Решение № 2548 от 29.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2548 гр. Бургас, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20242120104044 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на К. Б. Ж., ЕГН **********, Р. З. Ж., ЕГН ********** и Б. З. Ж., ЕГН **********, и тримата с адрес в ***, съдебен адрес в гр.Бургас, ***, чрез адв.Т.Д., с която искат да бъде прието за установено по отношение на ответника Дирекция за национален строителен надзор гр.София, ул.“Христо Ботев“ №47, че ищците не му дължат сумата от 1964,03 лева поради изтекла погасителна давност за вземането.

Твърди се в исковата молба, че ищците са наследници по закон на З. Т.

Ж., срещу когото преживе има издаден на 09.04.2014 г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№***/2014 г. по описа на РС-Бургас за заплащане на сумата от 1964,03 лева от които 1925,52 лева, представляваща незаплатено задължение за извършени разходи по влязла в сила и реализирана Заповед №ДК-02-БС9/25.01.2010 г. на началника на РДНСК Бургас за премахване на незаконен строеж, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.04.2014 г., както и 38,51 лева, представляваща разноски за платена държавна такса и във връзка, с който има образувано пред ДСИ при РС-Бургас изп.д.№***/2015 г., прекратено на 05.06.2018 г. поради настъпила перемпция. Твърди се, че през 1

2024 г. е образувано друго изп.дело с №***/2024 г. по описа на ДСИ при РСБургас, по което ищците са констититуирани като длъжници. Ищците считат, че в тяхна полза има изтекла пет годишна давност относно задължението на наследодателя им към ответника.

В подкрепа на иска са ангажирани писмени доказателства, претендират се разноски.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, в който иска се оспорва като неоснователен на подробно изложени в отговора аргументи, а именно че стабилизираната заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК има последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД, в съответствие с който следва да се съблюдава срокът на новата давност по чл.117, ал.1 от ЗЗД, тъй като в настоящия случай иск по чл.422 от ГПК не е предявен, нито в срока по чл.414 от ГПК са постъпили възражения срещу издадената заповед. Счита, че след образуване на изп.дело пред ДСИ до датата на постановяване на ТР от 26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давност не е текла. Ангажират се доказателства.

Правното основание на предявения отрицателен установителен иск е по чл.439, ал.2, вр.чл.124, ал. 1 от ГПК.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е безспорна следната фактология, за която свидетелства и приложения по делото писмен доказателствен материал, а именно, че ищците са наследници по закон на З. Т. Ж., ЕГН **********, починал на *** г., както и че последният е бил длъжник по изп.д.№***/2015 г. по описа на ДСИС при РС Бургас, образувано на 16.11.2015 г. въз основа на ИЛ от 09.04.2014 г., издаден по ЧГД №***/2014 г. по описа на РС-Бургас, по което ответникът - Дирекция за национален строителен контрол-гр.София е взискател. Изпълнителният лист е издаден въз основа на Заповед за изпълнение №***/07.04.2014 г., издадена по ч.гр.д.№***/2014 г. по описа на РС-Бургас за сумата от 1925,52 лева, представляваща незаплатено задължение за извършени разходи по влязла в сила и реализирана принудително заповед №ДК-02-БС-9/25.01.2010 г. на началник РДНСК – Бургас, за премахване на незаконен строеж, 2 представляващ двуетажна масивна сграда под №25, по схема на Община Бургас, изградена в терен неурегулиран поземлен имот, представляващ отдел 235-Държавен горски фонд в м.“Ченгене скеле“ („Параклиса“) в землището на гр.Бургас, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 04.04.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 38.51 лева, представляваща направените по делото разноски. Делото е премирано на 05.06.2018 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и унищожено. Въз основа на същия изпълнителен лист и срещу същия длъжник, на 01.04.2024 г. е образувано изп.д.№***/2024 г. по описа на ДСИС при РС-Бургас, по което има изпратена до длъжника З. Т. Ж. ПДИ. С разпореждане от 04.04.2024 г. на ДСИ изпълнителното производство по изп.д.

