Решение № 38 от 14.02.2024, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. гр. Димитровград, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря Дарина М. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20235610100590 по описа за 2023 година

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права, чрез процесуален представител, установени в исковата молба са: Ищецът е страна по Договор за потребителски кредит от 27.6.22г., подписан с ответното дружество, съгласно който той трябва да върне сумата по кредита от 4560.78лв., при сума на получаване 2000 лева, при ГПР 49.58%, при срок на кредита 48 месеца, или общо договорена лихва по погасителен план 2080.78лв. върху главницата. При подробно изложени съображения в исковата молба, моли съдът да приеме, че клаузата на чл.18.2 т.8 от предвидена в договора от 27.6.22г. е нищожна, на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е упражнил правото си на отговор, в който твърди следното: Не оспорваме обстоятелството, че между страните е сключен процесният договор за кредит № МО000011019/27.06.2022 г. С исковата молба ищецът е представил сключения между страните договор за кредит, от който заявявам, че ще се ползвам. Така, по силата на процесния договор № М0000011019/27.06.2022 г. ответното дружество е предоставило на ищеца потребителски кредит в размер на 2000.00 лева (Две Хиляди), усвоена от ищеца по банковата му сметка, така както е посочено в чл. 7, б. „в“ и чл. 8 от договора за кредит. Срокът, за който е предоставен потребителския кредит е 48 месеца, съгласно чл. 6 от договора, като падежът за плащане на последната месечна погасителна вноска, съгласно погасителния план по чл.

11.5, от договора е 20.06.2026 г. Съгласно чл. 11.4 от договора за кредит общият размер на задължението, което Потребителят' се е задължил да върне за срока на договора е в размер на 4080.78 лв. (Четири хиляди и осемдесет лева ц 0.78 ст.), при лихвен процент на кредита: 41 % /чл. 9 от договора/ и 1

ГПР на кредита: 49.58 % (чл. 10 от договора), от която обща сума, на връщане подлежат по пера 2000.00 лева (Две Хиляди)- размера на предоставения кредит и сумата в размер на 2080.78 лева лв. (Две Хиляди и осемдесет лева и 0.78 ст.) - договорена възнаградителна лихва. Съгласно чл. 11.6 от договора, Потребителят се задължава да върне получения паричен кредит /главница/, ведно с договорната възнаградителна лихва, съобразно посочения в чл. 11.5 от договора погасителен план. Страните са уговорили съгласно чл. 19.2 от договора, че при просрочие на дължима погасителна вноска, потребителят ще дължи на кредитора законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието. В чл.18.2, т.7 от договора за кредит е предвидено задължение за потребителя в срок от 3 работни дни от сключването на договора да представи на Кредитора оригинален документ за доходите, удостоверяващ декларираните от потребителя доходи при кандидатстването, В чл. 18.2, т.8 от договора за кредит е уговорено, ч епри неизпълние от страна на потребителя на ангажимента му по предходната т.7, същият да заплати на Кредитора обезщетение за неизпълнението в размер на 480.00 лева. Ако така уговореното обезщетение стане дължимо, то Потребителят може да заплати сумата на равни части с месечните вноски, като в погасителния план по чл. И .5 от договора същата е обективирана като перо „вноска по чл. 18.2, т.8“, което е отделно от месечната вноска и е дължимо само в случай, че се е сбъднало условието за нейната дължимост.С предявеният иск се иска да бъде прогласена нищожността на договорната клауза по чл. 18.2, т.8, уреждаща дължимостта на неустойка за неизпълнение на задължението на потребителя да предостави документ за декларирания от него него. Оспорвам изложените в исковата молба твърдения за противоречие на процесния договор за кредит с импперативната уредба на ЗПК. Твърдя, че сключеният между страните договор за потребителски кредит с № М0000011019/27.06.2022 г. отговаря на нормативно установените правила за потребителски договори и валидно обвързва страните, поради следните съображения: На първо място, следва да се има предвид, че процесният договор не е сключен при Общи условия, а при индивидуални условия за потребителя, след проведени преговори между страните относно съществените условия на заема, за което на потребителя е предоставвен стандартен европейски формуляр /СЕФ/- за което обстоятелство, с настоящия отговор е представен пдписан от ищец СЕФ. Т.е., потребителят е имал възможност да направи информиран избор преди да сключи договор за заем с ответното дружество, като в Случая е избрал да сключи кокретния договор за заем. Всички клаузи в процесния договор за заем са индивидуално договорени с клиента. Съгасно нормата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП „Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално“, от което следва , че твърденията за нищожност на отделни договорни клаузи са неоснователни, доколкото тези клаузи са индивидуално договорени.Освен това, следва да се има предвид, че процесният договор за кредит съдържа уговорка за неустойка, уговорена под отлагателното условие на чл.18.2, т.8 от договора, за евентуалното 2 неизпълнение на потребителя на задължението му чл. 18.2, т.7 - да предостави документ за доходите си. В конкретния случай няма представени доказатеслтва по делото, че процесната неустойка е била начислена, още помалко че същата е платена от ищеца. На следващо място, към момента, в който договорът е сключен не се установява да се дължи, предвидената в чл.

