Решение № 151 от 10.03.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Ямбол, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева при участието на секретаря П.Г.У. в присъствието на прокурора Р. Т. Л. като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Гражданско дело № 20222300100207 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на З. Н., гражданин на Република Турция, представляван от пълномощника адв.С. М. от АК-Хасково, с която против РАЙОНЕН СЪД - гр.Елхово и против НАРОДНО СЪБРАНИЕ на РБ - гр.София, са предявени искове по чл.2в от ЗОДОВ. Ищеца претендира ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумите, както следва: сумата от 28 050 евро - обезщетение за имуществени вреди, представляващи пълния размер на противоправно отнети в полза на Държавата недекларирани парични средства, в размер на 28050 евро, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното й изплащане; сумата от 14 218 евро, увеличена на 21 644,26 евро, след прието в о.с.з. изменение на този иск - представляващи обезщетение за имуществени вреди поради противоправното му лишаване от възможността да се ползва от паричните средства, в размер на 28 050 евро, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното й изплащане; сумата 5 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното й изплащане. Алтернативно се претендира, в случай че съдът признае противоправното поведение само на някой от ответниците, то да осъди същия да заплати на ищеца в цялост претендираните обезщетения посочени по-горе. Претендират се и направените по делото разноски.

Исковата си претенция ищеца основава на следните обстоятелства: Твърди, че на 23.07.2014 г. е преминал законно през МП „Лесово" границата на България с трета страна Република Турция. При това преминаване е извършил нарушение, като не е декларирал пренасяните от него парични средства в брой, в чужда валута, в размер на 28 050 евро. Във връзка с това му е било повдигнато обвинение за престъпление по член 251, ал.1 от НК. На същата дата ищецът бил привлечен към наказателна отговорност, а недекларираната парична сума, в пълен размер била задържана и предадена на съхранение по ДП №100015/2014 на Митница -Бургас. Сочи се, че с Определение №461/14.11.2014 г., постановено по НОХД №1141/2014 г. по описа на Районен съд - Елхово, ищецът бил и окончателно признат за виновен в осъществяване на престъпния състав по чл.251, ал.1 от НК, за което е бил наказан с наказание „лишаване от свобода", чието изпълнение е било отложено и допълнително, като санкция, съдът автоматично постановил недекларираните парични средства в брой, в размер на 28 050 евро, да бъдат отнети в полза на Държавата, на 1 основание чл.251, ал.2 от НК. Ищецът твърди, че при прилагането на материалния закон, а именно чл.251, ал.2 от НК, с който автоматично се отнемат в полза на Държавата недекларираните парични средства в брой, които са се внесли в Общността, съдът не се е съобразил с правото на Европейския съюз. Съгласно чл.9 от Регламент №1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета, който регламент уреждал правилата и начина за контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Европейския съюз, санкциите, които се налагат за неизпълнение на задължението за деклариране следва да бъдат не само ефективни и възпиращи, но и съразмерни. Сочи, че във формираната постоянна практика на СЕС по посочения Регламент №1889/2005, предвиждането на допълнителна санкция автоматично отнемане на недекларираните парични средства и то без да се изследва произхода на средствата, е недопустима от правото на Съюза. Твърди, че съдът е следвало да приложи изискванията на Регламент №1889/2005, като част от актовете на Общността, на която Република България е член от 01.01.2007 г. и съобразявайки се с примата на европейските норми пред тези на националния закон, да не наложи и то автоматично, санкцията по чл.251, ал.2 от НК, и да не „отнема в полза на Държавата" пълния размер на недекларираните парични средства, а да констатира несъразмерността на предвиденото в чл.251, ал.2 от НК „отнемане в полза на държавата", действащо като допълнителна санкция и да наложи единствено наказание „лишаване от свобода".

В ИМ се сочи, че ЕРС по НОХД №1141/2014 г., като не е зачел примата на правото на ЕС и е приложил автоматично национална норма, която очевидно и пряко му противоречи, е наложил на ищеца несъразмерна и несправедлива, недопустима с правото на Съюза санкция - наред с наложената санкция „лишаване от свобода" автоматично е отнел в полза на Държавата недекларираните парични средства, внасяни от ищеца в Общността, в размер на 28050 евро, което представлявало и нарушение на правото на Европейския съюз.

Сочи още, че с противоправно бездействие, ответника Народното събрание на Република България, като не е упражнил правомощията си по Закон и задълженията, произтичащи от международните договори и най-вече от актовете на Европейския съюз и общността, обвързващи РБългария като държава-членка на ЕС, за да съобрази националното законодателство с тези актове на Европейския съюз и преследваните от тях цели, е лишил ищеца от произтичащите от тези актове права, а именно: в случай, че извърши нарушение по някоя от нормите на Регламент (ЕО) 1889/2005 да очаква да му бъде наложена такава санкция, която да е не само ефективна и възпираща, но и съразмерна, а в този смисъл и справедлива, доколкото Съюза представлява пространство на свобода и сигурност /лишил го е от принципа на легитимното правно очакване/. Освен това с бездействието си допринесъл недекларираните парични средства, внасяни от ищеца в Общността и законно придобити от него — парични средства, в размер на 28 050 евро да му бъдат автоматично отнети, на основание норми, очевидно несъвместими с правото на Съюза, тъй като на територията на Европейски съюз гражданите на трети страни се ползвали със същите права, както и гражданите на Съюза.

Твърди се, че нарушението е било открито и установено по безсъмнен начин на 12.07.2018 г., с постановяване на определение от същата дата по дело С-707/17, което имало пряка обвързваща сила за националните юрисдикции в Република България.

