Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12 от 06.01.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 6429/2024
Вид
Решение № 12
Подписан
06.01.2026
В сила
24.03.2026
Състав
Николай Стефанов Стефанов

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.157 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.146-164 · Закон за здравето
  • чл.146-164 · Закон за здравето
  • чл.146-164 · Закон за здравето
  • чл.146-164 · Закон за здравето
  • чл.146-164 · Закон за здравето
  • чл.146-164 · Закон за здравето
  • чл.146-164 · Закон за здравето
  • чл.146-164 · Закон за здравето
  • чл.146-164 · Закон за здравето
  • чл.146-164 · Закон за здравето
  • чл.146-164 · Закон за здравето
  • чл.146-164 · Закон за здравето
  • чл.146-164 · Закон за здравето
  • чл.146-164 · Закон за здравето
  • чл.146-164 · Закон за здравето
  • чл.146-164 · Закон за здравето
  • чл.146-164 · Закон за здравето
  • чл.146-164 · Закон за здравето
  • чл.146-164 · Закон за здравето
  • чл.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • параграф 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.145 · Закон за съдебната власт
  • чл.427 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.70 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Русе, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Ст. С.ов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова в присъствието на прокурора С. Ив. И. като разгледа докладваното от Николай Ст. С.ов Гражданско дело № 20244520106429 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.З вр. ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от З. С. М. от гр.Русе, предявена срещу Прокуратурата на РБ. Наведени са доводи, че О.Сл.О. - Русе при ОП-Русе е изготвил разпореждане до „ЦПЗ - Русе" ЕООД за изготвяне на писмено становище за психичното състояние на ищеца. От своя страна „ЦПЗ -Русе" ЕООД е изготвило писмо до него, с което го задължава да се яви на 05.11.2024г.

Ищецът твърди, че според волята на законодателя, изразена със състава на чл.70 от НПК, такова изследване може да бъде реализирано само и единствено след влязло в сила определение на съответния първоинстанционен съд. Твърди, че според юридическата доктрина за деяния, които игнорират индивидуалния суверенитет на човека с явно посегателство върху неговата свобода, релевират със състава на чл.1 от ЗОДОВ, вр. с ЕКПЧ.

Ищецът счита, че нарушението на закона е в пряк умисъл за причиняване вреда на съответното лице, в случая - на него, изразена в изживяна психо-болка и страдание, че е уличен в контингента на лица с психологични проблеми. Твърди, че описаните по-горе събития предизвикали 1 у него дълбока психическа травма и многобройни негативни преживявания , както за него, така и за цялото му семейство.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България, в лицето на О кръжна прокуратура - Русе, да му заплати обезщетение в размер на 5000,00 лева за нанесените му неимуществени вреди.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства относими към предмета на спора.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът - Прокуратурата на Република България, в лицето на О кръжна прокуратура – Русе оспорва иска, като развива съображения за неговата неоснователност. Направени са доказателствени искания за допускане на гласни доказателства и прилагане към делото на материалите по пр.пр. N:2548/2024г. по описа на Русенска районна прокуратура, която се води като ДП сл.д. N:1753/2022г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Русе.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбата на чл.235 о т ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

От събрания по делото доказателствен материал се установява, че с оглед изясняване характера на правния спор, Административен съд гр.Русе изискал информация от третото неучастващо в производството лице - Районна прокуратура - Русе относно следното: „Във връзка с разследване по ДП №СлО-1753/2024г. по описа на Окръжен Следствен отдел - Русе при ОП-Русе, разпоредено ли е на „ЦПЗ - Русе" ЕООД изготвяне на писмено становище за психичното състояние на ищеца З. С. М. - гр. Русе, от кого и с какъв акт“.

От Районна прокуратура - Русе е постъпило писмо вх. № 5102/13.11.2024г. по описа на АС-Русе, с което АС-Русе е уведомен, че Районна прокуратура - Русе упражнява ръководство и надзор на разследването по досъдебно производство - пр.пр. №2548/2024г. по описа на Районна прокуратура - Русе (ДП №1753/2022г. по описа на О.Сл.О. при Окръжна прокуратура - Русе), по което ищецът З. М. е привлечен в качеството на обвиняем. Според писмото, по указание на наблюдаващия делото прокурор, с Постановление от 21.10.2024г. разследващият орган е назначил изготвянето на комплексна психиатрично-психологична експертиза на обв. М. /ищеца по 2 делото/, която е възложена на „ЦПЗ -Русе". С оглед обстоятелството, че се касае за наказателно производство, а не за проверка по реда на чл.145, ал.1 от ЗСВ, не е било изискано писмено становище с оглед иницииране на производство по чл.155 от 33.

