Решение № 372 от 31.07.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Пазарджик, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20235220200585 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на С. Ж. Ж. от гр. Пловдив против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6540065, издаден от ОД на МВР Пазарджик, с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 800 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на ел. фиш, издаването му в противоречие на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с целта на закона и се моли да бъде отменен.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Упълномощеният му процесуален представител поддържа жалбата и доводите, изложени в нея.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от процесуален представител се иска потвърждаване на издадения ел. фиш. Претендират се разноски.

1

Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

С обжалвания електронен фиш жалбоподателят е наказан за това, че на 24.10.2022 г. в 16.14 часа в обл. Пазарджик, на път I-8, км. 195+240 (Моста на река Луда Яна) с посока на движение към гр. Пазарджик е управлявал лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ****, като при максимално разрешена скорост за движение в този участък на пътя от 60 км/ч., въведена с пътен знак В26 (поставен на км. 195+465 – на 213 метра преди моста на река Луда Яна в посока гр. Пазарджик) е заснет с мобилна радарна система АТСС ARH CAM S 1 и отчетен толеранс от минус 3 % от измерената скорост при извършено нарушение на скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120сс9е – установена стойност на скоростта 110 км/ч., с което е нарушил чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и е издаден процесния електронен фиш серия К № 6540065 от ОД на МВР Пазарджик, с който му е наложена глоба в размер на 800 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.5 от ЗДвП, тъй като нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 5340844.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са абсолютно безпротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:

В конкретния случай административното наказание на жалбоподателя е наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление, каквато възможност е предвидена в ЗДвП. Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Следователно ел. фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От 2 това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. В тази посока е и ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на ел. фиш, тъй като тя не е част от задължителните реквизити определени в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че от формална страна ЕФ отговаря на законовите изисквания, тъй като процедурата е значително по-олекотена от тази по ЗАНН и законът определя точно и изчерпателно условията, при които може законосъобразно да се издаде електронен фиш. Тези условия са лимитативно изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП и се заключават в установяване и заснемане на административното нарушение с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

В конкретния казус управлението на МПС е констатирано и заснето с изправно, одобрен тип средство за измерване, преминало периодичен технически преглед (за което са приложени и доказателства по делото) мобилна радарна система, за чието използване на посоченото място и време е представен и надлежен протокол по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Към протокола е и приложена снимка от разположението на техническото средство, а в приложените фотоси са точно посочени и GPS координатите на същото. В протокола е посочена датата на неговото използване, която съвпада с датата на нарушението, а часът на нарушението попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство (АТСС) е било в работен режим съгласно протокола. Същият отразява и мястото на контрол, както и режима на измерване и посоката на задействане –и в двете посоки на движение. Отразени са и броя на установени нарушения - 51. Протоколът е регистриран с № 1006р-11600/25.10.2022 г. Доказателства, че същият е съставен на процесната дата – 24.10.2022 г. и отразява надлежното използване 3 на посоченото място и време на автоматизираното техническо средство се съдържат в самия него. Освен датата на използване на техническото средство – 24.10.2022 г., в протокола е посочена и датата на приемането му от служител на ОД на МВР Пазарджик – също 24.10.2022 г., която дата е удостоверена и с подпис от съответния полицейски служител върху протокола, както и датата на проверка - 24.10.2022 г., също удостоверена с подпис от съответния полицейски служител върху протокола. Видно е, че в своята съвкупност всички тези обстоятелства сочат, че редът на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е спазен.

Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства на изискванията на чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП , т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на 5 броя фотоси, които последното изготвя за констатираните нарушения в хода на работата му. Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта, а именно на 24.10.2022 г. в 16.14 часа в обл.

Пазарджик, на път I-8, км. 195+240 с посока на движение към гр. Пазарджик .