Сочи се, че ищеца е претърпял и други имуществени вреди: бил е лишен изцяло от ползването на собствената си, отнетата в полза на Държавата парична сума, в размер на 28 050 евро, като невъзможността за ползване на сумата е за времето от датата на окончателното отнемане със съдебния акт на тази сума— 14.11.2014 г., до подаване на ИМ в съда. Претендира се съизмеримо в пари, обезщетение в размер на 14 218 евро -еквивалент на начислена законова лихва за времето от датата 14.11.2014 г. до подаване на ИМ в съда.

Твърди се също, че в резултат на описаните по-горе действия и бездействия на двамата ответници, ищецът е претърпял и неимуществени вреди - притеснения, изразили се в чувство на финансова нестабилност, пораждаща липса на увереност в собствените си способности, караща го да се чувства един провалил се в живота човек.

Предвид изложеното в ИМ, счита, че за него е налице правен интерес да поиска заплащане на обезщетение за всички причинени му имуществени и неимуществени вреди.

В срока по чл.131 ГПК ответникът РАЙОНЕН СЪД - Елхово е депозирал писмен отговор, в който заявил становище по допустимостта и основателността на предявените искове. Сочи се нередовност на ИМ, в частта й относно претенцията за заплащане на 2 обезщетение за имуществени вреди в размер на 14 218 евро, обоснована с липса на посочване на периода на начисляване на претендираното обезщетение, което с оглед естеството му се явява искане за присъждане на лихви за забава.

Относно основателността на предявените искове е изразено становище, че исковете са допустими, но са изцяло неоснователни. Сочи се, че същественото в случая е, че към момента на постановяване на Определението на PC-Елхово по НОХД №1141/2014 г. от 14.11.2014 г., не е било налице произнасяне на СЕС относно наличие на противоречие между чл.251 от НПК и чл.9 от Регламент /ЕО/ №1889/2005 г. Такова произнасяне за първи път е налице в последващ момент - през 2015 г. с постановеното Решение на СЕС по Дело С-255/14 Chmielewski, в което е прието, че наказание 60 на сто от недекларираните парични средства по отношение на суми над 50 000 евро е непропорционално и не съответства на чл.9, §1 от Регламент /ЕО/ №1889/2005. В проведено производство пред Съда на ЕС в Люксембург по поставено преюдициално запитване от Районен съд - гр.Свиленград СЕС се е произнесъл с Определение от 12.07.2018 г. по дело С-707/2017 г., в което е прието, че чл.9, §1 от Регламент /ЕО/ № 1889/2015 г. на ЕП и на Съвета от 26.10.2015 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, от една страна - отнемане на недекларираната сума в полза на държавата, а от друга страна - наказание лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението. Във връзка с установяване на несъответствието на чл.251, ал. 2 от НК с разпоредбата на чл.9 от Регламент/ЕО/ №1889/2005 г. било постановено и Определение от 30.01.2019 г. по преюдициални запитвания до СЕС на СГС и на Апелативен съд-София по съединени дела С-335/18 и С336/18, че разпоредбите на чл.4, §2 и чл.9, §1 следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат националната правна уредба като санкция освен лишаване от свобода или глоба в размер на 1/5 от стойността на недекларираната сума, да се предвижда и отнемане в полза на държавата на недекларираната сума.

Предвид на горното, се твърди, че към момента на постановяване на съдебния акт, с който е одобрено споразумението и е отнет в полза на държавата предмета на престъплението - парични средства от ищеца, нарушението не е било очевидно за съда, тъй като не е имало относима практика на СЕС относно наличие па противоречие между чл.251 от НПК и чл.9 от Регламент /ЕО/ №1889/2015, а в същото време съда е бил длъжен да приложи действащата норма на чл.251, ал.2 от НК. В развилото се през 2014 година наказателното производство пред PC - Елхово, както подсъдимият - ищеца по настоящото дело, така и неговите двама договорни защитници не са поставили въпроса пред PC - Елхово дали уговореното между тях и прокурора наказание противоречи на правото на ЕС, в който случай съдът съгласно чл. 267, ал.3 от ДФЕС би бил длъжен да отправи запитване до СЕС. В този смисъл и предвид липсата на постановени към момента на разглеждане на наказателното дело решения от СЕС, относно противоречие между националното и общностното право, между чл.251 от НПК и чл.9 от Регламент /ЕО/ №1889/2005г., за съда не е имало основание за съмнение относно това, че конфискацията на цялата недекларирана сума не противоречи на чл.9 от Регламента, поради което е приложил действащата към момента национална материално - правна уредба.

Твърди се също така, че с бездействието си в наказателното производство, декларирайки в качеството си на подсъдим, че е съгласен с постигнатото споразумение, разбирайки същото и последиците от него, ищецът е допринесъл за вредите, които претендира. Направено е възражение за неоснователност на исковете, поради липсата на доказателства, че ищеца е собственик на отнетата парична сума. Направено е и възражение за погасяване на исковете по давност.

Поради изложените съображения ответникът моли предявените искове, като неоснователни, да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл.131 ГПК писмен отговор е депозирал и ответникът НАРОДНО СЪБРАНИЕ на РБ гр.София, в който заявил становище по допустимостта и основателността на предявените искове.

Направил възражение за недопустимост на исковете, предявени срещу него, с твърдения че не е пасивно легитимиран да отговаря по искове с пр. осн. чл.2в от ЗОДОВ, тъй като в предметния обхват на ЗОДОВ не се включва отговорност на държавата за вреди, 3 причинени от законодателен орган в резултат на нарушение правото на Европейския съюза освен това, производството се развивало по реда на ГПК и съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 ГПК държавата в процеса следва да се представлява от министъра на финансите.