Решение № 32 от 04.05.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Берковица, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20261610200022 по описа за 2026 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на П. П. К. против Наказателно постановление № ....г. на Началник сектор в ОД МВР - Монтана, сектор ПП Монтана, с което на жалбоподателя са наложени глоби в общ размер на 255.65 евро – 153.39 евро на основание чл. 179, ал. 2, пр.4 от ЗДвП и 102.26 евро на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като поддържа че са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че не е извършил виновно посоченото нарушение, поради което моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание чрез своя процесуален представител жалбоподателят поддържа, че не е бил в състояние да разбира свойството и значението постъпките си, поради получен мозъчен инсулт.

Административнонаказващият постановление е законосъобразно. орган

1 поддържа, че наказателното

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, след обсъждане становищата страните съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От приобщените писмени доказателства по административнонаказателната преписка, както и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства се установи следното:

С Наказателно постановление № .... г. /л. 3 от делото/, издадено от Началник сектор в ОД МВР - Монтана, сектор ПП Монтана, административнонаказващият орган е приел за установено от фактическа страна следното:

На 23.12.2025 г. в 09:30 часа, в гр. Б. ,по ул.Е. с посока на движение от ул.Х.П. Х. към ул.Я. жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил Ф. Г. РЕГ номер .... ,като на ул.Е. срещу номер 38 при разминаване не упражнява достатъчен контрол над МПС то, навлиза в насрещната пътна лента и блъска насрещно движещия се автомобил С.В. с РЕГ номер ....,с което реализира ПТП с материални щети .След реализирането ПТП К. не спира да установи щетите от ПТП-то и не остава на мястото до пристигането на компетентните служби на МВР. Водача е установен от служители на РУ Берковица на 23.12.2025г. в 09:30 часа на ул.Т. НОМЕР ... Водачите са тествани за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 с фабричен номер ARDM -0227, като пробите са отрицателни.

При така възприетата фактическа обстановка административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП ЗДвП, изразяващо се в това, че водача, не контролира ППС, което управлява. ПТП, както и нарушение по чл.123 ал. 1 т.1 от ЗДвП, като не спира и не установява последиците от ПТП.

За извършеното административно нарушение на жалбоподателя са 2 наложени глоби в общ размер на 255.65 евро – 153.39 евро на основание чл.

179, ал. 2, пр.4 от ЗДвП и 102.26 евро на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

На 23.12.2025 г. е съставен АУАН серия GA № 4823301 /л. 7 от делото/ въз основа, на който е издадено обжалваното наказателно постановление № 250996-001765/15.01.2026 г. /л. 3/.

По настоящото съдебно производство са разпитани А. Д. Д., който е актосъставител и П. П. К. - свидетел при съставянето на акта, които потвърждават описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, като нито един от двамата свидетели не е бил пряк свидетел на установяване на нарушението.

По делото е приобщено като писмено доказателство – Протокол за ПТП № .... г. /л. 30-32/, който също е в подкрепа на посоченото в АУАН и НП.

Като доказателство е приобщена и Епикриза от МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ /л. 22 от делото/, от която е видно, че на 23.12.2025 г. жалбоподателят е постъпил в болница за диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт, като му е била поставена окончателна диагноза мозъчен инфаркт в БДСМА.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е основателна, като съображенията на настоящия съдебен състав са следните:

По делото не се събраха доказателства, които да опровергаят описаната в АУАН фактическа обстановка.

Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗАНН редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Тоест по силата на закона АУАН има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното, като в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите от АУАН.

Нещо повече, самият жалбоподател е подписал АУАН с изричното отбелязване, че няма възражения, като такива не е подал и в срока по чл.44 от ЗАНН, което на практика е признание и съгласяване с отговорността, с която е ангажиран и за какво точно поведение.

Описаната в АУАН фактическа обстановка се потвърждава и от Протокол за ПТП № 2025-1023-51221/23.12.2025 г. /л. 30-32/, който е също е подписан без възражения от жалбоподателя. Протоколът за пътнотранспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му 3 задължения съставлява официален документ, който има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ, доколкото в случая същият е съставен след посещение на място от съставилото го лице – П. З. П., което се потвърди от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Въпреки това съдът намира, че по делото не се установи по категоричен начин жалбоподателят да има вина за нарушението, за което е санкциониран.

