Решение № 283 от 15.10.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Стара Загора, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20235500900350 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.62 във вр. с чл.53 от Конвенция на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки.

В исковата молба се посочва, че ищецът Т., еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, учредено в съответствие със законите на И., е сключил на 14.01.2019 г. с ответника „О.“ ЕООД Договор за международна продажба на стоки, наименован Споразумение за продажба на използвано оборудване („Договора“). Предмет на Договора е следното оборудване:

- Една тандемна линия за нанасяне на покрития, състояща се от две покривни машини на Maber, модифицирани със система Anilox с ширина 1100 mm, две пещи с дължина 10 m (1 горелка) и 31 m (3 горелки) с 6 метра охлаждаща площ за пещ, подавател ** и стакер;

- Една двуцевна машина за печат Crabtree Marques, състояща се от: фидер, двойно отпечатване Crabtree Marques, UV пещ, една машина за нанасяна на покритие Maber-1967, модифицирана със система за анилоксов печат, една фурна-31 метра с 6 метра охлаждаща зона, една изходна маса Inghor и машина за подреждане без спиране LTG;

1

- RTO – произведено от СТР (А.), модел Penta Therm РТ600М, 63.000 m3N/h;

- Една щанцова преса PTC 27 и

- Система Agfa Xcalibur VLF,

Техническата спецификация

Приложение № 1 към Договора. на оборудването е представена в

Посочва се, че в чл. 3 страните са уговорили, че цената за така описаното оборудване е в размер на 350 000 (триста и петдесет хиляди) евро и ще се плати на три вноски, както следва:

- Авансово плащане в размер на 50 000 евро, платимо в срок от 10 дни след сключване на договора (до 24.01.2019 г.);

- Авансово плащане в размер на 150 000 евро, платимо на или преди 15.02.2019 г.;

- Сума в размер на 150 000 евро, платима не по-късно от 180 дни след доставката на стоката.

Съгласно условията на Договора, доставката на оборудването следва да се извърши, като същото се предостави на разположение на купувача за получаване в завода на продавача, находящ се в Кралство И., **. Стоките са предадени на определени от купувача превозвачи на 20.02.2019 г. и са надлежно получени от него без възражения. На 28.02.2019 г. за общата сума от 350000 евро продавачът издал фактура № Е0190055 (Доказателство № 5), в която са посочени вноските за плащане.

Твърди се, че авансовите плащания са дължими, считано от посочената в Договора дата, а окончателното плащане става изискуемо след доставянето на стоката и изтичането на уговорения 180-дневен срок (23.08.2019 г.). Посочва се, че към датата на депозиране на исковата молба целият размер на продажната цена е изискуем.

Ищецът твърди, че независимо от получените доставки и настъпилата изискуемост на пълния размер на продажната цена, ответникът все още не е изпълнил задължението си. От общата сума е погасена само първата вноска и част в размер на 64 099 евро от втората вноска или общо е платена сума в размер на 114 099 евро от цената от 350000 евро. Последното постъпило плащане е в размер на 12 000 евро и е извършено на 15.10.2021 г. (повече от 2 2 години, след настъпването на падежа на последната вноска) по посочената в Договора бА.ата сметка. След него купувачът е преустановил плащанията.

След множество безрезултатни преговори, многократни подканяния за плащане и уверения за предстоящо изпълнение на 10.01.2022 г. страните сключили споразумение за признаване на дълга („Споразумението").

Същото представлява установителен договор, с който купувачът признава, че е получил стоката, че задължението на продавача е надлежно изпълнено, както и че дължи остатъка от цената в посочения конкретен размер (Доказателство № 7).

Според ищеца, споразумението установява, че:

- по силата на договора за продажба „О." ЕООД се е задължило да заплати на дружеството продавач продажна цена в размер на 350 000 евро;

- за тази цена е издадена фактура Е0190055 от 28 февруари 2019 г.;

- оборудването, предмет на продажбата, е доставено от Т. и прието от „О." ЕООД без възражения;

- от цената е заплатена сума в размер на 114 099 евро;

- остатъкът за плащане е в размер на 235 901 евро и ще бъде заплатен по посочената в споразумението бА.а сметка.

Ищецът твърди, че споразумението представлява последен опит от страна на ищцовото дружество да уреди доброволно отношенията си с ответника преди да потърси правата си по съдебен ред. Независимо от това, към датата на завеждане на настоящата искова молба ответникът все още не е заплатил никаква част от дължимата сума. В допълнение, по време на преговорите законният представител на ответника в устен разговор уведомил ищцовото дружество, че вече е продал част от оборудването на трети лица.

Въпреки това, сумите от продажбите не са използвани за погасяване на задължението по Договора. Това обстоятелство допълнително свидетелствало за получаването на оборудването от купувача и настъпилото въпреки това негово недобросъвестно поведение. Според ищеца всички така изложени факти правели невъзможно извънсъдебното разрешаване на спора.

Счита, че от така изложените фактически твърдения, следва да бъдат направени следните правни изводи:

3

На основание чл.11.А. от договора, валидността, тълкуването и изпълнението му се уреждат от правилата на Конвенцията за международна продажба на стоки (КМПС). Съгласно чл. 53 от КМПС, купувачът е длъжен да плати цената на стоката и да приеме нейната доставка в съответствие с изискванията на договора и на конвенцията. На основание чл.61 от КМПС, ако купувачът не изпълни някое от задълженията си по договора или по конвенцията, продавачът може да упражни правата по чл. 62 - чл. 65 от Конвенцията. Съгласно чл. 62 от КМПС, продавачът може да поиска от купувача да плати цената, да приеме доставката или да изпълни другите си задължения, освен ако продавачът е прибягнал до средство за защита, което е несъвместимо с такова искане. Горното обуславя интереса на Т. да предяви срещу „О." ЕООД настоящия осъдителен иск за присъждане на неплатената част от цената по продажбеното правоотношение в размер на 235 901 евро.

