Определение № 33186 от 07.08.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33186 гр. София, 07.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20241110102449 по описа за 2024 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от „******” ООД срещу „******” ЕООД обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 258 ЗЗД и с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82, пр. 2 ЗЗД за признаване на установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 5226,40 лв., формирана както следва: установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал.

1, вр. чл. 258 ЗЗД за сумата от 2726,40 лв., представляваща неплатено възнаграждение за предоставени услуги в периода от 06.05.2020 г. до 03.06.2020 г. по Договор за рекламни и маркетингови услуги от 06.04.2020 г., за което е издадена фактура № 1933/03.06.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 28.07.2020 г., до окончателно плащане, и установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82, пр. 2 ЗЗД за сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи от неполучено възнаграждение за срока на предизвестието от 04.06.2020 г. до 04.07.2020 г., настъпили в резултат от неизпълнение от страна на ответника на задължението по чл. 8.4 от Договор за рекламни и маркетингови услуги от 06.04.2020 г. за прекратяване на договора с едномесечно предизвестие, за което е издадена фактура № 1939/26.06.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 28.07.2020 г., до окончателно плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 33611/2020 г. по описа на СРС, 119 състав.

Ищецът твърди, че на 06.04.2020 г. между „ ******” ООД и „******” ЕООД е бил сключен Договор за рекламни и маркетингови услуги с предмет предоставяне на маркетингови услуги срещу заплащане на възнаграждение.

Срокът на договора бил уговорен в чл. 2 от същия, като бил определен на безсрочен. Поддържа, че съгласно чл. 5.1. от договора ответникът се е 1 задължил да заплаща „нетно месечно възнаграждение” в размер 2 500 лв. без включен ДДС, като съгласно чл. 5.4. от договора плащането по издадената фактура следвало да бъде извършвано по банков път в срок до 5 дни от издаване па платежния документ. Сочи, че от страна на ищеца са предоставени маркетингови и рекламни услуги, подробно описани в отчет - приложение към исковата молба. Предоставените услуги били съобразно одобрен от ответника „gameplan“. В отчета бил даден обобщен анализ на резултатите, постигнати при изпълнение на договора от страна на ищеца, което включвало разнообразни маркетингови задачи, подробно описани по месеци в „gameplan“, който в първоначален вид бил изпратен на ответника в първата седмица след подписване на договора. Била провежданата ежедневна комуникация, както и ежедневно били обсъждани резултатите постигнати в предишния ден. За управление на рекламите бил предоставен административен достъп до т.нар контролна страница „******“ във ******, през която се извършвала дейността в приложението „******“. Услугите по договора включвали ежедневно оптимизиране на тези реклами като за 2 месеца били тествани най-малко десет различни реклами, изготвена била цялостна рекламна стратегия, по която последователно били провеждани тестове. Услугите, незаплатени от ответника, били предоставени в периода от 06.05.2020 г. до 03.06.2020 г., поради което фактурата била издадена при съобразяване на обстоятелството, че се отнася за непълен месец. Претенцията за обезщетение за вреди се основавала на нарушение от страна на ответника на задължението по чл. 8.4. от договора, което предвижда прекратяването на същия да става с едномесечно предизвестие. В резултат на това нарушение ищецът претърпял вреда, съизмерима с дължимата месечна сума от 2 500 лева без ДДС, уговорена в чл. 5.1. от процесния договор, която е пропуснал да получил като възнаграждение за периода на предизвестието от 04.06.2020 г. до 04.07.2020 г. Излага, че договорът бил прекратен на 04.06.2020 г. с уведомление, получено от ищеца на същата дата. Сочи, че прекратяването е извършено с едностранно изявление от страна на ответника, като счита, че не са били налице основания за разваляне на договора, тъй като бил изправна страна по същия, поради което счита, че ответникът е в неизпълнение на задължението, предвидено в договора, за предоставяне на едномесечно предизвестие при едностранно прекратяване на договора. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника „******” ЕООД, с който исковете са оспорени като неоснователни.

Ответникът признава, че между страните на 06.04.2020 г. е сключен Договор за рекламни и маркетингови услуги, по силата на който ищецът „******“ ООД, в качеството си на изпълнител по договора, се е задължил да предоставя услугите, посочени в чл. 4 от договора. Счита, че в контекста на понятието за маркетинг и предвид конкретните договорки между страните, обективирани в чл. 4 от договора, последният е сключен с цел ищецът да осъществява дейности, които да спомогнат и насърчат продажбите на услуги и стоки, предлагани от ответника в качеството му на клиент, като организира и предостави услугите по маркетинг по такъв начин, който да доведе до 2 увеличаване на търговката печалба на ответника посредством осигурен чрез маркетинговите дейности широк кръг от потребители, които да купуват.

