Решение № 80 от 04.05.2022, Районен съд - Бяла Слатина

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр.Б.С., 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД –Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Н. Гердова при участието на секретаря Ивелина Ст. Витанова Христова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело № 20211410101692 по описа за 2021 година

Предявена е искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление гр. С. 1404, район р-н Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК 176733159, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес гр.С., бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника С. ИВ. АНГ. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес грБ.С., ул.“М.“ № 9, за сумата от 127,20 лв. главница, дължима по сключен Договор за лизинг № 1601918909/19.06.2017г. за периода от м.10/2018г. до м.06./2019г. представляващи 8 бр. незаплатени лизингови вноски за устройство GSM SAMSUNG GALAXY J72016 с „БТК“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане са издадена фактура № 1254496172/08.10.2018г., както и направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.

ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК и чл.342 от ТЗ.

В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи от върнатото съобщение в цялост, че ответника С. ИВ. АНГ. не е намерена на посочения в и.м. адрес в грБ.С., ул.“М.“ № 9, тъй като имота е посетен на три различни дати и в различни часове от призовкаря П.Пешунов и видимо същият е необитаем.

Съдът с разпореждане от 25.02.2022г. е допуснал правна помощ

1 на ответника С.

ИВ. АНГ. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес грБ.С., ул.“М.“ № 9 , призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1692/2021г. по описа на РС гр.Б.Слатина.

С определение от 11.03.2022г. на основание чл.26,ал.2 от ЗПрП съдът назначил адв.М.М. от ВрАК за особен представител на ответника С. ИВ. АНГ., призован по реда на чл.47 от ГПК, да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1692/2021г. по описа на РС гр.Б.Слатина с определено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. внесени от ищеца по депозитната сметка на РС-Б.Слатина.

В срока по чл.131 от ГПК адв.М. е депозирала писмен отговор,с който оспорва иска по основание и размер по изложените в него съображения. Направила е възражение за изтекла 3 годишна погасителна давност на вземанията на ищеца към ответницата, поради неговата периодичност. Моли да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

В с.з. адв.М. поддържа писменият отговор и пледира за отхвърляне на исковата претенция на ищеца.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 920/2021г. на РСБ.С..

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 920/2021г. на РС-Б.Слатина срещу длъжника С. ИВ.

АНГ. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес грБ.С., ул.“М.“ № 9 е издадена в полза на заявителя/кредитора/ „ЮБЦ“ ЕООД, гр. С., Заповед за изпълнение на паричноо задължение № 254/14.07.2021г. за сумата от 127,20 лв. - главница, дължима по сключен Договор за лизинг № 1601918909/19.06.2017г. за периода от м.10/2018г. до м.06./2019г. представляващи 8 бр. незаплатени лизингови вноски за устройство GSM SAMSUNG GALAXY J72016 с „БТК“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане са издадена фактура № 1254496172/08.10.2018г., както и направените деловодни разноски за това производство, в размер на 25.00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.

Впоследствие на заявителя е изпратено съобщение, че издадената заповед по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника по чл.47,ал.5 от ГПК, въз основа на което кредиторът „ЮБЦ“ ЕООД гр.С. е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по процесният договор за далекосъобщителна услуга.

Особеният представител на ответницата оспорва иска по основание и размер по изложените в него съображения, както и прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията на ищеца към ответницата.

2

В исковата молба ищеца навежда доводи, че между длъжника/ответник в настоящето производство/ С. ИВ. АНГ. и „БТК“ ЕАД - С. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер № 16360167001/29.07.2016г. и 19.06.2017г. за ползване на мобилна услуга за ползване мобилен номер *** по избран тарифен план SMART L и договор за лизинг № 1601918909/19.07.2017г. за устройство GSM SAMSUNG GALAXY J72016 на обща лизингова цена от 381,60 лв. за срок от 24 месечни лизингови вноски, от които 23 бр. в размер на 15,90 лв. и една последна в размер на 15,90 лв.

Абонатът е потребил, но не е заплатил мобилни услуги на стойност 309,33 лв. за периода от 13.03.2017г. до 14.06.2017г., за която сума са издадени съответни фактури. Към всяка от фактурите има детайлизирано приложение-извлечение за размера на сумите.

В раздел VІІІ „Права и задължения на абоната“ от ОУ на „БТК“ЕАД, в чл.43.1. от ОУ на „БТК“ ЕАД е посочено, че абонатът има задължението да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги, а чл.44.1 от същите ОУ визира, че абонатът отговаря за забава в плащането на дължими суми за предоставените телефонни услуги по тези Общи условия.

