Определение № 613 от 09.07.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 613 гр. Шумен, 09.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500321 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, депозирана от „Профи Кредит България“ ЕООД гр.София, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Е.С.К. срещу разпореждане № 674/22.05.2026г. по ч.гр.д. № 20263610100546 по описа на РС – Велики Преслав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. Р. Д. с ЕГН ********** от гр. Шумен, за вземанията за главница в размер на 197.17 евро, 818.42 евро - договорно възнаграждение и 106.61евро – лихва за забава.

Жалбоподателя твърди, че заповедния съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителя черпи права и същия е превишил своите правомощия, като е нарушил съдопроизводствените правила. Процесният договор отговарял на всички законови и нормативни изисквания и на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр, в който е предоставена преддоговорна информация във форма съгласно ЗПК и във формуляра били посочени същите параметри, както в договора. В договора подробно били описани всички параметри, като основания и размер на разбираем и достъпен език. Счита, че уговорения годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави и е спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от 1

ЗПК, тъй като ГПР е фиксиран за целия срок на договора и е в законовите граници. В договора ясно бил посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точния размер на дължимите суми от длъжника и при условие, че са спазени императивните законови изисквания досежно ГПР, то нямало как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно и съответно уговорената договорна лихва да представлява неравноправна клауза. По отношение на законната лихва сочи, че присъждането й е последица от уважаване на главния иск и неоснователно съда е отхвърлил присъждането й, както и неправилно е отхвърлил искането за присъждане на лихвата за забава, тъй като кредитора имал право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Предвид действителността на уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР счита, че процесния договор е изцяло действителен, поради което моли въззивният съд да отмени атакуваното разпореждане, в частта в която се отхвърля заявлението и вместо него да постанови да бъде издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, относно обжалваните вземания. Претендира и разноски за настоящото производство в размер на 7.67евро - държавна такса и 25.00 евро юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за основателна, поради следното:

С разпореждане № 674 /22.05.2026г. по ч.гр.д.№20263610100546 по описа на РС – Велики Преслав, е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД. За да достигне до този резултат съдът е приел, че съгласно чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК целият договор за потребителски кредит е недействителен и потребителят дължи връщане само на чистия размер на кредита. От претендираните със заявлението суми /макар и заявителя да не е посочил плащания от длъжника, нито какви, съдът е направил несъмнен извод, че длъжника е заплатил голяма част от претенциите, като се претендира неплатена падежирала главница в размер на 197.17 евро дължима от вноска № 6 с падежна дата 25.09.2025 до вноска № 12 с падежна дата 25.03.2026 г. и 2 като се имало предвид, че по посочения договор за кредит се дълж ала само главницата, съдът е счел, че същата е изцяло заплатена от заемателя.

Настоящата инстанция намира първоинстанционния съд за неправилно. това процедиране на

От изложеното в жалбата се установява, че жалбоподателя обжалва разпореждането, само в частта, с която се отхвърлят претенциите за главница в размер на на 197.17 евро, 818.42 евро - договорно възнаграждение и 106.61евро – лихва за забава.

В останалите отхвърлени части разпореждането, като необжалвано е влязло в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК. Със измененията в ГПК (обн., ДВ, бр.

86 от 2017 г.), се предвиди възможност, когато заявлението е нередовно, на заявителя да се предостави възможност за отстраняване на нередовностите в тридневен срок от уведомяването му. Или, следва да се укаже на заявителя, че допуснатите нередовности трябва да се отстранят в тридневен срок от уведомяването, както и да се укажат на заявителя неблагоприятните последици, че при неизпълнение на указанията в срок заявлението ще бъде отхвърлено изцяло.

В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е било нередовно - липсва изложение на обстоятелствата на които се основава заявлението, тъй като с него не е посочено от заявителя, длъжникът до момента на депозиране на заявлението какви суми е издължил на кредитора и с тях какви точно задължения към кредитора са били погасени. За да формира процесуалното си поведение (дали да оспори или не заповедта за изпълнение) е необходимо длъжникът да бъде наясно какви са конкретните факти, въз основа на които кредитора претендира, че в негова полза е 3 възникнало вземането му спрямо длъжника. В случай, че се установи плащане от страна на кредитополучателя на недължими суми, основани на недействителни/нищожни клаузи, следва да се извърши приспадане на същите от действително дължимите суми. Горното се налага от разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от ЗПК, съгласно която по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5,надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита. В този смисъл е и решение на Решение на Съда (девети състав) от 30 юни 2022 година по дело C-170/21 („Профи Кредит България" ЕООД срещу T.И.T.).

При това положение не е ясно как РС – Велики Преслав е достигнал до извода, че длъжникът е заплатил голяма част от претенциите и като се вземело предвид, че по посочения договор за кредит се дължала само главницата, е счел, че същата е изцяло заплатена от заемателя.

