Решение № 93 от 10.02.2023, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 93/10.02.2023г. по НАХД № 4992/2022г. по описа на РСБургас Производството по делото е образувано въз основа на предложение, внесено от БРП, с което срещу Х. И. Х. /*/, ЕГН **********, * г. в гр. *, с постоянен адрес гр. *, *, *, за това, че на 10.07.2020 г. в гр. Бургас, сектор „Пътна полиция“ ОД МВР - Бургас потвърдил неистина в писмена декларация - декларация приложена към заявление вх. № 8897/10.07.2020 г. на сектор „Пътна полиция“ ОДМВР гр. Бургас за издаване на български лични документи - СУМПС по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, която по силата на закон - Закона за българските лични документи /чл. 7, ал. 1, т.

6/ и Закона за движение по пътищата /чл. 160, ал. 1/, както и по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи по Закона за българските лични документи приет с постановление на Министерски съвет № 13/08.02.2010 г. за приемане на Правилника за издаване на българските лични документи се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - изгубено свидетелство за управление на МПС /СУМПС № */ с валидност до 01.08.2023 г., като същото му е било отнето на 08.03.2020г. от компетентни власти във Федерална Република Германия за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 2 промила и му е била наложена забрана да управлява МПС от 05.05.2020 г. до 04.05.2021 г., след което предадено от немските власти в ГД „Национална полиция“ гр. София- престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

В пледоарията си прокурорът застъпва, че обвинението е доказано по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание „глоба” в минималния размер.

В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, не се явява лично, като за него се явява упълномощен защитник- адв. П. П. от АК-Бургас, която моли за наказание в минимален размер.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият Х. И. Х. /*/, ЕГН **********, * г. в гр. *, с постоянен адрес гр. *, *, *.

С решение № 6 от 14.07.2020 г. на Длъжностно лице по гражданско състояние при Община * обвиняемият променил името си от * на Х. И. Х..

Обвиняемият Х. Х. притежавал СУМПС № * с валидност до 01.08.2023 г.

На 08.03.2020 г. към 20:16 г. в Бад Шусенрийд, Федерална Република Германия, по ул. „Бухауер щрасе“, обв. Х. Х. управлявал лек автомобил марка „Мицубиши“ с per. № * с концентрация на алкохол в кръвта 2,00 промила. С влязло в сила на 23.05.2020 г. наказателно постановление на Районен съд * на обв. Х. е била наложена глоба в размер на 1 200.00 евро. С влязло в сила решение на съда в * * считано от 05.05.2020 г. е било отнето СУМПС № * на обв. Х. Х. и му е била наложена забрана за издаване на ново СУМПС до 04.05.2021 г.

Обвиняемият Х. Х. се върнал в Р България. Той решил да отиде в сектор „ПП" при ОД МВР - Бургас и да подаде заявление за издаване на ново СУМПС.

На 10.07.2020 г. обвиняемият отишъл в сектор „ПП" при ОД МВР - Бургас. На гишето, където се подавали заявления за издаване на СУМПС, в този момент била на работа св. * - системен оператор в група „Административнонаказателна дейност, отчет на ПТП, 1 профилактика, подготовка и отчет на водачите" в сектор „ПП" при ОДМВР Бургас. Обв. Х.

Х. поискал да подаде заявление за издаване на СУМПС - бърза поръчка с вх. № 8897/10.07.2020 г. Служителката му предоставила необходимите документи, сред които била и декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи.

Обв. Х. Х. собственоръчно попълнил посочената декларация, като в нея отразил, че си е изгубил СУМПС в Германия преди 3 месеца. Обвиняемият записал тези обстоятелства в декларацията, въпреки че знаел, че СУМПС му било отнето във Федерална Република Германия, а не било изгубено. След попълване на декларацията обвиняемият Х. я предал на св. *. На база подадените на 10.07.2020 г. документи на 13.07.2020 г. било издадено на обв.

Х. ново СУМПС с № * с валидност до 13.07.2030 г.

Компетентните органи по издаване на свидетелства за управление на МПС във Федерална Република Германия изпратили СУМПС № * в ГД „Национална полиция“ гр.

София.

С писмо per. № 3286р - 29950 от 09.07.2020 г. на ГД „НП“ - МВР в ОД МВР - Бургас е било изпратено СУМПС на името на обв. Х. Х., което било отнето с наложена забрана да управлява МПС на територията на ФРГ от 05.05.2020 г. до 04.05.2021 г. Писмото и СУМПС били предадени на св. * - полицейски инспектор в група „Административнонаказателна дейност" в сектор „ПП" при ОДМВР - Бургас, който при въвеждане на данните в АИС - БДС установил, че СУМПС № * издадено на обв. Х. било отнето във ФРГ след употреба на алкохол и му била наложена забрана да управлява МПС от 05.05.2020 г. до 04.05.2021 г.

