Акт от 20.12.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 20.12.

2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав в публичното заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА

Мл.с-я ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА при секретаря Юлиана Шулева и прокурора сложи за разглеждане докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 10308 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК/въззивно обжалване/.

Подадена е въззивна жалба от „М.г.Б.“ ЕООД, ответник пред СРС, срещу решение № 195999 от 19.08.2019 г., постановено от СРС,

Второ ГО, 57 състав по гр.д.№ 5891 по описа за 2018 г. с което е уважен предявеният от „Т.“ ЕООД срещу ответника/въззивник „М.Г.Б.“ ЕООД, иск по чл.327, ал.1 ТЗ за сумата от 15 000 лв., представляваща неплатена цена по договори за продажба на стоки, обективиран във фактура № 675/13.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2017 г. до окончателното й изплащане, както и е отхвърлен като неоснователен, предявеният от „М.г.Б.“ ЕООД срещу „Т.“ ЕООД, насрещен иск с правна квалификация по чл.55, ал.1,предл.3 вр. с чл.87, ал.2 ЗЗД за осъждане на ответника /по този иск/ да заплати на ищеца /по насрещния/ сумата от 3000 лв., авансово платена сума на отпаднало основание, по договор, обективиран във фактура № 675/13.06.2017 г., развален, поради виновно неизпълнение на задължение за доставяне на стоката от продавача.

В тежест на ответника са възложени разноските в производството.

Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно СРС бил приел, че процесната фактура е осчетоводена от ответника-купувач. Излагат се доводи за допуснати процесуални нарушения при допускане на доказателствата. Останало неизследвано обстоятелството дали фактурата е осчетоводена и в счетоводството на ищеца. Счита, че съдът следвало служебно да назначи съдебно-счетоводна експертиза, защото това доказателство било решаващо за изхода на спора. Сочи, че извода на СРС, че стоката е доставена бил неправилен. Това се дължало на неправилното приложение на чл.301 ТЗ. По делото бил представен антидатиран приемо-предавателен протокол, подписан от лице без представителна власт. Твърди се, че този нелегитимен представител бил влязъл в сговор с ищеца с цел неоснователно обогатяване. Този документ бил своевременно оспорен и по правилото на чл.181 ГПК този документ не следвало да бъде кредитиран както по отношение на съдържание, така и на датата. Счита, че ответникът в случая се явявал трето лице. Наред с това ищецът не бил представил конкретни документи, установяващи характеристиката на стоката макар да бил задължен по реда на чл.190 ГПК. Това било от значение, тъй като към дограмата, която следвало да се постави имало редица изисквания. Сочи, че дограмата била изработена от трето за спора ЮЛ- „Б.П.Т.“ ЕООД. Съдебното решение било на ръба на абсурда. СРС приемал версията на ищеца без да отчита възраженията на ответника. Твърди, че такава стока не съществува в правния мир. Неправилно СРС бил приел, че в случая е приложима нормата на чл.75, ал.2 ЗЗД; не била налице нито една от предпоставките на тази разпоредба. Това било така, защото изпълнението не било точно. Не били налице недвусмислени обстоятелства, посочващи лицето получило изпълнението, като лице явяващо се овластено да го получи. Липсвала и последната предпоставка – добросъвестност на лицето изпълнило задължението, което се изразявало в незнанието на длъжника на обстоятелството, че получилият изпълнението не е кредитор или че не е овластен да получи изпълнението. Същите доводи поддържа и във връзка с твърдяната неправилност на решението по насрещния иск с правна квалификация по чл.55, ал.1 ЗЗД.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да се постанови друго с което претенцията на ищеца по чл.327 ТЗ да бъде отхвърлена, а предявеният насрещен иск – уважен. Претендират се разноските.

Постъпил е отговор от „Т.“ ЕООД, ищец пред

СРС, в който се излага становище, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения на процесуалните правила; доказателственото искане намира за преклудирано. Следвало да се вземе предвид кои обстоятелства са били спорни и кои безспорни пред СРС. Сочи, че пред СРС осчетоводяването на процесната фактура не било спорно. Твърди, че с въззивната жалба от страна на ответника /пред СРС/ се оспорват факти и обстоятелства които се признавали с отговора по исковата молба. По искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, ответника се противопоставил с довода, че това било безпредметно, защото не било спорно, че ответника е заплатил само сумата в размер на 3 000 лв. , а останалата част не била заплатена. Сочи, че по делото бил представен документ, който бил подписан от техническия ръководител на обекта и удостоверявал получаването на дограмата; документът бил подпечатан с печата на ответното дружество. Дали техническият ръководител е имал право да подписва било въпрос на вътрешни отношения. Действително, по делото била представена заповед с която на И.Л.се забранявало да подписва, но липсвали данни кога същата е била връчена на лицето. Следвало да се вземе предвид и, че се касае до частен документ и същата не се ползувала с материална доказателствена сила.

Разтоварването на дограмата било установено и от показанията на разпитания по делото свидетел. Сочи, че този свидетел не бил заинтересован от изхода на спора за разлика от свидетеля разпитан на страната на ответника. Относно довода на въззивника, че дограмата е била изработена от трето за спора ЮЛ- „Б.П.Т.“ ЕООД, твърди, че този довод също е преклудиран. Счита за ирелевантно по спора колко доставчици на дограма е използвал ответника. Независимо от това твърди, че е извършил справка и установил, че ответника не е заплатил и на останалите доставчици на дограма, вкл. „Б.П.Т.“ ЕООД. Затова счита, че СРС е достигнал до правилни правни изводи – дограмата била доставена, както и, че не е налице пълно плащане на договорената цена. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

С определение № 7907 от 29.05.2020 г. на СГС,

ГО-Брачни състави по ч.гр.д.№ 3151 по описа за 2020 г. е прието, че въззивната жалба се явява допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел следното:

По иска с правно основание чл.327 от ТЗ:

Търговската продажба била неформална сделка с оглед липсата на законово изискване за определена форма – чл.293 ТЗ, поради което била валидна с постигането на съгласие между страните.

