Решение № 744 от 28.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 744 гр. София, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело № 20221001000833 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Вида терм“ ЕООД срещу решение № 74 от 21.04.2022г. по гр.д. 11/2022г. по описа на Окръжен съд Видин, в частта му, с която съдът го е осъдил да заплати на ищеца П. Т. Б. законни лихви върху присъдената по иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ главница от 66 400 лв., считано от предявяване на иска на 06.01.2022г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят поддържа решението в обжалваната му част да е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага съдът да е достигнал до необоснован извод, че следва да бъдат присъдени в тежест на ответника законни лихви върху сумата на главницата по уважения иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ. Поддържа своевременно с депозирания писмен отговор да е признал вземането за главница, което е отчетено от съда с дадения доклад по делото, а и с постановеното съдебно решение. Сочи вземането за дружествен дял по чл.

125, ал. 3 ТЗ да не е с установен в закона срок за плащане, предвид на което и да става изискуемо след покана. Излага ищецът да не го е канил, предвид на което и да не е налице забава, която да оправдава присъждането на законни 1 лихви в полза на ищеца. Поддържа ищецът с поведението си не само, че не е съдействал за получаване на престацията по чл. 125, ал. 3 ТЗ, но и реално да е попречил на ответника да престира. Излага за последното да свидетелства фактът, че ответникът, макар да не е длъжен, го е поканил да посочи сметка, по която да бъде изплатен дългът, но сметка с ясен титуляр така и да не е посочена от ищеца, включително до постановяване на обжалваното решение.

Сочи изпълнението допълнително да е затруднено с действията на ищеца по налагане на запори по банковите сметки на ответника, като последният не е разполагал със свободен ресурс, а в резултат на запорите и не му е своевременно отпуснат банков кредит, с отпуснатата сума по който да изпълни процесния си дълг. Излага последното да покрива състав на забава на кредитора – 95, ал. 1 ЗЗД, което пък очиства последиците от евентуална забава за длъжника – ответник. При условията на евентуалност поддържа на основание чл. 83 ЗЗД, че обезщетението следва да бъде намалено. Поддържа с обжалваното решение превратно да са обсъждани част от събраните по делото доказателства, а други да не са обсъдени, което е довело до постановяването на необоснован и неправилен съдебен акт. По изложените доводи моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде постановено друго, с което искането за законни лихви да бъде отхвърлено, евентуално законни лихви да бъдат присъдени на основание чл. 97, ал. 1 ЗЗД в размер на 1 678,44 лв. за периода от датата на исковата молба до 06.04.2022г., когато е внесена от ответника като залог исковата сума.

Претендира присъждане на разноски.

Ведно с въззивната жалба с настоящото решение ще бъде разгледана и депозираната от ответника „Вида Терм“ ЕООД частна жалба срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 269 от 22.06.2022г. по гр.д. 11/22г. по описа на Окръжен съд – Видин, с което съдът е оставил без уважение молбата на ответника „Вида Терм“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа с въззивната си жалба да е заявил, че обжалва първоинстанционното решение в частта за присъдените по делото разноски. Оспорва като неправилен извода на първоинстанционния съд, че тази част на въззивната му жалба следва да бъде разгледана като молба по чл. 248 ГПК с доводи да не е налице никоя от хипотезите на последната правна норма, а именно: не е налице липса на произнасяне от първоинстанционния съд, както и не е налице хипотезата, в 2 която първоинстанционното решение не се обжалва. Жалбоподателят поддържа изводът на съда, че не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, да е противен на закона и да не се обосновава от събраните по делото доказателства. Сочи да е признал иска, както и да не е станал причина за завеждане на делото. Излага да е положил усилия за уреждане на отношенията между страните преди инициирането на съдебния процес, но да е препядстван от явното нежелание на насрещната страна да съдейства и получи изпълнение. Сочи чрез налаганите по искане на ищеца запори и обективно да е бил възпрепядстван да изпълни дълга си. По тези доводи поддържа, че обжалваният съдебен акт като неправилен следва да бъде отменен и да бъде постановен друг, с който разноски да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 2 ГПК в полза на ответника.

Въззиваемата страна, П. Т. Б., оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага от внимателния прочит на доказателствата по делото да се установява, че е налице оспорване на правата на ищеца по чл. 125, ал. 3 ТЗ от ответника. Поддържа извънпроцесуалните му действия да са такива по „печелене на време“ и да не е заплатил дори определения от него извънсъдебно по-малък размер на дружествения дял от сумата 21 090 лв.

Излага оспорването правата на ищеца да е продължило и в хода на делото като и след предявяване на исковата молба в съда не е заплатил на ищеца дължимата сума. Едва по-късно внася претендираната сума като залог и то само, за да замени допуснатото обезпечение на исковете. По тези доводи за забава на ответника поддържа да има право на присъдените в негова полза лихви и моли решението в тази му обжалвана част да бъде потвърдено.

Ищецът П. Б. оспорва като неоснователна и подадената от ответника частна жалба срещу определението на съда по чл. 248 ГПК. Поддържа обжалваното определение да е правилно. Излага обосновано съдът да е достигнал до извода, че не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото поведението на ответника по оспорване по размер правата на ищеца и отказа да му заплати дори определения от него по-малък размер на дружествения дял са причината за инициирането на съдебния процес. По изложените доводи моли депозираната частна жалба да бъде оставена без уважение.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка 3 за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при съблюдаване правилното приложение на относимите императивни материалноправни норми.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.

