Решение № 781 от 16.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 781 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20231110149908 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано е по предявени при условията на обективно съединяване от ищеца Д. Д. Г. срещу ДРУЖЕСТВО искове за прогласяване за нищожността клаузата, предвидена в чл. 27 (в т.ч. чл. 27, ал.1, ал. 2 и ал. 3) от Договор за потребителски кредит от разстояние № 825006 от 29.04.2022 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 0,9 %, и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 50,00 лева, частична претенция от пълния размер от 152,86 лева, представляваща недължимо платени суми за неустойка по Договор за потребителски кредит от разстояние № 825006 от 29.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 07.09.2023 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 29.04.2022 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит от разстояние № 825006, като отпуснатият кредит бил в размер на 200,00 лева, а срокът на погасяване 6 месеца, при месечен погасителна вноска, ГЛП - 25,20 % и ГПР - 28,32 %. Сочи се, че размерът на общата дължима за връщане сума е 216,98 лева.

В чл. 17 от Договора било уговорено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условия, посочени в Общите условия, или банкова гаранция.

Съгласно чл. 27 от Договора при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, била дължима неустойка в размер на 0.9 % от стойността на кредита, платима наред с погасителните вноски. Твърди се, че на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 152,86 лева. Оспорва се договора за кредит като нищожен поради липса на форма съобразно изискванията на чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК. Поддържа се, че договорът не е съставен по ясен и разбираем начин, не е във формат и шрифт не по-малко от 12, а на ищеца не бил представен екземпляр от договора, преддоговорната информация, Общите условия и 1

СЕФ. Посочва се, че в договора нямало ясно разписана методика на формиране на ГПР, като в договора бил посочен грешен размер на ГПР, а действителният многократно надскачал допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Излага се, че е била налице изначална невъзможност за предоставянето на поръчител, който да отговоря на всички посочени от ответника критерии, в такъв кратък срок. Аргументира се, че е било задължение на ответника, преди сключване на договора, да направи оценка на кредитоспособността. Сочи се, че неустойката за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди е типичен пример за неустойка, която накърнява Д.те нрави и излиза извън присъщите функции. Поддържа се, че е налице заобикаляне по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Сочи се, че непредоставянето на обещани обезпечения е предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 71 от ЗЗД, а в настоящия случай ответникът променил последиците от липсата на обезпечение. Счита се, че уговорената неустойка е следвало да бъде част от ГПР, поради което излага, че е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Излага се също и че посочването на ГПР в размер, различен от действителния, представлява заблуждаваща търговска практика. Поддържа се, че клаузата за неустойка е нищожна и на основание чл.

