Решение № 597 от 06.10.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 2027/2026
- Вид
- Решение № 597
- Подписан
- 06.10.2026
- В сила
- 06.10.2026
- Състав
- Емил Томов, Невин Шакирова, Драгомир Драгнев
Цитирани разпоредби
- чл. 185 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 195 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 195, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 303 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 307, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
РЕШЕНИЕ
№ 597 гр. София, 06.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Емил Томов
Членове:
Драгомир Драгнев
Невин Шакирова при участието на секретаря Росица Ал. Иванова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20268002102027 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 вр. чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Образувано е по молба на Ц. В. К. за отмяна на влязло в сила решение № 492466/20.09.2018г., постановено по гр.д. № 52717/2016г. по описа на Софийски районен съд.
С това решение по предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е прието за установено, че Ц. В. К. с ЕГН [ЕГН] дължи на ищеца сумата от 358.66 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2013г. – 30.04.2015г., доставена в имот, находящ се в [населено място], [улица], ап. 1, с аб. № 367276, ведно със законната лихва от 12.07.2016г. до окончателното плащане; сумата от 20.82 лева – законна лихва за забава върху вземането за стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 31.12.2013г. до 30.05.2016г., както и сумата от 15.64 лева – такса за дялово разпределение за периода 01.11.2013г. – 30.04.2015г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.07.2016г. по ч.гр.д. № 38211/2016г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], в 1 качеството му на трето лице помагач на страната на ищеца.
Молбата е основана на твърдения, че решението, чиято отмяна се претендира е основано на приложение на формулата по т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост, представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн., ДВ, бр. 34/24.04.2007г./ действала към исковия период, която е отменена въз основа на решение от 23.10.2025г. по дело С-760/2023г. на СЕС /т.т. 60-66/; решение № 1037/10.02.2025г. по адм.д. № 85/2024г. на ВАС, 5-членен състав; решение на СЕС от 24.11.2022г. по дело С-289/2021г. /т.т. 40-46/ и с оглед на официалното становище на Министъра на енергетиката от 13.03.2026г., като неотговаряща на ЗЕ и на правото на ЕС.
Молителят поддържа, че в първото решение е прието, че математическата формула по т.
6.1.1 от Методиката за изчисление на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация към наредбата за топлофицирането, въз основа на която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите – етажна собственост, не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление по смисъла на чл. 9, § 3 от Директива 2012/27 и противоречи на правото на ЕС. С решение № 1037/10.02.2025г. по адм.д. № 85/2024г. на ВАС, 5-членен състав е потвърдено решение по адм.д. № 746/2021г. на ВАС, в което е прието, че с оспорената разпоредба на т. 6.1.1 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г., идентична с аналогичната разпоредба в Наредба № 16334/06.04.2007г., незаконосъобразно и в противоречие с разпоредби на Закона за енергетиката са въведени допълнителни критерии за отчитане на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Като противоречаща на акт от по-висока степен оспорената разпоредба е отменена. В същото време молителят се позовава, че с решение на СЕС от 24.11.2022г. по дело С-289/2021г. /т.т. 40-46/ е прието, че отмяната на национална разпоредба по съдебен ред има обратно действие – от датата на нейното приемане. Отделно сочи и наличието на официално становище на Министъра на енергетиката от 13.03.2026г., който изрично подчертава допуснатите грешки в Наредбата за топлоподаването, които са били в сила през годините. Тези факти молителят изтъква като основания, обосноваващи отмяна на влязлото в сила решение, основано на отменената формула. Молителят твърди, че министърът, който се явява издател на наредбата, признава, че предвидената в наредбата методика за изчисление на сградната инсталация досега е грешна. Следователно сумите, които е признато че дължи са именно за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, изчислена въз основа на отменената методика. Ето защо въз основа на задължителната сила на решението на СЕС по преюдициален въпрос, както и на решението на ВАС и официалното становище на министъра на енергетиката счита, че е налице основание по смисъла на чл. 303, т. 3 от ГПК за отмяна на решението на СРС.
В отговор на молбата ответникът „Топлофикация София“ ЕАД, чрез процесуален представител юрисконсулт Н. С. оспорва допустимостта на молбата с доводи за липса на конкретни и надлежни твърдения за наличие на основание по смисъла на чл. 303, ал. 1 от ГПК. Отправя искане молбата да бъде оставена без разглеждане, а евентуално да бъде оставена без уважение.
2
В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат изразената позиция и отправените искания по делото.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното:
Молбата за отмяна е процесуално допустима, съобразно произнасянето по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК.
Първоинстанционното решение, в частта обхваната от искането за отмяна, е потвърдено от Софийски градски съд, поради което съставът на Върховния касационен съд приема, че предмет на молбата за отмяна е въззивното решение № 260458/20.01.2021г. по в.гр.д. № 17177/2018г. по описа на Софийски градски съд /съгласно указанията по т. 13 от ТР № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС/.