18.2, т.8 от договора неустойка, доколкото нейната изискуемост настъпва при отлагателното условие, уговорено в същия текст, а именно при непредоставяне на документ за доходите, съгласно уговореното в чл. 18.2, т.7 от договора. Доколкото, дължимостта на неустойката по договора е уговорена в случай на неизпълнение на задължението на заемателя по чл. 18.2, т.7, то същата представлява разход, свързан с неизпълнение на договорни задължения по смисъла на чл. 19, ал. 3 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.

19, ал. 3 от ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.Предвид изложеното, няма как да се приеме, че уговорената неустойка по договора е следвало да бъде включена в съдържанието на ГПР по заема, тъй като от една страна неустойката е уговорена при отлагателно условие, т.е. не е влязвла в сила, а ако е била начислена, поради сбъдване на отлагателното условие, при което е дължима, то същата е представлява разход за неизпълнение на договорно задължение, който не се включва в ГПР по заема.

В условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че договорната клауза за неустойка е неравноправна клауза, поради противоречието й с добрите нрави и същата бъде призната за нищожна от Съда, то твърдя, че нищожността на отделната клауза не влече недействителност на целия договор за кредит.

Следователно, в случая не е приложима санкцията на чл. 22 ЗПК, а именно недействителност на целия договор за кредит, поради което и съгласно чл. 23 ЗПК да бъде дължима само чистата стойност на кредита. Недействителността на отделната договорна клауза за неустойката не влече недействителност на договора в неговата цялост, поради което да е приложима санкцията на чл. 23 ЗПК. Депозиран е насрещен иск от „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕУК:206613478, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6, представлявано от управителите Росен Димитров ,Чрез:Адвокат М. И. Й., САК, с личен номер от единните регистри на Българската адвокатура № 1700695510, съд. адрес: гр. София, бул.

„България“ №81, вх. В, ет. 8, тел: ***, *** ел. поща: [email protected] Срещу:Н. Д. Т., ЕГН:**********, гр. Д., ул. Хр.С. № ***** вх. ** ет. *** ап. **, тел. ***** По гр. д, № 590/2023 г.« PC Димитровград Да бъде осъден Н. Д. Т., ЕГН: **********, гр. Д., ул. „Хр.С." *****, с петитум: да заплати на кредитора „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК: 206613478 по договор за Потребителски кредит под № М0000011019/27.06.2022 г. сумата в размер на 2270.32 лева (Две Хиляди двеста седемдесет лева и 0.32 ст.), която сума представлява: - 136.06 лв. (сто тридесет и шест лева и 0.06 ст.) - представляваща 6 броя незаплатени вноски 3 по главницата по кредита за периода от 20.01.2023 г. до 20.06.20223 г. вкл.; 1752.79 лева (Хиляда седемстотин петдесет и два лева и 0.79 т.) - предсрочно изискуема главница; - 371.43 лева (Триста седемдесет и един лева и 0.43 ст.) представляваща 6 броя незаплатени вноски по договорна лихва за периода от 20.01.2023 Г. до 20.06.2023 г. вкл.; - 10.04 лева (десет лева и 0.04 ст.) - лихва за забава, начислена върху просрочената главница за периода на просрочието от 21.01.2023 Г. до 27.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата по кредита, дължима от датата на подаване на насрещния иск до окончателното погасяване на задължението.Моля, да осъдите Н. Д. Т., ЕГН:

********** да заплати направените от ищеца разноски за платена държавна такса в настоящото производство и за адвокатско възнаграждение.

