Решение № 436 от 21.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. София, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело № 20251001000241 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от ищеца „Офис Про“ ООД, ЕИК 205640846 срещу Решение № 1162/18.08.2024г. по т.д.№ 879/23 по описа на Софийски градски съд, в частта, в която са отхвърлени отрицателните установителни искове от „Офис про“ ООД срещу „Софийска вода“ АД за недължимост на сумите по: Фактура № 0124596044 от 28.07.2023г. на стойност 4 408,67 лева; Фактура № 0125363903 от 28.08.2023г. с посочена лихва за период 01.06.2023г.- 31.07.2023г. на стойност 1 219.33 лева, сума за услуги на стойност 4 892,99 лева; Фактура № ********** от 29.09.2023г. с посочена лихва за период 01.08.2023г.- 31.08.2023г. на стойност 661,83 лева, сума за услуги на стойност 6 331,24 лева; Фактура № 0126834397 от 27.10.2023г, с посочена лихва за период 01.09.2023г.- 30.09.2023г. на стойност 640,50 лева, сума за услуги на стойност 3 613,24 лева; Фактура № 0125363903 от 28.11.2023г. с посочена лихва за период 01.10.2023г.31.10.2023г. на стойност 661,83 лева, сума за услуги на стойност 4 978,10 лева;

Фактура № 0128341534 от 29.12.2023г. на стойност 3 871,54 лева с посочена лихва за период 01.11.2023г.-30.11.2023г. на стойност 640.50 лева; Фактура № 1

01290080782 от 29.01.2024г. на стойност 5 247,41 лева, с посочена лихва за период 01.12.2023г.-31.12.2023г. на стойност 661,83 лева.

Твърди се, че решението е неправилно в посочената част, като незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните доказателства, непълно, в резултат на което са направени грешни правни изводи от съда. Във въззивната жалба твърди, че жалбоподателят не е имал информация относно статута на водомера, нито относно промяната в начина на отчитане на потребената вода, като по никакъв начин не е бил уведомен от ответното дружество, че отчитането е преминало от „таксуване с приспадане“ към „с разпределение на общи нужди“. Твърди, че неправилно било прието в решението, че между него и ответника имало сключен договор, като предоставянето на услугите от Софийска вода“ АД спрямо него било в условията на „заварено положение“ и същите следвало да продължат да бъдат таксувани като „таксуване с приспадане“. Твърди, че не е знаел, че водомерът, който се намира в неговия имот не е водомера, по който се отчита потребната вода, а това научил едва след като извършил собствена проверка по повод делото. Твърди, че не е титуляр на партидата на водомера на водопроводното отклонение. Твърди, че извършените проверки и констатации от служители на ответника са без негово участие. Твърди, че начина на таксуване „с разпределение на общи нужди“ се отнася само за имоти в етажна собственост при съсобственост на сградите инсталации, а не и за отделни УПИ. Твърди, че в негова полза или в полза на предишните собственици на неговия имот, никога не е било учредявано право на водопрекарване при условията на чл.

193 от ЗУТ.

Твърди, че ако е бил уведомен за промяната в начина на отчитане на потребното количество вода, би предприел мерки за изграждане на самостоятелно водопроводно отклонение, каквито били предприети впоследствие.

Твърди, че след като съдът е приел, че не дължи сумата по фактура №0121681380/03.04.2023г. на стойност 58 581,54лв. и по фактура № 0123862046/28.06.2023г. за начислена лихва за периода от 04.05.2023г. до 31.05.2023г. върху несъществуващото вземане, то е следвало да признае за установено и че не дължи сумата 6 354,62 лв., представляваща според вещото лице начислени лихви върху недължимото задължение по фактура 2

№0121681380/03.04.2023г.

Твърди, че искът следва да бъде уважен на същото основание, като се приеме, че има теч в имота, в който се намира площадковия водопровод, който не е собственост на ищеца и в който той не може да извършва действия.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което бъде признато за установено, че жалбоподателят не дължи сумите по изброените фактури на ответника. Претендира разноски.

В срок не е постъпил отговор от насрещната страна.

Постъпила е и частна жалба от ищеца „Офис Про“ ООД, ЕИК 205640846 срещу определение № 4564/26.11.2024г. в частта, с което на основание чл. 248 от ГПК е уважена отчасти молбата му за изменение на решението в частта за разноските в размер на 4 800лв. за адвокатско възнаграждение. Твърди, че същото е неправилно, тъй като не е взето предвид от съда, че доказателствата за направени разноски са представени.

В срок не е постъпил отговор на частната жалба.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо.

По отношение на наведените с въззивната жалба основание за неговата неправилност намира следното:

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна в обжалваната част:

С договор (представен от ищеца с исковата молба) за извършване услугите водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчните води при използване на вода за стопанска дейност от 29.11. без посочена година, сключен между Софийска вода“ АД и „Офис про“ ООД, представлявано от управителя С. М., операторът се задължава да извършва услугите по водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчните води за обект „Автомивка – Цариградско шосе № 113“. Договорът е подписан от пълномощник на управителя Р. А. с пълномощно № 790/25.02.2020г.

Подписите на страните не са оспорени.

