Определение № 7374 от 20.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 63034/2024
- Вид
- Определение № 7374
- Подписан
- 20.02.2026
- Състав
- Виктория Марианова Станиславова
Други актове по делото
- Разпореждане № 161405 от 06.11.2024 · Виктория Марианова Станиславова
- Разпореждане № 39461 от 06.03.2025 · Виктория Марианова Станиславова
- Разпореждане № 67342 от 25.04.2025 · Виктория Марианова Станиславова
- Разпореждане № 70431 от 30.04.2025 · Виктория Марианова Станиславова
- Разпореждане № 168280 от 30.10.2025 · Виктория Марианова Станиславова
- Разпореждане № 32478 от 12.03.2026 · Виктория Марианова Станиславова
- Разпореждане № 39826 от 27.03.2026 · Виктория Марианова Станиславова
- Разпореждане № 56601 от 08.05.2026 · Виктория Марианова Станиславова
- Разпореждане № 58539 от 13.05.2026 · Виктория Марианова Станиславова
- Разпореждане № 118877 от 02.10.2026 · Виктория Марианова Станиславова
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7374 гр. София, 20.02.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110163034 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. Г. М., ЕГН **********, срещу Е. с. в сграда в режим на етажна собственост (ЕС) с административен адрес: гр. София, ж.к. , бл. , вх., представлявани от управителя З. С. Г., и Р. Д. В., ЕГН **********, с която е предявен за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че Договор за наем от 01.07.2020 г., сключен между З. С. Г., като управител на ЕС и наемодател, и Р. Д. В., като наемодател, е нищожен поради нарушение на императивни правни норми на ЗУЕС, регламентиращи процедурата по отдаване под наем на обекти, съставляващи общи части в сграда в режим на ЕС.
С уточнителна молба от 18.12.2024 г. ищцата посочва, че оспореният договор за наем е сключен за срок от 5 години, което се потвърждава от приложеното към молбата копие от договора (л. 10 и сл.). Видно от съдържанието на договора, той е сключен между ЕС на бл. , находящ се в гр. София, ж. к. , ул. , представлявана от председателя на УС на ЕС З. С. Г., в качеството на наемодател, и Р. Д. В., в качеството на наемател, с предмет на договора: помещение – сушилня, с площ от 96 кв. м., условно наричано апартамент № , при уговорен месечен наем в размер на 350,00 лева. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, той влиза в сила от датата на подписването му – 01.07.2020 г. и се сключва за срок от 5 години. Следователно срокът на договора е изтекъл на 02.07.2025 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от Етажната собственост с административен адрес: гр. София, ж.к. , бл. , вх., в който се навеждат възражения за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес. В отговора се сочи за взето от ОС на ЕС решение от 12.06.2025 г. за сключване на нов договор за наем с предмет процесната сушилня.
С разпореждане от 30.10.2025 г. съдът е указал на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението на съда да уточни конкретния си правен интерес от заведеното дело, като вземе предвид, че оспореният от нея договор за наем от 01.07.2020 г. е сключен за срок от 5 години, т. е. срокът на този договор е изтекъл към настоящия момент, както и твърденията на ответната страна, че понастоящем между етажната собственост и лицето Р.
В. е налице нов договор за наем, който представлява нов юридически факт, изключващ действието на предходния такъв от 2020 г. С разпореждането съдът й е указал на ищцата да посочи какъв би бил благоприятният за нея резултат при уважаване на иск за нищожност на преустановил действието си договор за наем.
В указания й срок, ищцата е депозирала молба вх. № 375250/17.11.2025 г., в която сочи, че към датата на завеждане на делото е налице правен интерес от предявяване на иска 1 за нищожност. Обосновава правния си интерес от заведения иск, сочейки, че е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на ЕС, част от която е и обектът на договора за наем, поради което за нея е налице пряк интерес да се разпорежда и ползва със своята съсобственост, вкл. да получи достъп до него и незаконно пребиваващото в него лице да го напусне.
