Решение № 15 от 14.04.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Ловеч, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. ПЕНОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от П. ПЕНОВ Търговско дело № 20244300900076 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от П. Ц. С., с ЕГН **********, действащ съгласието на негова майка Й. П. Ц. с ЕГН **********, двамата с адрес: *** против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с която е предявен иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди (морални) от смъртта на М. Ц. С.а (сестра на ищеца), починала в резултат на ПТП от 07.08.2023 г., в размер на 195 000 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от 10.09.2024 г.

В исковата молба се навеждат твърдения, че на 07.08.2023 г., около 23:56 часа, по път II-35 (Плевен-Ловеч), в района на км 35+700 област Ловеч, настъпило ПТП между лек автомобил марка А., модел **, с ДК № ** **** ** и лек автомобил марка Ф., модел М., с ДК № ********, с причинена смърт на повече от едно лице, сред които М. Ц. С.а. Посочва се, че при управление на автомобил марка А. в посока Плевен, на мокра пътна настилка, водачът му загубва напречна устойчивост и навлиза в половината на платното за насрещно движение, при което настъпва сблъсък с насрещно движещия се лек автомобил марка Ф., вследствие на което настъпила смъртта на М. Ц. С.а, пътувала в лек автомобил А.. Посочва се, че за настъпилото ПТП било образувано наказателното производство (ДП № 300/2023г. по описа на РУ Ловеч, пр пр. № 1497/2023 по описа на Окръжна прокуратура Ловеч), което било прекратено на 24.07.2024 г. с постановление на окръжния прокурор, поради смъртта на виновния за ПТП водач. Посочва се, че починалата при ПТП М. Ц. С.а е сестра на ищеца, че последният понася тежко нейната загубата, с която израснали в едно домакинство, в добро и задружно семейство, че между двамата имало изградена силна емоционална връзка, че двамата се обичали, подкрепяли и споделяли непрекъснато ежедневието си, живели в обща стая и всичко от бита им било общо. Твърди се, че взаимната им близост се по-силна от обичайната, доколкото двамата били отглеждани от своите баба и дядо, заради работа на родителите им извън страната, че с оглед 1 на това сестрата се явявала и като родител и приятел за ищеца. Посочва се, че след злополуката и смъртта на М. С.а ищецът станал напрегнат, неспокоен, изпитвал чувство на тревога, настъпил разрив в отношенията с близките и околните, развил Посттравматично стресово разстройство, започнал да посещава психиатър и да приема медикаменти. Твърди се, че по време на ПТП, лек автомобил марка А., модел **, с ДК № ** **** **, управляван от виновния водач, в който пътувала и починалата М. Ц. С.а, имал действаща задължителна застраховка

„гражданска отговорност“

(ГО) на автомобилистите, сключена при ответника. Ищецът твърди, че заявил претенцията си пред застрахователя, представяйки всички документи, с които разполагат, че последният завел щета, по която определил и изплатил, чрез превеждане по банкова сметка, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестрата М. Ц. С.а в размер на 5 000 лв.

В писмения отговор на исковата молба от ответника се правят правоизключващи и правонамаляващи възражения, основани на оспорвания относно: наличие на елементите на фактическия състав за възникване деликтната отговорност на В. П. А. (застрахования при ответника), вкл. авторството на деяниято и неговата противоправност; механизма и обстоятелствата, свързани с настъпването на процесното застрахователно събитие; причинно-следствена връзка между ПТП и смъртта на М. Ц. С.а; твърдения за липсваща обективна възможност за водача В. П. А. да предвиди и предотврати настъпването на ПТП (случайно събитие), за това че то е резултат от поведението на другия водач В. Д., изразяващо се в управление на автомобила с превишена скорост, довело до навлизане в насрещната лента за движение, както и за това че ПТП е резултат от лошото отводняване и лошото състояние на пътната настилка; наличие на твърдяната връзка между ищеца и починалата – че двамата са живели в едно домакинство и се намирали в отношения на особена емоционална близост, по-силна от обичайната за родствената връзка брат-сестра; съществуващи близки и непрекъснати отношения, привързаност и подкрепа, както и изключително негативно отражение върху здравословното и емоционално състояние на ищеца, обусловили моралните и душевни страдания, тъгата и негативните психически изживявания от загубата, означени в исковата молба; размера на неимуществените вреди и причинната им връзка с процесното застрахователно събитие. От ответника се прави и правонамаляващо възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия М. Ц.

