Решение № 5041 от 04.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5041 гр. София, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Стою Хр. Згуров

Валерия Банкова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20231100510172 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба А. А. Г. ЕГН ********** чрез пълномощника адвокат О.Л.В. взискател по изпълнително дело № 332 по описа за 2016г. на ДСИ при СРС, срещу постановление на ДСИ за прекратяване на производството по делото. Жалбоподателката поддържа искане за отмяна на незаконосъобразното прекратяване с аргумента, че независимо от обстоятелството, че длъжникът е починал, то пасивно легитимирани длъжници по делото са неговите наследници – възходящите му. Ето защо счита, че обжалваното постановление следва да бъде прекратено.

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.435, ал.1, т.3 от ГПК акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима. По същество, съдът намира следното:

Производството по изпълнението е образувано през 2016 г. въз основа изпълнителен лист от 20.08.2013 г., издаден по гр. д. № 5540/10 г. по описа на Софийски районен съд, 86-и състав, срещу А.В.Г., ЕГН: ********** с предмет на вземането - издръжка.

Взискателят - А. А. Г. е навършила пълнолетие на 29.01.2021 г., като с постановление от 13.09.2021 г. изпълнителното дело е прекратено частично на осн. чл. 150 СК по отношение на дължимата ежемесечна издръжка, влязло в законна сила на 19.10.2021 г.

По делото е извършена проверка в Национална база данни „Население“, при която ЧСИ е установил, че длъжникът е починал на 23.07.2023 г. На това основание, на 09.08.2023 г. е издал обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство.

Постановлението е правилно. Предметът на изпълнителното дело е особен – вземане за издръжка. Съдебната практика трайно и непротиворечиво приема, че задълженията за изплащане на дължимата издръжка са лични и незаместими, поради което те се погасяват със смъртта на лицето и не могат да преминат в наследство на правоприемниците му.

Действително, нормата на чл. 433 от ГПК не предвижда изрично възможност за прекратяване на изпълнителното производство по задължение за заплащане на издръжка при 1 смърт на длъжника. Доколкото обаче задължението за издръжка е строго лично, непрехвърлимо и ненаследимо, със смъртта на длъжника, а също и на кредитора, това задължение се погасява, като този ефект настъпва както по отношение на дължимите плащания с ненастъпил падеж, така и по отношение на вече падежиралата издръжка.

Лицето, което има право и нужда от издръжка следва да я потърси от следващия по ред родственик, съгласно правилата на чл. 140, ал. 1 от СК.

Също така, в самия изпълнителен титул изрично е посочено, че задължението на Ал.

Г. за месечна издръжка на детето А., е до настъпването на причини за прекратяванерто й, каквато именно законна причина е смъртта на длъжника.

Като взе предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от А. А. Г. - взискател по изпълнително дело № 332 по описа за 2016г. на ДСИ при СРС, срещу постановление на ДСИ от 09.08.2023г. за прекратяването на производството по делото.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2