Посочена е и посоката на движение на л.а. Разминаване между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотосите и възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането , предвид възможността за допустима техническа грешка от 3 %, която е отчетена в полза на нарушителя, тъй като от фотосите е видно, че скоростта на движение е била 114 км/ч, а в издадения ел. фиш е посочена скорост от 110 км/ч. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП - чл. 21, ал.2, вр. ал.1, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане. Индивидуализирано е в пълна степен и техническото средство, с което е извършено фотозаснемането и е засечена превишената скорост. В атакувания ел. фиш е посочен вида и серийния номер на техническото средство. Те са посочени и в протокола за проверка № 15-СГ-ИСИС/06.04.2022 г. на Българския институт по метрология и в изготвените фотоси, т.е. средството за измерване е в достатъчна степен индивидуализирано.

Като се има предвид приложените фотоснимки, придружаващи ЕФ и 4 имащи статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че са заснети от техническото средство, което е напълно валидно и са изготвени в съответствие с техническите изисквания. Визираните реквизити в долната част на фотосите напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били автомобили и в двете посоки. Отчетената скорост е на заснетия автомобил, а не на друг лек автомобил, т.к. камерата е насочена и е засекла отдалечаващ се автомобил, а видно от фотоса точно там се движи процесният автомобил. Доводите, че на фотоса се наблюдава и друго МПС и не може да се установи на кой от двата автомобила е измерената скорост, са неоснователни по няколко причини. На първо място на самите снимки е посочено, че е заснет отдалечаващ се автомобил, а това е автомобилът на жалбоподателя, тъй като другия на снимките е приближаващ се. На второ място от техническа гледна точка камерата засича този автомобил, който попада в точката на събиране на двата вектора - хоризонтален и вертикален (на снимките техните начална и крайна точки са изобразени с триъгълници), а в тази пресечна точка отново е автомобилът на жалбоподателя. На следващо място на снимките е посочено и разстоянието от камерата до ППС – 81 метра, а другия автомобил е видно, че е на по-близо разстояние. И само в допълнение следва да се отбележи още нещо, което е видно от фотосите, но поради начина и процедурата на издаване на ЕФ, няма как това да бъде отразено от контролните орган – на фотосите е видно, че жалбоподателят е предприел изпреварване и се движи по средата на двете платна за движение. От полученото писмо от АПИ по делото е видно, че не само в този участък има въведено ограничение на скоростта, но и е въведена забрана за изпреварване, тъй като преди пътния участък е поставен и знак В24. Това се потвърждава и от самите снимки по делото, на които се вижда, че хоризонталната маркировка представлява непрекъсната линия.

Въпреки въведената забрана за изпреварване, очевидно е от снимките, че жалбоподателят е предприел такава маневра, с което реално не само я е нарушил (за което не е наказан), но и обяснява високата скорост, с която се е движил – 110 км/ч.

В заключение - обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити. А от събраните по делото доказателства безспорно се установява 5 осъществен състав на нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, която предвижда забрана за водача при избиране скоростта на движение на пътно превозно средство да превишава установени стойности на скоростта, като за посочения пътен участък, който представяла моста над река Луда Яна тази стойност е 60 км/ч, въведена с пътен знак В26 (поставен на км. 195+465 – на 213 метра преди моста на река Луда Яна в посока гр. Пазарджик) а водачът се е движил със скорост 114 км/ч. При установяване на скоростта на движение е отчетен толеранс от минус 3 % от измерената скорост, което е в рамките на техническата грешка допустима за техническото средство за измерване, поради което посочената на снимковия материал, отчетената скорост на движение на МПС от 114 км/ч, съответства на описаната в ЕФ скорост от 110 км/ч.

По делото не се оспорва обстоятелството, че лекият автомобил, заснет с мобилната радарна система, е управляван от жалбоподателя на процесната дата. Видно от приложената справка за собственост на МПС-то, жалбоподателят е вписан като негов ползвател. Следва да се отбележи по отношение на авторството на деянието, че в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. В законоустановения срок такива действия не са предприети от страна на жалбоподателя. При това положение същият правилно е бил санкциониран за констатираното нарушение. В този смисъл авторството на нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано. По делото не се представиха доказателства в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят да е представил в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В тази връзка с оглед субекта на нарушението - физическото лице - ползвател на автомобила, с който е извършено нарушението, правилно е определен и вида на санкцията – глоба.