наложено наказание пробация с мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК за срок от шест месеца;

2. Със споразумение № 589 от 23.05.2013 г. по НОХД № 800/2013 г. на Районен съд Перник е признат за виновен за престъпление по чл. 354в, ал. 1 НК и за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1, като на осн. чл. 23 НК му е наложено едно общо най-тежко наказание – лишаване от свобода за срок от една година, което на осн. чл. 66 НК е отложено за срок от три години, и глоба в размер на 200 лв.;

Разпечатката съдържа 40 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2a18d896-dae8-4ccf-97e9-a47f6359f639