Решение № 125 от 28.05.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Шумен, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20243600100474 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е започнало по искова молба подадена от Н. И.

Т., ЕГН **********, гр. ........, ул. „..........“ №10 против „Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД, ЕИК 202423225 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център Люлин 6, ет.2 с искане да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 80 985.78 лв., като суми, за които е издаден изпълнителен лист от 13.06.2018 г., както и Заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №1739/2018 г. по описа на ШРС. Сочи, че съобразно заповедта за незабавно изпълнение сумата от 80 985.78 лв. се формира, както следва – 42 157.20 лв. – главница, 1340.74 лв. – законна лихва за периода от 04.07.2024 г. – 26.09.2024 г., 31 497.99 лв.

– неолихвяеми вземания, 230 лв. – разноски по изпълнителното дело и 5759.85 лв. – такси по тарифата към Закона за ЧСИ. Сочи, че за осъждането си за посочените суми е узнал на 26.09.2024 г., когато му било връчено уведомление по изпълнителното дело №643/2024 г. по описа на ЧСИ с №876 на КЧСИ. Било установено, че изп.д. №643/2024 г. по описа на ЧСИ с №876 на КЧСИ е второто изпълнително дело образувано с един и същ изпълнителен лист.

Първото изпълнително дело било №247/2018 г. на ЧСИ с №774 на КЧСИ, по което ПДИ е била връчена на 21.12.2018 г., а последното изпълнително действие е от 01.04.2022 г., като делото било прекратено на 19.03.2022 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Посоченото изп. д. №247/2018 г. на ЧСИ с №774 на КЧСИ било образувано по молба на „Банка ДСК“ ЕАД като взискател. По делото като действия насочени към принудително изпълнение били наложени запор на лек автомобил, като се установило, че същият е бил с прекратена регистрация – т.е. намира, че не е бил наложен запор, както и запор на банкови сметки в „ПИБ“ АД и „ЦКБ“ АД, като по тези сметки е върната информация, че запор е наложен, но 1 по същите няма наличност. На 16.03.2022 г. ищецът, който бил длъжник по посоченото първо изпълнително дело №247/2018 г. на ЧСИ с №774 на КЧСИ, получил съобщение от ЧСИ, че изпълнителното дело е прекратено. Прекратяването влязло в сила на 01.04.2022 г.

На 21.05.2024 г. оригиналът на изпълнителният лист бил върнат на представител на ответника. На база на същия изпълнителен лист било образувано второто изпълнително дело №643/2024 г. по описа на ЧСИ с №876 на КЧСИ, но този път с взискател ответника „Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД. Твърди, че към момента на образуване на второто изпълнително дело е бил изтекъл срок от повече от пет години, в който не били извършвани изпълнителни действия, като намира, че той е изтекъл за периода от 22.02.2019 г. – датата на налагане на запорите по банкови сметки по изп. д. №247/2018 г. на ЧСИ с №774 на КЧСИ до датата на образуване на второто изпълнително дело - №643/2024 г. по описа на ЧСИ с №876 на КЧСИ – 04.07.2024 г. Освен това сочи, че вероятно в някакъв момент вземането по изпълнителния лист е било цедирано от „Банка ДСК“ ЕАД на ответника „Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД, но сочи, че ищецът не е бил уведомен за цесията. Ето защо моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че в негова полза не съществува вземане от ищеца Н. И. Т., формирано, както следва – 42 157.20 лв. – главница, 1340.74 лв. – законна лихва за периода от 04.07.2024 г. – 26.09.2024 г., 31 497.99 лв. – неолихвяеми вземания, 230 лв. – разноски по изпълнителното дело и 5759.85 лв. – такси по тарифата към Закона за ЧСИ, за които суми е издаден изпълнителен лист №1081/13.06.2018 г. и Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №837/13.06.2018 г. по ч.гр.д. №1739/2018 г. на ШРС поради изтекла погасителна давност. Моли да му бъдат присъдени и сторените разноски.

По делото в дадения по закон двуседмичен срок е бил депозиран отговор на исковата молба от ответника „Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД. В него е посочено, че искът е допустим, но изцяло неоснователен. Твърди, че между ищецът като поръчител и „ОТП факторинг България“ ЕАД като кредитор бил сключен договор за кредит №36543705.

