Определение № 1017 от 09.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 44340/2025
- Вид
- Определение № 1017
- Подписан
- 09.01.2026
- В сила
- 09.01.2026
- Състав
- Виктория Марианова Станиславова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 3, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1017 гр. София, 09.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110144340 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „З. д. Е.“ АД, чрез адвокат В. Д. /с пълномощно на л. 6-7 от делото/, срещу С. о..
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника С. о., чрез юрисконсулт М. К. /с пълномощно, приложено към ОИМ/.
По аргумент от чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, съдът намира, че не са налице основания за препращане на страните към медиация.
Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., „В съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 974/98", считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Паричната единица е едно евро. Едно евро се разделя на сто цента“. Ето защо и при спазване на правилата, регламентирани в чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, за автоматично превалутиране и закръгляне, съдът превалутира размера на заявените в исковата молба парични претенции от лева в евро съобразно официалния валутен курс. На страните следва да се предостави възможност в срок до насроченото открито съдебно заседание да възразят относно размера на претенциите, определен от съда в евро.
Като съобрази, че размяната на книжа е приключила и на основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.02.2026 г. от 14:45 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до насроченото открито съдебно заседание да възразят относно размера на предявените парични претенции, определен от съда при спазване на чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца съответно сумата в размер на 463,89 евро, с левова равностойност от 907,29 лева – главница, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил , с рег. № , причинени вследствие преминаване на застрахованото МПС през необозначена и необезопасена неравност на пътното платно на общински път на 16.05.2025 г. в гр. София, бул. №, в близост до Северна скоростна тангента, ведно със законна лихва за период от завеждане на делото – 25.08.2025 г., до окончателно изплащане на вземането; и сумата в размер на 5,83 евро, с левова равностойност от 11,40 лева, представляваща мораторна лихва за период от 18.07.2025 г. до 24.08.2025 г.
В исковата молба се твърди, че на 16.05.2025 г. в гр. София, при движение по пътното платно на бул. . с посока от бул. . до Северна скоростна тангента и до № , лек автомобил , с рег. № , е попаднал в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно – дупка. В резултат от реализираното ПТП са били причинени щети по автомобила, за което е съставен протокол за ПТП № /16.05.2025 г., съставен и подписан от полицейски служители на СДВР. За увредения автомобил е бил сключен договор за застраховки „Каско“ при ищцовото застрахователно дружество по застрахователна полица № , с покрити рискове А – Пълно каско, валидна към датата на ПТП, по която след подадено от водача на МПС уведомление е била образувана щета № /2025 по повод на настъпилото застрахователно събитие. Застрахованото МПС е огледано от експерти за ищцовото дружество, при което са констатирани увреждания по следните автодетайли: предна лява гума, предна лява джанта, предна броня и др. Определена и изчислена е била стойността на извършения ремонт на сумата от 907,29 лева, която сума била заплатена на застрахованото лице по банков път на 06.06.2025 г. Ищецът поддържа, че отговорна за вредите е ответната община, тъй като ПТП е настъпило на пътен участък, чието поддържане е в правомощията на общината. Поради това твърди, че е придобил регресно вземане срещу ответника за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение. Ищецът твърди, че е предявил регресната си претенция с писмо от 02.07.2025 г., получено на 07.07.2025 г., но към датата на сезиране на съда плащане не е извършено. Посочва, че поради забавата на ответника, е придобил срещу него и вземане за мораторна лихва върху непогасената главница в размер на сумата от 11,40 лева за период от 18.07.2025 г. до 24.08.2025 г. Моли за постановяване на съдебно решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Прави искане да му бъдат присъдени и сторените деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба с изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Поддържа, че не е пасивно процесуално- и материалнолегитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като твърдяното ПТП е настъпило в пътен участък, за чието стопанисване не отговаря С. о.. Навежда съображения за неоснователност на претенциите. Счита, че застрахователят не е изпълнил задълженията си по Раздел III, т.1.3. от собствените си ОУ. Посочва, че по делото липсва данни относно конкретните размери на твърдяната дупка на пътното платно. Моли за отхвърляне на предявените искове. Прави искане да му бъдат присъдени сторените деловодни разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца по главния иск, че в негова тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/ сключен договор за имуществена застраховка за процесното МПС с валидно застрахователно покритие към сочената дата на ПТП; 2/ настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит съгласно договора застрахователен риск; 3/ плащане на застрахователно обезщетение в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4/ деликтна отговорност на 2 ответника по отношение на увредения – застрахован, възникнала за него в качеството на възложител на работа при условията на чл. 49 ЗЗД, както следва: виновно противоправно деяние, осъществено от физическо лице – изпълнител на работата при или по повод извършването й, в причинна връзка с което са причинени вреди в претендирания размер, и обуславящо отговорността на ответника правоотношение по възлагане на работата на прекия делинквент, както и че процесното ПТП е настъпило в пътен участък, представляващо част от общинската пътна мрежа, за което обстоятелство не сочи доказателства.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест при установяване на горните факти е да докаже погасяване на дълга чрез плащане, както и наведените в срока по чл. 131 ГПК възражения.
УКАЗВА на ищеца по акцесорния иск, че в негова тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: изпадането на ответника в забава по регресната претенция на ищеца в рамките на исковия период и дължим размер на обезщетението за забава съответен на претендирания такъв.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните факти и обстоятелства: 1./ съществуването на валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и собственика на лек автомобил , с рег. № ; 2./ извършено от ищеца в полза на застрахованото лице по полица № в размер на сумата от 907,29 лева за ремонт по щета № /2025.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА на ищеца един свидетел при режим на призоваване, а именно – Т. В. Т., ЕГН **********, телефон: , с адрес: гр. К., ул. №, за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства, при депозит в размер на 20,00 евро, вносим от ищеца в тридневен срок от получаване на съобщението на съда.
ДА СЕ ИЗИСКА, на основание чл. 186 ГПК, препис от материалите по административна преписка, образувана във връзка с Протокол за ПТП № /16.05.2025 г., съставен от мл. автоконтрольор при СДВР – Отдел „Пътна полиция“, като към писмото до СДВР се приложи препис от протокола.
ДОПУСКА съдебна автотехническа експертиза с поставените в исковата молба задачи, при депозит в размер от 250,00 евро, вносим от ищеца в 1-седмичен срок от връчване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., със служебен адрес: гр. София, бул. №, СТЦ „И.” – „И.” ЕООД, моб.тел.: , като УКАЗВА на вещото лице да изготви заключение след изслушване на допуснатия свидетел.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4