Решение № 13211 от 02.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13211 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110156187 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

Същото е инициирано с оглед постъпила по делото молба с вх. № 184452/09.06.2026 г.

В срока по чл. 250, ал.1 ГПК молителят е поискал от съда да допълни своето решение № 9892 / 26.05.2026 г. Посочва, че в молбата си от 08.04.2026 г. е поискал присъждането на законната лихва върху уважения размер от иска до окончателното плащане, но това не фигурирало в съдебния диспозитив.

В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК ответната страна е взела становище за неоснователност на претендираното допълване на първоинстанционното съдебно решение.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните по спора, намира следното:

Допълване на постановеното решение се налага тогава, когато същото не обхваща целия спорен предмет, т.е. когато съдът не се е произнесъл по цялото спорно право; по един от съединените искове или по други искания, които са свързани с главния предмет на делото /напр. присъждането на плодове, съдебни разноски или на законна лихва – така прието в Решение № 95/11.04.2011 г. по гр. д. №1625/2009 г. на I г.о.; Опр. № 331/31.05.2010 г. по ч. гр. д. № 474/2009 г. на IV г.о../.

Налага се извод, че на допълване подлежи диспозитивът, който обективира волята на съда, а не мотивите на съдебния акт - Решение № 53/21.02.2012 г., по гр. д. № 546/2011 г., на 1

IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

На 26.05.2026 г. първоинстанционният съд е постановил акта си по същество – Решение № 9892 по гр.д. № 56187/2025 г. по описа на СРС, 65 състав, като е развил подробни съображения поради защо приема претенцията на ищеца за основателна.

Претенцията за присъждане на акцесорна лихва върху уважения размер на иска до окончателното плащане е законна последица от уважаване на иска, сиреч тя е следствие по силата на закона /чл. 86 от ЗЗД/ в хипотезата на положителен изход от спора по същество за ищеца.

Същевременно, в диспозитива на съдебния акт липсва отразяване на така изведената воля на съда. Поради това молбата на ищцовата страна се явява основателна, като съдът следва да допълни своя акт, като присъди законната лихва върху уважения размер на иска от подаване на исковата молба в съда – 20.12.2025 г. /дата на пощенско клеймо/ до окончателното плащане

Така мотивиран, на основание чл. 250 ГПК, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА решение № 9892 / 26.05.2026 г., постановено по гр.д. № 56187/2025 г. по описа на СРС, 65 състав, като: ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980 да заплати на „МИНОЛБИ“ ЕООД, ЕИК 201995159, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата от 4,76 лв. (2,43 евро) без ДДС и 5,71 лв. (2,92) с ДДС, представляваща подлежаща на връщане сума, платена без основание от ищеца в полза на ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 20.12.2025 г. до окончателното плащане.“ Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на препис от същото от страните, пред СГС – арг. чл. 250, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 13211 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110156187 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

Същото е инициирано с оглед постъпила по делото молба с вх. № 184452/09.06.2026 г.

В срока по чл. 250, ал.1 ГПК молителят е поискал от съда да допълни своето решение № 9892 / 26.05.2026 г. Посочва, че в молбата си от 08.04.2026 г. е поискал присъждането на законната лихва върху уважения размер от иска до окончателното плащане, но това не фигурирало в съдебния диспозитив.

В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК ответната страна е взела становище за неоснователност на претендираното допълване на първоинстанционното съдебно решение.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните по спора, намира следното:

Допълване на постановеното решение се налага тогава, когато същото не обхваща целия спорен предмет, т.е. когато съдът не се е произнесъл по цялото спорно право; по един от съединените искове или по други искания, които са свързани с главния предмет на делото /напр. присъждането на плодове, съдебни разноски или на законна лихва – така прието в Решение № 95/11.04.2011 г. по гр. д. №1625/2009 г. на I г.о.; Опр. № 331/31.05.2010 г. по ч. гр. д. № 474/2009 г. на IV г.о../.

Налага се извод, че на допълване подлежи диспозитивът, който обективира волята на съда, а не мотивите на съдебния акт - Решение № 53/21.02.2012 г., по гр. д. № 546/2011 г., на 1

IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

На 26.05.2026 г. първоинстанционният съд е постановил акта си по същество – Решение № 9892 по гр.д. № 56187/2025 г. по описа на СРС, 65 състав, като е развил подробни съображения поради защо приема претенцията на ищеца за основателна.

Претенцията за присъждане на акцесорна лихва върху уважения размер на иска до окончателното плащане е законна последица от уважаване на иска, сиреч тя е следствие по силата на закона /чл. 86 от ЗЗД/ в хипотезата на положителен изход от спора по същество за ищеца.

Същевременно, в диспозитива на съдебния акт липсва отразяване на така изведената воля на съда. Поради това молбата на ищцовата страна се явява основателна, като съдът следва да допълни своя акт, като присъди законната лихва върху уважения размер на иска от подаване на исковата молба в съда – 20.12.2025 г. /дата на пощенско клеймо/ до окончателното плащане

Така мотивиран, на основание чл. 250 ГПК, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА решение № 9892 / 26.05.2026 г., постановено по гр.д. № 56187/2025 г. по описа на СРС, 65 състав, като: ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980 да заплати на „МИНОЛБИ“ ЕООД, ЕИК 201995159, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата от 4,76 лв. (2,43 евро) без ДДС и 5,71 лв. (2,92) с ДДС, представляваща подлежаща на връщане сума, платена без основание от ищеца в полза на ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 20.12.2025 г. до окончателното плащане.“ Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на препис от същото от страните, пред СГС – арг. чл. 250, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2