Решение № 16283 от 29.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16283 гр. София, 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ при участието на секретаря В.Т.Е. като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20221110110180 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от

„**************************“ ЕАД, чрез адв. А. С., срещу **************, с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 176,13 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „**********” по щета № ***************, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че на 25.11.2020 г. при движение в гр. София по бул.

„***********“, с посока кв. „**********“, малко преди магазин на „*******“, водачът К. Т.

М., управлявайки собствения си лек автомобил марка „*******“, модел „*******“, с рег. № **********, попаднала в несигнализирана и необезопасена дълбока дупка на пътното платно, в резултат на което били причинени щети по автомобила. Към датата на настъпване на ****** за увредения автомобил имало сключена застраховка „**********“ с ищцовото дружество по застрахователна полица № ***************, със срок на застрахователното покритие от 22.08.2020 г. до 21.08.2021 г. Във връзка с настъпилото ****** собственикът на застрахования автомобил предявил пред ищеца претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, заведена под № ***************. С доклад по щетата било определено застрахователно обезщетение в размер на 176,13 лева, което било изплатено на собственика на увредения автомобил с платежно нареждане от 03.12.2020 г. Твърди, че процесното ****** било настъпило на път, стопанисван от ************** – ответник в настоящото производство. С уведомително писмо ищецът предявил регресна претенция към ответника за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение, но с писмо от 07.12.2020 г.

1 последният изрично отказал да плати претендираната сума. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ************** за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. А.Г..

Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. На първо място възразява, че за ищеца не съществувало правно основание да изплати застрахователно обезщетение по процесната щета, тъй като не било доказано, че увреждането било в резултат на покрит застрахователен риск. Не било установено по категоричен начин, че причина за настъпване на процесното ****** била необезопасена дупка на пътното платно. Изплащането на обезщетението било извършено единствено въз основа на твърденията на водача, без да бъдат уведомени компетентните органи за процесното събитие. Възразява, че уврежданията били основно по бронята на автомобила, които не биха настъпили при преминаване през дупка на пътното платно. Освен това при определяне на застрахователното обезщетение не било взето предвид овехтяването на увредените части към датата на застрахователното събитие. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования автомобил поради нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, а в условията на евентуалност – да намали размера на присъденото обезщетение поради съпричиняване. Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът „**************************“ ЕАД, редовно призован, се представлява от адв. С.. Процесуалният представител поддържа исковата молба и оспорва депозирания отговор. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск като доказан по основание и по размер от събраните по делото доказателства. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът **************, редовно призован, не изпраща представител. Депозирана е молба от юрк. Ганева, в която заявява, че поддържа подадения отговор и оспорва изцяло исковата молба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от застрахователна полица № ***************, сключена на 17.08.2020 г., за увредения лек автомобил марка „*******“, модел „*******“, с рег. № **********, собственост на свидетелката К. Т. М., имало валидно сключен договор за имуществена застраховка „********* ********** ************“ с ищцовото дружество със срок на застрахователното покритие от 00,00 ч. на 22.08.2020 г. до 23,59 ч. на 21.08.2021 г., с рискова 2 клауза „******* **********” и допълнителни покрития „Помощ на пътя (асистанс)“ и „Доверен сервиз”. От отбелязване в застрахователната полица се установява, че годината на производство на процесния автомобил била 2015 г., а от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част ІІ е видно, че датата на първа регистрация на същия автомобил е 06.11.2015 г. С договора била определена застрахователна сума в размер на 17500 лева.

Съгласно Раздел „**********”, Глава Втора „*****************“, Клауза „******* **********“ от Общите условия за „********* ********** ************“, по тази клауза застрахователят покривал щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „**************************“, както и изброените допълнително покрити рискове.

