Решение № 74 от 26.02.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Стара Загора, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Ил. Уруков

Членове:

Атанас Д. А.

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно гражданско дело № 20255500500722 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 552/25.07.2025 г. по гр. д. № 1781/2025 г. на Районен съд – Казанлък е уважен предявеният от ищеца Б. С. А., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника П. А. И., ЕГН **********, да му заплати сумата от 8750 лева – втора частична претенция от вземане в размер на общо 10000 лева, която сума представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на телата на V, V I I и VIII гръдни прешлени, преживените болки, страдания и негативни емоции, вследствие на инцидент на 03.07.2016 г., настъпил в имот „Конски чифлик“ в с. К., ***, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2016 г. до окончателното плащане на сумата.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че процесният частичен иск е безспорно доказан по основание, доколкото между същите страни е налице друго влязло в сила решение, с което е уважен предходен частичен иск с предмет същото вземане за обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е приел, че възраженията на ответника в отговора на исковата молба, касаещи основанието на иска, се явяват преклудирани от СПН на решение № № 260122/16.11.2020 г. по гр.д. № 3612/2019 г на Районен съд – Казанлък и не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство, с оглед на което направените в тази връзка доказателствени искания на ответника следва да бъдат оставени без уважение.

1

Единственото възражение, което следва да бъде разгледано е правопогасяващото – за изтекла погасителна давност на предявения остатък от вземането. Същото обаче е неоснователно, доколкото процесното вземане за непозволено увреждане е станало изискуемо от деня на извършването му /03.07.2016 г./, а исковата молба за остатъка от вземането е подадена на 21.06.2021 г., т.е. преди изтичане на 5-годишния давностен срок. Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е приел за установено със СПН, че вследствие на процесното непозволено увреждане, настъпило на 03.07.2016 г. в имот „Конски чифлик“ в с. К., ***, на ищеца са причинени болки и страдания и негативни емоции от получените травматични увреждания. В производството по гр.д. 3612/2019 г. на Районен съд-Казанлък, както и в настоящото производство се претендира обезщетяване на едни и същи неимуществени вреди. Всички твърдени обстоятелства, при които са причинени вредите, са били взети предвид от съда по първия частичен иск, който по отношение на тяхната установеност е базирал изводите си на събрания по делото доказателствен материал. Ето защо в случая следва да се определи същият общ размер на обезщетението, който е бил определен и при първия частичен иск, т.е. 10000 лева. Ето защо вторият частичен иск за остатъка от вземането /8750 лева/ е основателен и следва да бъде уважен.

Ответникът П. А. И. е подал въззивна жалба, в която твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Въззивникът сочи, че в случая е налице неправилно прилагане на нормата на чл. 52 ЗЗД относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и на чл. 86 ЗЗД относно началния момент на лихвата за забава.

Неправилен е изводът на районния съд, че при предявен частичен иск за остатъка от претендирано вземане обективните предели на СПН се разпростират както по отношение на правопораждащия вземането факт, така и по отношение на размера на вземането, определен като справедлив от съда в производството по първия частичен иск. Посочва се, че в случая първоинстанционният съд е уважил иска, без да изложи свои мотиви по същество, като липсва и произнасяне относно твърдяното съпричиняване на вредите от страна на пострадалия. Освен това, районният съд е допуснал процесуално нарушение, като е оставил без уважение направените с отговора на исковата молба доказателствени искания. Въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на иска, тъй като справедливият размер на обезщетението е този, присъден с решението по гр. д. № 3612/2019 г. на Районен съд - Казанлък, с което е изцяло уважен първият частичен иск за сумата от 1250 лева. В случай, че въззивният съд приеме, че справедливият размер на обезщетението надхвърля сумата от 1250 лева, то жалбоподателят моли за намаляването му, с оглед наличието на съпричиняване. Направено е искане за присъждане на разноските по делото.

Въззиваемият-ищец Б. С. А. е подал в законоустановения срок писмен отговор, с който оспорва жалбата. Твърди, че първоинстанционното решение е 2 правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено.

В отговора е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът П. А. И. е подал в законоустановения срок частна жалба срещу постановеното по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК разпореждане № 4478/26.09.2025 г. по гр. д. № 1781/2025 г. на Районен съд – Казанлък, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

Ищецът Б. С. А. е депозирал в срок писмен отговор, с който оспорва частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК , поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Настоящото исково производство е образувано по втори по ред частичен осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди.

Първоначално искът е бил предявен пред Окръжен съд – Стара Загора за сумата от 28750 лева. С оглед подадена от ищеца молба от 29.05.2025 г. с определение № 662/02.06.2025 г. по гр. д. № 1428/2021 г. Окръжен съд – Стара Загора е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на иска чрез намаляване на неговия размер до сумата от 8750 лева, представляваща част от общия размер на обезщетението от 10000 лева. Със същото определение е прекратено производството по гр. д. № 1428/2021 г. на Окръжен съд – Стар Загора и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Казанлък.

Настоящият съдебен състав споделя фактическите изводи на районния съд, поради което по отношение на тях на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.

