Решение № 174 от 30.03.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове:

Петя Шишкова

Пламен Дацов при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора П. М.. Маринова като разгледа докладваното от П. Шишкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002201016 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т.1 от НПК.

Образувано е по повод на постъпили касационни жалби от защитниците на подсъдимите Н. С. и Д. П., с допълнение към тях, срещу присъда № 3 от 03.02.2025г., постановена по ВНОХД № 146/2024г. по описа на Варненския апелативен съд.

С атакуваната присъда е отменена присъда № 67/29.11.2023г. по НОХД № 326/22г. на Окръжен съд – Варна. Постановена е нова, с която подсъдимият Н. С. е признат за виновен в това, че на 28.10.2018г., в гр.В., като капитан на кораб „Б.", при независимо съпричиняване с Д. П., причинил смъртта на А. Б.

А. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - извършване на ремонтни дейности и огневи работи на борда на кораб, и на основание чл.123, ал.1 от НК и чл.55, ал.1,т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от осем месеца. С. е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място, като капитан на кораб „Б.", при независимо съпричиняване с Д. П., 1 причинил на П. Г. Ц. средна телесна повреда, изразяваща се в термично изгаряне на части от тялото, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, и обезобразяване в областта на ръцете и краката, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - извършване на ремонтни дейности и огневи работи на борда на кораб, и на основание чл.134,ал.1,т.2 от НК, вр. чл.55, ал.1, т.2, б. “в“ от НК е осъден на глоба в размер на 500лв. На основание чл.23,ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал .1 от НК е отложено за тригодишен изпитателен срок, и глобата е присъединена.

Подсъдимият Д. П. е признат за виновен в това, че на 28.10.2018г. в гр.В., в качеството на старши помощник капитан на кораб „Б.", при независимо съпричиняване с Н. С., причинил смъртта на А. Б. А., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - извършване на ремонтни дейности и огневи работи на борда на кораб. На основание чл.123, ал.1 от НК и чл.55, ал.1,т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от девет месеца. Признат е за виновен и в това, че по същото време и на същото място като старши помощник капитан на кораб „Б.", при независимо съпричиняване с Н. С., причинил на П. Г. Ц. средна телесна повреда, изразяваща се в термично изгаряне на части от тялото, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, и обезобразяване в областта на ръцете и краката, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност -извършване на ремонтни дейности и огневи работи на борда на кораб, и на основание чл.134, ал.1, т.2 от НК, вр. чл.55, ал.1, т.2, б. “в“ от е осъден на глоба в размер на 500лв. На основание чл.23, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за тригодишен изпитателен срок. Глобата е присъединена.

Двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно обезщетение за претърпени неимуществени вреди на П. Ц. в размер на четиридесет хиляди лева, на А. С. в размер на сто хиляди лева, на И. А. в размер на петдесет хиляди лева, на Е. Х. в размер на сто хиляди лева. Гражданските искове са частично отхвърлени. Възложени са им разноските по делото и държавната такса върху уважената част от гражданските искове.

2

С касационните жалби са релевирани и трите касационни основания по чл.348, ал.1, от НПК.

В жалбата от името на подсъдимия С., като процесуални нарушения се сочат непопълване на делото с достатъчно доказателствени източници, превратна оценка, неправилен и едностранчив анализ на доказателствата, липса на мотиви. Твърди се, че причината за възникване на пожара не е надлежно изяснена, тъй като никоя от експертизите не дава категоричен отговор на този въпрос, което от своя страна поставя под съмнение наличието на причинна връзка между допуснатите нарушения и настъпилите смърт и телесни повреди. Според жалбоподателя изводът, че в помещението е подаван кислород е произволен и в противоречие с доказателствените средства, а изводът, че пламъкът се е предал от А. на Ц. почива на предположение. Като неизяснен се сочи и начинът, по който капитанът на кораба е допуснал двамата пострадали до работата, която са извършвали, след като не е имал контакт с тях.

Според защитника Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя и вътрешните правила на “Параходство БМФ“АД са неприложими към работата на подсъдимите, тъй като кораб „Б.“ не е плавал под български флаг.

Във връзка с претенцията за явна несправедливост на наказанието са изтъкнати положителните характеристични данни за С. и съпричиняването от страна на пострадалите. Претендира се лишаването от свобода да бъде намалено на три месеца.

Присъдата е атакувана и в гражданско-осъдителната й част, по съображения за недоказаност на размера на претърпените неимуществени вреди, и наличие на съпричиняване – извършване на дейността без да се ползват осигурените предпазни средства и след употреба на алкохол.

Касационната жалба от името на подсъдимия П. също съдържа оплакване за опорочена аналитична дейност от страна на съда, който не се е отнесъл достатъчно критично към промяната в показанията на св.Ц. и е извел причината за възникване на пожара въз основа на предположения. Твърди се, че съдът е пренебрегнал задължението си да обсъди детайлно употребата на кои предпазни средства е била възможна в конкретната обстановка, и ако 3 някои от тях не са ползвани, чия е отговорността, че не са изследвани данните за прояви на неподчинение от страна на починалия А., както и задълженията на работниците от завод „Б.“ във връзка с ремонта.

Претенцията за намаляване на срока на наказанието до възможния минимум е подкрепена, освен с положителните данни за подсъдимия, и с опита му да спаси пострадалите с риск за собствения си живот. Относно съпричиняването като смекчаващо обстоятелство, се изтъква, че такова е допуснато не само от пострадалите, но и от служителите на кораборемонтния завод.

