Определение № 21351 от 08.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21351 гр. София, 08.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Ивайло Св. Илиев като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261100508836 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК .

Образувано е по частна жалба вх.№ 216124/06.07.2026г. по регистъра на СРС от ищеца П. Н. П. , ЕГН ********** срещу Определение № 21790/11.06.2026г. по гр.д. № 11695 по описа за 2026г. на Софийски районен съд, 37-ми състав, с което е прекратено производството по делото. Навел е твърдения, че неправилно районният съд бил приел, че делото не е от негова компетентност. Ответникът не спазвала решението от 12.06.2020г. на РС-Русе и заминала да живее заедно с детето в Германия, така осуетила възможността му да осъществява свиждания с детето. Представените му документи от съда в Дортмунд, Германия сочели, че детето е изведено от социалните власти от семейството на майката, поради осъществявано по отношение на детето на насилие от съжителя на майката. Независимо че твърдял, че от години детето е в Германия и няма възможност да поддържа лични отношения с детето, в случая извеждането на детето от България било направено неизвестно кака, пребиваването на детето там не било обичайно. От съдебните решения на съда в германия установил, че детето е в Германия, но това пребиваване не било обичайно. Неправилен бил извода на районния съд, че от години знаел за отглеждането на детето и така били налице изключенията по чл. 9 от Регламента. Компетентен да разгледа делото бил Софийски районен съд.

Съдът като обсъди становищата на страните и представените доказателства намира от фактическа страна следното:

Производството пред СРС е образувано по искова молба вх. № 57156/27.04.2026г. на П. Н. П. , ЕГН ********** с адрес в с. Николово срещу К.Ц.Б., ЕГН ********** с настоящ адрес в гр. Германия , гр. Дортмунд , с която е поискал от съда поради новонастъпили обстоятелства да отмени решението по дело № 5769/2019г. на РС-Русе, като родителските права по отношение на детето на страните – Н.П. П. се предоставят на ищеца, 1 ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето 400лв., бъдат изменени мерките за лични отношения като бъде определен режим на лични отношения на детето с ответника –всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 ч. до 17,00 ч. без преспиване. Посочил е, че след влизане в сила на съдебното решение ответникът отказвала да го изпълни в частта за режима на лични отношения на детето с бащата, известно време след това извела детето в Германия, гр. Дортмунд и в продължение на годините отказвала на ищеца да му предостави детето за лични отношения, по телефона го изнудвала да предоставя средства уж за отглеждането на детето. В моментите, в които ищецът чувал детето по телефона, то казвало че обича баща си и иска да живее при него. Понякога ответникът идвала в гр. Русе, но не позволявала на ищеца да види детето, не казвала къде е то. През май 2025г. получил разпореждане от семеен съд – гр. Дортмунд, Германия, сочещо че в този съд се води дело срещу ответника за обстоятелствата, че спрямо детето Н.П. Панайотов е извършено насилие . От тези документи ищецът разбрал, че съдът в гр. Дортмунд установил, че спрямо детето в продължителен период от време е осъществявано физическо насилие и психическо такова, че детето е в опасност да му се увреди психиката, че връщането в семейната среда, създадена от майка му е сериозна заплаха за благосъстоянието на детето. Така за ищеца възникнала тревога за бъдещето на детето, имал условия да отглежда детето, на адреса му живеел баща му с жена, която имала две внучета на възрастта на детето Н., двамата имали желание да помагат на ищеца да отгледа детето Н.. В случая детето било изведено неправомерно от България , нарушен бил режима на лични отношения с детето, който било определено да се изпълнява в България, родителските права били отнети от майката от съда в Дортмунд и следвало исканията да се уважат. С молба от 04.06.2026г. е посочил, че детето се намира в Германия и живее постоянно там, от няколко години няма контакт с детето, защото майката отказва да то предоставя за свиждане.

Представено е решение от 12.06.2020г. по дело № 5769/2019г. на РС-Русе, влязло в сила на 13.08.2020г., с което е постановено детето Н.П. П. да живее с майка си К.Ц.Б. от гр. Русе, на нея е предоставено упражняването на родителските права, като е определен режим на лични отношения на детето с баща му П. Н. П. – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09ч. до 17ч. без преспиване, П. П. е осъден да заплаща месечна издръжка на детето от 250лв.

Представено е на чужд език и в превод на български език Решение от 19.02.2025г. на Съд в гр. Дортмунд, Германия, с което на детето Н. П. е назначен процесуален настойник.

Представени са на чужд език и в превод на български език разпореждане, призовка по дело 107 F 684/25 на Съд в гр. Дортмунд, Германия, съгласно които през 2025г. П. П. е призован да се яви на 14.03.2025г. по делото, което е за непълнолетното дете Н.П. П. , за което имало данни, че лекарите са установили, че е под стрес, евентуално страда от невродермит, нямало 2 съгласие за вземане на закрила от страна на майката, която имала родителски права, като с настоящото се искало да се отнемат родителските й права, за да се даде възможност за постоянно настаняване на детето извън семейството. В решението е посочен като участник по делото Службата за подпомагане на младежта Нордмаркт, направена е препратка към производство по дело 107 F 172/22, като е посочено че последна среща за план на подкрепа на семейството на детето в Германия е проведена на 15.11.2024г., че от 30.01.2025г. до 05.02.2025г. и от 07.01.2025г. до 10.01.2025г. според класния дневник на детето то не е било на училище, че социалният работник виждал заздравяващи синини по лицето му доскоро. Като страна по делото е посочен и П. П. като баща на детето.