Решението в обжалваната част по присъдени законни лихви върху главницата по уважения иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ за сумата 66 400 лв. за периода от датата на депозиране на исковата молба в съда на 06.01.2022г. до окончателното издължаване на главницата е правилно, а поддържаните в жалбата на ответника възражения са неоснователни, по следните мотиви:

Първоинстанционното решение е влязло в сила, предвид липсата на подадена въззивна жалба – чл. 296, т. 2 ГПК, в частта, с която ответникът „Вида Терм“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца П. Т. Б. на основание чл.

125, ал. 3 ТЗ, вр. чл. 127 ТЗ сумата 66 400 лв. – представляваща равностойността на дружествения дял на наследодателя Т. Б. И..

Предвид нормата на чл. 297 ГПК и чл. 298 ГПК влязлото в сила решение е задължително за страните по спора и за съда, респективно със сила на пресъдено нещо се установява, че към датата на устните състезания пред ОС – Видин – 23.03.2022г., е налице неудовлетворено притезание на П. Т. Б. срещу „Вида Терм“ ЕООД по чл. 125, ал. 3 ТЗ, вр. чл. 127 ТЗ за сумата 66 400 лв. – представляваща равностойността на дружествения дял на наследодателя му Т. Б. И..

Предвид нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ имуществените последици от прекратяването на участието на съдружник в ООД се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.

С нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ не е предвиден срок за изпълнение от ответника на задължението му за изплащане на дължимата сума за уреждане на имуществените отношения между страните, предвид на което и на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът ответник изпада в забава за изпълнение на паричния си дълг след като бъде поканен от кредитора.

В исковата молба липсва претенция за присъждане на обезщетение за 4 забава за период преди депозиране на исковата молба в съда. Съдът е сезиран единствено с искане за присъждане на законни лихви върху главницата по иска по чл. 125, ал. 3 ТЗ за периода след депозиране на исковата молба в съда и до датата на окончателното изплащане на главния дълг.

Налице е константна практика на съдилищата, основана на разпоредбата на чл. 214, ал. 2 ГПК, съобразно която присъждането на законни лихви върху главницата не е отделен иск, противно поддържаното с жалбата на ответника, а последица от уважаването на иска за главница при заявено с исковата молба или до даден ход на устни състезания искане от ищеца. В този смисъл са разрешенията по ТР 1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение № 265 от 01.08.2020г. по гр.д. 760/2019г., ГК, III ГО и др.

Поддържаните оплаквания с жалбата на ответника срещу решението в тази му част – за присъдени законни лихви върху главницата, се основават на оплаквания за липса на покана от кредитора и за наличие на поведение на последния, което го е поставило сам в забава и е попречило на ответника да престира.

Възраженията са неоснователни.

Ответникът с отговора на исковата молба потвърждава да са водени преговори между страните преди предявяване на исковата молба в съда.

Признава за проведени телефонни разговори и срещи за уточняване размера на вземането на ищеца за равностойността на дружествения дял на неговият наследодател, както и по повод искане и получаване на междинен счетоводен баланс на дружеството, по който да бъде определен размерът на процесната претенция.

Ответникът представя по делото нотариална покана от 06.12.2021г., изходяща от него, с която уведомява ищеца за взето решение от едноличния собственик на капитала на дружеството да му бъде изплатена равностойността на дела на неговия наследодател чрез получаване на банков кредит и съдържаща искане за посочване на банкова сметка, по която сумата да бъде преведена на ищеца. Поканата е връчена на ищеца чрез неговата майка и законен представител на 06.12.2021г.

На тази нотариална покана е изпратен писмен отговор от ищеца чрез неговия законен представител на 09.12.2021г., в който писмен отговор е посочена банкова сметка, на която ответникът да преведе дължимото 5 обезщетение. Отговорът е връчен на ответника на 09.12.2021г., съобразно признанията по писмения му отговор, към който документът е представен като писмено доказателство – л. 46.

При горните установени по делото и безспорни между страните факти оплакването по жалбата на ответника, че ищецът не е искал да му бъде заплатена сумата за дружествен дял или че не му е дал нужното съдействие за последното, са напълно неоснователни. Ясна е волята по изпратения на 09.12.2021г. от законния представител на ищеца отговор на нотариална покана на ответника, че желае дължимата сума да му бъде заплатена.

Отговорът е и ясна покана последното да бъде сторено от ответника веднага, както предвижда чл. 69, ал. 1 ЗЗД, като е посочена и банкова сметка, по която сумата да бъде преведена. Необосновани са оплакванията по жалбата на ответника, че липсвало ясно посочен титуляр на сметката. С поканата е поискано посочване на сметка на П. Б. и с отговора е посочена сметка на това правоимащо лице. Независимо от последното и при съмнения за ответника, плащането по посочената му сметка, дори да не е открита на името на кредитора му, отново би го освободило от дълга на основание чл. 75, ал. 2 ЗЗД. На самостоятелно основание ответникът е ясно поканен да изпълни дълга си и с депозираната в съда искова молба, а и сам признава да са водени преди депозирането на молбата в съда преговори за погасяване на дълга му.