Решение № 36 от 13.03.2020, Районен съд - Крумовград

Р Е Ш Е

Н И Е гр. Крумовград ...13 .03.

2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Крумовградският районен съд

.....................................................................колегия в публичното заседание на четиринадесети февруари…………………............................................................... през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: И. Йорданов ………………................

Членове : …………………....................................

Съдебни заседатели: …............................................................

Секретар

Емилия Василева...........................................………..…………........................................

Прокурор

………………………..……………………...................…………………..………..….............. като разгледа докладваното от съдията Йорданов....................................…………………........... гр. дело №293.…….....……................ по описа за 2019 год.…........................................................

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Х.А.Ч., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Т.Н. против Областна дирекция на МВР Кърджали, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, бул. „България“ № 39, представлявана от Директора старши комисар А.Т.И..

В исковата молба се твърди, че през периода от 15.11.2016 г. до 15.11.2019 г. ищецът е работил като мл.оперативен дежурен в РПУ – Крумовград към Областна

Дирекция МВР – Кърджали и съгласно ЗМВР същият е със статут на държавен служител. Твърди се, че през посочения времеви период е работил на смени с продължителност по 24 часа. В този смисъл е полагал 7 или 8 нощни смени месечно. Същият е положил общо 1624 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1856 часа.

Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 232 часа, който работодателят-настоящ ответник не му бил заплатил. През исковия период ищецът е получавал различно основно месечно възнаграждение – 660 лв. през 2016 г. и 2017 г., 800лв. през 2018 г. и завишено с 10 процента през 2019 г. Имайки предвид нормата на чл.186, ал.6 от ЗМВР- извънредният труд се заплащал с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение и факта , че протоколите от положен нощен труд на ищеца се намирали в Областна Дирекция МВР – Кърджали и в Районно управление - Крумовград, предявеният главен иск с правно основание чл.178, ал.1, т. 3, вр. чл.187, ал.5 , т.2 от ЗМВР е в приблизителен размер 1392 лева.

Моли съда Областна дирекция на МВР Кърджали

, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, бул. „България“ № 39, представлявана от Директора старши комисар А.Т.И. да бъде осъдена да заплати сумата в размер на 1573,51 лева, от която 1 392 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 232 часа за процесния период - 15.11.2016 г. - 15.11.2019 г. по конкретния иск, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, както и по иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъдена да заплати сумата в размер на 181,51 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя - ответник суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за горепосочения период, а така също да му бъде присъдена законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 15.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените в производството разноски.

С определение по чл. 214 от ГПК в открито съдебно заседание на 14.02.2020 г. съдът е допуснал изменение на исковете, които следва да се считат за предявени за сумите от 1934,59 лева, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд и 245,60 лева - представляваща обезщетение за забава, съобразно заключението на вещото лице по Съдебно – счетоводната експертиза.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Областна дирекция на МВР Кърджали, чрез главен юрисконсулт М.П., е ангажирала отговор, с който заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер.

Сочи, че ноторно известно е, че извънреден труд е налице, само ако работникът или служителят действително е работил извън установеното работно време, което не било налице в конкретния случай. Ищецът осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд – дневни и нощни смени, в които същият полага труд в периода 22.00 – 6.00 ч. при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. Отправя искане да бъдат отхвърлени предявените искове.

Претендира разноски.

Районен съд –

Крумовград, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК, счита за установено следното от правна и фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

Районният съд като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:

Съгласно т.6 от Тълкувателно постановление № 2 от 15.05.2015 г. по т.д.№ 2/2014 г. на ОС ГК ВКС и ВАС, имуществените спорове, извън глава шеста от Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища.

Не е спорно между страните, че за периода, за който се претендира трудовото възнаграждение за извънреден труд – от 15.11.2016г. до 15.11.2019г. Х.А.Ч. е бил в служебно правоотношение по ЗМВР с Районно управление – Крумовград към Областна дирекция на МВР Кърджали, на длъжността мл.оперативен дежурен .

Видно от заключението на вещото лице по допуснатата Съдебно –счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за периода от 15.11.2016 г. до 15.11.2019 г. Х.А.Ч. е положил нощен труд, равняващ се общо на 1940 часа. Положеният нощен труд в размер на 1940 часа не бил преизчислен от ответника с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 нощният труд от 1940 часа ставал 2218 часа. В резултат от преизчисляване на нощния труд с посочения коефициент, се получавала разлика между преизчисления и отчетения по протоколи и платен нощен труд в размер на 278 часа, като въпросната разлика от преизчисления нощен труд не е отчитана, съответно не е заплащана от ответника. Общият размер на дължимото обезщетение за извънреден труд за 278 часа е в размер на 1934,59 лева. Съответно лихвата за забава върху сумата от 1934,59 лева за периода от падежа на всяко плащане до 15.11.2019г. възлизала общо на 245,60 лева.

Спорен в настоящото производство е въпросът за начина на изчисляване на положените часове труд, респективно следва ли да се превръщат часовете положен нощен труд в дневни и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове. Страните по делото са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в системата на МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение на държавните служители се определя съобразно специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на изрична законова делегация Наредби на министъра на вътрешните работи и негови заповеди по следните съображения:

Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица/, като съгласно ал.3 работното време се изчислява в работни дни-подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени-сумирано за тримесечен период, като определянето на 24-часова смяна е по изключение и при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 и чл.179 от ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, сред които и допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч. - чл. 179, ал. 1, предл.2-ро от ЗМВР и допълнително възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.

Условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по чл.179, ал.1 от ЗМВР, сред които и това за полагане на труд през нощта, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер с негова заповед съгласно чл.179, ал.2 от ЗМВР, а преди изменението на разпоредбата със ЗИДЗМВР, ДВ бр. 97 от 2017 г., размерът на допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1, т.2 и 5, условията и редът за тяхното изплащане се определят със заповед на министъра на вътрешните работи.Условията и редът за полагане и компенсиране на извънреден труд са определени в ЗМВР.Съгласно чл.187, ал.5 т.1 и т.2 от ЗМВР в зависимост от работата извън редовното работно време до

280 часа годишно, извънредният труд за служителите на ненормиран работен ден се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни(т.1), а за служителите, работещи на смени, извънредният труд се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период(т.2).Размерът на допълнителното възнаграждение за извънреден труд е определено също в ЗМВР - чл.187, ал.6 регламентира, че извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.Съгласно общата делегираща законова норма на чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.Действащият ЗМВР, приложим спрямо процесния период, е обнародван с ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г., и при действието му досега, хронологично във времето са издадени от министъра на вътрешните работи следните Наредби:

За периода от

19.08.2014г. до 02.06.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г., отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.).

За последващия период до

29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.

/, отменена с Решение № 8585 от

11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/.

С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., възстановила действието си от 29.07.2016г., е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.), и отменена с Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. (обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.).