То е основано на извод, че предявените искове за установяване на парично вземане са доказани по основание – страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия през исковия период. За да приеме предявените искове за доказани и по размер, въззивният съд основал решението си на приетите по делото извлечения за начислените на ответника суми и индивидуални справки /дялови разпределения/, съставени от фирмата за топлинно счетоводство, както и на приетите пред първата инстанция заключения на СТЕ и ССчЕ. Приел, че дължимите от потребителя суми за доставена в имота му топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката – начислена е само топлинна енергия отдадена от сградната инсталация /чл. 153, ал. 6 от ЗЕ/, като изчисленията са направени съгласно Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването /отм./ по формула съгласно т. 6.1.1. от Методиката към чл. 61, ал. 1 от наредбата, която към момента на изчисленията, е действащ нормативен акт. На това основание приел за установено, че за ответника е възникнало задължение да плати стойността на отдадена от сградната инсталация топлинна енергия, изчислена по нормативно установения ред.
Отмяната по реда на чл. 303 от ГПК е средство за защита, което може да се използва само срещу решения, чиято неправилност се дължи на някое от изчерпателно посочените в разпоредбата причини, стриктно регламентирани като основания за отмяна. Обхватът на съдебния контрол в това самостоятелно извънинстанционно производство се ограничава до преценка дали наведеното основание за отмяна на влязло в сила решение е налице.
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено.
Това основание за отмяна изисква решението, чиято отмяна се иска, да е основано на постановление на съд или друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Според разясненията в т. 13, б. „В“ от ТР № 7/31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК се отнася до случаите, когато решението на съда е било обусловено от задължителна сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на индивидуален административен акт, 3 като с отмяната им се установява различно правно положение от това, от което е обусловено решението. Отмяната на посочените актове ще е основание за отмяна на въззивното решение, само ако съдът е основал решението си на отменения акт.
В случая трите условия на първата хипотеза, визирана в чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК – да е налице постановление на съд, впоследствие отменено, чиято задължителна сила е обусловила постановеното от съда по атакуваното за отмяна решение /по преюдициален въпрос/, съвкупно не са налице. Въззивният СГС не е основал решението си на производна от друг съдебен акт задължителна сила относно процесната формула. Тя е приложена от съда като правна уредба за установяване размера на вземането съгласно действащ подзаконов нормативен акт, от който същата е била част, съгласно т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването /Обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г./.
Решение от 23.10.2025г. по дело С-760/2023г. на Съда на ЕС, на което се позовава молителят също не отменя постановление на съд по преюдициален за въззивното решение въпрос по смисъла на основанието по чл. 303, т. 3 от ГПК. С това решение е даден отговор по преюдициално запитване за тълкуването на чл. 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, като е постановено, че то трябва да е в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. Математическата формула по т. 6.1.1 от методиката, въз основа на която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите – етажна собственост е разгледана от Съда на ЕС като част от вътрешни норми на държава членка в редакция, действала до нейната отмяна с § 5 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването /Обн, ДВ, бр. 25 от 20.03.2020г., в сила от 24.03.2020г., изм. с Решение № 11603/31.07.2019г. и Решение № 8294/26.06.2020г. на ВАС – ДВ, бр. 60/2020г., в сила от 7.07.2020г./. Съдът на ЕС е приел, че за процесната формула изискването за прозрачност и точност следва да се прилага и доколкото следва от данните по преписката и запитващата юрисдикция не установи друго, тя не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление по смисъла на член 9, параграф 3 от Директива 2012/27 /т. 61-т. 65/. Решенията на СЕС, постановени по преюдициални запитвания обаче, не са въздигнати от закона в основание за отмяна на влезли в сила съдебни решения /арг. чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК, Нова, ДВ, бр. 42/2009г./.
4
Не са налице и условията на втората хипотеза, визирана в чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК – да е налице постановление на друго държавно учреждение, впоследствие отменено, чиято задължителна сила е обусловила постановеното от съда по атакуваното за отмяна решение.
Под "постановление на друго държавно учреждение" законът няма предвид нормативните актове, издадени от органите на държавна власт в изпълнение на нормотворческа компетентност, а административни актове, чието действие отпада с обратна сила. Когато се касае за административен акт, на който е основано решението, този акт трябва да е индивидуален, а не нормативен. В тази насока са както мотивите по т. 13 по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, така и трайно установената практика на ВКС по прилагане на процесното отменително основание /решение № 229/07.04.2026г. по гр.д. № 2714/2025г., III ГО; решение № 290/02.06.2025г. по гр.д. № 361/2025г., III ГО; решение № 366/15.06.2026г. по гр.д. № 1396/2026г., III ГО; решение № 518/13.10.2009г. по гр.д. № 5018/2008г., II ГО; решение № 916/27.12.2010г. по гр.д. № 818/2010г., I ГО и др./.