От показанията на св.К. Д. А., младши следовател в Окръжен следствен отдел при ОП-Русе се установява, че познава ищеца З. М., тъй като е бил обвиняем по досъдебно производство, което тя е разследвала. Твърди, че лично му повдигнала обвинение по чл.286, ал.1 о т НК за набедяване.

Свидетелката установява, че получила указания от наблюдаващия прокурор Ралица Драганова да бъде назначена психолого-психиатрична експертиза на обвиняемия З. М., тъй като имало съмнения за психологическата годност на М., а именно дали е психически годен да носи наказателна отговорност.

Първо била назначена експертиза с вещи лица о т ЦПЗ Русе, но те си направили самоотвод. След това св.А. назначила психолого-психиатрична експертиза с вещи лица от Държавна психиатрична болница в гр.Бяла – д-р М. и д-р М.. Свидетелката установява, че д-р М. потърсила съдействие от разследващите, тъй като М. не се е явил на датите, на които е бил призован от ВЛ. Тя поискала по възможност А. в качеството си на следовател да призове лицето и да съдейства за провеждане на психиатрична беседа в Следствен отдел в гр.Русе. Св.А. изпратила призовка, връчена по надлежен ред на М..

Въпреки несъгласието си, под страх за арест или принудително довеждане, (посочени в призовките) ищецът З. М. бил принуден да се яви в гр.Русе, в Окръжен следствен отдел, кабинет 413, където в присъствието на нарочно изпратен полицай от състава на „Охрана на съдебната власт“ (св.С.

М. – полицай от съдебна охрана) била проведена психиатричната беседа.

Според св.А. експертите формирали заключение, че З. М. е вменяем и може да носи наказателна отговорност.

От показанията на св.Л. Ц. М., лекар психиатър се установява, че за изготвената съдебна експертиза на г-н М. , обследването било извършено в ОД на МВР - Русе, на кръговото, в следствения отдел. Ищецът дошъл лично и чакал във фоайето. Били заедно с психоложката и служебно лице от съдебна охрана. Следователката ги представил а и поканили ищеца З. М. за събеседване. Същият бил негативно настроен според св.Л. М., но пък не бил изразил несъгласие да отговаря на въпросите. Явно според тази свидетелка 3

„негативното настроение“ на свидетеля, при липса на изрично употребен израз „не съм съгласен“, означава съгласие за психиатрично обследване.

Пак според св.М., при т.н. „доброволно обследване“ си водили бележки, а не протокол, при което г-н М. ги бил обиждал относно това доколко са лекари и доколко са специалисти. Свидетелката твърди, че М. се държал арогантно и не съдействал, като в същото време поддържа, че същия се явил за доброволно обследване.

Св.М. установява, че мате риалите по дознанието им били изпратени с резолюция от директора на болницата д-р Ц.. Той резолирал експертизата да бъде извършена от нея като лекар-психиатър и от психолога М. М.. Св.М. установява, че намерили адреса на лицето и го поканили за среща писмено, с писмо с обратна разписка. След т о в а имало телефонно обаждане до централата на болницата от З. М., с което заявил, че „няма да се яви на никакво изследване“, при което сигнализирали следователката А. и срещата била организирана от нея на 06.01.

Св.М. твърди, че разговаряла по телефона със съпругата на З. М., за да почерпи повече информация за лицето, за да може да изготви експертизата.

Телефонът на съпругата му взели от разследващото лице. Твърди, че от разговора със т.н. „съпруга“ получил а отговори, които цитирала в експертизата. Твърди, че цялото обследване продължило между половин до един час. Твърди, че когато поставяли въпросите на г-н М., от негова имало нежелание и демонстрация, с чувство на превъзходство.

От показанията на св. М. А. М., психолог се установява, че на изследването присъствал и полицай, като не може да каже какво правел там и кой го е пратил. Установява, че З. М. започнал с вербална агресия. Отговарял на въпросите в нагъл стил и не искал дори името си да каже – отговорил им „то е написано в материалите по делото“.

Съдът приема като доста странен отговора на психолог и то с докторска степен по психология, че „Не на сто процента З. М. съдействаше за изследването. Съдействаше единствено с присъствието си. Това, че беше дошъл….“ , като в последствие пък твърди, че записвала отговорите на въпросите, които д-р М. задавала. По нататък, св.М. твърди, че З. М. не отговарял на въпросите и заплашвал, че ще съди болницата, което наложило да присъства и полицай.

4

Нещо повече, св.М. твърди в показанията си пред съда, че д-р М. говорила по телефона със съпругата на З. М. но не чула този разговор, а й бил преразказан впоследствие. По-нататък в показанията си пък казва – „Задъжително попитахме жената на господина дали иска да дава информация. Тя нямаше да вдигне телефона, ако не е съгласна“. – Остава неизяснен въпроса, как св.М. е попитала (лично или чрез д-р М.) съпругата на ищеца, дали иска да дава информация, като въобще не е участвала в този разговор, а същият й бил преразказан впоследствие.

От показанията на св.Г. Н. М., съпруга на ищеца се установява, че н а 04.02.2025г. не е разговаряла по телефона с лицата Л. М. и М. М.. Установява, че стационарният им домашен телефон е ***, а мобилният й телефон е с номер ***. С показанията си св.М. опровергава показанията на св.Л. М. и св.М. М. в частта им в която се твърди, че същите са комуникирали по телефон с нея относно извършваното освидетелстване на ищеца.

От показанията на св. С. Д. М., полицай в съдебна охрана се установява, че познава ищеца от момента в който били заедно с него в следствието. Бил определен от ръководството на съдебна охрана да отиде в следствието и присъства на беседа между докторки от Психодиспансера в гр.Бяла и г-н М..

Св.М. твърди, че през цялото време на беседата присъствал, като бил седнал на един стол. Твърди, че не е имало някакви конфликти, нито от страна на З. М. , нито от страна на докторките, но просто М. не им позволил да си свършат работата. Те му задавали някакви въпроси, а той си говорел нещо съвсем друго, което не е по темата, цитирал си някакви работи. След около половин час психоложките, като видели че нищо не могат да постигнат казали: „Приключваме до тук“. Щели да го настаняват в Психодиспансера в гр.Бяла и там да му направят тази експертиза. Това го казала едната от докторките, по-пълната. Казала на З. М. – „ че щом не могат да се разберат да водят нормален разговор и да получат отговор на задаваните от тях въпроси, ако се наложи ще ви настаним в психото в Бяла и там ще си направим експертизата, която трябва“.

Св.М. е категоричен, че ищецът не се е държал арогантно, а просто си приказвал неговите работи, все едно, че не говорят на него.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.М., тъй като същите са логични, последователни и без вътрешни противоречия. От друга страна този 5 свидетел е неангажиран към разследващите органи, следователно е незаинтересован от изхода на делото.

С показанията си св.М. опровергава показанията на св.Л. М. и св.М. М. в частта им в която се описва поведението на ищеца като агресивно провокиращо, както и по отношение на това, че ищецът бил обиждал вещите лица по време на извършване на експертизата. Нещо повече, с показанията си св.М. установява по категоричен начин несъгласието на ищеца да бъде доброволно освидетелстван, както и упоритостта на вещите лица и разследващите да представят процеса на освидетелстване, като доброволен и едва ли не по желание на З. М..

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По чл.2 от ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните органи. Съдът и другите правозащитни органи представляват държавата като процесуални субституенти. ЗОДОВ е едно от средствата за защита на предоставените от Конституцията права и едно от вътрешноправните средства за защита по смисъла на чл.35, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /Конвенцията/.

В настоящия казус се установи по безспорен начин, че ищецът З. М. не е желаел доброволно да бъде освидетелстван за нуждите на досъдебното производство по което е бил привлечен, като обвиняем за извършено престъпление от общ характер.