Депозиран е отговор на насрещната искова молба, с който ответникът по него излага подробни съображения за неоснователността му и моли съда да отхвърли насрещните искови претенции като неоснователни и недоказани.

Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатското възнаграждение в заповедното и настоящото производство.

Прави възражение за прихващане на сумата заплатена от ищеца по главния иск като лихва по Договор за потребителски кредит от 27.6.22г. към дължащата се главница по Договор за потребителски кредит от 27.6.22г.

Прието като доказателство по делото е заключението на вещото лице Е.В., неоспорено от страните, в което се установява, че видно от извлечение на кредитната сметка на длъжника за периода от 12.07.2022 г. до 23.02.2023 г. по кредита са постьпили 573,00 лв. до 20.11.2022 г. няма забавяния в плащанията. За м. 12.2022 г. и м. 01.2023 г. няма внесени суми С внесените суми в размер на 573,00 лв. са погасени първите 6 бр. вноски до 21.12.2022 г. включително и за седмата вноска е платена частично лихвата / 4,61 лв. / и обезщетението по чл. 18.2.т. 8/ 10,00 лв. / и 2,31 лв. допълнителни разходи.

Видно е, че изплатената главница по кредита от 20.27.2022 Г. до 20.12.2022 г. включително е 111,15 лв. Размерът на дължимата главница е 1888,85 лв. / 2000,00 - 111,15 / Видно от погасителния план : - просрочената главница за 6 бр. непогасени вноски за периода от 20.01.2023 г. до 20.06.2023 г. / датата на насрещния иск / е 136,06 лв. - Неизплатената договорна лихва за 6 бр. неизплатени вноски за периода от 20.01.2023 г. до 20.06.2023 г. е 371,43 лв.

Лихва за забава, изчислена по калкулатора на НАП към датата на подаване на исковата молба върху просрочената главница за периода от 21.01.2023 г. до 27.06.2023 г. е 8,31 лв.: / Дружеството е начислило лихва в размер на 10,04 лв.

/.Размерът на просрочената главница за периода от 20.01.2023 г. до 20.06.2023 г. е 136,06 лв. Размерът на предсрочно изискуемата главница за периода от 20.07.2023 Г. до 20.06.2026 г. е 1752,79 лв. Всичко дължима главница по договора за кредит - 1888,85 лв. / 136,06 + 1752,79 /.

Предявени са обективно съединени иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 10а, и чл. 19, ал. 4, чл. 22, чл. 143, ал. 1 ЗПК, а насрещната искова претенция е с правно основание чл.124 от ГПК, вр.чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр.чл.86 от ЗЗД.

4

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно установено по делото е,а и не се спори между страните, че на 27.6.2022г. ищецът по главния иск сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит №00000011019, по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 2000 лева, при годишен процент на разходите - 49,58%, за срок от 48 месеца. Според чл.18.2, т.8 от договора, ищецът трябва да заплати на ответника сумата от 480 лева, представляваща сума за извършени разходи от страна на кредитора, поради неизпълнение на чл.18.2, т.7 от договора, а именно поради неизпълнението в срок от 3 дни след сключване на договора да се представи документ за доход. Според ищеца, клаузата на чл.18.2, т.8 е нищожна на основание чл.10а, чл.19, ал.4 ЗПК, чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.143, ал.1 ЗЗП. Според чл.10а, ал.2 ЗПК не може кредиторът да изисква заплащането на такси и разходи за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая допълнителните такси за разходи по процесния договор представляват такси и услуги, свързани с усвояването и управлението на кредита и така е нарушен чл.10а ЗПК. Освен това, налице е явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена. Така е нарушен принципът на добросъвестност и на основание чл.26 ЗЗД клаузата е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Клаузата е уговорена и във вреда на потребителя и води до неравновесие в правата на страните, поради което е налице хипотезата на чл.143 ЗЗП. Предвижда се заплащането на такси, които са необосновани високи, имащи за цел да доведат до обогатяването на кредитора и затова са неравноправни. Клаузата не е индивидуално уговорена, а е част от стандартни и бланкетни, предварително изготвени условия на договора и ищцата няма възможност да влияе на съдържанието им. Клаузата е нищожна и понеже се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР.