Определение № 105 от 05.04.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 105 гр. Пазарджик, 05.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20215200900157 по описа за 2021 година

Искът подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК съгласно чл.365, т.1 от ГПК.

Настоящото дело е образувано по повод постъпила искова молба от А.

Б. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., п.к. **, ул. „Д. С.“ № *, чрез адв. Я. Д. (**), против „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1463, район „Триадица“, ***Б, с която е предявена претенция по реда на чл.432 КЗ, а именно за сумата от 30 000 лв. (частичен иск от 75 000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.07.2020 г. до окончателното й изплащане; както и за сумата от 177,35 лв. - обезщетение за имуществени вреди във връзка с лечение и възстановяване, ведно със законната лихва от 03.09.2020 г. до окончателното изплащане.

В обстоятелствената част на исковата молба са наведени следните твърдения:

На *** г., около ** ч. на вътрешноведомствен път, представляващ масив каменноземна настилка, разположен южно от ** между две и три в района на западно насипище „А. м.” АД, било реализирано ПТП с участието на самокатастрофирал товарен автомобил „Л. Д.“ с рег. № **. Инцидентът настъпил изцяло по вина на водача на посочения т.а., който поради движение с несъобразена скорост, изгубил контрол над управляваното от него МПС, в 1 резултат на което се блъснал в съоръжението на транспортната лента.

Вследствие на ПТП пострадал ищецът, който се е возил като пътник в автомобила и получил следните травматични увреждания:

******************************

Непосредствено след инцидента пострадалият бил приет по спешност в Отделението по обща хирургия към МБАЛ „У. Х.“ ООД с оплаквания от **********************. Направени му били комплексни изследвания и назначена медикаментозна терапия по терапевтична схема. Бил изписан на ***** г. със симптоматичен статус за продължаване на лечението в домашни условия.

Последвали медицински прегледи на *** г. около месец по-късно-на ****** г., предвид продължаващите комплексни оплаквания, включващи ***************, както и още един на *** г. Назначена била медикаментозна терапия и преглед с ЯМР.

На *** г. била извършената магнитно-резонансна томография, която установила *************. Впоследствие извършените изследвания се констатирало, че в случая се касае за комбиниран ***********. Дадени били препоръки за медикаментозно лечение и ********.

Последвали още прегледи - на 07.10.2019 г., на 21.10.2021 г. и на 13.11.2019 г., при които се установили персистиращи оплаквания, включващи и ******. Предвид значително влошеното посттравматично *****, изразяващо се в ******, на 27.11.2019 г. ищецът бил прегледан и от ****, при което е констатиран *****. При консултация със специалист-професор била установена и *******. Назначена му била медикаментозна терапия. Описано е, че поради нестихващите посттравматични **** оплаквания били проведени още прегледи – на 02.12.2019 г., 19.12.2019 г., 07.01.2020 г., 09.01.2020 г. и 06.03.2020 г.

При извършен преглед на пострадалия на *****г. били констатирани продължаващи оплаквания от *********. Поставена му била иагноза **********.

На 21.10.2020 г. се наложило ищецът да бъде приет в ** към „МБАЛП.“ АД по повод на **************. Направените комплексни изследвания констатирали ********* Назначена била комплексна медикаментозна 2 терапия, като пациентът бил изписан на 26.10.2020 г.

Твърди се, че на 17.11.2020

*****оплаквания, включващи ********** г. предвид продължаващите

На 14.12.2020 г. последвал друг преглед на ищеца от ********, при който било констатирано, че пациентът е ***********и. Горните комплексни оплаквания били констатирани и при прегледите, извършени на 12.01.2021г. и 13.01.2021 г.

На 22.02.2021 г. отново били извършени прегледи, при които се установили продължаващи (около година и половина след инцидента) оплаквания от*********************************

Изложени са твърдения, че с оглед на увреденото обективно състояние на пострадалия се наложило същият да ползва отпуск поради временна неработоспособност с общ период от 489 календарни дни, а поради трайно влошеното ****** състояние, бил трудоустроен от длъжността „*****" в длъжността „***********“.

Обобщено е, че вследствие на преживяното ПТП ищецът изпитал *******************. Бил подложен на преобладаващ *****, нуждаел се от чужда помощ

******************.

Поради

******************************************

Наред с описаните неимуществени последици, ищецът претърпял и имуществени вреди, съставляващи направени разходи по лечение и възстановяване, а именно за закупуването на лекарствени средства и за заплащане на потребителски такси, на обща стойност 177.35 лв. Същите били обективирани в следните документи : Фактура №****** г., ведно с Фискален бон; Фактура № ****г, ведно с Фискален бон; Фактура № *** г., ведно с Фискален бон; Фактура № ****г., ведно с Фискален бон; Фактура № **** г., ведно с Фискален бон.

По повод процесното ПТП било образувано ДП № *** г. по описа на РУП-П., пр.пр. № *** на РП-П.. С постановление от *** г. наказателното производство било прекратено, поради направено искане от страна на пострадалото лице.

Твърди се, че отговорността на водача на въпросния т.а.„ Л. Д.“ с peг.

№ ** към датата на инцидента се покривала от застраховка „Гражданска 3 отговорност”, сключена с ответника „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, по застрахователна полица ****** с период на застрахователното покритие от 14.08.2018 г. до 13.08.2019 г.