Универсален правоприемник на „ОТП факторинг България“ ЕАД в по-късен момент станала „Банка ДСК“ ЕАД. Твърди, че по молба на „ОТП факторинг България“ ЕАД било образувано на 19.07.2018 г. изп. д. №247/2018 г. на ЧСИ с №774 на КЧСИ по издаден на 13.06.2018 г. изпълнителен лист. Намира, че на тази дата - 19.07.2018 г. е била за пръв път прекъсната погасителната давност по процесното вземане. Сочи, че ПДИ е връчена на 21.12.2018 г., а на 20.02.2019 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор по банкови сметки на длъжника в ПИБ АД и в ЦКБ АД, като подробно обосновава твърдението си, че момента на изпращане на запорното съобщение е и момент, който прекъсва давността.

Счита, че не е необходимо вземането, върху което се налага запор да е действително съществуващо като сочи и практика – Определение №95/10.02.2022 г. по гр.д. №/2021 г. на ІІІ ГО на ВКС. Намира, че след тези действия е започнала да тече нова петгодишна давност.

Твърди, че задължението е прехвърлено от „ОТП Факторинг България“ ЕАД на ответника „Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД на 22.03.2023 г. по силата на договор за цесия. Сочи, че по изпълнителното дело на 17.08.2023 г. е бил конституиран нов взискател по изпълнителното дело, а именно „Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД, като намира, че конституирането на такъв прекъсва течащата погасителна давност – Решение 2

№903265/20.07.2020 г. по в.ч.тр.д. №309/2020 г. по описа на ОС – Благоевград. Сочи, че с молбата си за конституиране като взискател ответникът е поискал насрочване на дата за опис на движими вещи (намиращи се в дома на длъжника), извършване на справки в регистрите на НАП и БНБ и налагане на запори, върху банкови сметки, трудови възнаграждения или други активи – като намира, че всички тези действия сами по себе си също прекъсват давността. Сочи, че тогава взискателят бил уведомен, че през март 2022 г. ЧСИ е изготвил Постановление за прекратяване на изпълнително дело №247/2018 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Намира, че независимо от настъпилата перемпция молбата за конституиране на ответника като взискател прекъсва погасителната давност. Намира, че перемпцията и погасителната давност са два различни института, подчиняващи се на различни правила и имащи самостоятелно проявление. Твърди, че перемпцията е без правно значение за настъпване на давността. Цитира практика в тази насока. Намира, че независимо от настъпването на перемпцията при искане за нов изпълнителен способ съдебният изпълнител следва да удовлетвори искането независимо от перемпцията, като следва да образува ново изпълнително дело. Сочи, че през януари 2024 г. е поискано изтегляне на изпълнителния лист по изп. д. №247/2018 г. на ЧСИ с №774 на КЧСИ, а през юли 2024 г. на основание на същият изпълнителен лист е образувано изп. д. №643/2024 г. по описа на ЧСИ с №876 на КЧСИ. Твърди, че с оглед на постановеното в Решение №127/12.07.2022 г. по гр.д.

№2884/2021 г. на ІІІ ГО на ВКС, когато от страна на взискателя е поискано съдебният изпълнител да извърши изпълнително действие, което прекъсва давността, но това не бъде сторено, то тогава се приема, че давността е прекъсната с подаване на искането. Сочи, че поисканото от ЧСИ насрочване на опис на движими вещи е действие, което прекъсва давността – цитира множество съдебни решения в подкрепа на това сатновище. Твърди, че съобразно чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. е нормативно установено, че за период от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла. В тази връзка намира, че от общият срок следва да се извадят общо 68 дни. Намира, че бездействието на ЧСИ не може да бъде санкция за взискателя. Оспорва твърдението, че извършването на цесията на вземането не била съобщена на ищеца, като сочи, че това се установява от разписка, която прилага. Моли да бъде постановено решение, по силата на което да бъде отхвърлена претенцията по гр.д.