С.а, основано на твърдения за возене в превозното средство без ползване на предпазен колан.

Ищецът П. Ц. С. взема участие в производството чрез процесуалния представител по пълномощие адв. И. И., който поддържа иска, излага доводи за неговата основателност и моли за присъждане на застрахователно обезщетение в претендирания размер, както и на разноските по делото. В представени по делото писмени бележки пълномощникът доразвива съображенията за основателност на иска и за размера на претендираното обезщетение.

Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД взема участие в производството по делото чрез процесуалния представител по пълномощия адв. Р. А., който оспорва иска, а в хода на устните състезания излага съображения за неговата неоснователност и в подкрепа на възраженията в писмения отговор, моли за неговото отхвърляне, респ. за присъждане на обезщетения в по-ниски разМ. от претендираните, както и за присъждане на 2 разноските по делото. В представени по делото писмени бележки пълномощникът доразвива доводите за неоснователност на иска, а при евентуалност и за справедливия размер на обезщетението.

От Агенция „Пътна инфраструктура“ не се изпраща представител, но е подадена писмена защита, с която се дава становище, че агенцията не следвало да носи отговорност за вредите, доколкото последните са резултат изцяло по поведението на водача на лекия автомобил, застрахован при ответника. От пълномощника се претендират разноски, вкл. възнаграждение за юрисконсулт.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От постановление № 1497/29.07.2024 г. на прокурор от Окръжна прокуратура Ловеч се установява, че досъдебно производство № 300/2023 г. по описа на РУ МВР Ловеч е образувано за престъпление по чл. 343, ал. 3 във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, за това, че на 07.08.2023 г., около 23:56 часа, по път II-35 (Плевен-Ловеч), в района на км 35+700 област Ловеч, при възникнало ПТП между лек автомобил марка А., модел **, с ДК № ** **** ** и лек автомобил марка Ф., модел М., с ДК № ********, е причинена смъртта на повече от едно лице – Х. Г. Н., М. Ц. С.а и В. С. Д.. Със същото постановление наказателното производство по досъдебното производство (№ 300/2023 г. по описа на РУ МВР Ловеч) е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1. т. 1 НПК, поради смърт на дееца (В. П. А. - водачът на лекия автомобил А.).

От заключението на приетата съдебна автотехническа се установява, че ПТП е настъпило на път II-35 (Плевен-Ловеч), в района на км 35+700 област Ловеч, в тъмната част от денонощието, дъждовно (мокра настилка), с добра видимост и за двамата водачи, които са се движили с включени светлини.

Конкретният пътен участък е равен, с некомпрометирана (в добро техническо състояние) асфалтова настилка, с две ленти за движение от по 3,70 м, разделени от непрекъсната осева линия, с каквато линия е ограничено и платното за движение, което разполага с банкети от двете страни, постлани с трошен камък, с ширина от по един метър. От заключението на същата експертиза се установява следният механизъм на ПТП: движение на лек автомобил марка А., модел **, управляван от В. П. А., по път II-35, в посока от гр. Плевен към гр. Ловеч; движение на лек автомобил марка Ф., модел М., управляван от В. С. Д., по път II-35, в посока от гр. Ловеч към гр. Плевен; навлизане на лек автомобил А., модел **, в завой (района на км 35+700) със скорост над критичната за завоя 96 км/ч и над разрешената за пътния участък в посока към гр. Ловеч скорост от 60 км/ч; в дясната за него крива водачът на лек автомобил А. загубва напречна устойчивост и навлиза в насрещната пътна лента, при което настъпва удар с насрещно движещия се лек автомобил Ф., като първоначално съприкосновението е с предните леви части на автомобилите, а впоследствие и предните части на левите им страни; след удара автомобилите ротират/завъртат се около вертикалните си оси (лек автомобил А. обратно на часовника, а лек автомобил Ф. по часовника) като от разликата в скоростите лек автомобил Ф. е изместен назад и двата автомобила се установяват на съответните места, отразени в протокола за оглед. Ударът е настъпил в лентата за движение на лек автомобил Ф. (на около 114,00 метра след ОР – в надлъжно направление и на разстояние от около 1,3 до 2,9 метра в дясно от ляв край на платното за движение), а между двете превозни средства 3