При тази фактология и с оглед на наведените в исковата молба и уточненията към нея фактически обстоятелства и обоснования в контекста на същите интерес от водене на делото, настоящият съдебен състав намира предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ГПК за процесуално недопустим поради отпаднал в хода на процеса правен интерес от неговото разглеждане. Ето защо, съдът счита, че са налице основания за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Мотивите за това на съда са следните:
Служебно задължение на съда е да следи за допустимостта на производството през цялата висящност на исковото производство. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно във всяко положение на делото.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 1 от 1.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 425/2011 г., III г. о., ГК, и др., която настоящият състав споделя, искът за установяване на нищожност по своя характер е отрицателен установителен. С неговото уважаване се установява нищожността на сделката и свързаното с това невъзникване на целените от страните права и задължения. Предпоставка за допустимостта му е наличието на правен интерес от установяване съществуването или несъществуването на едно право или правоотношение. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице, когато субективното право, предмет на иска, е застрашено или упражняването му е смутено. Ако субективното право е нарушено се поставя въпросът дали то може да бъде адекватно защитено чрез установителен иск или носителят му следва да предяви осъдителен иск за неговата защита. За да е налице правен интерес от установителен иск за нищожност на договор, то решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен резултат – в този смисъл Решение № 299 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1331/2010 г., II г. о., ГК. Няма правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца.
В разглеждания случай, в предмета на делото е включен иск за нищожност на договор за наем, сключен от първия ответник, чрез председателя на ЕС – като наемодател, и втория ответник, като наемател, който иск е предявен от етажен собственик в сградата в режим на ЕС. От ангажираните от ищеца доказателства се установява, че оспореният договор за наем от 01.07.2020 г. е срочен, като същият е сключен за срок от 5 години. Следователно срокът на договора е изтекъл на 01.07.2025 г. и с изтичане на неговия срок договорът е прекратен.
При това положение, съдът намира, че макар към датата на завеждане на делото за ищеца да е съществувал правен интерес от предявяване на иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, то към настоящия момент този интерес е отпаднал поради прекратяване на действието на договора, чиято нищожност се иска да бъде прогласена. Прекратеният договор не е годен източник на права и задължения, поради което съдебният състав намира, че разглеждането на исковата молба, с която е сезиран, и евентуалното уважаване на предявения с нея иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД няма да се отразят върху правната сфера на ищеца, което обуславя липсата на правен интерес от разглеждането им. Правният ефект, който ищцата цели да постигне със съдебното решение по настоящото дело, в случая се явява преждевременно постигнат с прекратяване на действието на оспорения договор с изтичане на неговия срок.
Ищцата не твърди от оспорения договор за нея да са възникнали задължения, които да цели да отрече по съдебен ред. Нещо повече, бидейки етажен собственик, същата се явява част от неперсонифицираната част от ЕС – наемодател по този договор, и в това си качество за нея договорът за наем поначало би създал права, но не и задължения. Конкретно наведените от ищцата съображения за наличие на правен интерес от иска – а именно, за да може тя да се разпорежда и да ползва своята съсобственост, вкл. да получи достъп до отдадения под наем 2 имот, а незаконно пребиваващото в него лице да го напусне, не биха могли да променят изводите на съда, предвид събраните по делото данни за наличие на нов договор за наем с предмет възмездното ползване на процесния обект, който се явява новонастъпил в хода на процеса юридически факт, създаващ за втория ответник правно основание за упражняване на фактическа власт върху процесното помещение.
При горните мотиви, съдът намира, че искът с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с който е сезиран, е процесуално недопустим, поради което и на основание чл. 130 ГПК исковата молба по него подлежи на връщане, а производството по делото на прекратяване.
По разноските
При този изхода на делото, право на разноски има ответната страна, на която следва да се присъди сумата от 511,29 евро – разходи за платен адвокатски хонорар.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, искова молба с вх. № 339278/24.10.2024 г. на М.
Г. М., ЕГН **********, срещу Е. с. в сграда в режим на етажна собственост (ЕС) с административен адрес: гр. София, ж.к. , бл. , вх., и Р. Д. В., ЕГН **********, с която е предявен за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че Договор за наем от 01.07.2020 г., сключен между З. С. Г., като управител на ЕС и наемодател, и Р. Д. В., като наемодател, е нищожен, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 63034/2024 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 29 състав.
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН **********, да заплати на Е. с. в сграда в режим на етажна собственост (ЕС) с административен адрес: гр. София, ж.к. , бл. , вх., сумата в размер на 511,29 евро – разноски в производството по гр. д. № 63034/2024 г. на СРС, 29 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3