В конкретния случай като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по реда на чл.146 ал.1 т.3 от ГПК били обявени следните факти: сключен договор за продажба, обективиран в издадената от ищеца фактура № 675/13.06.2017г., плащане от ответника като купувач, съответно получаване от ищеца като продавач на част от уговорената цена – авансово в размер на 3000,00 лв., липса на извършено плащане от купувача за остатъка от уговорената продажна цена на стоките в размер на 15 000,00 лв.

Според разпоредбата на чл.327 ал.1 от ГПК задължението на купувача ставало изискуемо и същия изпадал в забава /при условие, че друго не е уговорено/ едва след получаване на стоката или на документите, които му давали право да я получи.

Спорният между страните въпрос бил дали ищецът е изпълнил задължението за доставяне на стоката, предмет на договора за продажба – ПВЦ дограма.

По делото били разпитани двама свидетели, по почин на всяка от страните. Свидетелят М.М.свидетелствал, че през 2017 г. И.И., който познавал лично го наел да разтоварва бяла ПВЦ дограма в гр.Бургас, кв. Изгрев. Свидетелят

Б., като пълномощник на управителя на ответното дружество, твърдял, че след като е заплатил авансово цената за дограмата, такава не била доставяна от ищеца. Свидетелят обяснявал и за други обекти, които били санирани по договор сключен с община Бургас, чийто изпълнител било както ответното дружество, така и друго дружество, чийто управител бил именно свидетеля.

При преценка на свидетелските показания по реда на чл.172 от ГПК, СРС е отчел, че разпитания свидетел е син на управителя на ответното дружество, както и че е имал пълномощно от управителя на дружеството да ръководи и управлява дейността на дружеството, при което СРС го е намерил за заинтересован от изхода на делото, поради което и неговите показания е счел не изцяло обективни и достоверни – в частта, касаеща изпълнението на задължението на ищеца по договора за продажба.

От друга страна, свидетелят Б. посочвал, че едновременно бил ръководел, както обекта изпълняван от ответното дружество, така и от дружеството, чийто управител бил към онзи момент -отново в гр.Бургас, ж.к. Изгрев, т.е. не бил присъствал постоянно на обекта – факт, който се твърдял и от ищеца, а там бил техническия ръководител И.Л., който обаче нямал правомощия да приема стока и подписва приемо-предавателни протоколи.

От друга страна, не се установявало някаква заинтересованост на свидетеля Мирчев от изхода на делото, като познанството му с управителя, не можело да се приеме за обстоятелство обосноваващо такава.

По делото бил представен приемо-предавателен протокол

– л.15 от делото от 26.07.2017г. за предаване от страна на ищеца на ПВЦ дограма от 181,60 кв.м. и предмет на процесния договор за продажба и съответно получаването й от ответника. Частният документ носел подписа на И.И. – като управител на ищеца и на И.Л.– подписал протокола от името на ответника.

Ответникът изрично признавал в първо съдебно заседание, че И.Л.е бил негов служител към съответния момент и технически ръководител на обекта, изпълняван от ответника – в гр.Бургас, ж.к. Изгрев, като не оспорвало, че е подписал протокола, но оспорвал неговата представителна власт да действа и прави изявления от името на ответника, като представял заповед от 30.03.2017 г. на управителя на „М.г.Б.“

ЕООД, с която изрично забранявал на И.Л.като технически ръководител да извършва определени дейности, една от които е приемане и подписване на приемо-предавателни протоколи.

Следвало да се посочи, че за ответника не била преклудирана възможността да прави възражения и представя доказателства във връзка с оспорването си, че И.Л.е нямал представителна власт спрямо ответника, тъй като приемо-предавателния протокол бил представен като доказателство по делото едва с отговора на насрещната искова молба, при което именно първото съдебно заседание било момента, в който ответника можел да направи всички възражения и посочи доказателства.

На следващо място, също своевременно ищецът бил направил възражения относно непротивопоставимостта на Заповед от 30.03.2017г. на управителя на „М.г.Б.“ ЕООД спрямо него. Действително, цитираната заповед била частен писмен документ, който не бил съставен и не носел подписа на ищеца, нямало достоверна дата, поради което му била и непротивопоставима.

При анализа на посочените доказателства, съдът е счел, че е приложима разпоредбата на чл.75 ал.2 от ЗЗД, според която длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което, въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението, като истинският кредитор имал право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението. Т.е. по недвусмислени обстоятелства единствено техническият ръководител И.Л.бил на обекта и в момента, в който ищецът е доставял стоката, поради което и приел същата и съответно подписал протокола.

Разпоредбата на чл.301 от ТЗ изисквала незабавното противопоставяне от страна на търговеца на извършените от негово име действия без представителна власт, като несъмнено при приета стока от страна на И.Л.на обекта, то това щяло да е момента, в който упълномощения представител на ответника /свидетеля Б./ посетил обекта, респективно – най- късно при предаване на обекта и приемането му от община Бургас.