Решение № 754 от 29.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 754 гр. Пловдив, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20245330200876 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш № 8504390761 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. с ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на ,,Й.Т.‘‘ ЕООД с ЕИК: 201460434 е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Дружеството жалбоподател, чрез ***** адв. Д. обжалва процесния електронен фиш, като в жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност, за необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ), както и за издаването му в противоречие на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна. Изложени са съображения, че липсват реквизити от електронния фиш. Не били налице и основанията за издаване на електронен фиш.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния представител юрисконсулт В. оспорва подадената жалба

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от юридическо лице на което е наложена 1 имуществената санкция, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Видно от представените по административно-наказателната преписка доказателства се установява, че процесното МПС към 15.12.2020 г. е собственост на ,,Й.Т.‘‘ ЕООД.

На 15.12.2020 г. в 11:12 часа влекачът „ДАФ ФТХФ 105“ с рег. № **** се движил на територията на община Р. в състав с прикачено ремарке, като общият брой на осите на състава бил 5, а общата технически допустима максимална маса - 40 000 кг. На посочените дата и час влекачът заедно с прикаченото ремарке преминал по път А-1 на км 107+663 в посока намаляващ километър през тол сегмент, което място попадало в обхвата на платената пътна мрежа. Към момента на преминаването на състава от ППС през посочения участък от платената пътна мрежа бордовото устройство, с което бил оборудван влекачът, било включено, поради което тол декларация за преминаването била създадена и подадена. Декларираните данни били за движение на пътно превозно средство над 12 тона и с 2 оси, когато в действителност платената пътна мрежа била използвана от състав с общ брой от 5 оси. За преминаването на ремаркето през този сегмент нямало и закупена валидна маршрутна карта.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният Електронен фиш с № 8504390761 е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си.

По възраженията на жалбоподателя съдът приема на първо място, че доводът за настъпила давност за осъществяване на правомощията на държавата по административно-наказателно преследване и налагане на наказание на дееца е основателен.

Възражението е основателно, тъй като до връчването на електронния фиш е изтекъл 3-годишният срок на преследвателската давност, без през този период тя да е била прекъсвана. В тази връзка съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност, а извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко положение спрямо извършителите на деянията с найвисока степен на обществена опасност каквито са престъпленията. Поради това институтите на давността в двете й разновидности: 1) давност за преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния държавен орган да реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение, и 2) давност за изпълнение 2 на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес.

Съгласно цитираното тълкувателно постановление и на основание препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК е приложима и в административнонаказателния процес по ЗАНН. В тълкувателното постановление е прието още, че пример за такова субсидиарно приложение е абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. С нея не се изчерпват случаите, при които разпоредбите на давността по НК следва да намерят субсидиарно приложение.

Преследвателската давност ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административно-наказателната отговорност на дееца. В общия случай тя започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението – чл. 80, ал. 3 от НК, и тече до реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на правонарушителя с влязъл в сила акт. Преследвателската давност бива два вида: обикновена и абсолютна - така Решение № 907 от 29.04.2021 г. по к.а.н.д. № 534/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност – чл. 81, ал. 2 от НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административно-наказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност – чл. 81, ал. 3 от НК.

Не може да бъде споделена тезата, че в административно-наказателния процес не намират приложение правилата за обикновената преследвателна давност, а само за абсолютната такава. Отговорът на този спорен въпрос се съдържа в мотивите на цитираното вече Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ВКС и ВАС. В него изрично е прието, че на основание чл. 11 от ЗАНН съответно приложение в процеса по ЗАНН намира уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност, а не само отделни правила от нея каквито са тези за абсолютната давност. Обикновената преследвателната давност също е част от уредбата на давността по НК. Още в следващото изречение на постановлението отново е посочено, че в административно-наказателния процес се прилага „институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава“. След като приложим е целият правен институт, то това иманентно включва и обикновената давност за преследване на нарушителя. Употребата на думите „включително и“ преди израза „абсолютна давност“ ясно сочи, че правилата на абсолютната давност не са цялата нормативна уредба относно 3 давността по НК, която е съответно приложима в процеса по ЗАНН, а вместо това са само една част от целия приложим институт, т.е. че препращането е и към нещо друго освен абсолютната давност. Това друго нещо може да бъде единствено обикновената преследвателска давност.