На 03.06.2020 г. ищецът предявил претенция за заплащане на обезщетение по реда на чл.380 КЗ. С писмо изх. № *** г. застрахователят се произнесъл окончателно, като определил и изплатил по банков път за претърпените от ищеца неимуществени вреди застрахователно обезщетение в размер на 10 000 лв. Липсвало обаче произнасяне по отношение на имуществените претенции. От друга страна извършеното плащане съставлявало извънсъдебно признание на основателността на иска. Твърди се, че така определеният размер на обезщетението обаче се явявал несправедлив, неоснователно и значително занижен, за да поправи изцяло и в пълен обем претърпените от ищеца неимуществени вреди, което пораждало правния му интерес от предявяване на настоящата претенция.

Въведеният петитум е съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да заплати следните суми : 30 000 лева /частичен иск от 75 000.00 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП от *** г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на окончателно произнасяне от страна на ответното застрахователно дружество - 07.07.2020 г. до окончателното й изплащане; 177.35 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи направени разходи по лечение и възстановяване и настъпили в резултат на ПТП от *** г., ведно със законната лихва върху тази сума от изтичане на законоустановения 3-месечен срок за окончателно произнасяне от страна на ответното застрахователно дружество 03.09.2020 г. до окончателното й изплащане; които да бъдат заплатени по следната банкова сметка в „********-ЕАД“; IBAN: *** BIC: ****, с титуляр А. Б. И.. Претендират се и разноските по делото, в т.ч. адв. възнаграждение.

Сочат се писмени доказателства.

Направени са доказателствени искания – за допускане САТЕ, СМЕ и СПЕ, с конкретно посочени задачи; за разпит на двама свидетели при режим на довеждане относно установяване претърпените неимуществени вреди.

Направено е искане по реда на чл.190 ГПК - да се задължи ответното дружество да представи заверен препис от застрахователна полица ******* за 4 т.а. „Л. Д.“ с peг. № **.

Във връзка с исканията за допускане на САТЕ и СМЕ е поискано още на основание чл. 192 ГПК да се задължи РУП на МВР – П., да представи заверен препис от цялата административно-наказателна преписка, образувана във връзка с процесното ПТП от ***, с участието на т.а. „Л. Д.“ с per. № **.

Поискано е също така да се задържи и МБАЛ „У. Х." ООД, да представи заверен препис от цялата История на заболяването № ****на пациента А. Б. И., ЕГН **********, с болничен престой в Отделение по **** за периода от *** г. до 12.08.2019 г. Представени са молби по чл. 192 ГПК.

В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответния застраховател, в който се оспорва основателността на претенциите.

Не се спори, че към датата на процесното ПТП по отношение на въпросния т.а. „Л.“, модел „Д.“, с peг. № ** е съществувало валидно застрахователно правоотношение с ответинка.

Оспорват се обаче елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, в т.ч. отговорността и вината на водача К. А. А. за настъпване на ПТП. Твърди се, че водачът не е реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е настъпил процесния инцидент и с описания вредоносен резултат. Развира се тезата, че в разглеждания случай това е случайно събитие по смисъла на чл. 15 от НК. Твърди се, че водачът на застрахования лек автомобил, не е имал техническата и професионална възможност да предотврати настъпването на ПТП, както и че скоростта на движение на автомобила не е причина за загуба на управление от страна на водача.

Отделно от изложеното се поддържа, че предвид изплащането на сумата от 10 000 лв. на пострадалия, претендираните в настоящото производство неимуществени вреди, вече са били обезщетени в пълен размер, поради което и претенцията се явява неоснователна.

При условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като се твърди, че същият в нарушение на чл.137а от ЗДвП, е бил без поставен обезопасителен колан.

Сочи се, че при наличието на правилно поставен обезопасителен колан в случая, получените травматични увреждания не биха настъпили, поради 5 което дължимото обезщетение следва да се намали при условията на чл.51, ал.2 ЗЗД.

Оспорва се и механизма на настъпване на процесното ПТП, както и твърденията за наличие на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с настъпилите увреждания на ищеца. Сочи се, че единственият документ, представен по делото във връзка с настъпилото ПТП е констативния протокол, от който не можело да се установи, че водачът е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата.

Оспорват се твърденията, че ищецът е претърпял описаните вреди, както и сочената пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между неимуществените последици и ПТП. Навеждат се доводи, че изложеното в обстоятелствената част на ИМ не кореспондирало с приложените към нея писмени доказателства и с обективната истина.

Твърди се, че описаното в ИМ влошено ****състояние на ищеца, изразяващо се в ******* не се намира в пряка причинно-следствена връзка с пътния инцидент.

Застъпва се тезата, че диагностицираната *********** посочените оплаквания, както и

По отношение на оплакванията от **********ищецът сам бил посочил, че му е поставена диагноза *****, като същата по никакъв начин не можела да се постави в причинна връзка с претърпяното ПТП. Още повече, посоченото увреждане не било описано при първоначалния преглед и направените изследвания на ищеца при приемането му в МБАЛ „У. Х.“ ООД.

Поддържа се, че единствените увреждания, получени от ищеца и установени при болничния му престой след ПТП, са били ******, както и трудното пазене на равновесие и дразнене от светлина, които са типични и са следствие от получената лека **** травма в резултат на ПТП, но същите били репарирани посредством вече изплатеното застрахователно обезщетение.

Всички останали оплаквания от *******, описани в исковата молба, не се намирали в причинно-следствена връзка с ПТП, а били резултат на други болестни състояния, от които ищецът страдал преди настъпване на ПТП, като неполагането на своевременни грижи за собственото му здраве довело до описаното влошаване в качеството на живот.

6

Оспорва се също и размера на претенцията за неимуществени вреди, който бил прекомерно и неоснователно завишен, а освен това не съответствал на трайната съдебна практика по аналогични дела, на социално-икономически условия на живот в страната, както и на принципа за справедливост, установен с нормата на чл. 52 ЗЗД.