За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на едно лице за виновно извършено от него нарушение на първо място е необходимо лицето да е било вменяемо към момента на извършването му, тоест да е могло да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

В този смисъл е разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗАНН съгласно, която административнонаказателно отговорно може да бъде лице, което е пълнолетно и е извършило административно нарушение в състояние на вменяемост, като разпоредбата на чл.11 от ЗАНН гласи, че по въпросите за вменяемостта се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго.

Въпросът за вменяемостта е уреден в чл. 33, ал. 1 НК, където е предвидено, че не е наказателноотговорно лице, което действа в състояние на невменяемост – когато поради умствена недоразвитост или продължително и л и краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.

Съобразно Тълкувателно решение № 15/27.04.1987 г. на ОСНК на ВС, краткотрайно разстройство на съзнанието е това, което трае кратко или подълго време, но винаги има временен характер и е излечимо.

От събраните по делото доказателства се установи, че към момента на извършване на деянието, жалбоподателят е претърпял инсулт /мозъчен инфаркт в БДСМА/, вследствие на което към онзи момент не е могъл да разбира свойството и значението на своите постъпки и да ги ръководи съобразно законоустановените норми на поведение.

От приложената Епикриза от МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ на л. 22 по делото е видно, че в деня, в който е реализирано ПТП-то жалбоподателят е 4 постъпил в болница за диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт, като му е била поставена окончателна диагноза мозъчен инфаркт в БДСМА.

Така приложената Епикриза не е оспорена по делото, като разпитаният по делото свидетел А. Д. Д., който е актосъставител на АУАН потвърди, че по време на съставяне на акта жалбоподателят видимо не се е чувствал добре и е бил неадекватен – „забелязахме, че на господина -жалбоподателя не му е добре…видимо не беше адекватен, мислехме че удар ли е получил, инсулт ли“, поради което е бил закаран до болницата в град Берковица, а след това и до болницата в град Монтана.

Инсултът /мозъчния инфаркт в БДСМА/ е такова медицинско състояние, което причинява краткотрайно разстройство на съзнанието и може да се прояви като обърканост, сънливост, замайване внезапна слабост или изтръпване, говорни нарушения, зрителни проблеми, световъртеж и загуба на равновесие, загуба на координация или дори внезапна загуба на съзнание.

Тоест налице е медицинския критерий, за да бъде определено лицето като невменяемо и по този начин да бъде изключено търсенето на наказателна отговорност. От друга страна краткотрайното разстройство на съзнанието е такова състояние, което се явява не само условие, но и предпоставка за наличието на юридическия критерий за невменяемостта, а именно в това си състояние, лицето не е могло да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Това обстоятелство прави жалбоподателя административнонаказателно неотговорен, поради което и обжалваното наказателно постановление, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и му е наложено административното наказание за извършено от него нарушение, се явява неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде изцяло отменено.

Отделно от това не е посочено кое наказание за кое нарушение му е наложено, която неяснота пряко рефлектира върху правото на защита на жалбоподателя и също е основание за отмяна на наказателното постановление.

Относно разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат 5 право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В случая обаче жалбоподателят чрез своя процесуален представител изрично заяви в проведеното съдебно заседание, че не претендира разноски, а и липсват доказателства да е направил такива, поради което и не следва да му се присъждат разноски.

Така мотивиран и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ......... г., издадено от Началник сектор в ОД МВР - Монтана, сектор ПП Монтана, с което на П. П. К. с ЕГН ********** от гр. Б., за нарушение по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП и нарушение по чл.123 ал. 1 т.1 от ЗДвП са му наложени следните административни наказания – глоба в размер на 153.39 евро на основание чл. 179, ал. 2, пр.4 от ЗДвП, както и глоба в размер на 102.26 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Решението може да се обжалва пред АдмС-Монтана в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________ 6