Решение № 260130 от 15.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ гр.София, 15.06.2026 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА

МАВРОВА при участието на секретаря Антоанета

Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14830 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ от И.С.А., К.Б.М., К.Б.М., последните двама и в качеството им на наследници на първоначалната ищца Н.В.М. срещу З.к. „Л.и.“ АД.

Ищците И.С.А., действаща лично и в качеството си на законен представител на малолетната К.Б.М., К.Б.М. и Н.В.М. твърдят, че на 03.09.2015 г. около 10,00 ч. в района на километър 44 на път ПП-1-8 в землището на гр. Божурище, обл. Софийска, в платното за движение от гр. Сливница към гр. София, настъпва пътнотранспортно произшествие между товарен автомобил марка „Ивеко Магирус“, ДК № *****с прикачено към него полуремарке с „ Ивеко Магирус“ с ДК № *****, управляван от Д.С.Д., и влекач марка „Мерцедес Актрос“, peг. № *****с прикачено към него ремарке марка „Шварцмюлер“, peг. № *****, управляван от М.М.. Сочат, че в резултат от катастрофата между двете МПС, товарен автомобил „Ивеко Магирус“ се отклонява вдясно, като удря Б.К.М., който по това време в качеството си на длъжностно лице - контролен орган на Държавна автомобилна инспекция, е осъществявал проверка на спряното вдясно, встрани на пътя уширение, превозно средство. Сочат, че вследствие на удара Б.К.М. е получил тежки травми, от които е починал. Поддържат, че смъртта е настъпила от виновното и противоправно поведение на водача на товарен автомобил „Ивеко Магирус“, ДК № *****(поради превишена за конкретния пътен участък скорост, съответно несъобразена скорост и неспазване на нужната дистанция), който е причинил процесното ПТП.

Поддържат, че във връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие е образувана пр. пр. № 4051/2015 г. по описа на Софийска окръжна прокуратура, ДП № 27/2016 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Софийска окръжна прокуратура, ДП № 81/2015 г. по описа на Областна дирекция, МВР – София.

Ищците К.Б.М. – дъщеря, И.С.А. – майка на детето и живееща съвместно с Б.М., К.Б.М. и Н.В.М. – родители на починалия, излагат, че са претърпели неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на техния близък Б.М..

Сочат, че със смъртта на своя баща К.Б.М. е загубила своята опора в живота, а И.С.А. загубва своя спътник в живота. Към датата на смъртта на Б.К.М. детето е едва на осем години, когато загубна възможността за едно нормално детство. Обречена е в предстоящия й жизнен път да живее без баща, което безвъзвратно ще окаже влияние на нейния едва започващ житейски път. Невръстното дете преживява много тежко смъртта на своя баща и не може да проумее защо той не се завръща в къщи. Остава и несигурността в нейния живот от загубата на обич, грижи и материална подкрепа от нейния родител, съпътстваща ежедневния живот.

И.С.А. завинаги загубва своята половинка в живота, с която са делили едно домакинство. С него е прекарала дълги години от досегашния си живот, а сега е без своя спътник в живота и никога няма да бъде изпълнена с радост. Тя ще отглежда общото им дете сама, и не може да се осъществи нейното желание да има второ дете от него.

Поддържат, че К.Б.М. и Н.В.М. губят своя син, който са отгледали и с който са преживели толкова много през живота си.

Той е бил тяхното единствено дете и с неговата смърт губят смисъла на своя живот. Няма нищо по-лошо от това да надживееш своето дете, като между тях е имала постоянна връзка, прекарвали са свободно време заедно и на семейни събирания. Остава несигурността в техния живот за загуба на материална подкрепа от техния син в една по-напреднала старческа възраст.