Счита, че за основателността на претенцията следва да се установи, че ищецът е изпълнил надлежно своето задължение за доставка на оборудването, както и че е налице валидно възникнало задължение за ответника да заплати цената, което все още не е изпълнено.

Счита, че всички изложени по-горе факти са изрично признати от ответното дружество в подписаното споразумение от 10.01.2022 г.

Освен това, признанието на дълга се установява и от приложеното извлечение за превод от 15.10.2021 г. с основание за плащане, посочено от наредителя ответник „Фактура 19055 частично плащане от 28.02.2019 г.".

Съгласно практиката на ВКС, когато платецът е посочил в платежния документ основание за плащането, това е извънсъдебно признание, че основанието съществува, (в този см. Решение № 151 от 16.04.2015 Г. по гр. д.

№ 5341/2014 г., Г. К., IV Г.О. на ВКС). В случая, предвид посочването на издадената фактура, която обективира вземането, произтичащо от процесния договор, несъмнено е налице признание и на съществуването на процесното вземане, предмет на делото. Твърди, че ответникът за целия период от над 2 години никога не е оспорвал по никакъв начин доставката или качеството на доставеното оборудване, нито е навеждал каквито и да било други възражения.

На следващо място посочва, че обстоятелството, че ответникът е получил оборудването се установява и от обявените в ТРРЮЛНЦ по 4 партидата на дружеството годишни финансови отчети за 2018 г. и 2019 г. В счетоводния баланс за 2018 г., част Пасив, раздел В, т. 4 дружеството е декларирало задължения към доставчици в размер на 9 000 лв. (всички с падеж до 1 година), а в част Актив, раздел В, група I, т. 3 са декларирани материални запаси (продукти и стоки) в размер на 0 лв. (Доказателство №8).

В счетоводния баланс за 2019 г., в която е сключен Договорът и е получено оборудването, в част Пасив, раздел В, т. 4 са обявени задължения в размер на 563 000лв. (от които 558 000лв. с падеж до 1г. и 5 000 лв. с падеж над 1 година), а в част Актив, раздел В, група I, т. са обявени материални запаси (продукти и стоки) в размер на 770 000 лв. (Доказателство № 9). Тези записвания, според ищеца, отговарят на цитираните по-горе факти – пазарната стойност на оборудването, съгласно договора е 350 000 евро или 684 540,50 лв. (по фиксирания курс на БНБ). Предвид възможните разлики между пазарната и отчетната стойност на оборудването и вероятността през същата година да са били закупени и други активи, е напълно логично значителната разлика в стойността на активите да се държи именно на процесната сделка.

Аналогично, декларираните 558 000 лв. се равняват на 285 300,87 евро, която сума също включва в себе си непогасения остатък от дълга, отчитайки направените частични погасявания през 2019 г. От така представените данни е видно, че промените в записите се дължат именно на доставеното оборудване и отразяването му в счетоводството.

Счита, че в полза на Т. е възникнало валидно вземане за дължимия остатък от продажната цена, тъй като всички предпоставки за изискуемостта на сумата са настъпили, но независимо от това същата не е платена.

Същевременно, твърденията за извършени последващи продажби обезсмислят развалянето на Договора, тъй като оборудването няма как да бъде върнато и реализирано повторно, а единствено ще може да се претендира равностойността му. Тези обстоятелства обуславят необходимостта и правният интерес от завеждането на настоящия осъдителен иск.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „О." ЕООД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление в гр. С.**, представлявано от П.Г.И. управител, да заплати на Т., еднолично дружество с ограничена отговорност, учредено в съответствие със законите на И., данъчен № В-85800621, със седалище и адрес на управление: И., ** сума в размер на 235 901 (двеста 5 тридесет и пет хиляди деветстотин и едно) евро, съставляваща неплатен остатък от продажна цена, дължима съгласно Споразумение за продажба на използвано оборудване от 14.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендира извършените по настоящото съдебноделоводни разноски, в т.ч. и адвокатски хонорар. производство

В отговора на искова молба ответникът заявява, че намира предявените искове за допустими, но разгледани по същество, счита същите за неоснователни.

Оспорва твърдението, че „Т. е сключил на 14.01.2019г. с „О." ЕООД Договор за международна продажба на стоки, наименован Споразумение за продажба на използвано оборудване („Договора"), приложен към исковата молба като Доказателство № 4.

Оспорва твърдението в исковата молба, че „Стоките са предадени на определени от купувача превозвачи на 20.02.2019 г. и са надлежно получени от него без възражения.“, както и че „На 28.02.2019 г. за общата сума от 350 000 евро продавачът издава фактура № ЕО 190055 (Доказателство № 5), в която са посочени вноските за плащане.

Оспорва твърдението в исковата молба, че „След множество безрезултатни преговори, многократни подканяния за плащане и уверения за предстоящо изпълнение на 10.01.2022 г. страните сключиха споразумение за признаване на дълга

(„Споразумението").

Същото представлява установителен договор, с който купувачът признава, че е получил стоката, че задължението на продавача е надлежно изпълнено, както и че дължи остатъка от цената в посочения конкретен размер (Доказателство № 7). Съгласно чл. 3 от Споразумението, с него не се променят никакви условия по първоначалния договор за продажба.“.

Възразява срещу правните изводи на ищеца, че твърденията му обуславят интереса на Т. да предяви срещу „О." ЕООД настоящия осъдителен иск за присъждане на неплатената част от цената по продажбеното правоотношение в размер на 235 901 евро.