Съдът не е дал възможност на заявителя за отстраняване на порока на заявлението му, съответно не му е указал неблагоприятните последици, при неизпълнение на указанията в срок.

Предвид това и доколкото съдът направо е пристъпил към отхвърляне на заявлението, което е било нередовно, без да изпълни изискването на закона, то обжалваното разпореждане се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по заявлението, при съобразяване с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и указване на заявителя възможността да отстрани нередовностите по заявлението му.

Разноските направени за настоящото производство следва да се съобразяват при произнасянето на първоинстанционния съд, в зависимост от резултата по заявлението.

В същия смисъл е и формираната вече практика на Окръжен съд – Шумен по сходни и/или идентични казуси – Определение № 581/01.07.2026г. по въззивно частно гражданско дело № 20263600500322 по описа за 2026 година.

Относно задължението на въззивния съд да отмени акта на първоинстанционния съд и върне делото за даване на указания до заявителя за отстраняване на нередовностите на заявлението, е налице константна съдебна практика намерила израз в: Определение № 1319 от 11.07.2019 г. на ОС 4 Бургас по в. ч. гр. д. № 948/2019 г., Определение № 1633 от 20.12.2021 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 3173/2021 г., Определение № 672 от 3.06.2025 г. на ОС - Стара Загора по в. ч. гр. д. № 367/2025 г., Определение № 260081 от 14.01.2021 г. на ОС - Стара Загора по в. ч. гр. д. № 3407/2020 г., Определение № 260252 от 18.11.2020 г. на ОС - Стара Загора по в. ч. гр. д. № 3281/2020 г., Определение № 887 от 5.10.2020 г. на ОС - Стара Загора по в. ч. гр. д. № 3105/2020 г., Определение № 870 от 24.09.2020 г. на ОС - Стара Загора по в. ч. гр. д. № 3059/2020 г., Определение № 43 от 11.01.2018 г. на ОС - Стара Загора по в. ч. гр. д. № 1553/2017 г., Определение № 42 от 11.01.2018 г. на ОС - Стара Загора по в. ч. гр. д. № 1554/2017 г., Определение № 41 от 11.01.2018 г. на ОС Стара Загора по в. ч. гр. д. № 1550/2017 г., Определение № 255 от 9.05.2025 г. на ОС - Враца по в. ч. гр. д. № 169/2025 г., Определение № 484 от 6.08.2020 г. на ОС - Враца по в. ч. гр. д. № 293/2020 г., Определение № 477 от 3.08.2020 г. на ОС - Враца по в. ч. гр. д. № 289/2020 г., Определение № 467 от 29.07.2020 г. на ОС - Враца по в. ч. гр. д. № 287/2020 г., Определение № 457 от 24.07.2020 г. на ОС - Враца по в. ч. гр. д. № 288/2020 г., Определение № 300 от 19.05.2020 г. на ОС - Враца по в. ч. гр. д. № 172/2020 г., Определение № 243 от 13.04.2020 г. на ОС - Враца по в. ч. гр. д. № 127/2020 г., Определение № 241 от 13.04.2020 г. на ОС - Враца по в. ч. гр. д. № 124/2020 г., Определение № 228 от 24.03.2020 г. на ОС - Враца по в. ч. гр. д. № 120/2020 г., Определение от 19.07.2018 г. на ОС - Габрово по в. ч. гр. д. № 155/2018 г., Определение от 10.07.2018 г. на ОС Габрово по в. ч. гр. д. № 146/2018 г., Определение от 9.07.2018 г. на ОС Габрово по в. ч. гр. д. № 147/2018 г., Определение от 4.07.2018 г. на ОС Габрово по в. ч. гр. д. № 156/2018 г., Определение № 260485 от 22.04.2021 г. на ОС - Пазарджик по в. ч. гр. д. № 236/2021 г.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 674/22.05.2026г. по ч.гр.д. №

20263610100546 по описа на РС – Велики Преслав, В ЧАСТИТЕ с което е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, гр. София, ЕИК 175074752 за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. Р. Д. с ЕГН ********** от гр. Шумен за 5 вземанията за главница в размер на 197.17 евро дължима от вноска № 6 с падежна дата 25.09.2025г. до вноска № 12 с падежна дата 25.03.2026 г., Законна лихва: 22.05.2026г., Договорна лихва 818.42 евро, дължима от вноска № 6 с падежна дата 25.09.2025г. до вноска № 12 с падежна дата 25.03.2026г., Мораторна лихва 106.61евро за периода 26.04.2025 г. - 21.05.2026г.

В останалата отхвърлителна част разпореждане № 674/22.05.2026г. по ч.гр.д. № 20263610100546 по описа на РС – Велики Преслав е влязло в сила като необжалвано.

ВРЪЩА делото на РС – Велики Преслав за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6