Решение № 1437 от 08.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1437 гр. Пловдив, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20245330206532 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-008669 / 31.10.2024 година на Началник група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на А. Й. Р., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДП) за нарушение по чл. 21, ал. 1 от същия Закон са наложени административни наказания глоба в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

В Наказателното постановление е отбелязано отнемане на 18 контролни точки на основаниe Наредба № Iз-2539 / 2012 година на министъра на вътрешните работи.

В Жалбата си и в съдебно заседание на въззивната инстанция А. Й. Р. чрез процесуалния си представител А. В. С. от Адвокатска колегия - Пловдив моли за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно с аргументи за неустановено място на нарушението и неясна снимка на регистрационният номер на заснетото МПС; претендира разноски.

Въззиваемата страна Началник група в Областна дирекция на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, редовно призована, не се явява, не изпраща представител. С Молба-становище рег. № 103000-23706 / 03.12.2024 година, с което е депизирана административнонаказателната преписка, Началникът на Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив моли се да се отхвърли Жалбата като неоснователна и да се потвърди Наказателното постановление с 1 доводи за правилност и законосъобразност, а при евентуално уважаване на Жалбата – да се намалят разноските до размера на минималното предвидено адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 / 2004 година на Висшия адвокатски съвет.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 08.08.2024 година в изпълнение на задължения по контрол на пътната безопасност за времето от 14:30 часа до 16:30 часа с Преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S1 с фабричен № 120сса8, ситуирана в град Пловдив, на улица „Васил Левски“ № 121 в посока от север към юг по пътната отсечка се засича превишаване на скоростта на преминаващите моторни превозни средства.

За целта в съответствие с изискването по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 / 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата е попълнен протокол (рег. № 1030р-19755 / 09.08.2024 година), отразяващ времето и мястото на измерването и посоката на действие на мобилната система – за приближаващите моторни превозни средства, като системата е поставена в стационарен режим на измерване.

Така в 15:45 часа с преносимата система за контрол (с обхват на измерване: 25 м - 600 м) до № 121 на улица „Васил Левски“ в град Пловдив в посока на движение срещу радарния лъч (от север към юг) при въведеното общо ограничение от 50 км/ч за движение в града е засечен лек автомобил „Мерцедес Е 350 Д 4 Матик“ с ДК № ***, движещ се със скорост 111 км/ч, регистриран като собствен на търговеца „ОТП Лизинг“, клон Варна, със седалище и адрес на управление: г*** и с посочен ползвател „Такси Мар“ ЕООД, с адрес: ***, със законен представител Й. К. Г. (***).

Във връзка с установеното с техническото средство нарушение след извършена справка в информационния масив на МВР, материалите са изпратени на Районно управление - Несебър при Областна дирекция на МВР Бургас, за да бъдат предявени на регистрирания ползвател на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, между които документи за констатираното нарушение срещу законния представител на юридическото лице, ползвател на автомобила, е изпратена декларация и по чл. 188 от ЗДП.

2

Там ***ят на „Такси Мар“ ЕООД Й. Г. попълва декларацията с данни за лицето, на което на инкриминираната дата е предоставен „Мерцедес Е 350 Д 4 Матик“ с ДК № *** и в чието владение е моторното превозно средство към момента на установеното нарушение – жалбоподателят А. Й. Р., за която с декларацията от представителя на дружеството са посочени единен граждански номер, свидетелството й за управление на моторно превозно средство, телефонен номер и адрес.

Така на 02.10.2024 година инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Пловдив З. Н. Г. (актосъставител) призовава А.

Р. за изясняване на случая, която при явяването си сочи, че е наясно с извършеното нарушение и няма възражения, и на същата дата й е съставен и връчен срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1382433 за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДП с посочено превишаване на скоростта от 107 км/ч след приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на лицето.

Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на свидетелите З. Н. Г., Й. К. Г. и К. С. И. (*** от Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, работил с преносимата система за контрол ARH CAM S1 с фабричен № 120сса8 на инкриминираната дата) и от приобщените по надлежния ред веществени (снимков материал) и писмени доказателства – изискани служебно от Съда, представени от жалбоподателя и приложени по административнонаказателната преписка.

Показанията на разпитаните свидетели се кредитират като логични, последователни и непротиворечиви, в съответствие с останалата възприета доказателствена съвкупност.

Несъстоятелно е оспорването в Жалбата авторство на деянието.