Съгласно т. 2 от клауза „****************** и *************** (******) на МПС“ сред покритите рискове било ****** – събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Общите изключения, при наличието на които застрахователят не изплащал обезщетение, били посочени в т. Х, Раздел „Общи положения“ от Общите условия на ищцовото дружество. Съгласно Глава Трета „****************”, Раздел І „Регистриране, уведомяване и доказване на настъпването на застрахователно събитие”, т. 1 при настъпване на застрахователно събитие застрахованият бил длъжен да уведоми застрахователя в срок от 3 дни от узнаването, както и компетентните държавни органи (полиция, служба „Пожарна и аварийна безопасност“ и други) с цел издаване на необходимия документ, и да вземе мерки за спасяване, ограничаване и намаляване на щетите на застрахованото МПС. При щети, настъпили от ****** или в паркирано състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба компетентните органи не посещават мястото на събитието или е издаден документ от компетентните органи на базата на декларативни показания на водача, с констативен характер и не води до процесуално-следствени действия и/или административна санкция, застрахователят обезщетявал, както следва: за щети по гумите, джантите и декоративните тасове на автомобила, в случаите, когато уврежданията били в резултат на преминаване през дупки и неравности на пътното платно – до две увредени гуми и/или джанти и/или тасове в срока на действие на полицата, след представяне на писмени свидетелски показания на лице, различно от застрахования или у*******мощения водач на МПС (т. 6.3 от общите условия). Съгласно Раздел ІІІ „Обезщетяване на МПС над 4 до 7 години“ застрахователното обезщетение за частични повреди се определяло въз основа на опис на увредените детайли по един от следните начини: 1. по калкулация на застрахователя; 2. ремонт на МПС в посочен от застрахователя сервиз, с който имал сключен договор, различен от този на представителя на марката за страната – в този случай стойността на ремонта се заплащала от застрахователя на сервиза, в който било отремонтирано МПС; 3. ремонт на МПС в посочен от застрахователя сервиз, представител на марката за страната, с който имал сключен договор – в този случай стойността на ремонта се заплащала от застрахователя на сервиза, в който било отремонтирано МПС; 4. ремонт на МПС в избран от застрахования сервиз след 3 представяне на предварителна калкулация за стойността на ремонта и писмено съгласие от застрахователя – в този случай разходите за ремонт се заплащали от застрахования, а застрахователят изплащал обезщетение до предварително съгласувания размер след представяне на разходно-оправдателни документи (фактури).

Не се спори по делото, че бул. „***********“ в гр. София, на който възникнало процесното ******, е общински път, представлява публична общинска собственост и като такъв се управлява от **************.

За настъпилото застрахователно събитие и причинените на процесния автомобил повреди, на 26.11.2020 г. собственикът К. М. подала до застрахователя по имуществената застраховка „**********“ заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, по което била образувана щета № ***************. Към заявлението били приложени декларации от водача К. М. и от свидетел на събитието – Р.М.М., в които под страх от наказателна отговорност двамата дали следното описание на събитието: на 25.11.2020 г. при движение в гр. София по бул. „***********“, в посока кв. „**********“, малко преди магазин на „*******“ автомобилът попаднал в тясна и дълбока дупка на пътното платно, в резултат на което била срязана чисто нова гума и била дълбоко надрана джантата. Видно от отбелязване в заявлението, застрахованият избрал да бъде обезщетен по калкулация на застрахователната компания. В тази връзка на 26.11.2020 г. бил извършен оглед на увредения автомобил от експерт на застрахователя в присъствието на водача, като били констатирани следните повреди: гума предна дясна – за подмяна и джанта лята предна дясна – лека степен на деформация. Въз основа на извършения опис, с доклад по щетата било определено застрахователно обезщетение в размер на 176,13 лева, което било заплатено на собственика на увредения автомобил с преводно нареждане от 03.12.2020 г.

От регресна покана изх. № 06504/30.11.2021 г. се установява, че ищцовото дружество претендирало от ************** възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение по щета № *************** в размер на 176,13 лева. Писмото било получено от представител на ответника на 06.12.2021 г., видно от отбелязване в известието за доставяне. С писмо изх. № СОА21-ТД26-14616 от 07.12.2021 г. ответникът отказал заплащане на претендираната сума.

По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на ищеца е разпитана свидетелката К. Т. М. – водач и собственик на увредения автомобил по време на настъпване на застрахователното събитие. От думите й се установява, че инцидентът се случил през 2020 г. на бул. „***********“ в посока „**********“ в гр. София.

Малко преди магазин „*******“ управляваният от свидетелката лек автомобил „******* *******“ попаднал в дупка на пътното платно, която не била обозначена по никакъв начин.

В резултат на това предната гума била срязана, а джантата – надрана. Свидетелката е категорична, че не е имала възможност да избегне препятствието, тъй като било по средата на пътното платно и за да го заобиколи, трябвало да навлезе в платното за насрещно движение. Водачът управлявал автомобила с не повече от 35-40 км/ч. към момента на настъпване на събитието. След произшествието свидетелката трябвало да отбие, за да смени 4 гумата. Съдът кредитира показанията на свидетелката като обективни, последователни, подробни и логични. Обстоятелството, че К. М. била водач на увредения автомобил по време на инцидента и негов собственик не е основание само по себе си за дискредитиране на нейните показания. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на свидетели, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.