Решение № 260 от 03.02.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Бургас, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20222120105994 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на Б. В. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес *** против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която се иска да бъде отменена заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение като незаконосъобразна, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност ”***”, както и да се осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 7962 лева за периода от 20.07.2022г. до 20.01.2023г. за оставането й без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането. Твърди, че е заемала в ответната агенция длъжността ”***”. На 20.07.2022г. й е връчена заповед за прекратяване на ТПО на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ. Заявява, че уволнението е незаконно, като работодателят е злоупотребил с властта си, нарушавайки задължението си за добросъвестност по чл.8 КТ. Не е налице определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Заеманата от ищцата длъжност към момента на уволнението и към сегашния момент не се заема от служител от служебно правоотношение, а функциите й след уволнението се изпълняват от лица, които са в трудови правоотношения с ИАРА, а именно Г. К. и В. Д.. Освен това същите функции като ищцата е изпълнявала преди уволнението и продължава да изпълнява служителката С. М.. Ето защо заповедта за прекратяване на ТПО е издадена на фиктивно основание, с цел единствено ищцата да бъде уволнена от работа. Изпълнителният директор на ИАРА е отправял на няколко пъти обвинения към нея, че изнася информация, поради което уволнението е по лични мотиви. По повод на обвиненията към ищцата, работодателят е трябвало да проведе спрямо нея 1 процедура по установяване на дисциплинарно нарушение, но не е сторил това, а е избрал да я уволни на друго фиктивно основание. Това сочи на злоупотреба с право. Моли се исковете да се уважат. Исковете са по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.

Ответникът е представил писмен отговор, с който изцяло оспорва исковете.

Поддържа, че уволнението е законно, понеже заповедта е издадена от компетентен орган и в нея е посочено правното основание за прекратяване на ТПО. За длъжността на ищцата е била определена една щатна бройка. На 19.07.2022г. е направена промяна в длъжностното разписание, като длъжността “***“ по ТПО е била трансформирана в длъжност “младши експерт“ по служебно правоотношение. Ето защо към датата на уволнението длъжността вече е била определена за заемане от държавен служител. Единствената предпоставка за законно уволнение е длъжността да бъде определена за заемане по служебно правоотношение, като това е преценка на работодателя по целесъобразност. Не е налице недобросъвестност на работодателя, тъй като няма целенасоченост в действията му да използва промяната във вида правоотношение за заемане на длъжността, за да прекрати трудовия договор с ищцата. Моли се за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание съдът е приел на основание чл.214, ал.1 ГПК изменение на размера на иска по чл.225, ал.1 КТ, като същият е увеличен на 9552 лева.

Безспорно е по делото, че ищцата е работела в ИАРА, Дирекция “***“ на длъжността ”***”, от която длъжност е уволнена със заповед № 135/19.07.2022г. на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Заповедта е връчена на ищцата на 20.07.2022г. и оттогава трудовото й правоотношение е прекратено.

Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Исковете са основателни.

На първо място е основателен искът за признаване на извършеното уволнение за незаконно и за отмяната му.

Ищцата е уволнена със заповед, издадена на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ, а именно защото нейната длъжност е определена за заемане от държавен служител. При тълкуването на чл.325, ал.1, т.12 КТ, единствената предпоставка за законно упражняване на правото на уволнение на работодателя е длъжността да е определена за заемане от държавен служител. При определяне на длъжността за заемане от държавен служител, работодателят може да премахне част от присъщите й трудови функции, както и едновременно с това да й придаде някои нови функции. Той също така е властен да прехвърли част от функциите на длъжността, предвидена за заемане от държавен служител, върху друга длъжност в неговото предприятие. Във всички тези случаи уволнителното основание по чл.325, ал.1, т.12 КТ ще бъде налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции. В случая е спазена процедурата по определяне на длъжността на ищцата за 2 заемане от държавен служител. В резултат на докладна от главния секретар на ИАРА, изпълнителният директор на агенцията е издал заповед № РД-362/19.07.2022г., с която е направена промяна в длъжностното разписание с дирекция АПОЧР, като длъжността *** – 1 щатна бройка по трудово правоотношение е била трансформирана в длъжност младши експерт – 1 щатна бройка по служебно правоотношение, считано от 19.07.2022г. С друга заповед от 19.07.2022г. е утвърдено длъжностното разписание в ИАРА, считано от 19.07.2022г. От това разписание е видно, че в дирекция АПОЧР действително вече липсва длъжността “***“, като тя е трансформирана в длъжност “младши експерт“. С процесната заповед, също издадена на 19.07.2022г., ТПО на Г. е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ. В дирекцията има и друга длъжност, заемана по трудово правоотношение, а именно “главен специалист“, която има същите трудови функции, но работодателят е решил само длъжността на ищцата да бъде заета от държавен служител – това е по принцип въпрос на оперативна самостоятелност на органа на управление и не подлежи на контрол. Не се касае за цялостно премахване на длъжността. Съдът като сравни длъжностните характеристики на длъжностите “***“ и “младши експерт“ установи, че длъжността “***“, при трансформирането си в длъжност за държавен служител, е запазила основните си, характеризиращи я трудови функции, като към тях са прибавени и нови такива. Еднакви са функциите, отнасящи се до организиране осъществяването на деловодната дейност и архивната дейност в агенцията, участие в изготвянето на вътрешни правила и процедури, касаещи организацията на административното обслужване, деловодната и архивната дейност, изготвянето на справки, възложени от изпълнителния директор, организацията на дейността по административното обслужване на физическите и юридическите лица и по работата с жалбите, предложенията и сигналите на гражданите и организациите, осъществяване на връзката с останалите звена от администрацията по повод осъществяване на административното обслужване, подготвяне и изпращане на изходящата поща на агенцията чрез лицензиран пощенски оператор. Ето защо се налага извод, че е налице съвпадение за основните функции. Различията касаят изискванията за заемане на длъжностите по отношение на професионален опит и образование, мястото на длъжността в структурата на ИАРА, подчинеността, наименованието на длъжностното ниво, минималния ранг за заемане на длъжността, различен е и кодът по НКПД. Наличните различия обаче касаят не осъществяваните функции, а други характеристики, касаещи длъжностите. При преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността - от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността. – така Решение № 137 от 17.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7170/2014 г., IV г. о., ГК. В настоящия случай длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции. При тълкуването на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, единствената предпоставка за законно упражняване на правото на уволнение на работодателя е, длъжността да е определена за заемане от държавен служител /в този смисъл решение № 231/12.06.2013 г. по гр. д. № 1353/2013 г. на ВКС, IV г. о./.