В чл.2 ал.2 от договора е уговорено, че услугата водоснабдяване, предоставяна от оператора, завършва до арматурно - водомерния възел (АВВ), определен в чл.11, ал.2 и 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

В чл. 11 ал.1 е уговорено, че операторът измерва количествата на изразходените води, чрез средствата за измерване.

Не е посочена дата, от която влиза в сила договора. Уговорено е, че 3 същият е за срок от една година и се подновява автоматично за още една, в случай, че никоя от страните не поиска прекратяването му. Не са представени доказателства договорът да е прекратен от някоя от страните с предизвестие.

Съгласно т.8 от неоспореното в тази част заключение на СТЕ, обектът с клиентски № 1005423457, посочен и във фактурите и принадлежащ на ищеца, е част от площадковата водоснабдителна мрежа, като водомер № 934001350, се явява общ(приходен) за отклонението, измерващ количеството вода, доставяно за площадковата мрежа, а водомер № 6540508 се явява индивидуален за потребителя.

Ответникът е издал:

Фактура № 0124596044 от 28.07.2023г. на стойност 4 408,67 лева;

Фактура № 0125363903 от 28.08.2023г. с посочена лихва за период 01.06.2023г.- 31.07.2023г. на стойност 1 219.33 лева, сума за услуги на стойност 4 892,99 лева;

Фактура № ********** от 29.09.2023г. с посочена лихва за период 01.08.2023г.- 31.08.2023г. на стойност 661,83 лева, сума за услуги на стойност 6 331,24 лева;

Фактура № 0126834397 от 27.10.2023г, с посочена лихва за период 01.09.2023г.- 30.09.2023г. на стойност 640,50 лева, сума за услуги на стойност 3 613,24 лева;

Фактура № 0125363903 от 28.11.2023г. с посочена лихва за период 01.10.2023г.- 31.10.2023г. на стойност 661,83 лева, сума за услуги на стойност 4 978,10 лева,

Фактура № 0128341534 от 29.12.2023г. на стойност 3 871,54 лева с посочена лихва за период 01.11.2023г.-30.11.2023г. на стойност 640.50 лева;

Фактура № 01290080782 от 29.01.2024г. на стойност 5 247,41 лева, с посочена лихва за период 01.12.2023г.-31.12.2023г. на стойност 661,83 лева.

Според заключението на вещото лице начислената лихва за периода от 23.05.2023г. до 15.02.2024г. върху задължението по фактура № 0121681380/03.04.2023г. на стойност 58 581,54лв., което не е платено и което е признато за недължимо с влязлото с сила решение, в частта, в която не е обжалвано е в размер на 5 701,85лв.

Според заключението на вещото лице количествата вода, начислена по фактурите, съответства на тази отчетена по общия приходен водомер № 934001350.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск за недължимост на отчетени и фактурирани количества доставена вода от ответника, както и за недължимост на вземането за лихва за забава, нечислено в процесните фактури от ответника.

Съгласно чл. 6, т.1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията 4 и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи услугите В и К се осъществяват чрез водоснабдителната система до границата със сградната водопроводна инсталация или вътрешната (площадкова, дворна) водоснабдителна мрежа на потребителите; съгласно чл. 7, ал.1 и 3 от Наредбата, имотите на потребителите се водоснабдяват, като сградните водопроводни инсталации или вътрешните водоснабдителни мрежи се присъединяват към водоснабдителните системи чрез водопроводно отклонение с водомерен възел. Водопроводните отклонения с водомерните възли са част от общите мрежи на водоснабдителните и канализационните системи и се изграждат и поддържат от операторите. В съответствие с чл. 11, ал.1, 4 и 5 от Наредбата водоснабдяването с вода с питейни качества от водоснабдителните мрежи на урбанизираните територии се извършва чрез водопроводни отклонения към имотите на потребителите. Индивидуалните водомери след общия водомер или в общите части на водопроводното отклонение са елемент на сградната водопроводна инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на потребителите. Индивидуалните водомери могат да бъдат монтирани и в помещението след общия водомер или в общите части. Доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите. Нормата на чл.

30 от Наредбата постановява, че изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение.

На основание чл. 32, ал.1, 2, 3 от Наредбата, услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. За водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Отчетеното по ал. 2 количество вода се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер при условията и по реда на тази наредба.

Установено е от заключението на експертизата, че за периода на издадените фактури, описани по-горе, ответникът е доставял вода до водопроводното отклонение, снабдяващо по принцип няколко УПИ, между които и това на ищеца. Установено е също така, че за този период е водоснабдяван само имота на ищеца, като отклонението за имота на „София прес“ е било пломбирано от ответника и пломбата не е установено да е нарушена т.е. на този потребител не е била доставяна вода за процесния период. В този случай, тъй като след водомера монтиран на водопроводното отклонение е налице само един потребител то той дължи, съобразно посочената нормативна уредба заплащането на цялото количество потребена вода, отчетена от водомер № 934001350, макар че по индивидуалния водомер на ищеца е отчетено по-малко количество. За разлика от фактическата 5 обстановка, която е приета, за да бъде уважен иска за фактура № 123862046/28.06.2023г., при издавеното на процесните фактури съществуват безспорни доказателства, че водопроводното отклонение е ползвано само от ищеца.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че ищецът не е бил уведомен за тази промяна в начина на отчитане и той не се е съгласил с нея, тъй като този начин на отчитане е нормативно определен, а не е предмет на договаряне между страните.