Излага, че е имал ясна представа какво очаква и какво търси при сключването на договора, с което ищецът бил наясно. Твърди, че в хода на съвместната работа многократно е излагал на ищеца своите очаквания по отношение на съвместната им работа и това се е приемало без възражения. Излага, че в началото на изпълнението на договора между страните било налице сътрудничество, като ответникът предоставял исканата информация и съдействие за изпълнение на договора. Твърди, че работата по договора е започнала в началото на месец април 2020 г., като на 27.04.2020 г. била разменена кореспонденция по повод проведена от ищеца, платена от ответника, рекламна кампания във ****** относно продажба на книги (учебници), резултатите от която не били задоволителни с оглед недоброто съотношение на направените разходи и реализираните печалби. На 28 април 2020 г. ответникът информирал ищеца, че вижда проблем в работата му предвид данните за липса на генериран трафик вследствие на провежданите от ищеца платени рекламни кампании във ******, както и изтъкнал липсата на предприемане на активни действия от страна на ищеца по коригиране на неработещи стратегии и липсата на активност по използване на други налични ресурси. Излага, че видно от представената кореспонденция, осъществена в периода 04.05.2020 г. – 05.06.2020 г., редовно и многократно е повдигал въпроса за липсата на резултати пред ищеца. Твърди, че на 14.05.2020 г. уведомил ищеца, че съгласно статистиките се харчат повече пари за реклама, отколкото се печели и изразил своето недоволство от липсата на активни действия от страна на ищеца по отношение на коригиране на предприетите маркетингови стъпки, липсата на маркетинг стратегии и цялостна липса на резултат от началото на договора. Въпреки това дал на ищеца възможност отново да тества неработещите стратегии, но ищецът не предприел никакви коригиращи действия. На 21 и 22 май 2020 г. отново уведомил ищеца, че предприетите действия не дават резултат, че никога назад във времето не са давали резултат и е време за смяна на маркетинговата стратегия. На 25 май 2020 г. бил уведомен от ищеца, че акаунтът във ****** е спрян поради неплащане, като твърди, че поддръжката на акаунта било задължение на ищеца. Твърди, че изложил забележки по извършваната работа и липсата на изпълнение на задълженията на ищеца по договора, като промяна в поведението на ищеца не била предприета. На 3 юни 2020 г. предоставил на ищеца разбивка на реализирани продажби, получени постъпления и разходи за реклама, видно от която получените приходи от „******“ ЕООД били 268 лв. без ДДС, а разходите за реклама – 600 лв., поради което счита, че е реализирал загуба от 332 лв. В последвалия разговор от страна на „******“ ООД било направено предложение да бъде фактуриран изтеклия месец и отношенията да бъдат приключени. Ответникът приел това предложение, но поискал намаляване на дължимото възнаграждение, съобразно реално изпълнената част от договора, респективно поискал издаване на фактура с намалено възнаграждение - за реално извършената работа. Счита, че на 3 юни 2020 г., между страните е било постигнато взаимно съгласие за прекратяване на 3 договора. Това се потвърждавало и от последвалите действия от страна на „******“ ООД с издаване на фактурата не за целия месец или както следва до 6-о число, а до датата на прекратяването на договора – 03.06.2020 г. Фактурата с № 1933 от 03.06.2020 г. била на стойност 2272 лв. без ДДС, а не 2500 лв. без ДДС, както било уговорено месечното плащане по договора. Счита, че тази фактура е издадена след постигнато съгласие между страните за прекратяване на договора между тях, но не и по отношение на фактурираната сума, срещу размера, на която ответникът възразил поради липсата на изпълнение от страна на ищеца като подробно изложил и в какво се състои неизпълнението.

Направена била и сметка на реализираната загуба за двата месеца, в които ищецът предоставял маркетингови услуги, която възлизала на 1219,60 лв. На 04.06.2020 г. ответникът изявил желание и изразил съгласие да заплати реално извършените дейности и отново поискал коригиране на претендираното възнаграждение, а ищецът потвърдил съгласието си за прекратяване на договора, но не и по отношение на намаляване на размера на възнаграждението. На това доверителят ми, и то след отправени заплахи от страна на „******“ ООД, отново е заявил готовността си да заплати реално извършената работа, но категорично е отказал да заплати фактурирания размер. Оспорва твърдението на ищеца, че дейностите по изпълнение на договора, описани в документ, наречен „Gameplan“, ca предварително предоставени и одобрени от ответника. При подписването на договора не бил предоставен „Gameplan“. Същият бил съставен от ищеца на по-късен етап след изрично искане от страна на ответника да бъде направен график и планирани маркетинг стратегии, поради което счита, че още изначално не е имало изпълнение на съществени задължения на ищеца. Излага, че „Gameplan“ бил изпратен от ищеца на ответника на 13 април 2020 г. и бил различен от този, приложен към исковата молба. Оспорвам твърденията на ищеца за редовно предоставяне на отчети по договора, като твърди, че отчети не са изготвяни и не са предоставяни на ответника. Счита, че след постигане на съгласие за прекратяване на договора, ответникът е поискал намаление на уговореното възнаграждение поради недостатъци и отклонения в изпълнение на работата, което ищецът отказал, поради което счита че ответникът законосъобразно е отказал да заплати фактурираната сума. Излага, че претендираното възнаграждение не се дължи поради липса на изпълнение на възложените работи. Твърди, че между страните е постигнато съгласие за прекратяване на договора по взаимно съгласие, обективирано в разменена кореспонденция в електронна форма, която била обичайна в комуникацията между страните, поради което, че е спазена писмената форма за прекратяване на договора по взаимно съгласие, считано от 3 юни 2020 г. с всички произтичащи от това правни последици. Прекратяването било потвърдено на 4 юни 2020 г. Инициативата за прекратяване на договора дошла от страна на ищцовото дружество. Оспорва твърденията, че ответникът е прекратил договорната връзка едностранно и така бил причинил вреди на ищеца. В контекста на изложеното счита, че клаузата на т. 8.4. от договора е неотносима, тъй като урежда едностранното прекратяване с едномесечно предизвестие, а не прекратяване по взаимно съгласие, поради което счита, че 4 предизвестие не се е дължало. В условията на евентуалност твърди, че договорът е развален от ответника с незабавно действие на законово и договорно основание, считано от 5 юни 2020 г. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.