3

Горните разсъждения биха принципно довели до извод за неоснователност на иска, след като е спазен чл.325, ал.1, т.12 КТ – длъжността е трансформирана в такава, заемана от държавен служител, като са запазени основните й функции и са прибавени нови. Ищцата обаче се позовава и на недобросъвестност от страна на работодателя при уволнението и нарушение на чл.8 КТ. Според съдебната практика, ищецът следва да се позове на недобросъвестността на работодателя, като изложи твърдения за това в исковата молба. В противен случай настъпва преклузия и съдът няма задължение да изследва този въпрос. В случая в исковата молба има твърдения за нарушението на чл.8 КТ. Твърденията са, че изпълнителният директор на няколко пъти е отправял обвинения към Г., че изнася информация и я предупреждава по последен път. В тази връзка ищцата е заявила в исковата молба, че работодателят би трябвало да проведе процедура по установяване на твърдяното от него дисциплинарно нарушение и евентуално да наложи дисциплинарно наказание, но вместо това е издал процесната заповед за уволнение на фиктивното основание по чл.325, ал.1, т.12 КТ. Така според ищцата е налице превратно упражняване на работодателската власт и злоупотреба с право. След като ищцата твърди тенденциозни действия от страна на ответника, целящи уволнението й, съдът дължи изследване на този въпрос и съобразяването му при решаване на делото по същество.

Според чл.8, ал.1 КТ трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Съгласно ал.2 добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното.

В конкретния случай БРС намира, че макар и работодателят формално да е спазил процедурата по уволнението, всички негови действия сочат на недобросъвестно и тенденциозно упражняване на работодателската власт. Недобросъвестност ще е налице, когато се цели единствено и само уволнението на конкретен работник и извършваните действия, макар и формално законово допустими, преследват именно тази цел. В тази връзка съдът съобразява показанията на св.П., служител в ИАРА, който е заявил, че в момента в деловодството, където преди е работила ищцата, работят служителките Г. К. и П. К.. К. била назначена на работа от 01.09.2022г. Секретарката на директора се казва С. М., като според свидетеля, тя била назначена в деловодството при ищцата Г. със същата длъжност да води деловодството, понеже тогава Г. била сама. Свидетелят е заявил, че през май 2022г. присъствал на разговор между ищцата и тогавашния изпълнителен директор Х. П.

/подписал заповедта за прекратяване на ТПО/. Разговорът се провел в деловодството, на работното място на ищцата, като свидетелят стоял във фоайето, но поради отворената врата можел да чува казаното в стаята. Свидетелят чул, че изпълнителният директор казал на ищцата “Ще те уволня. Да знаеш, ще те уволня.“ Ищцата плачела и треперела и когато изпълнителният директор си излязъл, казала на свидетеля, че е обвинена в изнасяне на информация. Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел, понеже не се опровергават от насрещни показания, а и заради това, че той и към момента работи в ИАРА, т.е. показанията му са обективни и правдиви. Предвид на изложеното от него, БРС намира, че тогавашният изпълнителен директор е имал желанието да уволни ищцата, това си 4 желание той е манифестирал словесно пред нея и последващите му действия са били водени именно от решението да прекрати трудовото й правоотношение. С други думи, нямало е нужда длъжността на ищцата да се трансформира в такава за държавен служител. Това е така, доколкото според свидетеля в деловодството са работели две служителки, като работата не е била за изпълняване от сам човек, понеже деловодната дейност е била сравнително натоварена. Ето защо е нямало никаква необходимост от трансформацията на длъжността в такава, заемана от държавен служител. Аргумент за този извод съдът намира и в представените длъжностни и поименни разписания на ИАРА. От тях е видно, че длъжността на ищцата е преобразувана в младши експерт и известно време е останала вакантна. Със заповед от 29.08.2022г. е направено ново изменение на щата като длъжността “старши експерт“ в процесната дирекция, останала също вакантна, е била преобразувана в длъжност “специалист“ по трудово правоотношение. На тази длъжност, считано от 21.09.2022г. е била назначена Г. К., която според свидетеля в момента работи в деловодството. Следователно, само два месеца след уволнението на ищцата, в процесната дирекция положението фактически е било възстановено такова, каквото е било и преди уволнението й. Оттогава в деловодството работят П. К., като главен специалист и Г. К., като специалист. Всъщност резултатът от действията на работодателя е, че К. работи в деловодството вместо ищцата. Явно е, а и логиката сочи в тази посока, че обикновената деловодна работа следва да се упражнява от лица на ТПО, каквито сега са К. и К. и каквато е била и ищцата Г.. Получава се в крайна сметка така, че ищцата е освободена от длъжност, но на нейно място отново работи лице на ПТО, което изпълнява идентични функции. Това навежда на извод, че уволнението на Г. е било целенасочено, като работодателят е искал да я освободи от длъжност явно по други мотиви, а именно че изнася данни от деловодството.