Решение № 109 от 07.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Пловдив, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20245001000142 по описа за 2024 година

С решение № 83/27.11.23 г., постановено по т.д. № 151/21 г. на Окръжен съд Х., се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. И. И.

ЕГН *********** и Д. П. И. ЕГН ********** съществуването на вземанията на „П**“ АД, гр. С., за които е издадена заповед №***/******** г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ, и изпълнителен лист от ******** г. по ч.гр.дело № ****/****г. по описа на РС- Х., произтичащи от договор за ипотечен кредит „Улеснение“ № ***-***/******** г., с погасителен план - Приложение № 1 към него, както следва:

43 892,70 евро - непогасена главница, ведно със законна лихва от деня на подаване на заявлението – 25.08.20 г. до окончателното изплащане на вземането

21 225, 04 евро - непогасена договорна лихва, начислена за периода от 10.03.2016 г. до 05.08.2020 г., вкл., дължима на основание т.1.6 от договора за кредит;

122,25 евро - непогасено наказателна лихва, начислена за периода от 18.06.2020 г. до 05.08.2020 г. вкл., дължима на основание т.1.7 от Договора за кредит

231,66 евро - непогасена законна лихва, на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, начислена за периода от датата на предсрочната изискуемост на кредита от 06.08.2020 г. до 24.08.2020 г. вкл.

1

К. И. И. и Д. П. И. са осъдени да заплатят на „П**“ АД разноски за заповедното производство в размер на 2561,03 лв.- ДТ и 150,00 лв.

- юрисконсултско възнаграждение, както и за исковото производство: разноски в размер на 2633,34 лв. платена държавна такса, 600 лв. възнаграждение за вещо лице, както и 450 лв. - юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от К. И.

И. и Д. П. И. чрез процесуалния си представител адв. Н. В. З. - В.. В същата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска същото да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

Претендират се разноски за двете инстанции, както и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на жалбоподателите.

Въззиваемата страна „П**“ АД оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по съображения, изложени в отговора на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изложените от страните оплаквания и възражения, намира за установено следното:

Процесните вземания се претендират като съществуващи на основание договор за ипотечен кредит „Улеснение“ № ***-*** от ********* г., сключен между „М** Ю.“ АД /с последващо търговско наименование „Ю.“ ЕАД и универсален правоприемник „П**“ АД/ като кредитор, К. И. И. като кредитополучател и Д. П. И. като солидарен длъжник.

Съгласно договора банката предоставя на К. И. И. банков кредит в размер на 45 000 евро, с краен срок за погасяване 10.02.2036 г.

Договорът е подписан от кредитополучателя К. И. И. и Д. П. И. като солидарен длъжник. Неразделна част от договора е погасителен план приложение № 1, който е подписан от кредитополучателя К. И.. Съгласно т.

1.11. от договора погасяването на главницата по кредита се извършва на 300 равни месечни анюитетни вноски, дължими ежемесечно, съгласнотози погасителен план.

Няма спор, че кредитът е изцяло усвоен на 11.02.2011 г. по сметка, открита на името на кредитополучателя в банката кредитор.

Страните са уговорили в договора начина на олихвяване на 2 формирания редовен дълг по кредита - т.1.6 от договора, като за първата година от срока на кредита главницата по кредита се олихвява с годишен лихвен процент за редовен дълг в размер на 11,45 %/ т.1.6.1/ След изтичане на срока по т.1.6.1 непогасената част от главницата по кредита се олихвява с плаващ лихвен процент за редовен дълг определен в размер на действащия шестмесечен EURIBOR плюс надбавка в размер на 945 базисни точки не по малко от лихвения процент по т.1.6.1, като действащия към датата на сключване на договора шестмесечен ЕЦШВОК е 1,26 %. Съгласно т.1.7 лихвата за просрочие /наказателна лихва/ по кредита е в размер на размера на лихвата за редовен дълг и надбавка от 1000,00 базисни точки на годишна база и при спазване на условията на раздел втори, т.4 от договора за ипотечен кредит. Уговорени са еднократна такса за проучване 60,00 лв. и комисионна за управление на кредита за първата и за всяка следваща година от срока на кредита / 1.8.2/.

Твърденията на ищцовата банка са били, че кредитът е в просрочие считано от 10.03.14 г., като към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са просрочени 77 вноски за главница в общ размер на 4 137.07 евро и 53 вноски за лихва в общ размер от 20 883.66 евро. Поради неплащане в срок на задълженията по договора за кредит на основание т.8.2 вр. с т.8.1.2 от договора за кредит на 16.12.2019 г., банката изпратила на кредитополучателя покана за доброволно изпълнение в 7-дневен срок от получаване на поканата, връчена чрез ЧСИ К. по реда на чл.47 ГПК. Поради неплащане на просрочените задължения в предоставения им срок за доброволно изпълнение, банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 06.08.2020 г.

На 25.08.2020 г. е подадено заявление от ищцовата банка за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу кредитополучателя и солидарния длъжник, по което е образувано ч.гр.д. № ****/**** г. на РС-Х., като за процесните суми е издадена № ***/******** г. въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен липст, въз основа на който е образувано изп. Д. №************** на ЧСИ Н. К., с рег. №***, с район на действие ОС-Х.. Във връзка с депозирани възражения от длъжниците в законоустановения срок е предявен установителният иск по чл. 422 от ГПК.

По първоинстанционното дело е назначена ССчЕ, като са приети първоначално и две допълнителни заключения.

Между същите няма противоречия, като допълнителните заключения единствено надграждат и обобщават констатациите и изводите, направени от вещото лице.

Констатирано е от вещото лице, че според счетоводните записвания на банката са налице забавени плащания по кредита още към в. юни 2011 г., като до март 2014 г. закъсненията са частични и са наваксани във времето.

Към 10.03.2014 г. са били дължими обшо 514.92 евро, от които: погасителна вноска с падеж 10.03.2014 г. /формирана от задължение за 370.05 евро – главница + 390.89 евро възнаградителна лихва/ , както и 53.98 евро – наказателна лихва за просрочени вноски преди тази дата. Погасени са 444.12 евро, като са останали непогасени 70.80 евро – неиздължена главница.

Формиран е извод, че от дата 10.02.2014 г. кредитополучателят е изпаднал в просрочие по отношение на главницата.

3

По отношение възнаградителната лихва вещото лице е констатирало, че според счетоводните записвания на банката, просрочие е настъпило, считано от 10.03.2016 г. Задълженията за договорни лихви до 10.02.2016 г. са погасени изцяло. Към 25.08.20 г. /датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение/ са налице 77 бр. непогасени вноски за главница и 54 бр. непогасени вноски за договорна /възнаградителна/ лихва до 6.8.20 г. /датата на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, като задълженията по кредита са следните:

43 892,70 евро - непогасена главница

21 225, 04 евро - непогасена договорна лихва за периода от 10.03.2016 г. до 05.08.2020 г. вкл.

122,25 евро - непогасено наказателна лихва

231,66 евро - законна лихва за периода от 06.08.2020 г. до 24.08.2020 г. вкл.

В първоначалното заключение са изготвени таблици за непогасените главници и договорни лихви по отделни погасителни вноски /л.

177 – 190 от първоинст.д./

С посочените размери на непогасена главница и дължими договорни и наказателни лихви към 6.8.20 г. банката е осчетоводила кредита като изцяло предрочно изискуем.

Констатирано е, че в П** АД кредитополучателят И. има разкрити две разплащателни сметки, като и по двете са наложени запори от Н** Х., Община Х., както и ЧСИ К. по изп.д. ****/**** г. /образувано за събиране на процесните вземания/.

Констатирано е, че след 6.8.20 г. по кредита са извършени плащания общо в размер на 5 131.78 лв. / 2623.84 евро, които са постъпвали по левова сметка на клон на П** АД гр. Х., която е била използвана за получаване на преводи, тъй като откритите сметки на името на кредотополучателя са били запорирани. Касае е за пет бр. преводи, конкретно посочени от вещото лице по дати и размери, като същите са осъществени в периода 24.08.20 – 21.07.21 г. Констатирано е, че така получените суми са отнесени от банката за погасяване на лихви и просрочена главница по кредита, както и за погасяване на разноски и такси по кредита и на съдебни разноски.

За погасяване на съдебни разноски са отнесени сумите по три превода, съответно от 1012.58 лв. + 1001.51 лв. + 1805.63 лв., или общо в 3843.72 лв.

В допълнителното заключение от 30.08.23 г. подробно са описани направените вноски по разплащателната сметка на К. И., предназначени за погасяване на кредита, както и постъпилите суми в лева и в евро по сметката на П** АД след 11.04.14 г. до датата на предсрочната изискуемост 6.8.20 г. Общият размер на тези вноски възлиза на 18 828.71 лв. + 8558.49 евро. Установено е, че с тях в счетоводството на банката са погасени задължения за главница и лихви /възнаградителна и наказателна/ по кредита/, разноски и такси по кредита – 84 лв. + 25 евро, както и съдебни разноски – 2014.71 лв.

4

При така събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че е налице забава в плащанията от страна на кредитополучателя по отношение на дължимите месечни вноски след 11.04.2014 г., което е дало право на банката да обяви целия кредит за предсрочно изискуем, като волеизявлението й за това е редовно връчено на кредитополучателя и солидарния длъжник по ред на чл. 47 от ГПК. Прието е, че предсрочната изискуемост е настъпила на твърдяната от банката дата – 6.8.20 г., от който момент е започнала да тече и погасителната давност по чл.110 и чл.111, б.“в“ ЗЗД за вземанията на банката, поради което възражението за изтекла погасителна давност е прието за неоснователно. Прието е, че представеното от банката извлечение от счетоводни книги е редовно. С оглед така направените фактически и правни изводи предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК е уважен в пълен размер.

Във въззивното производство е назначена допълнителна ССчЕ във връзка с изследване на въпроси за наличие на неправноправни клаузи и размера на дълга при неприлагането им. Заключението на вещото лице се възприема от съда като компетентно изготвено и неоспорено от страните.

Вещото лице е проследило начисляваните лихви от страна на банката – договорни и наказателни, за целия период на договора, като е констатирано, че за целия период на кредита е прилаган ГЛП = 11.45 % и наказателна лихва = 21.45%. Т.е. лихвеният процент не е променян.

В таблица 4 от заключението са проследени нивата на 6месечния EURIBOR и съответно размера на ГЛП, изчислен съобразно предвиждането на чл. 1.6.2 от договор за кредит, определящ начина на изчисляване на плаващия лихвен процент като сбор от шестмесечния EURIBOR плюс надбавка в размер на 645 базисни точки /изчислени съгласно Бюлетин за лихви, такси и комисионни, като една базисна точка е равна на 1/100 от един процентен пункт или 0.01 %.

В таблица 7,8 и 9 са проследени начислените и платени такси за управление на кредита: 667.79 евро, начислени от Ю. АД, които са изцяло погасени; 1 318.46 евро, начислени от П** АД, от които са погасени 658.38 евро.

Вещото лице е извършило преизчисляване на дълга съобразно лихвените нива в таблица 4, във вариант без начисляване на такси и комисионни, и вариант с начисляване на такива, като при изчисление на наказателната лихва е съобразен периодът на извънредното положение.