Определение № 2546 от 10.10.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2546 гр. Бургас, 10.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело № 20232100101376 по описа за 2023 година

Делото е приключило с решение рег.№ 688/ 21.08.2025г., с което съдът е отхвърлил предявените искове от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (понастоящем КОНПИ), с БУЛСТАТ 129010997, с адрес за призоваване: гр. Бургас 8000, ул.

„Филип Кутев“ № 26А, етаж 3, представлявана от Антон Томов Славчев против П. С. С., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.С., област Б., ул. „И.“ № *, чрез пълномощник адв. Галина Найденова от АК-Бургас, със служебен адрес: гр.Бургас, ул. „В. Левски“ № 16, ет.3, офис 318, за отнемане в полза на Държавата на първоначално на незаконно придобито имущество оценено на 66 500 лв., като е осъдил комисията да заплати в полза на ответника сумата от 6100 лв. направени разноски.

В срока да обжалване постъпи молба с правно основание чл.248 от ГПК от пълномощника на ищцовата страна, да бъде изменено решението в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в по-нисък размер (не се посочва в какъв) дължими на основание чл.78 ал.3 от ГПК. Твърди, че съдът не е взел предвид всички критерии за определяне размера на нормалното адвокатско възнаграждение, като е направен собствен анализ на характера на провелото се съдебно производствои като краен извод счита, че фактическата и правна сложност на казуса не предполагат възнаграждение в размер на 5600 лв. Наредба № 1/ 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа не е приложима предвид решение 4 от м.юли 2022 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 с предмет преюдициално запитване на основание чл.267 1

ДФЕС от РС-София, а следва да се вземе предвид Наредбата за заплащане на правната помощ. Позовава се на тълк.решение по ТД № 4/2021г. на ОСГК на ВКС.

В предоставения срок постъпи писмено становище от пълномощник на ответната страна, в което се твърди, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на молбата, доколкото изложените доводи са изцяло неоснователни. Позовава се на §.1а от ДР на Наредба № 1/ 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа относно критериите при определяне на понятието „фактическа и правна сложност“ на делото. Цит. е съдебна практика (определение № 4856/ 25.10.2024г. по ч.гр.д.№ 3429/2024г. на ВКС, IV г.о.) за приложимостта на Наредба № 1/ 09.07.2004г. Самият присъден хонорар е под предвидения в наредбата минимум, което също е довод за отхвърляне на молбата.

Бургаският окръжен съд като взе предвид направеното искане, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, приема за установено следното.

Молбата е допустима, като подадена в срока за обжалване и от лица, които взеха участие в производството по делото, като искането за присъждане на разноски беше заявено с депозирания отговор на исковата молба.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Видно от приложените доказателства, упълномощеният от ответника процесуален представител е получил договореното адвокатско възнаграждение от 5600 лв. Способността да договориш и получиш възнаграждение за положен квалифициран труд, какъвто е оказване на адвокатска помощ, е част от самата адвокатска професия. „Преразглеждането“ на вече договорено и заплатено от страната адвокатско възнаграждение изкривява основни принципи при упражняването на свободна професия, под предлог, че се нарушава право на насрещната страна. Съдът следва да се намесва при искане за намаляване на такова възнаграждение единствено при случаи на грубо нарушаване, напр. когато страна е злоупотребила със свои права. Настоящият случай не е такъв, а изложеното в молбата, че според НСИ разходът за издръжка на едно лице за година е 8216 лв. и сумата от 5600 лв.

2 явно се счита за прекомерна, не кореспондира с обективния факт, че адвокатът е завършил висше образование, упражнявал е професията си дълги години и в никакъв случай не би могъл да бъде приравнен на осреднените за цялата страна данни в НСИ. Наредба № 1/ 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа е неприложима в случая, доколкото целта на същата е защита правото на справедливо възнаграждение според вижданията на една гилдия и не би могла да е задължителна за съдилищата. Още по-малко може да се приложи Наредбата за заплащане на правната помощ, която е израз на държавническа воля при уреждане на определени отношения, каквито в настоящия случай не се засягат.

По отношение на изложените в самото решение мотиви на съда да присъди изплатеното възнаграждение в пълен размер следва да се добави и следното. Изложените от ищцовата страна в молбата „допълнителни“ критерии при определяне фактическата и правна сложност на делото – само един ответник; признаване на повечето от приетите от КОНПИ оценки на МПС за безспорни; непосочване и съотв. неразпитване на свидетели; непоставяне на задачи от ответната страна по допуснатата СИЕ; съобразяването на исковата молба с тълк.решение по ТД № 4/2021г. на ОСГК на ВКС, също бяха взети предвид от съда. Впрочем последното е обстоятелство, с което всички участници в производствата по ЗОНПИ, вкл. съдът, следва да се съобразят и не би могло да бъде особен актив за комисията. По изложените доводи възражението в отговора на молбата, че упълномощеният адвокат е разполагал само с месец да подготви защита по искова молба, готвена от екип от КОНПИ повече от година, е напълно основателно. Само за да се илюстрира безмислието на продължаването на подобни разсъждения следва да се посочи, че като обективен критерии може би следва да се вземат предвид възрастта и здравословното състояние на пълномощника на ответната страна – ако е на възраст над 60 г. е понеработоспособен от човек на 35 г. (по този въпрос също е налице изследване и заложени осреднени цифри в НСИ). Прочее, следва ли съдът да се занимава и с това при определяне на „справедливия“ размер на адвокатското възнаграждение и в каква посока – увеличаване или намаляване? А следва ли явилите се представители на КОНПИ в настоящото производство да получат напр. ДМС в по-нисък размер, защото процесуалният представител на ответника е решил да не оспорва повечето оценки на МПС и да не поставя 3 въпроси към допусната СИЕ и с това е „улеснил“ значително тяхната работа?

И т.н.

Като краен извод съдът счита, че молбата за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение под сумата от 5600 лв. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, доколкото същата съответства на фактическата и правна сложност на разгледания правен спор.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 248 от ГПК, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество с БУЛСТАТ 129010997, с адрес за призоваване: гр.

Бургас 8000, ул. „Филип Кутев“ № 26А, етаж 3, представлявана от Антон Томов Славчев за изменение на постановеното решение рег.№ 688/ 21.08.2025г. в частта за разноските, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съдБургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 4