Решение № 69 от 31.10.2024, Районен съд - Трявна
- Съд
- Районен съд - Трявна
- Дело
- Гражданско дело 169/2024
- Вид
- Решение № 69
- Подписан
- 31.10.2024
- В сила
- 05.03.2025
- Състав
- ПЛАМЕН БОРИСОВ ЕВГЕНИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.107, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 69 гр. Трявна, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕН Б. ЕВГЕНИЕВ при участието на секретаря КРЕМЕНА К. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Б. ЕВГЕНИЕВ Гражданско дело № 20244240100169 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439 ГПК вр. чл. 124 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от “Б.И. *** с ЕИК: ****** и адрес в гр.Т., ул.“*******“ № * против Община Т., с ЕИК:
********** и адрес: гр.Т., ул.“********“ № **.
Ищецът е предявил иск за признаването за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 1556,68 лева, заедно със законна лихва в размер на 316,94 лева за периода 24.11.2022г. – 28.06.2024г. по Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №АУ204, издаден на 24.11.2022г. от Община Т., въз основа на който е образувано Изпълнително дело № 283/2024г. на ЧСИ – В. Ц..
На ответника са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея, както и съобщение по чл.131 от ГПК.
Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба в едномесечния срок, в който твърди, че преди датата на подаване на исковата молба задължението на ищеца към Община Т. е било редуцирано до сумата от 191,29 лева и 0,07 лева законна лихва, поради което счита искът за недопустим в частта му над тази сума, поради липса на правен интерес. В останалата част счита, че искът е неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
В първото по делото съдебно заседание ищецът, чрез адв.Н., надлежно упълномощен за целта, е намалил размера на предявения иск със 191,29 лева, а ответникът, чрез адв.Б., също надлежно упълномощена със съответните 1 права е потвърдил, че признава, че ищецът не дължи горницата над тази сума или 1365,39 лева главница, както и 316,87 лева – законна лихва.
Въпреки липсата на спор по съществото на делото между явилите се в съдебно заседание представители на страните, същите заемат становище за постановяване на решение по делото, като ищецът пледира за уважаване изцяло на иска в актуалния му размер, а ответникът за отхвърлянето му.
Съдът констатира, че между страните не е налице спор относно размера на задължението на ищеца спрямо ответника по Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №АУ204, издаден на 24.11.2022г. от Община Т., което в размер на 191,29 лева – главница и 0,07 лева законна лихва.
Размерът на задължението се установява по безспорен начин и от приложените материали по изп. дело № 20247320400283, изискано от ЧСИ В.
Ц., както и тези представени от пълномощника на ответника с отговора на исковата молба.
С представения Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №АУ204, издаден на 24.11.2022г. от Община Т., в който е отбелязано, че е връчен на ищеца на 29.11.2023г. и влязъл в сила на 13.12.2023г. на ищеца са определени задължения за довнасяне на дънък върху недвижимите имоти в общ размер на 1556,68 лева и лихва за просрочие към 24.11.2022г. в размер на 460,25 лева. Събирането на задълженията по акта е възложено на ЧСИ В. Ц., която е образувала и.д.№ 283/2024г. и на 14.06.2024г. е изпратила покана за доброволно изпълнение до ищеца, в която е отразила задължения към Община Т. в размер на 1556,68 лева, заедно със законна лихва в размер на 316,94 лева за периода 24.11.2022г. – 28.06.2024г. Поканата е връчена на управителя на дружеството на 19.06.2024г.
На 26.06.2024г. Кметът на Община Т. е подал до ЧСИ В. Ц. уведомление, че след постъпили суми от ЧСИ З. В, задължението на ищеца по изпълнителното по Акт за установяване на задължения №204/24.11.2022г. възлиза на 191, 29 лева. Не е посочено задължение за лихва.
С разпореждане от същата дата, издадено на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК съдебният изпълнител е извършил исканата редукция на задължението, като е отразил такова за главница по акта в размер на 191,29 лева и на 28.06.2024г. е направил опит за връчване на разпореждането на последния посочен в Търговския регистър адрес на дружеството – гр.Т., ул.“******“ № *.
Връчителят е удостоверил, че на посочената дата – 28.06.2024г. не е намерил никой на адреса и е залепил уведомление.
При изложените обстоятелства съдът приема, че към датата на предявяване на иска – 03.07.2024г. по изпълнително дело № 283/2024г. ищецът не е дължал на Община Т. сумата от 1641,33 лева, от които 1365,39 лева главница и 316,94 лева лихва по Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №АУ204, издаден на 24.11.2022г. от Община Т..
Поради изложеното предявеният иск в актуалния му размер, следва да се уважи изцяло.
Съдът счита, че както Община Т., така и съдебният изпълнител са 2 предприели своевременно действия за редуциране на неоснователно начисленото задължение и за уведомяване на ищеца за тази редукция.
Опитът за връчване на разпореждането на ЧСИ е извършен преди предявяване на исковата молба.
Ето защо съдът счита, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на иска и причина за същия се явява липсата на представител на дружеството на адреса по регистрация на същото, на когото да бъде връчено разпореждането на съдия изпълнителя, с което размерът на задължението е съобразен изцяло с актуалния размер на исковата претенция.
При тези обстоятелства съдът счита, че са налице основанията на чл.78, ал.2 от ГПК, разноските по делото да се възложат на ищеца. Същият следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Съдът счита направеното възражение за прекомерност на възнаграждението за неоснователно, тъй като същото е в значително по-малък размер от това, което ищецът е платил на своя адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че “Б.И." *** с ЕИК: ******* и адрес в гр.Т., ул.“********“ № * не дължи на Община Т., с ЕИК: ******** и адрес: гр.Т., ул.“********“ № ** сумата от 1365,39 лева, заедно със законна лихва в размер на 316,94 лева за периода 24.11.2022г. – 28.06.2024г. по Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №АУ204, издаден на 24.11.2022г. от Община Т., въз основа на който е образувано Изпълнително дело № 283/2024г. на ЧСИ – В. Ц..
ОСЪЖДА “Б.И." **** с ЕИК: ********** и адрес в гр.Т., ул.“*********“ № * да заплати на Община Т., с ЕИК: ******* и адрес: гр.Т., ул.“*********“ № ** сумата от 500 лева разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от получаването му.
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________ 3