Ищците поддържат, че след смъртта на Б.К.М., остава само споменът им от общите преживявания, но досегашната им постоянна връзка е прекъсната и вече няма как да имат предишното цяло и сплотено семейство. Смъртта му води до загуба на подкрепа за тях в живота и тежката им съдба да се научат да живеят без неговата помощ и обич. Близките на М. са съкрушени и отчаяни от неговата смърт, станали са затворени и отчуждени от заобикалящия ги свят. Ограничили са своите социални контакти и нямат желание да се виждат на сбирки със свои приятели, като всяко едно такова събиране им напомня за щастливите семейни събирания с техния близък и спомените ги натъжават.

В исковата молба се поддържа, че във връзка с погребението на Б.К.М., от страна на И.С.А. са направени разходи в общ размер на 3000 лв., което са извършени за: опело, такси в църква, заплащане на услуги към погребална агенция, заплащане на услуги към гробищен парк, заплащане на стоки за помен и др.

След смъртта на своя баща К. М.губи своята финансова подкрепа и издръжка за покриване на своите ежедневни битови нужди и житейски разходи (храна, дрехи, играчки, учебни материали и такси, транспортни услуги, увеселителни услуги и др. Детето на Б.К.М. е непълнолетно и е било издържано от него. К. М.търпи имуществени вреди от загубата на паричните средства, предназначени за нейната издръжка, като това и дава право на обезщетение за вреди от лишаването й от възможността да получава издръжка. С оглед възможността за детето да се осигурят нормални условия за живот за развитие и покриване на битовите нужди, размерът на обезщетението за изгубената месечна издръжка е в размер на 400 лв. месечно.

Поддържат, че към датата на деликта, за товарен автомобил „Ивеко Магирус“, причинил инцидента, е налице валидно сключена застраховка „Гражданската отговорност“ със „З.к.Л.И.” АД, полица № BG22115000081368/22.12.2014 г., с покритие от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., която покрива отговорността на виновния за настъпване на ПТП водач – Д.С.Д. за причинените от него в резултат на причинената смърт неимуществени и имуществени вреди, както и пропуснати ползи, на правоимащите да получат застрахователно обезщетение наследници и близки на Б.К.М..

Сочат, че от страна на ищците е предявена извънсъдебна претенция с вх. № 5515/13.06.2016 г. за изплащане на застрахователно обезщетени, като срокът за това е изтекъл и към датата на исковата молба не е изплащано обезщетение.

Правят искане ответникът да бъде осъден да им заплати суми, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, както следва: И.С.А. - 170 000 лв., К.Б.М. – 200 000 лв., К.Б.М. - 150 000 лв., Н.В.М.

- 150 000 лв, ведно със законна лихва върху всяка една от претендираните суми, считано от 03.09.2015 г..

С исковата молба се претендира осъждането на ответника за заплащането и на обезщетение за причинени имуществени вреди, както следва: на ищцата И.С.А. сумата от 3000 лв., представляваща разходи за погребението на починалия Б.М., ведно със законната лихва, считано от 03.09.2015 г.; на ищцата К.Б.М. - сумата от общо 5600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от възможността да получава месечна издръжка от починалия ѝ баща в размер на 400 лв. месечно за периода от 03.09.2015 г. до 03.11.2016 г.

Ответникът „З.к.Л.И.” АД оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че не е налице деликтно поведение от страна на водача на товарен автомобил „Ивеко Магирус“, като причина за настъпването на ПТП са действията на лицето, управляващо насрещно движещия се товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, който е нарушил разпоредбата на чл. 25 от ЗДвП. Оспорва твърдението, за настъпване на риск, покрит от застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен по отношение на товарен автомобил „Ивеко Магирус“, ДК № *****. Релевира възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, който при проверката на спрелия автомобил не се е съобразил с интензивността на автомобилния трафик, условията на видимост и без да обозначава действията по извършване на проверката. Твърди, че починалият е нарушил разпоредбите на раздел III от Наредба №Н-14 от 27.08.2009г. за начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията, и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка, с доводи, че в посоченото време и място не е било предвидено извършването на контролни проверки, по предварително утвърден график, като мястото не е било обозначено чрез пътни знаци за временна организация на движението, обозначаващи такава проверка. Оспорва изложеното в исковата молба относно обема на претърпените от ищците болки и страдания от смъртта на техния близък, както и че ищцата И.С.А. е живяла на съпружески начала с починалия.

