Решение № 103 от 05.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110140674 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск по чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 272, ал. 1 КТ.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 21/ 09.12.2021г., по силата на който заемал длъжността „ватман“, при уговорено трудово възнаграждение в размер на 1391,50 лева.

В исковата молба се твърди, че от трудовото възнаграждение на ищеца за месеците май и юни 2025г. са направени неправомерни удръжки от страна на работодателя, в общ размер на 1500 лева. Ищецът сочи, че направените удръжки са по повод имуществени претенции на работодателя във връзка с възникнало ПТП на 17.02.2025г. Твърди, че на 17.02.2025 г., при изпълнение на служебните си задължения, станал участник в ПТП с намиращия се пред него трамвай № 2364, вследствие от което са нанеси щети по двете трамвайни мотриси. В тази връзка, работодателят издал Заповед № 69/ 25.02.2025г., с която ангажирал имуществената отговорност на ищеца за сумата 2105,25 лева, изчислена съобразно нанесените щети по трамвайните мотриси. Ищецът сочи, че въз основа на подадено от него възражение срещу заповедта, имуществената му отговорност е намалена до сумата 1500 лева.

В исковата молба са развити съображения, че размерът на отговорността му не е съобразен с изискванията на чл. 206, ал. 1 КТ. Навежда доводи, поради които счита, че направените удръжки от трудовото му възнаграждение са незаконосъобразни.

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата от 1500 лева, представляваща сбор от неправомерно удържани от основното трудово възнаграждение на ищеца суми, както следва: за месец май 1

2025г.- сумата 750 лева и за месец юни 2025г.- сумата 750 лева.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът излага съображения, поради които счита, че са налице основания за ангажиране на ограничената имуществена отговорност на ищеца, съгласно издадената Заповед № 69/ 25.02.2025г. Същият сочи, че считано от 01.03.2024г., основното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 2105,25 лева. Ответникът оспорва да е извършил удръжки в общ размер на 1500 лв., доколкото ищецът внесъл доброволно на каса в дружеството половината от сумата.

В обобщение, ответникът счита, че предявеният иск е неоснователен, поради което моли съда да го отхвърли.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че между същите съществува трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов догово № 21/ 09.12.2021г., по силата на което ищецът заема длъжността "Ватман, сл. № 22055". С допълнително споразумение № 1/ 30.01.2023г. е изменен трудовият договор между страните, относно заеманата длъжност, като същата е променена на "Ватман, сл. № 2015"

Страните са постигнали съгласие, че основно трудово възнаграждение е в размер на сумата 2105,25 лева, а допълнително трудово възнаграждение- в размер на 3% от основното трудово възнаграждение (сумата 63,16 лева).

С молба от 14.05.2025г. ищецът е изразил желание сумата 1500 лева да бъде удържана от трудовото възнаграждение на две вноски,

Установява се, че от трудовото възнаграждение на ищеца за м. май 2025г. е удържана сумата 750 лева.

Не е спорно, че на 17.02.2025г., при изпълнение на служебните си задължения, ищецът е станал участник в ПТП с намиращия се пред него трамвай № 2364, вследствие от което са нанеси щети по двете трамвайни мотриси.

Съгласно длъжностната характеристика за длъжността "Ватман на трамвайна мотриса" основните функции и задължения за длъжността са: да извършва превози с управляваната от него трамвайна мотриса по определен маршрут , съгласно разписанието, като осигури безопасността на пътниците и други участници в движението; да се явява на работа съгласно наряда и часа с разписанието и определеното време преди излизане на линия; да получи от дежурния диспечер заверен пътен лист преди излизане на трамвайната мотриса от депо; да проверява върешната и външна хигиена на трамвайната мотриса и маршрутните табели; да проверява изправността на сигналната система, осветлението и отоплението (през зимата), на спирачната система и токоприемника и предпазната скара и да съобщи писмено за откритите неизправности на дежурния механик; да спазва разпоредбите на ЗДвП, ППЗДвП, Правилника за техническа експлоатация на трамваите; след прибиране от работа на линия, да предостави попълнен пътен лист на диспечера, да осигури ЕП на ТМ, да отбележи 2 евентуални неизправности в ремонтната книга и предаде ТМ за ремонт; ако е изправна- да я паркира по указание на дежурния диспечер.

Съгласно чл. 105 от Сборни правила за управление и движение на трамвайни мотриси, глава 11, Правила за движение на трамвайна мотриса на линия, ватманът приема трамвайната мотриса, след като е извършил технически преглед и не е установил причини, застрашаващи безопасността на движение и културата на обслужване. Ватманът е отговорен така да регулира скоростта на движение, че да може да спре безопасно на забранителен сигнал, пред (след) друго превозно средство и препятствие- чл. 107. Съгласно чл. 108 от посочените Сборни правила, ватмантът е длъжен да направи всичко възможно, за да. намали скоростта или да спре трамвайната мотриса във всички случаи, когато възникне опасност за движението.

Със заповед № 69/ 25.02.2025г. е наредено на ищеца В. Руменив Б. да се удържи сумата 2105,25 лева за вреди по ТМ № 2050, инв. № 2364.

На 06.03.2025г. ищецът е подал възражение против заповедта, с която на същия е наложено ограничена имуществена отговорност. Същият е изложил, че трамвайната мотриса е "изгубила ход", поради което същият не успял да спре мотрисата и ударил намиращото се пред нея превозно средство. Във възражението са развити съображения, че ищецът не е натиснал електромагнитната релсова спирачка, защото в мотрисата имало правостоящи пътници.

С решение по протокол № 324/ 25.04.2025г. е променен размерът на сумата, подлежаща на удържане от трудовото възнаграждение на 1500 лева.