№474/2024 г. по описа на ШОС. Моли да му бъдат присъдени и сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението заплатено от ищеца за адвокатска помощ.

Моли по делото да бъдат ангажирани като доказателства и двете изпълнителни дела - изп. д.

№247/2018 г. на ЧСИ с №774 на КЧСИ и изп.д. №643/2024 г. по описа на ЧСИ с №876 на КЧСИ.

Моли на ищеца да бъде указано да посочи банкова сметка по която да се преведат суми в зависимост от изхода на делото.

В съдебно заседание се явява предствител на ответника. Последната заема становище за основателност на иска, като моли същият да бъде уважен. Намира, че е изтекла погасителната давност по отношение на вземанията, за които се води изпълнителното дело.

3

Моли да бъде признато за установено, че ищецът не дължи претендираните в изпълнителтният процес суми. Не се явява представител на ответника. От страна на ищеца са депозирани писмени бележки, в които е направен подробен анализ на доказателствата, като се заема становище, че цесията на вземането не е действие, което е прекъснало давността. Поддържа се искането за уважаване на претенцията, така, както е била предявена.

Исковата молба е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

В настоящото производство е предявен отрицателен установителен иск за установяване на недължимост на суми от страна на ищеца по отношение на ответника – иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, като основен аргумент за недължимост на процесните вземания, с които ответника е легитимиран като кредитор на ищеца е изтичането на предвидената в закона погасителна давност по отношение на вземането. В конкретния случай ищецът е този, който носи доказателствената тежест да установи положителният факт на изтичане на определен период от време, като установен период, в който изтича погасителната давност. Ответникът, предвид, че оспорва твърденията на ищеца, може да установява всички онези факти и обстоятелства, които оборват твърденията на последния за изтичане на период от време, който е довел до погасяване на процесното задължение, като може да установява като положителни факти всякакви действия, довели до прекъсване на давността.

От фактическа страна бяха установени следните релевантни за производството факти: В рамките на производството по ч.гр.д. №1739/2018 г. по описа на ШРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение по молба на заявителят „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, гр. София е била издадена заповед №837/13.06.2018 г. по силата на която Красен Димитров Кръстев и Ниолай И. Т. са били осъдени да заплатят солидарно на банката сумата от 42 157.20 лв. – гжлавница по договор за кредит за текущо потребление от 30.04.2015 г., 3205.50 лв. – договорна лихва за периода от 24.12.2017 г. до 07.06.2018 г., включително, 566.82 лв. – лихвена надбавка за забава за периода от 02.01.20108 г. до 07.06.2018 г., включително, 120 лв. – такса изискуемост и законната лихва от 11.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 970.99 лв. разноски по делото.

Бил издаден и изпълнителен лист №1081/13.06.2018 г. за посочените задължения. По молба на банката въз основа на изпълнителният лист на 19.07.2018 г. е било образувано изпълнително дело №247/2018 г. по описа на ЧСИ с №774 на КЧСИ и с район на действие – района на Окръжен съд – Шумен. С молбата за образуване на изпълнителното дело са посочени и изпълнителни способи – искане за запор на сметките на длъжниците в „Банка ДСК“ и други банки, както и искане за проучване на имущественото им състояние и на база информацията, която ще бъде придобита и налагане на възбрани върху имоти, както и запори върху вземания на длъжниците. На 20.12.2018 г. на длъжника е била връчена покана за доброволно изпълнение (ПДИ) на длъжника Н. И. Т.. Със свое постановление от 15.01.2019 г. ЧСИ е разпоредил извършване на запори по банкови сметки на длъжника Т. в РПИБ и ЦКБ, както и запор на МПС. За наложените запори длъжникът Н. Т. е бил уведомен 4 от ЧСИ със съобщение изпратено на 20.02.2019 г. и получено от него на 22.02.2019 г. По изпълнителното дело през 2019 г. са постъпили данни, че лекият автомобил е бил дерегистриран, а по сметките не са налични средства. Тази в ЦКБ е била закрита. След това за известно време няма извършвани каквито и да са действия. На 07.03.2022 г. е постъпила молба по изпълнителното дело от „ОТП факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122, гр.