От данните по делото видно, че с влязло в сила решение № 260122/16.11.2020 г. по гр. д. № 3612/2019 г. на Районен съд – Казанлък, потвърдено с решение № 260000/29.04.2025 г. по в. гр. д. № 1173/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора, е уважен предявеният от Б. С. А. срещу П. А. И. частичен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1250 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на телата на V, VII и VIII гръдни прешлени, преживените болки, страдания и негативни емоции, вследствие на инцидент на 03.07.2016 г., настъпил в имот „Конски чифлик“ в с. К., ***, ведно със законната лихва върху сумата от 1250 лева, считано от 3

20.12.2016 г., до окончателното й изплащане.

За да постановят посочените съдебни решения, двете съдебни инстанции, разгледали първия частичен иск, са приели за установено, че ищецът е участвал в организиран от ответника детски лагер за времето от 30.06.2016 г. до 05.07.2016 г. Лагерът се провеждал в собствен на ответника имот, представляващ дворно място с постройки в с. К., ***. На 03.07.2016 г. ответникът организирал игра, наречена „алпийски тролей“ – между две дървета в двора на ответника било завързано под наклон въже, по което децата се спускали, вързани с колан и закачени за въжето посредством карабина.

Ответникът стоял в началото, където, след поставянето на колана, всяко дете се качвало по дървена стълба и се спускало. В края го очаквало друго дете, което откачало колана от въжето. Слизането на земята се извършвало по Лобразна метална стълба. Разстоянието между въжето и земята в началото било около 4 м., а в края – около 2 м. След като се спуснал по въжето, ищецът стъпил на металната стълба, и слизайки от нея, се подхлъзнал и паднал на земята по гръб. Вследствие на това същият получил посочените по-горе травматични увреждания.

След извършване на преценка по чл. 52 ЗЗД в посочените решения е прието, че общо обезщетение в размер на 10000 лева е в състояние да обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди, поради което релевираната частична претенция за сумата от 1250 лева се явява изцяло основателна. В тази връзка съдилищата са съобразили възрастта на ищеца към момента на инцидента - на 11 г., степента на получената травма и нейния оздравителен период /около 3 месеца/. Отчетени са изпитаните от ищеца по време на възстановителния период болки при кихане, скачане и тръскане.

Съобразено е обстоятелството, че същият е спазвал режим на покой на легло в продължение на 1 месец, преустановил е активните си тренировки по баскетбол и е ограничил социалните си контакти, както и че е носел корсет в продължение на половин година. Посочено е още, че ищецът не можел да носи сам раницата си за училище, а през първите седмици след инцидента не можел да спи спокойно и станал по-лесно раздразнителен. Съдилищата са съобразили и икономическата конюнктура в страната към момента на причиняване на вредите.

С оглед доводите на страните, изложени във въззивната жалба и в подадения срещу нея отговор, Окръжен съд – Стара Загора намира, че спорът по настоящото дело се концентрира върху това дали съдът, разглеждащ втората частична претенция е обвързан от определения по първия иск общ размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД. Спорен се явява и въпросът относно допустимостта на възражението на ответника за съпричиняване, направено в настоящото исково производство за остатъка от вземането.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 2 от ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК, решението по уважен 4 частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

Съгласно становището, застъпено в решение № 65/31.05.2022 г. по гр. д.

№ 3185/2021 г. на ВКС, I г.о., което се споделя и от настоящия съдебен състав, при разглеждането на втория частичен иск съдът не е обвързан от общия размер на обезщетението за неимуществени вреди, приет за справедлив при разглеждането на първия частичен иск. Въпреки че силата на пресъдено нещо на решението по първия частичен иск не се разпростира върху определения общ размер на паричното обезщетение за неимуществени вреди, съдът, който разглежда втория частичен иск, следва да обоснове извода си защо приема различен общ размер на обезщетението. И по двата частични иска се преценяват конкретни обстоятелства, посочени в ППВС № 4/1968 г. и в последващата практика на ВС и ВКС по чл. 52 ЗЗД. При едни и същи обстоятелства съдът по втория частичен иск следва да определи същия общ размер на обезщетението, който е бил определен и при първия частичен иск, в противен случай критерият за справедливост ще бъде нарушен.

В процесния случай съдът намира, че няма основание за определяне на различен общ размер на обезщетението от приетия по гр. д. № 3612/2019 г. на Районен съд – Казанлък и по в. гр. д. № 1173/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора. Това е така, доколкото исковата молба, инициирала производството по гр. д. № 3612/2019 г. на Районен съд – Казанлък и исковата молба, по която е било образувано гр. д. № 1781/2025 г. на Районен съд – Казанлък, имат идентично съдържание по отношение на описанието на причинените на ищеца неимуществени вреди, чиято обезвреда се претендира. Всички твърдени обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по реда на чл. 52 ЗЗД са били обсъдени и взети предвид от съда по първия частичен иск, решението по който е влязло в сила. Предвид наличието на едни и същи обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, съобразно цитираната по-горе практика на ВКС, че в случая следва да се определи същият общ размер на обезщетението, който е бил определен и в производството по първия частичен иск – 10000 лева, тъй като в противен случай би се достигнало до нарушение на критерия за справедливост.