В актуалната съдебна практика на касационната инстанция също е преодоляно разбирането за приложение единствено на срока на абсолютната давност за административно-наказателно преследване от 4 години и 6 месеца, като вместо това последователно се приема, че следва да бъде съобразяван и 3-годинишният срок на обикновената преследвателска давност. В този смисъл са: Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 907 от 29.04.2021 г. по к.а.н.д. № 534/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив;

Решение № 1671 от 16.10.2023 г. по к.а.н.д. № 1977/2023 г. на XXXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1011 от 31.05.2023 г. по к.а.н.д. № 959/2023 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив;

Решение № 1428 от 21.07.2022 г. по к.а.н.д. № 1359/2022 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 583 от 27.03.2023 г. по к.а.н.д.

№ 470/2023 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.

Така още: Решение № 107 от 29.07.2021 г. по к.а.н.д. № 101/2021 г. на Административен съд – Ловеч; Решение от 15.12.2021 г. по к.а.н.д. № 185/2021 г. на Административен съд – Сливен; Решение № 340 от 01.04.2022 г. по к.н.а.д. № 76/2022 г. на Административен съд – София област; Решение № 241 от 28.10.2021 г. по к.а.н.д. № 232/2021 г. на Административен съд – Видин.

Тъй като процесното деяние е установено с автоматизирано техническо средство, записващо включително датата на извършване на нарушението, то датата на издаване на електронния фиш неминуемо съвпада с тази на извършването и на установяването на нарушението - така Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив. Макар в цитираното решение да е изследван въпросът за датата на издаване на електронен фиш за нарушение, установено с техническо средство за видеоконтрол, използвано в дейността на областните дирекции на МВР, то принципът на установяване е еднакъв, доколкото и двата вида автоматизирани устройства създават запис в момента на самото засичане на движението на съответното ППС без за него да е изпълнено някое от задълженията му по ЗДвП, респ. по ЗП. В този момент се генерират още докладът по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, както и самият електронен фиш.

Последният съгласно § 6, т. 63 от допълнителните разпоредби на ЗДвП представлява електронното изявление, създадено чрез административноинформационна система, а то се създава автоматично в момента на установяване на нарушението. Следователно действия като например разпечатването на хартиен носител на вече създадения чрез информационната система електронен фиш нямат отношение към преценката за датата на издаването му. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния представител 4 на въззиваемата страна, като изложените съображения се споделят от настоящия състав. Това означава, че наказващата администрация не оспорва правния извод, че атакуваният електронен фиш е издаден на дата 16.11.2020 г.

След като процесното нарушение е извършено, установено и санкционирано с издаването на ЕФ на 15.12.2020 г., то от този момент е започнала да тече обикновената 3-годишна давност за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН.

Този срок е изтекъл на 15.12.2023 г., тъй като по делото не се доказва дотогава давността да е била прекъсвана или спирана. От заявлението от делото се установява, че преди 12.01.2024 г. електронният фиш нито е връчван на друго лице или по друг начин, нито са предприемани каквито и да е действия за неговото връчване. От извадката от електронната система на АПИ се доказва, че първото действие след издаването на електронния фиш е едва от дата 12.01.2024 г., когато той е връчен. Доказателства за осъществени други действия, прекъсващи давността, и на по-ранна дата не се представят, а такива обстоятелства не се и твърдят от страната, носеща доказателствената тежест. При тези факти съдът приема, че срокът на 3-годишната обикновена преследвателна давност не е прекъсван и е изтекъл на 15.12.2023 г., а електронният фиш е връчен след този момент – на 12.01.2024 г. С факта на изтичането на срока на давността за преследване на нарушителя се погасяват правомощията на държавата по административно-наказателното правоотношение. Поради продължилото повече от 3 години бездействие да се предприемат постъпки за връчването на процесния електронен фиш на жалбоподателя, то към момента, когато той най-сетне е бил връчен, както и към последващите действия по подаване на жалбата и образуването на съдебното производство вече е бил настъпил срокът на давността, изключваща възможността за административно-наказателно преследване на дееца.