Решение № 34 от 15.02.2023, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Айтос, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело № 20222110100979 по описа за 2022 година

Подадена е искова молба oт „АГЕНЦИЯ ЗA СЪБИРАНЕ HA ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез: юрнсконсулт И.Н., съдебен адрес: ***; срещу М. П. С., ЕГН:

********** , адрес: г***.

В исковата молба се сочи, че на 30.07.2018 г. между „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, като Заемодател и М. П. С. като Заемател е сключен договор за потребителски кредит с № ***, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Договора за потребителски кредит съдържа съгласие на Кредитополучателят, че е запознат и приема Общите условия към договора за потребителски кредит, които са неразделна част от същия, като това обстоятелство е удостоверено с подписване на последните от страна нa Кредитополучателя.

Съгласно сключения договор за потребителски кредит, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 5600 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Кредиторът е превел кредитните средства пo лична банкова сметка на Кредитополучателя. Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата пo договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията пo кредита е в размер на 9968.16 лв. Така, договорната лихва пo кредита е уговорена от страните в размер на 4368.16 лв. Ha основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата пo кредита в срок до 05.08.2022 г., на 48 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, като първите 47 броя вноски са в размер на 207.67 лв. всяка, a последната погасителна вноска е изравнителна и е в размер нa 207.67 лв. Срокът на договора е изтекъл на 05.08.2022 r. с 1 последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.

При забава в плащането на месечна погасителна вноска, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху просрочената главница.

Ha длъжника е начислена лихва за забава за периода от 03.07.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва за забава е 1930.65 лева. За периода 13.03.2020 г. — 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

Ha 25.11.2021 г. е подписано Приложение № I към Договор за покупко- продажба на вземания (цесия) oт дата 31.08.2018г. между „ТИ БИ AЙ Банк" ЕАД, ЕИК *** и „Агенция зa събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ***, пo силата на което вземанията на .,TИ БИ AЙ Банк" ЕАД срещу М. П. С., произтичащи от Договор зa потребителски кредит № *** от дата 30.07.2018г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия пo договора за заем съдържат изрична клауза, кoятo урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станaлата продажба на вземането от името на „TИ БИ AИ Банк" ЕАД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ТБИ/*** от дата 09.12.2021г., изпратено с известие за доставяне.

Ищецът е подал Заявление по чл.410 ГПК , образувано в ч.гр.д.№ 771/2022г по описа на РС-Айтос, по което е постъпило Възражение от ответника.

Предвид изложеното ищцовото дружество счита, че за него е налице правен интерес съдът да постанови решение , с което да се приеме за установено, на основание чл.422 от ГПК, че ответникът М. П. С. дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумата 5008.18 лв. /пет хиляди и и осем лева и 18 стотинки/ — главница; 2860.89 лв. / две хиляди и осемстотин и шестдесет лева и 89 стотинки / — договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 02.07.2019г. до 05.08.2022г.; 1930.65 лв. /хиляда и деветстотин и тридесет лева и 65 стотинки/ — лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 03.07.2019г. дo датата на подаване на заявлението в съда, законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга;

Ищецът моли също така да му бъдат присъдени разноските по настоящото и по заповедното производство.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М. П. С. ,чрез адв.Н.Р.. В отговора на ИМ адв. Р. сочи, че исковата молба е процесуално допустима, но неоснователна. Сочи, че по делото липсват доказателства за валидно възникнало облигационно правоотношение. Липсват доказателства, че ответницата изобщо е получила посочената сума, както и че е била запозната с общите условия по договора.

Навеждат се доводи за нарушения на Закона за потребителския кредит и наличие на неравноправни клаузи.По изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли иска.

2

В определението по чл.140 ГПК съдът е дал указания на ищеца в срок до първото о.с.з. по делото да представи Единен европейски формуляр, попълнен съгласно чл.5 ЗПК. В Становище вх.№ 343/23.01.2023г ищецът е изложил съображения защо не е необходимо да представя изисканите от съда и ответника документи. В о.с.з. представителят на ответника е направил искане на осн.чл.161 ГПК съдът да тълкува този факт в полза на ответника.