143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата задължавала потребителя при неизпълнение на задължения да заплати необосновано висока неустойка. Оспорва с е и клаузата за възнаградителна лихва, доколкото в нея се включвала и начислената неустойка, като нищожна поради накърняване на Д.те нрави, тъй като надвишавала трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Не се спори, че е сключен процесният договор за кредит, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 200,00 лева при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Сочи се, че в настоящия случай сключването на договора е инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на дружеството. С попълването на заявлението за кандидатстване на ищеца била предоставена необходимата преддоговорна информация, вкл. Стандартен европейски формуляр. След одобрението на подадената заявка от страна на ДРУЖЕСТВО за отпускане на сумата на електронна поща посочена от ищеца в заявката са изпратени автоматично проект на Договор за потребителски кредит - кредитна линия сключен от разстояние № 825006 от 29.04.2022 г. с приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен европейски формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Въпросните документи съдържали предвидената в законите преддоговорна информация за желания кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора за кредит и приложенията към него били посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвения процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение. След запознаване с всички условия във връзка 2 с кредита на 29.04.2022 г. ищецът е натиснал бутона „Подпис“, с което последният е изразил и своето не двусмислено съгласие за сключване на договора. Сочи се, че неустойка не е начислявана и събирана от дружеството, но въреки това тази клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство. Сочи се, че неустойката представлява самостоятелен договор по смисъла на чл. 8 ал. 1 от ЗЗД , като в настоящия случай същата само била обективирана с другите уговорки по кредита в един и същи документ, но за нея не следвало да се прилагат правилата на ЗПК и Директива 2008/48, а общите разпоредби на ЗЗД. Размерът на неустойката се определял като процент от заетата сума, като същата се начислявала, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависело изцяло от волята на заемателя. Твърди се, че така договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на Договор за потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер, обхващал целия период на договора, изпълнявал предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не предвиждал неоснователно разместване на блага. Сочи се, че неустойката имала стимулираща функция за изпълнение на задълженията на кредитополучателя и превентивно действие. Нямало изискване относно размера на неустойката, като доколкото същият се обуславял от бездействието на длъжника, размерът не можел да бъде уговорен в противоречие с Д.те нрави. Неустойката представлявала предварително определено обезщетение, предвид което било нормално нейният размер да е предварително уговорен между страните и като част от погасителните вноски, като било уговорено, че тя се дължи само ако не се представи обезпечение. Не била налице изначална невъзможност за предоставяне на обезпечение, доколкото ищецът бил предварително запознат с условията. Нямало определен в закона момент за предоставяне на обезпечение, поради което било допустимо и след сключване на договора. Направено е искане за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 55 ЗЗД за сумата от 50 лева (частичен иск от 152,86 лева), представляваща недължимо платена сума за неустойка по Договор за потребителски кредит от разстояние № 825006 от 29.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 07.09.2023 г., до окончателното й изплащане; както и по иска с правна квалификация чл. 124 ГПК действителността на клаузата на чл. 27 от Договор за потребителски кредит от разстояние № 825006 от 29.04.2022 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 0,9 %, при непредставяне на обезпечение на кредита в срока по чл. 17 от Договора.

При така релевираните твърдения ищецът следва да докаже, че процесната сума от 50 лева е излязла от патримониума му и че е постъпила в имуществения комплекс на ответника, в който случай ответникът носи тежестта да установи наличието на основание за 3 имуществено разместване, като ответникът следва да докаже, че процесният договор е валидно сключен при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК, така и че клаузите отговарят на изискванията на ЗПК конкретно по начина на определяне размера на ГРП, индивидуално договаряне на клаузите.

Не е спорно между страните, а и от приетия по делото договор се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит. Съдът приема за установено от приетите по делото доказателства, че кредиторът е предоставил преддоговорна информация, в която са посочени основните параметри и условия по кредита, включително разходите по кредита (което се установява от стандартен формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити), договорът е сключен при условията на ЗПФУР, съдържа посочване на общия размер на кредита, фиксиран лихвен процент, погасителен план и условията на плащане, вкл. условията за предсрочно погасяване на задълженията, регламентирано право на отказ от договора, написан е на ясен и разбираем начин в необходимия шрифт и формат, видно от съдържанието на самия договор, в която връзка твърденията в исковата молба за недействителност на договора поради неспазена форма е неоснователно.

Посочен е и годишния процент на разходите и методиката за изчисляването му.

Относно наведеното твърдение от ищеца, че действителният ГПР е различен от уговорения в договора, съдът намира следното: съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В чл.20 вр. чл. 18 от договора е уговорена неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената сума по кредита, начислявана за всеки ден на неизпълнение от страна на потребителя на задължението по чл. 17 от Договора. Съдът констатира, че вземането за неустойка е включено в погасителния план, но не и в посочения в договора ГПР. Съгласно решение по дело C-449/13 на СЕС по тълкуване на член 5, параграф 6 от Директива 2008/48 относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102, е прието, че оценката на кредитоспособността на потребителя налага промяна в предоставените разяснения, които трябва да бъдат съобщени на потребителя своевременно, преди подписването на договора за кредит, без обаче това да предполага изготвянето на специфичен документ, т.е. оценката на кредитоспособността на потребителя се извършва преди подписване на договора и преценката на кредитодателя дали тя е в достатъчен обем посредством разяснения следва да предхожда договора. Съдът приема, че така уговорената неустойка е нищожна на основание чл.10а, ал.2 ЗПК. Същата е по отношение на оценка на риска, не представлява допълнителна услуга по см на чл.10а, ал.1 4