От думите на З. Н. Г. се установяват обстоятелствата по извършената проверка и съставянето на АУАН – свидетелят не е очевидец на нарушението, но извършителят е установен въз основа на писмените материали, между които и статичното изображение на заснетия на процесната дата с автоматизираното техническо средство лек автомобил „Мерцедес Е 350 Д 4 Матик“ с ДК № *** и декларацията по чл. 188 от ЗДП, като свидетелят разяснява още, че използваното АТСС разполага със софтуер, разпознаващ номера на автомобила и генериращ съответната информация на гърба на снимката на база заснемането и техническото средство изготвя пет снимки. В унисон с показанията на З. Г. са и дадените от свидетеля Й. К. Г., който потвърждава, че на процесната дата и място процесният мерцедес е използван от А. Й. Р., което пък той установява след проведен разговор с мъжа на жалбоподателката, с когото е приятел. Относими към предмета на делото са и твърденията на К. С. И., от които се установява, че, когато служителите на Сектор „Пътна полиция“ позиционират камерата и на мястото за контрол няма точен номер, те ползват „Гугъл мапс“, като селектират номера на най3 близката регистрирана сграда и това отбелязват като разположение на камерата.

От правна страна:

На А. Й. Р. е вменено в отговорност нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДП, забраняващ превишаване на скорост от 50 км/ч при движение на пътните превозни средства от категория В в населено място, като няма спор, че град Пловдив е населено място и лек автомобил лек автомобил „Мерцедес Е 350 Д 4 Матик“ с ДК № *** е категория В по смисъла на 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДП.

Тук трябва да се отбележи, че не е оборена и презумпцията за авторството на деянието по аргумент от чл. 189, ал. 2 от ЗДП, съгласно който редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, тъй като жалбоподателят не представя никакви доказателства, че не тя, а друг е управлявал въпросния лек втомобил на процесната дата и място. Р. не се възползва и от възможността да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, с копие на свидетелството му за управление, а от друга страна Й. Г. в попълнената лично от него декларация по чл. 188 от ЗДП изрично посочва именно А. Р. като водач на въпросното моторно превозно средство на 08.08.2024 година в 15:45 часа в град Пловдив на улица „Васил Левски“, поради което и правилно АУАН е издаден по отношение на нея.

По т. 65 на § 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДП „Автоматизирани технически средства и системи“ (АТСС) са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган (б. А); мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес (б. Б).

Съгласно Наредба № 8121з-532 / 12.05.2015 година на министъра на вътрешните работи и стационарните, и мобилните АТСС заснемат статични и / или динамични изображения с данни за нарушенията на правилата за движение (чл. 2), като за осъществяването на контрола с АТСС не се изисква намеса от страна на служителя – той само позиционира служебното моторно превозно средство, насочва уреда в контролираната посока, прави необходимите настройки и го включва за започване на автоматизирания контрол, а след приключване на работния процес изключва АТСС, като информацията със запаметените данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения (чл. 9).

От своя страна чл. 189, ал. 15 от ЗДП визира, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на 4 нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, а по смисъла на чл. 104, чл. 105 и чл.

109 от НПК във връзка с препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН доказателствените средства служат за възпроизвеждане на доказателства – фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото и допринасящи за тяхното изясняване, и като веществени доказателства се събират и проверяват всички предмети, които могат да послужат за изясняване на фактите.

При анализ на посочените нормативни разпоредби се налага извода, че нарушението на правилата за движение, извършено в 11:28 часа на 08.08.2024 година в град Пловдив с лек автомобил „Мерцедес Е 350 Д 4 Матик“ с ДК № ***, може да се установи чрез използване на временно разположена на участък от пътя мобилна АТСС (в случая преносима система за контрол на скоростта на ARH CAM S1 с № 120сса8) и запаметените данни да се използват за санкциониране на нарушителя – А. Й. Р., която на посочените дата и час в разрез с императива по чл. 21, ал. 1 от ЗДП управлява моторно превозно средство от категория В с превишена скорост от 107 км/ч над допустимата (при приспаднат толеранс 3 % от установената скорост в нейна полза).

Деянието е установено техническо средство, в съответствие с изискванията на Глава четвърта от Закона за измерванията – за преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S1 е издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 (№ 5126 в Регистър на одобрените средства за измерване на Българския институт по метрология); по императивните норми на Закона за измерванията преносимата система за контрол на скоростта с № 120сса8 е преминала проверка за съответствие, осъществена в периода 18.09.2023 година - 19.09.2023 година, а по т. 31 от Заповед № А-616 / 11.09.2018 година на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по чл. 43, ал. 4 във връзка с чл. 10в, ал. 2, т. 1 от Закона за измерванията (обн., ДВ, бр. 82 от 05.10.2018 година) периодичността на последващите проверки на скоростомерите е една година. Проверката е извършена от оторизиран проверител – отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ в Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ към Български институт по метрология, който съгласно чл.5, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Устройствения правилник на Български институт по метрология е администрация за изпълнение на държавната политика в областта на измерванията, включваща осъществяване контрол на средствата за измерване и извършване на метрологична експертиза на средствата за измерване. Проверката е приключила със съставен Протокол от проверка № 130-СГ-ИСИС / 19.09.2023 година със заключение за установено съответствие на процесното АТСС с одобрения тип.