№***/2024 г. е спряно на основание чл.432, ал.1, т.3 от ГПК. С разпореждане от 29.04.2024 г. при ДСИ ищците по настоящето дело са конституирани като длъжници в качеството им на наследници на починалия длъжник З. Т. Ж., като до същите има изпратена ПДИ. В хода на изпълнителното дело длъжникът по изпълнителното дело е представил определение №3705 от 21.06.2024 г., постановено по настоящето дело, с което по реда на чл.389 от ГПК е допуснато обезпечение на настоящия иск чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп.д.№***/2024 г. на ДСИ при РСБургас. Издадената обезпечителна заповед е представена пред ДСИ при РСБургас и с разпореждане от 02.07.2024 г., на основание чл.432, ал.1, т.1 от ГПК, изпълнението по ИД №***/2024 г. по описа на ДСИ при РС-Бургас е спряно.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Анализът на цитираната норма сочи, че длъжникът по изпълнително дело може да оспори чрез иск изпълняемото право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се позова на факти настъпили след издаването му.

Ищците в настоящето производство се позовават на изтекла погасителна давност, считано от 04.04.2014 г., когато е подадена молбата за издаване на изпълнителен лист, поради което и основният спорен по делото въпрос касае 3 протичането на давностния срок за събиране на вземането, включително в рамките на изпълнителното производство обусловил погасяване правото на взискателя да иска принудително събиране на вземането.

Страните по делото не спорят, че заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е влязла в законна сила, като данни за момента на настъпване на този факт не са налице. Независимо от горното, като най-късна дата на влизане в законна сила съдът приема датата, на която е издаден изпълнителния лист, а именно 09.04.2014 г. От този момент започва да тече давност за събиране на вземането по нея и в рамките на търсената защита следва да се съобразяват само факти, настъпили след 09.04.2014 г. По отношение на вземанията по заповедта е приложима общата петгодишна давност по силата на нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД. В този смисъл е решение по гр.д.№4063/2021 г. по описа на ВКС, решение по гр.д.№1722/2021 г. по описа на ВКС. За да се уважи следователно предявения иск следва да се изведе извод дали в 5-годишния срок, считано от 09.04.2014 г., т.е. до 09.04.2019 г. ответникът е предприел действия по принудително събиране на вземането.

В настоящия случай първото изпълнително дело с №***/2015 г. по описа на ДСИС при РС-Бургас е образувано на 16.11.2015 г.

По отношение на последиците от образуването на изпълнително производство относно института на погасителната давност са постановени ППВС №3/18.11.1980 г. и ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно даденото с ППВС №3/80 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на изпълнителното производство давност не тече, а считано от евентуалното му прекратяване започва да тече нова давност.

С приетото ТР №2/26.06.2015 г. е дадено съвсем различно разрешение, според което по време на изпълнителния процес давността не спира и се прекъсва от всяко изпълнително действие/ насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица/. Наред с това ППВС №3/80 г. е обявено за загубило сила.

Към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция е постановено ТР №3/28.03.2023 г. постановено по тълк.д.№3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

В настоящия случай първото изпълнително производство е образувано на 16.11.2015 г. при действието на ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Относно времевото приложение на тълкувателните решения на ВКС и постановления на ВС са дадени разяснения с решение №170/17.09.2018 г. по гр.д.№2382/2017 г. на ВКС, съгласно които „последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са 4 се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е било действащо към момента на настъпването на последиците.

В съответствие с дадените разяснения нова давност в случая е започнала да тече от 27.07.2016 г., когато е предприето последното по време валидно изпълнително действие по изп.д.№***/2015 г. по описа на ДСИС. Без значение е настъпило по право прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Съгласно разрешението, дадено с решение №37/24.02.2021 г. по гр.д.№1747/2020 г. по описа на ВКС, ІV г.о., което настоящият състав споделя, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.

Перемпцията е без правно значение за давността. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.

Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника.

С оглед на така приетото, настъпилата на 05.06.2018 г. перемция по отношение на вземането срещу наследодателя на ищците, е без правно значение за давността. В случая от датата на последното валидно извършено действие на 27.07.2016 г. до последващото искане за образуване на друго изпълнително действие на 29.03.2024 г. е изтекъл срока по чл.110 от ЗЗД, от което следва, че правото на принудително събиране на вземането е погасено по давност и въвеждането му като предмет на новообразуваното изпълнително дело е незаконосъобразно.

С оглед гореизложеното съдът намира, че предявеният иск като основателен и доказан следва да бъде уважен, като на ищците следва да се присъдят направените в производството разноски в размер на 680 лева, от които 80 лева за платена държавна такса и 600 лева за платено адвокатско възнаграждение.