Събраните по делото доказателства обосновават следната фактическа обстановка:

На 30.07.2018 г. между между „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, като Заемодател и М. П. С. като Заемател е сключен договор за потребителски кредит с № ***. Съгласно сключения договор за потребителски кредит, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 5000 лв., представляваща главница и 600лв.еднократна такса за оценка на риска. Договорено е кредитът да бъде изплатен на 48 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 207,67 лева. Възнаградителната лихва е 31,84% , начислена върху главницата за периода от 05.09.2018г. до 05.08.2022 г. Видно от приложеният погасителен план падежът на последната вноска е настъпил на 05.08.2022г.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, както и доводите на страните и изразените от тях процесуални становища, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Предявени по делото, в условията на обективно кумулативно съединяване са положителни установителни искове, с правна квалификация - чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД - за установяване на съществуването на оспорено вземане по издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, представляващи вземания произтичащи от договор за потребителски кредит. Исковете са процесуално допустими, а преценката им по същество е обвързана от следващите правни аргументи, произтичащи от направените от ответницата възражения по същество.

Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за установяване на парично вземане е допустим, т.к. е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№771/2022г. по описа на РСАйтос, по което има издадена срещу ответника М. С. Заповед за парично изпълнение по чл.410 ГПК №333/31.08.2022г.

Положителният установителен иск по чл.422 от ГПК е предявен на 08.11.2022г., т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, следователно същия е процесуално допустим.

Разгледан по същество съдът намира иска по чл.422 от ГПК за частично основателен.

В хода на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по договора от страна на ищеца.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове и размери.

3

От отговора на ИМ на ответника става ясно, че същия оспорва наличието на валидно възниквало облигационно правоотношение, поради наличие на доказателства, че подписаният договор е нищожен на изрично изброени в отговора и поддържани в ос.з.основания. Не се отрича, че от „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД на М. П. С. е предоставена сумата от 5000лева -главница по кредита.

Следователно следва да бъде разгледано основното възражение на ОП на ответника относно липсата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2 от ЗПК. Съгласно чл.5 ЗПК „Преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит“. Информацията се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2 от ЗПК, като всички елементи на информацията и на общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. При договор за кредит с променлив лихвен процент, при който се използва бенчмарк за лихвен процент, кредиторът или, когато е приложимо, кредитният посредник предоставя на потребителя информация за наименованието на бенчмарка и на неговия администратор и за свързаните с бенчмарка последици за потребителя в отделен документ, който се прилага към стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Всяка допълнителна информация, която кредиторът или кредитният посредник предоставя на потребителя, се представя в отделен документ, който се прилага към формуляра. От ищецът не е представен единният европейски формуляр, нито съответните приложения към него относно начина на формиране на лихвения процент, което (доколкото в договора липсва информация за начина на формиране на лихвата) е самостоятелно основание за прогласяване на договора на нищожен.

Служебната проверка, вменена на съда, която беше извършена доказа наличие и неравноправни клаузи в договора и съответно допълнителни основания по чл.26 ЗЗД за прогласяване на тези клаузи за нищожни. Сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК, тъй като не съдържа задължителните реквизити, регламентирани от чл. 11 на ЗПК-липсва предвидената с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 9а методика за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК; липсва предвидената с чл. 11, ал. 1, т. 12 информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по Сметка под формата на логасителен план за извършените и предстоящите плащания, липсва конкретен лихвени процент, пo смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 15 oт ЗПК, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото 4 праменяне; липсва предвиждане пo чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК при правото на отказ на потребителя oт договора и срокът в който може да стане това.

Отделно от изложените разсъждения за начинът на формиране на лихвата лихвеният процент макар да не надвишава 50%, заедно с всички разходи сумарно е сумата от 4368,16лв (сумарно разходи и лихва), за кредит от 5000лева. Посоченото е в очевидно противоречие с морала и добрите нрави и на това основание договорът също е нищожен.

Отделно от изложеното клаузата за такса за оценка на риска също е нищожна, поради фактът, че е недопустимо кредитора да събира такса от кредитополучателя за дейност, която по принцип е негово задължение.

От външна страна, пo отношение на процесния договор зa кредит не е спазено изискването пo чл. 10, ал. 1 от ЗПК в писмената форма, на хартиен носител размерът на шрифта на договора да е не пo- малък от 12, което съдът установява от приетото като доказателство пo делото заверено копие. Ето защо съдът приемa, нa основание чл. 22 от ЗПК, че процесният договор за потребителски паричен кредит № *** от дата 30.07.2018г сключен между „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, като Заемодател и М. П. С. като Заемател, е недействителен, което имa за правна последица потребителят дa върне само чистата стойност на главницата. В тази хипотеза, той не дължи лихва или други разходи пo кредита, пo предвиждането на чл. 23 от ЗПК. Следователно по изложените по –горе съображения и на осн.26, ал.1 , предл.първо ЗЗД вр. чл.23, вр.чл.22, вр.чл.10, ал.1 ЗПК договорът сключен между „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и М. П. С., следва да бъде прогласен за нищожен, а ответникът дължи връщане само на главницата по договора.