Излага доводи за неоснователност на исковете за имуществени вреди, евентуално, че същите са завишени по размер. Оспорва претенцията за заплащане на застрахователни обезщетения, и в частта, касаеща присъждането на законна лихва, като сочи, че съгласно действащия към момента на предявяване на претенцията КЗ, застрахователят дължи лихва за забава след изтичане на срока по чл. 405 КЗ.

Третото лице помагач Д.С.Д. не взима становище по исковете.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който делинквента има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС (фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли твърдените неимуществени вреди) и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” с обект гражданската отговорност на делинквента като автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното МПС.

На основание § 22 от ПЗР на КЗ, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс.

Представен е констативен протокол № 76 за ПТП с пострадали лица от 05.09.2015 г. с пострадали лица, съставен от длъжностно лице от СПП- ОДМВР София, протокол за оглед на местопроизшествието, фотоалбум от местопроизшествието, .

Видно от заключението на изготвената в досъдебното производство съдебнохимическа експертиза, в изследваните проби кръв и урина от трупа на Б.К.Милчалиен няма наличие на етилов алкохол.

От справката от Гаранционен фонд се установява, че към датата на ПТП за товарен автомобил „Ивеко Магирус“ с ДК № *****е налице валидно сключен договор за застраховка „ГО“ с ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД.

От удостоверение за наследници от Столична община, район „Оборище“ от 09.09.2015 г., е видно че наследник по закон на Б.К.М., починал е неговата дъщеря – ищцата К.Б.М..

От удостоверение за родствени връзки от 02.03.2016 г. се установява, че ищците К. Б.ов М. и Н.В.М. са родители на Б.К.М..

С писмо от 20.06.2016 г. ЗК „Лев инс“ АД е поискало допълнителни писмени доказателства във връзка с щета № 0000-1000-01-16-7276/15.06.2016 г. по молба на наследниците на Б.К.М..

От заключението на изслушаната и приета по делото автотехническа експертиза, се установява, че механизма на процесното ПТП е следния:

На 03.09.2015 г., сутринта, по ПП I-8 от републиканската пътна мрежа, км. 44, в землището на гр. Божурище, област Софийска, в платното за движение в посока от гр.

Сливница към гр. София, на пътен възел с отбивката за Костинброд, в лентата за аварийно спиране служебното лице на ДАИ Б.М. е спрял за проверка товарен автомобил седлови влекач „Скания Л124“, рег. № *****, с прикачено към него ремарке марка „Кроне“, рег. № АС 082, за проверка на документи. В същото време по лявата активна лента в посока към София се е движил и приближавал към кръстовището седлови влекач „Мерцедес Актрос“, рег. № *****с прикачено към него ремарке марка „Шварцмюлер“, с рег. № *****, управляван от М.М., със скорост около 75 км./ч. на около 50 метра преди ориентира. В дясната активна лента зад ремаркето на 7-8 метра със скорост около 90 км./ч. се е движил товарен седлови влекам „Ивеко Магирус 440 ЕТ“, ДК № *****, с прикачено към него полуремарке с ДК *****, управляван от Д.С.Д.. Най-вероятно когато товарния автомобил Мерцедес е бил на около 50 м. преди ориентира, Б.К.е подал знак на водача на товарния автомобил да се отбие в лентата за аварийно спиране, като същият е предприел плавно спиране към аварийната лента. Водачът на товарния автомобил „Ивеко“ не е реагирал на изменението на посоката и скоростта на товарния автомобил „Мерцедес“ , поради което на 10-15 метра преди ориентира се е ударил с предната си лява част в задната дясна част на ремаркето на товарния автомобил „Мерцедел“, а впоследствие е последвал удар на служителя Б.М. с предна дясна част на товарния автомобил „Ивеко“, който е загинал на място.