Свидетелят извършил справка и установил, че посоченото СУМПС било със статус „изгубен/откраднат". Също така установил, че обвиняемият подал заявление за издаване на ново СУМПС, към което имало приложена декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, в която било отразено, че СУМПС на обв. Х. Х. било изгубено.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:

Свидетелските показания на свидетелите *, *, справка за съдимост; Декларация по чл. 17, ал.1 от ПИБЛД (л. 42 от ДП), както и от останалите приобщени по съдебното и досъдебното производство писмени доказателства.

Посочените доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода на проведено досъдебно производство. Показанията на разпитаните свидетели са последователни, логични и водят до установяване на едни и същи факти. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

Съдът кредитира и закючението на изготвената по делото експертиза, която отговаря пълно точно и ясно на поставените въпроси. От заключението на същата е видно, че ръкописният буквен и цифров текст написан на лицето и гърба в декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи подадена от * /Х. И. Х./ са написани от * /Х. И. Х./, както и че подписът положен в графа „Декларатор“ и на гърба на декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи е изпълнен от * /Х. И. Х./.

По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.

2

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 313, ал.1 НК, за което е предаден на съд.

От обективна страна, изпълнителното деяние е било извършено с активно действие, а именно подаване на декларацията пред служителя от Сектор „ПП“ – св. *. На следващо място въпросната декларация се изисква от водачите по силата на изричен закон - Закона за българските лични документи /чл. 7, ал. 1, т. 6/ и Закона за движението по пътищата /чл.

160, ал. 1/, както и по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност по Закона за българските лични документи, приет с Постановление на Министерски съвет № 13/08.02.2010 г. за приемане на Правилника за издаване на българските лични документи. Декларацията се поддава пред орган на власт по смисъла на чл.93, т.2 от НК - Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас, като на последно място в нея обвиняемият обективно е потвърдил неистина – декларирал (заявил е), че бил изгубил свидетелството си за управление на МПС № *, когато в действителност същото е било иззето от контролните органи във Федерална република Германия и той е бил наясно с това. Горепосочената декларация има удостоверителен характер и е годен предмет за невярно деклариране. По своята правна природа тя е истинска, тъй като е съставена от подсъдимото лице, посочено като неин автор.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото Х. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че СУМПС му е иззето, както и че съгласно чл. 160 ЗДвП, вр. с чл. 17, ал.1 ПИБЛД, за да му бъде издадено ново свидетелство е длъжен да декларира пред българските власти, че документът му е откраднат/изгубен/унищожен и че тези обстоятелствата се удостоверяват именно с подаването на Декларацията по чл. 17, ал.1. Същият е съзнавал, че подавайки декларацията волеизявленията му ще станат достояние на орган на власт, като е предвиждал, че в следствие на лъжливото деклариране съответният орган на власт ще бъде заблуден относно действителното положение, но въпреки това от волева страна обвиняемият е искала именно това, за да може по този начин да се снабди с ново СУМПС, въпреки че е бил предупреден, че ако декларира неверни обстоятелства ще бъде наказан по НК, под който текст, съдържащ се в инкриминираната декларация, същият е положил подпис.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до три години или „Глоба” от сто до триста лева.

В конкретния случай, съдът съобрази, че за въпросното деяние са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК. Това е така, доколкото в случая са налице и останалите законово предвидените предпоставки за приложение именно на чл. 78а от НК:

1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години;

2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;

3. към процесната дата обвиняемият не е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.

4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състояние или след употреба на 3 наркотични вещества, нито са налице множество престъпления.

По отношение на обстоятелството, че Х. не е бил освобождаван от наказателна отговорност по този ред следва да се отбележи, че същият е бил освобождаван по този ред с Решение № 159/11.09.2014 г. по НАХД № 100/2014 г. на РС-Девин. Видно обаче от справките от НАП на л. 172 и л. 175 от ДП, по изпълнително дело № 2090006342/2009 г., към което е присъединено и наказанието глоба в размер на 1000 лева по НАХД № 100/2014 г. на РС-Девин няма предприети действия по принудитлно изпълнение, при което давността за изпълнение на това наказание се е погасила през 2016 г. на основание чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК. Съгласно мотивите на ТР № 2/2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСНК на ВКС, образуването изпълнително производство не прекъсва обикновената давност за изпълнение по чл. 82, ал. 1 НК и в случай че в продължение на две години не са предприемани действия по принудително изпълнение, който прекъсват обикновената давност, същата е изтекла, респ. погасена е възможността за изпълнение на наложеното наказание. Видно от приложената справка, липсват данни за извършване на каквито и да е действия по принудително изпълнение, поради което обикновената давност по чл. 82, ал. 1, т. 5 НК е изтекла през 2016 г. От момента на изтичане на давността за изпълнение пък е започнал да тече едногодишен срок, след изтичането на който Х. не се счита за осовобождаван по този ред и същият става отново приложим спрямо него. В този смисъл са постановките на ППВС № 7/85 г., където е посочено, че по отношение на лицата, които са освободени от наказателна отговорност по глава осма от наказателния кодекс, разпоредбите на чл. 85 и сл.