– първоначално съприкосновението е с челните им части, предимно вляво, като от ексцентричния удар и последвалите ротации се деформират и предните им леви странични части. Скоростта на движение на всеки от двата автомобила преди и в момента на удара е както следва: на лекия автомобил А.

- 105,77 км/ч (преди) и 97,81 км/ч (при удара), а на лек автомобил Ф. - 50,8 км/ч (преди и при удара). От заключението се установява, че от техническа гледна точка причината за възникване на ПТП е движение на лекия автомобил А. със скорост над критичната за завоя (установеното ограничение от 60 км/ч), довело до внезапно навлизане в лентата за насрещно движение, вследствие на загуба на напречна устойчивост, в който момент на това място се е намирал насрещно движещият се автомобил Ф.. Водачът на лек автомобил Ф. го е управлявал правилно, но същият не е имал време за реакция, поради малкото разстояние и време от навлизане на насрещния автомобил А. в коридора му на движение до мястото на удара – 12 метра, което е значително по-кратко от опасната му зона от 39,4 метра. В конкретния механизъм на ПТП, спирането на единия участник преди мястото на удара не води до избягване на съприкосновението, а само до изместване мястото на удара и до промяна на ударния импулс, от което следва при създалата се аварийна ситуация не е имало достатъчно надлъжно разстояние за предотвратяване на произшествието чрез аварийно спиране или по друг начин.

Съприкосновението е нямало да настъпи само, ако водачът на лекия автомобил А. се е движил със скорост по-ниска от 96 км/ч, с каквато би преодолял успешно кривата на завоя, оставайки в неговата лента за движение и осъществявайки безпроблемно разминаване с насрещния автомобил Ф.. От вещото лице не се идентифицират данни (от документите в досъдебното производство) за наличие в лентата за движение на лек автомобил А. на неравност или дупка, които евентуално да са довели до загуба на управление от водача му и до съответно отклонение на автомобила към насрещната пътна лента. Заключението на вещото лице в тази му част е в унисон с показанията на свидетеля В. В., посетил мястото на произшествието в качеството му на служител от АПИ, от които се установява, че пътната настилка е била в добро техническо състояние (без неравности и коловози), с ясна маркировка, че тя е била мокра, но върху нея не е имало задържане на вода, поради наклон на пътното платно. От заключението на вещото лице се установява, че няма данни и за техническа неизправност на двата автомобила, която да е причина за настъпване на процесното ПТП, а деформациите по тях са вследствие от настъпилия удар и последвалото им движение, като същите съответстват напълно на установения механизъм на протичане на ПТП.

От приетата медицинска документация и заключението на съдебната медицинска експертиза (д-р Г.) се установява, че при съдебно-медицинското изследване на трупа на М. Ц. С.а са констатирани травматично разкъсване на слезката и черния дроб, контузия на мозъка, счупване на ребра двустранно, счупвания на гръбначния стълб с прекъсване на гръбначния мозък, анемия на вътрешните органи, като непосредствена причина за смъртта на пострадалата е острата кръвозагуба, поради травматичното разкъсване на два паренхиматозни органи - слезка и черен дроб, която е несъвместима с живота, а с оглед на това смъртта е била бърза и неизбежна. Констатираните изменения по тялото на пострадалата са от травматично естество (удари в твърд тъп предмет в областта на главата, гръдния кош и корем) като всички те са обективна, необходима и закономерна последица от настъпилия удар между двете превозни средства.