Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 14471 от 06.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 6490/2026
Вид
Определение № 14471
Подписан
06.07.2026
Състав
Емилия Александрова, Катя Хасъмска, Таня Кандилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 577 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 32а · Правилник за вписванията

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14471 гр. София, 06.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно частно гражданско дело № 20261100506490 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на М. И. Ф. чрез процесуалния му представител адвoкат А.В., срещу определение № 20150171 от 13.02.2026 г., постановено по гр. д. № 59712/2010 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 73-ти състав, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя съдът да разпореди на съдията по вписванията заличаване на вписването на исковата молба по делото. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като според него именно съдът, разгледал делбеното производство, следва да постанови акт, въз основа на който да бъде извършено заличаването. Поддържа, че отказът на съда да разгледа молбата представлява отказ от правосъдие, поради което моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде разпоредено заличаване на вписването на исковата молба по партидите на процесните имоти.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Е..С.Я., в качеството на наследник на починалата Г.С.В., с който се изразява становище за основателност на частната жалба.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и отговора и прецени материалите по делото, приема следното:

Гр. д. № 59712/2010 г. по описа на Софийския районен съд е било образувано производство за съдебна делба между М. И. Ф. и Г. С. В..

1

С Решение от 19.03.2013 г. съдът е допуснал съдебна делба между страните, а с Решение от 04.01.2016 г. е постановил процесните недвижими имоти да бъдат изнесени на публична продан. Впоследствие, в хода на образувано срещу Г.С.В. изпълнително производство, М. И. Ф. е придобил чрез публична продан притежаваните от нея идеални части от имотите, като с Постановление за възлагане от 21.05.2018 г., влязло в сила на 26.10.2018 г., същите са му възложени.

След влизане в сила на решението по делбата жалбоподателят е предприел действия за заличаване на вписаната искова молба. За тази цел е подал заявление до съдията по вписванията, по което е постановено определение от 26.08.2022 г., с което е отказано исканото заличаване. В постановения съдебен акт изрично е указано, че отказът подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му по реда на ГПК.

Вместо да упражни този процесуален способ за защита, жалбоподателят е депозирал молба с вх. № 25067153/11.10.2022 г. по гр. д. № 59712/2010 г. по описа на Софийския районен съд с искане съдът да разпореди на съдията по вписванията да извърши заличаване на вписването на исковата молба. След като по същата не е последвало произнасяне, е подал и молба с вх. № 26795/28.01.2026 г. със същото искане, по която е постановено обжалваното определение от 13.02.2026 г. по гр. д. № 59712/2010 г. по описа на Софийския районен съд, с което молбата е оставена без разглеждане, като неподведомствена на съда.

Производството по вписване, отбелязване и заличаване на вписванията е самостоятелно охранително производство, в което съдията по вписванията се произнася по подаденото заявление с определение (чл. 32а ПВ).

Постановеният отказ подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба по реда на чл. 577 ГПК, поради което същият не може да бъде преодолян чрез отправяне на искане до съда, разгледал делбеното производство да разпореди на съдията по вписванията да извърши заличаване. Съдът, разгледал гражданското дело, не разполага с правомощие да извършва такава преценка, нито да разпорежда на съдията по вписванията постановяването на определен акт.

В конкретния случай жалбоподателят вече е упражнил правото си да поиска заличаване на вписването, като е сезирал съдията по вписванията със 2 заявление, по което е постановен отказ с Определение от 26.08.2022 г. В самото определение изрично е посочено, че отказът подлежи на обжалване по реда на ГПК. Следователно законът е предвидил специален процесуален ред за защита срещу този отказ, който не може да бъде заобиколен чрез отправяне на идентично искане до съда, разгледал делбеното производство. Именно поради това Софийският районен съд правилно е приел, че не е компетентен да разгледа депозираната от жалбоподателя молба.

Следва да се отбележи още, че жалбоподателят не е лишен от възможността да защити правата си. При наличие на законовите предпоставки той може повторно да сезира съдията по вписванията с искане за заличаване на вписването, като при евентуален отказ разполага с правото да го обжалва по предвидения в закона ред. Следователно защитата на правата му е гарантирана, но следва да бъде осъществена по специалния процесуален ред, а не чрез сезиране на съда, разгледал делбеното производство.

Въззивният съд при проверката по редовност и допустимост на частната жалба установи, че същата е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно нормата на чл. 274 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията на съда, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото или за които законът изрично е посочил, че подлежат на обжалване. Определението, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя съдът да разпореди на съдията по вписванията заличаване на вписването на исковата молба по делото, не попада в нито една от посочените хипотези – то нито е преграждащо по-нататъшното развитие на производството, нито законодателят изрично е посочил възможност да бъде обжалвано. Следва да се отбележи, че в определението районния съд неправилно е указал на страните, че същото подлежи на обжалване.

В този смисъл частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. №

25002672/18.03.2026 г. по описа на СРС, на М. И. Ф., срещу определение 3

№ 20150171 от 13.02.2026 г., постановено по гр. д. № 59712/2010 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 73-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съдСофия в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4