Решение № 906 от 23.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 906 гр. София, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100510927 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 13.03.2021г. по гр.д. № 40018/2020 г. на СРС, II ГО, 177 с-в е признато за установено, че Министерство на правосъдието дължи на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ на „Б.Т.Б.“ ЕООД сумата от 1 238. 40 лева - главница за доставени стоки - тоалетна хартия и кухненски ролки,за които са издадени фактура № 0900042979 от 10.12.2018 г. и стокова разписка № 9000046942 от 10.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

Решението е обжалвано от ответника Министерство на правосъдието, с оплаквания за неговата неправилност поради нарушаване на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Сочи се в жалбата, че на основание чл. 5, т. 16 от сключения между страните договор за доставка на хигиенни материали, изпълнителят е длъжен да съставя документи по отчетността на заявките – приемо-предавателни протоколи, като съгласно чл. 8, при предаването и съответното приемане на стойката, за дата на доставката се счита датата на подписване на приемо-предавателния протокол от двете страни. Твърди, че в конкретния случай липсва такъв протокол за удостоверяване фактическото извършване на процесната доставка и основание за издаване на фактура, което било пречка за извършване на плащане към ищеца. Поддържа, че от първоинстанционния съд не е отчетено необходимото и задължително изискване за наличие на 1 надлежно оформена фактура и подписан без забележки приемо-предавателен протокол съгласно чл. 3, т. 4 от договора. Излага съображения, че не е съобразено и заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което издадената за доставката фактура не е осчетоводена в счетоводството на ответника. Излага съображения, че доставките за всеки месец се заявяват и извършват в хода на предходния. За м. декември 2018 г. е била извършена доставка на хигиенни артикули на 20.11.2018 г. с количества и видове за един месец. С оглед така установената практика, липсва основание за доставка след 10 дни на артикулите, предмет на претенцията на ищеца. Навежда доводи, че еднозначно и непълно са обсъдени показанията на свидетеля И.Е., който е заявил, че не си спомня да е подписвал документите за доставката, като не е било възможно да пропусне да придвижи фактурата, доколкото е поддържал постоянна връзка със счетоводството, като няма как да е приел стоката единствено въз основа на стокова разписка при изискването за подписване на двустранен приемопредавателен протокол. Моли съда да отмени първоинстанционното решение като отхвърли предявения иск с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Б.Т.Б.“ ЕООД, в депозиран от нея отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Поддържа, че ответникът е приемал доставки по договора с документи с различни наименования – „протокол“, „стокова разписка“, „протокол количество“, „приемно - предавателен протокол“ и др. Навежда доводи, че е без значение точното наименование на документа, удостоверяващ предаването на стоките, предмет на доставката, като ответникът е извършвал плащане и въз основа на документ с наименование „стокова разписка“. Твърди, че с подписването на процесната фактура и стокова разписка към нея от страна на пълномощник на ответника се доказва уговарянето и реалното изпълнение на доставката. Моли съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството е образувано по предявени от „Б.Т.Б.“ ЕООД срещу Министерство на правосъдието искове с правно на основание чл. 422, ал. 1 ТПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за признаване на установено, че ответникът дължи 2 на ищеца сумата от 1 238. 40 лева - главница за доставени стоки - тоалетна хартия и кухненски ролки - за които са издадени фактура № 0900042979 от 10.12.2018г. и стокова разписка № 9000046942 от 10.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 23.06.2020 г. по ч.гр.д. № 25380/2020 г. на СРС, 177 състав.

В подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, ответникът е оспорил предявените искове, с твърдения, че процесната фактура не е постъпвала в счетоводството му, като за претендираната доставка не е надлежно съставен и подписан приемо-предавателен протокол.

По делото не се спори, че между страните е сключен договор № 93-00208/08.06.2018г., по силата който на ответникът е възложил, а ищецът е приел срещу възнаграждение да извършва доставка на хигиенни материали на хартиена основа и почистващи препарати и средства за нуждите на Министерството на правосъдието. Съгласно чл. 1, ал. 2, конкретните доставки в рамките на предмета на договора се извършват въз основа на писмени заявки в зависимост от потребностите на възложителя. Според чл. 3, ал. 4, възложителят заплаща стойността на всяка отделна доставка в срок до 15 дни след доставянето , при представяне на надлежно оформена фактура и подписан без забележки приемо-предавателен протокол от представители на възложителя и изпълнителя. Съгласно чл. 5, т. 16, изпълнителят се е задължил да съставя документи по отчетността на изпълнението на заявките – приемателно-предавателни протоколи. В чл. 8 е предвидено, че при предаването и съответно приемане на стоката, за дата на доставката се счита датата на подписване на приемателно-предавателния протокол от двете страни.

По делото е представена фактура № 0900042979 от 10.12.2018 г. за извършена доставка на определено количество тоалетна хартия и кухненски ролки на обща стойност от 1 238. 40 лв. с ДДС. В графата получател ръкописно е изписано името „Е.“ и е положен подпис. Представена е стокова разписа № 9000046942 от 10.12.2018 г., с която се предават стоките. В т. 1 на стоковата разписка е посочено, че получателят декларира, че приема заявените стоки и същите отговарят на предварително заявените по вид, количество и качество, като с приемането на стоките и подписване на стоковата разписка, собствеността на стоката преминава върху получателя. В графата „получател“ отново ръкописно е изписано името „Е.“ и е поставен подпис.

По делото са представени и други фактури за извършени към ответника доставки, като за предаване на стоките по тях са оформени документи с различни наименования – „протокол“, „протокол количество“ и др., вкл. и „стокова разписка“ към фактура от 31.08.2018 г.

От приетата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че фактура № 0900042979 от 10.12.2018г. е осчетоводена и включена в Дневника за продажбите на ищеца за данъчен 3 период м.12.2018 г., като не е отразено плащане. Вещото лице дава констатации, че фактурата не е била осчетоводена в счетоводството на ответника.

Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетелят И.В. Е. – служител на ответника. Свидетелят твърди, че стоките се приемали с приемопредавателен протокол, който бил неразделна част от издадената за доставката фактура. След получаване на стоката, оригинал на фактурата се изпращал към счетоводството. В случая, оригинал от процесната фактура не е постъпвал, а единствено копие, два месеца след изтичане на срока на договора. Свидетелят сочи, че поставеният върху фактурата и стоковата разписка подпис прилича на неговия, но не си спомня да е подписвал тези документи. Дава показания, че не е възможно да е пропуснал да придвижи фактурата, тъй като е в постоянна връзка със счетоводството и са налице механизми, които да засекат подобно несъответствие. Не е било възможно стоките да са били приети въз основа на стокова разписка, доколкото в договора било посочено, че това ставало въз основа на приемо-предавателен протокол. От счетоводството държали да пише протокол или приемопредавателен протокол, като не приемали документи с други наименования.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че реалното извършване на процесната доставка се установява от фактура и стокова разписка към нея от 10.12.2018 г., подписани от упълномощен от ответника служител. С оглед на това е намерил, че липсата на отразяване на фактурата в счетоводството на ответника не води до извод за липса на извършената доставка.

Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 252 от 03.01.2013 г. по т. д. № 1067/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, Решение № 218 от 06.01.2017 г. по т. д. № 3572/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и др., която настоящият съдебен състав споделя, фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки по чл.

318 ТЗ в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й. В случая, от представената по делото фактура № 0900042979/10.12.2018г. се установява възникването на облигационно правоотношение във връзка с конкретна доставка по сключен между страните договор № 93-00-208/08.06.2018г. и задължението на ответника - купувач да заплати посочената продажна цена, а на ищеца – продавач да предаде отразените във фактурата стоки, а от съставената към нея стокова разписка № 9000046942/10.12.2018 г.- реалното им предаване. И двата документа са подписани от свидетеля И.Е. – служител на ответника, за когото не се спори, че е упълномощен да приема доставки по процесния договор. Въпреки че свидетелят е заявил, че не си спомня да е подписвал тези документи, по делото не е оспорена тяхната автентичност, поради което те се ползват с формална доказателствена сила, която следва да бъде съобразена от съда. Без значение е, че фактурата не е била включена в счетоводството на ответника, респ. в дневника за покупко-продажбите и не е ползван данъчен кредит по 4 нея. Това са само някои от начините за установяване на облигационна връзка между страните и възникване на задълженията по нея. В конкретния случай, правонорелевантните факти се установяват напълно от двустранно подписана фактура и документ за предаване на стоката по нея. Във връзка с изложените от въззивника доводи следва да се посочи, че фактурата е била с посочена дата и подписана от упълномощен служител на ответника, като не може да се приеме, че ответникът е узнал в по-късен момент за нея. Кога други длъжностни лица от състава на министерството са били информирани за фактурата и извършването на доставката е ирелевантно в случая.

Неоснователни са доводите за липса на основание за плащане, тъй като не е бил надлежно оформен приемо-предавателен протокол. За правния характер на един документ е от значение неговото съдържание, а не как е бил наименуван от страните. В търговския оборот с приемо-предавателния протокол обичайно се удостоверява предаването на стоките от продавача на купувача, като в него се удостоверяват възражения по тяхното състояние, респ. липсата на такива. В конкретния случай, тази функция се изпълнява от представената по делото стокова разписка № 9000046942/10.12.2018 г., подписана от представителите на страните. В нея е направено отбелязване за приемане на стоките от страна на купувача без забележки и съдът намира, че същата има характер на приемо-предавателен протокол. Не може да бъде споделен довода на въззивника, че следва да се отрече удостоверителното действие, респ. годността да обоснове плащане, единствено на формалното основание, че няма посоченото в договора наименование приемопредавателен протокол. От наличните по делото доказателства може да се направи извод, че за предаване на стоката по отделните доставки според случая са съставяни документи с различни наименования – „приемнопредавателен протокол“, „приемо-предавателен протокол“, „протокол“, „протокол количество“, в това число и „стокова разписка“. Със стокова разписка са били предадени част от стоките по фактура от 31.08.2018 г. /л. 74/, която е била заплатена от страна на ответника. В този случай, наименованието на документа за реалното осъществяване на доставката не е било пречка за извършване на плащане от страна на ответника. С оглед на това, не следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетеля Е., че в счетоводството не са приемани документи с наименование, различно от протокол или приемо-предавателен протокол. В допълнение, част от документите, с наименованието „приемо- предавателен протокол“ – от 09.01.2019 г., от 21.02.2019г., от 12.04.2019г. и 05.06.2019г., имат съдържание и оформление, идентично с процесната стокова разписка и тази от 25.07.2018г., като единствено е променено наименованието им. Нещо повече, в съдържанието на тези протоколи, в частта, уреждаща приемането на стоката и декларацията на получателя в тази насока, те са визирани като „стокова разписка“.