„БТК“ЕАД има право да получава изцяло и в срок плащане на дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите условия(чл.45.1).

При неспазване на кое и да е задължение визирано в т.43 от ОУ, мобилният оператор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, да прекрати едностранно индивидуалният договор с потребителя или да откаже сключването на нов договор с него.

В случая поради неплащане на ползваните мобилни услуги за няколко месеца, за които са издадени горепосочените фактури, кредитора „БТК“ЕАД е прекратил едностранно индивидуалният договор със С. ИВ. АНГ. и е издал по клиентски номер 16360167001 крайна фактура № 1254496172/08.10.2018г. с начислена обща сума за плащане в размер на 309,33 лв.

Датата на деактивация на процесния абонамент е 01.10.2018г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Така абонатът не е изпълнил договорите си заведен под клиентски номер 16360167001 и не е спазил крайният срок за ползване на договорните абонаменти.

Впоследствие е сключен договор за цесия от 16.10.2018г. между„БТК“ ЕАД „С.Г.Груп“ ООД. и

По силата на чл.5 от договора, цесионерът е задължен и упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърлянето на вземането. Приложено е и изрично пълномощно в тази насока изготвено от „БТК“ ЕАД, както и потвърждение за прехвърляне на вземането на С. ИВ. АНГ. по чл.99,ал.3 от ЗЗД.

Видно от Договор за цесия от 01.10.2019г. сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД се установява, че цедентът „С.Г.Груп“ ООД е прехвърлило на цесионера „ЮБЦ“ ЕООД следните свои вземания, а именно: вземане в размер на 127,20 лв., придобито по 3 силата на Договор за цесия, сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД от 16.10.2018г., подробно индивидуализирано в Приложение № 1 към този договор.

По делото е представено Уведомление за цесия изходящо от„БТК” АД, чрез “С.Г.Груп” ООД и от “ЮБЦ” ЕООД до ответника, за извършените цесии, като липсват доказателства за връчването му.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор - чл. 99, ал. 4 ЗЗД .

Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.

В съдебната практика се приема, че е налице валидно съобщаване, както в случаите, когато това е направено лично от цедента, така и в случаите, когато по пълномощие на цедента такова съобщаване извърши цесионерът, както е и в настоящия случай. Дори да се приеме хипотетично, че липсват категорични доказателства за уведомление, което да е връчено на длъжника преди образуване на настоящото дело с получаване на препис от исковата молба, чрез особения представител, назначен на ответника, ведно с приложенията към нея, съдържащи процесния договор за цесия и упълномощаване на цесионера да извърши уведомяване от името на цедента, ответникът /като длъжник/ е узнал за цедирането на вземането. Особеният представител е процесуален представител на ответника, който при спазване предпоставките на чл. 47, ал. 5 от ГПК се назначава с оглед охрана на интересите му. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици /в този смисъл е Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, І т. о./ Затова особеният представител има правото да извърши всички процесуални действия по спора от името и за сметка на представлявания ответник /с изключение на действията по чл.

29, ал. 5 от ГПК/ в. т. ч. и получава адресираните до страната книжа. По делото не е спорно, че уведомлението до длъжника за цедиране на процесното вземане е връчено с препис от исковата молба на назначения му особен представителна основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, поради което следва да се приеме, че е изпълнено изискването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, което обстоятелство е настъпило в хода на делото и следва да бъде съобразено при решаване на спора.

Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното 4 производство по предявен иск за установяване съществуването на цедираното вземане, не може да бъде игнорирано и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК следва да бъде съобразено.

Ефектът на уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт, стабилизиращ легитимацията на цесионера, като титуляр на спорното материално право. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г.на ВКС, I т.о.; Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС, II т.о.

С оглед изложеното съдът намира, че договорът за цесия е произвел действие по отношение на ответника, което обосновава извод за доказаност на активната и пасивната материална легитимация по предявения иск.

Предвид обстоятелството, че договорите и на двете цесии и Уведомлението за цесия изходящо от„БТК” АД, чрез “С. Г. Груп” ООД и от “ЮБЦ” ЕООД до ответника са били приложени към исковата молба, които са получени от назначеният му особен представител на 11.03.2022г./л.80 от делото/, следва да се приеме, че той е надлежно уведомен за тях.

При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД е допустим- предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47,ал. 5 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане, а ответника да направи своите възражения.

Разпечатката съдържа 44 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2a10538c-2eab-4f04-bab0-0e5c764874e7