С жалбата се иска и отхвърляне на гражданските искове, алтернативно, намаляване размера на присъдените обезщетения.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия С. п оддържа касационната жалба, както и допълнението към нея. Счита, че въззивната инстанция във Варна е постановила един незаконосъобразен съдебен акт и неправилно е признала капитана на кораба за виновен. Акцентира върху незаконосъобразния според него отказ на въззивната инстанция да събере доказателства, относими към предмета на доказване, и заместването на липсващите такива с предположения. Така обстоятелството, че в помещението е имало приток на чист кислород според жалбоподателя не е безспорно установено, а се базира на нова експертиза, в която вещото лице е изградило различна от първоначалната хипотеза за причината за възникването на пожара, като изрично е заявило, че тази негова увереност всъщност е предположение.

Показанията на свидетеля Ц. са интерпретирани превратно, тъй като той не е твърдял, че по този шланг е протичал кислород, а атмосферен въздух. Като отделно касационно основание поддържа неправилно приложение на материалния закон, изразяващо се в попълване на бланкетния състав на нормата на чл.123 НК с източници, приложими само по отношение на кораби, които плават под български флаг. Претендира и явна несправедливост на наложеното наказание. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на Варненския апелативен съд, алтернативно, в рамките на констатираната фактическа обстановка Н. С. да бъде оправдан, или размерът на наложеното му наказание да бъде намален до минималния, предвиден в закона.

Защитникът на П. моли присъдата на апелативния съд да бъде отменена, 4 подсъдимият да бъде оправдан, или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Поддържа писмено изложените доводи, като изтъква отново, че обвинението е за нарушение на нормативно установени правила за безопасни условия на труд, които са неприложими по отношение на кораб, който не плава под български флаг. Твърди, че в решението не са посочени действията или бездействията на подсъдимите, довели до възникване на пожара, причините за който са останали неустановени, независимо от многобройните експертизи. Алтернативно моли за намаляване на определеното наказание, предвид усилията на подсъдимия П. за оказване помощ веднага след инцидента и положителната му характеристика. Моли да не бъдат уважаване гражданските претенции.

Повереникът на А. С. и С. А. намира, че присъдата следва да бъде оставена в сила. Счита, че причината за пожара е безспорно установена, че фактите, обосновали правния извод за вината на подсъдимите са законосъобразно изяснени. Счита, че с оглед обстоятелството, че корабът е бил на територията на Република България, в корабостроителницата във Варна, правилно е приложено българското законодателство. Намира наказанията и присъдените обезщетения за справедливи.

Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители И. А. и Е. Х. също моли касационните жалби да бъдат оставени без уважение. Счита, че въззивната инстанция е провела задълбочено съдебно следствие и е установила фактическа обстановка, въз основа на която единственият правилен извод е, че двамата подсъдими са виновни. Възразява, че причината за смъртта е не само наличието на кислород, но и неподходящото работното облекло и неизвършените замервания за газове преди започването на работа.

Повереникът на П. Ц. също преценява въззивния съдебен акт за правилен и аргументиран, наказанията за справедливи и обезщетенията за съразмерни. Моли въззивната присъда да бъде оставена в сила.

Представителят на прокуратурата не споделя виждането за допуснати нарушения на процесуалните правила. Счита, че като е приел различна фактическа обстановка, второинстанционният съд се е аргументирал и е посочил на базата на кои доказателства и доказателствени средства изгражда своето решение. Намира, че възраженията на защитниците вече са получили отговор. Според него наложените наказания са справедливи, тъй като са 5 определени при условията на чл.55 от НК.

Подсъдимият С. възразява срещу извода, че помещението е било запълнено с чист кислород, тъй като корабът не разполага с такова количество, а заводът не е работил в събота и неделя. Счита, че съдът е пренебрегнал обстоятелството, че екипът, извадил тялото установил липса на кислород, такъв не бил отчетен и при огледа на следващия ден. Според него специфичният начин, по който е изгоряло тялото на А., е останал без обяснение от стана на експертите. Твърди, че като капитан на малтийски кораб не е длъжен да прилага нормативните актове, които касаят кораби, плаващи под български флаг. Моли жалбите да бъдат уважени.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Приоритетно следва да бъде разгледан поставеният в жалбите въпрос за приложимото право.

Обвинението се отнася до събитие, случило се на борда на кораб „Б.“, собственост на „D.M.“ LTD, регистриран в пристанище В. и плаващ под малтийски флаг. В съответствие с принципа на екстериториалност, на борда на кораба следва да се прилага малтийското законодателство. Въпреки това, съгласно чл.27, ал.1, б.“а“ от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, наказателната юрисдикция на борда на чуждестранен кораб е допустима, във връзка с престъпление, последиците от което се разпростират върху крайбрежната държава, а с оглед националната принадлежност на пострадалите, случаят е именно такъв. Наказателният кодекс на Република България също регламентира приложение извън националната територия по отношение на български граждани за извършено от тях престъпление в чужбина – чл.4, ал.1 от НК, т.е. не съществува пречка за наказателно преследване на подсъдимите по обвинения за престъпления по чл.123 и чл.134 от НК. Възражението, за неприложимост на българските правни норми е било направено и пред Варненския апелативен съд, който го е отхвърлил, позовавайки се на чл.32 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.