Видно от заключението на съдебно- икономическата експертиза (СИЕ), от движение на натериалните запаси по цена на придобиване към 31.1.2025г. и от представени ППП, резервните части и материали са били налични в Централен склад от 31.2.2020г., 30.9.2024г. и 25.11.2024г. Движение на материалните запаси по цена на придобиване към 31.1.2024г. резервните части и материални запаси фигурират по средно- претеглена стойност.

Резервните части и материали са изписани от склада на депото през м. февруари 2025г. със следните счетоводни операции дебит 601 "Разход за мтериали"/ лредит сметка 302 "Материални запаси"- 3134,01 лева. Дебит сметка 611 "Разходи за дейността"/ кредит сметка 601 "Разходи за материали"- 3134,01 лева.

Задължението на ищеца в размер на сумата 1500 лева е осчетоводено по дебит на счетоводна сметка 442 "Разчети за липси на начети" и по кредит на сметка 709 "Други приходи". На 19.05.2025т. ищецът е внесъл в касата на дружеството сумата 750 лева, за което е издаден приходен касов от 19.05.2025г., с посочено основание за плащане "начислена имуществена отговорност".Сумата е осчетоводена по дебит на сметка 501 "Каса в левове" и по кредит на сметка 442 "Разчети за липси и начети". Ответното дружество е удържало сумата 750 лева от трудовото възнаграждение за м. юни 2025г. на ищеца.

Съгласно заключението на съдебно- автотехническа експертиза (САТЕ), на 17.02.2025г. е настъпило пътно- транспортно произшествие (ПТП) между трамвайна мотриси "Т6А2", с 3 инв. № ТМ 2050 и трамвайна мотриса "PESA 122 NaSF2-3", с инв. № ТМ 2364, при което трамвайна мотрися "Т6А2", с инв. № ТМ 2050, движеща се по бул. "Мария Луиза", с посока от Централна гара към надлез Надежда, и непосредствено преди кръстовището с ул.

"Опълченска", се ударила в спрялата пред нея трамвайна мотриса "PESA 122 NaSF2-3", с инв. № ТМ 2364. В заключението е посочено, че видно от Удостоверение за техническа изправност на ППС и Протокол за извършен периодичен технически преглед за техническа изправност на трамвай, на 12.11.2024г. процесната трамвайна мотриса е преминала годишен технически преглед, при който не е установена техническа неизправност на спирачната система.

Средната пазарна стойност на вредите по трамвайна мотриса "PESA 122 NaSF2-3", с инв.

№ ТМ 2364 е в размер на сумата 3524,46 лева.

Уврежданията по трамвайна мотриса "Т6А2", с инв. № ТМ 2050 са възстановени от служители на сервиза на ответното дружество, без да са подменяни резервни части и не е калкулиран труд за извършения ремонт.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Релевантните към предмета на спора обстоятелства са съществуването на трудово правоотношение между страните, възникнало въз основа на трудов договор, през процесния период; отработване на трудовото възнаграждение; размерът на същото.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да докаже съществуване на трудово правоотношение между страните и отработване на трудово възнаграждение, т.е. че в процесния период е полагал труд. В тежест на ответника е да докаже, че е платил трудовото възнаграждение.

Трудовият договор представлява двустранен, възмезден и консесуален договор, по силата на който за работника възникват две основни задължения - да престира трудова сила/ трудов резултат в рамките на установеното в договора работно време и работно място и да спазва трудовата дисциплина, а за работодателя- насрещното задължение за заплащане на трудовото възнаграждение и осигуряване на безопасни условия за труд. По своето правно естество трудовият договор е синалагматичен, трудовото възнаграждение се дължи при изпълнение от страна на работника на своето задължение да предостави на работодателя през уговореното работно време своята трудова сила. Основното задължение на работодателя като страна по трудовото правоотношение е да заплаща на работника или служителят уговореното трудово възнаграждение за престирането на трудовата сила.

Следователно, ищецът трябва да установи в процеса на доказване, че е отработил трудовото си възнаграждение и неговия размер.

Между страните не се спори, а и се установява от представените по делото доказателства, че между тях е възникнало трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 21/ 09.12.2021г., по силата на което ищецът заема длъжността „Ватман, сл. № 2015“. Страните са постигнали съгласие, че размерът на основното трудово правоотношение е 2105,25 лева и 4 допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 16% от основното трудово възнаграждение.

По делото не е спорно и съществуването на втората предпоставка от фактическия състав на иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ- отработване на трудовото възнаграждение за м. май 2025г. и м. юни 2025г.

Спорен между страните въпрос е налице ли е погасяване на задълженията на работодателя- ответник за плащане на трудово възнаграждение.

Следователно следва да бъде разгледано възражението на ответника, ищецът е причинил вреда на ответника, поради което са били налице предпоставките да направи удръжка от трудовото възнаграждение на ищеца в размер на причинената вреда.

За да се ангажира ограничената имуществена отговорност на работник или служител по реда чл. 203, ал.1, във вр. с чл. 206, ал.1 КТ, следва да бъде установено наличие на следните кумулативно дадени предпоставки: противоправно поведение на служителя при или по повод изпълнението на трудовите му задължения, вследствие на което е настъпило увреждане на имуществени права на работодателя, което е извършено небрежно като проявна форма на вина; имуществена вреда под формата на претърпяна загуба за работодателя; причинно- следствена връзка между противоправното поведение на работника и причинените вреди; размер на месечното трудово възнаграждение на работника или служителя; връчване на заповедта в преклузивните срокове по чл. 210, ал. 2 КТ. Тежестта на доказване на всички тези правнорелевантни факти съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес е на работодателя.