С определение от 11.06.2026г. районният съд е приел, че делото е от компетентност на съда в Германия, защото там е обичайното местопребиваване на детето съгласно чл. 7 от Регламент (ЕС) 2019/1111, бащата знаел от години за пребиваването на детето е там и така не са налице изключенията по чл. 9 от Регламента, поради което и е прекратил делото.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс (СК) когато родителите не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

Съгласно чл. 59, ал. 11 от СК в случай че обстоятелствата се изменят, включително при искане за промяна в местоживеенето на детето в друго населено място или в чужбина без съгласието на другия родител, при неспазване на режима за лични отношения, ограничаване на личните контакти на детето с другия родител и неизпълнение на задълженията по чл. 59 ал. 5, съдът по молба на засегнатия родител, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени режима на лични отношения и при необходимост да определи допълнителни мерки.

Предпоставка за валидното и допустимо произнасяне на съда по отправеното към него искане е компетентността му. В хипотеза, в която спорното право е част от правоотношение с международен елемент във връзка с членство на РБ в ЕС, то правилата за компетентността на съда се уреждат от регламенти на общностното право, които имат пряко приложение и са с приоритет пред нормите на вътрешното право.

Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003г. (Регламента) е отменен считано от 01.08.2022г. – чл. 104, т.1 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019г. От този момент в сила е Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019г. относно компетентността, признаване и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпросите, свързани с родителската отговорност и относно международното отвличане на деца, наричан по-долу 3 за краткост Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019г. или Регламента.

Съгласно чл. 1 вр. с чл. 2, т. 2, буква б, т. 7 и т. 9, т. 10 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019г., той се прилага по гражданскоправни въпроси сред, които са предоставяне, упражняване , делегиране и ограничаване или лишаване от родителска отговорност (всички права и задължения, отнасящи се до личността и имуществото на детето, предоставени на лице по съдебно решение, закона или по споразумение, пораждащо правни последици включително правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с детето) , включително правото на упражняване на родителски права (право и задължение за полагане на грижа за личността на детето и по специално правото да се определи място на пребиваване на детето) и правото на лични отношения (право на лични отношения, включително право да се отведе детето за известен период от време на място, различно от неговото обичайно местопребиваване).

Съгласно разпоредбата на чл. 7 от Регламента компетентен да разгледа тези дела е съдът по обичайното местопребиваване на детето в държаватачленка към момента на сезирането на съда.

Съгласно чл. 8 от Регламента , ако детето е преместено правомерно от една държава член в друга държава член и придобива обичайно местопребиваване там, до 3 месеца след преместването съдилищата от държавата член по предишно обичайно местопребиваване на детето запазват компетентността си да изменят решението за режима на лични отношения , постановено в тази държава преди преместването, ако лицето, на което с това решение е предоставено право на лични отношения , продължава да живее обичайно в държавата –член по предишното пребиваване на детето. Това правило обаче съгласно чл. 8, ал.2 от Регламента не се прилага ако това лице е приело компетентността на съдилищата по новото местопребиваване на детето, като е участвал в производство пред тези съдилища без да оспори компетентността им.

Съгласно чл. 9 от Регламента без да се засяга чл. 10 при неправомерно отвеждане или задържане на дете , съдилищата от държава –членка , в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди отвеждането / задържането, запазват своята компетентност докато детето придобие обичайно местопребиваване в друга държава-членка и лицето на което е предоставено правото на упражняване на родителски права е приело отвеждането/задържането; детето е пребивавало в тази друга държава поне 1 година след като лицето, на което е предоставено упражняването на родителските права е узнал или е трябвало да узнае къде е детето и то се е установило в нова среда, като не е подаде молба за връщането му или подадена такава е оттеглена или отхвърлена или не е сезиран съд за отвеждането /задържането на детето или решението за упражняването на 4 родителските права, което не води до връщане на детето, е постановено от съд на държава член, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното задържане/отвеждане.

Съгласно чл. 10 от Регламента озаглавен „избор на съд“ съдилищата на държава член са компетентни по въпроси за родителската отговорност тогава, когато са изпълнени кумулативно три условия: детето има тясна връзка с тази държава членка и по-специално – то е неин гражданин или тази държава членка е неговото предходно обичайно местопребиваване и поне единият от носителите на родителската отговорност е с обичайно местопребиваване в тази държава; страните и всеки друг носител на родителска отговорност доброволно са постигнали съгласие за компетентността или са приели изрично компетентността на съда, който ги е уведомил, че може да не приемат тази компетентност; упражняването на компетентността е във висш интерес на детето.

При така разписаната нормативна уредба съдът приема, че извода на районния съд , че делото не е от негова компетентност, а компетентен да го разгледа е съдът в Германия е правилно. В случая установено е по делото, че в Германия през 2025г. е имало висящо дело за родителските права по отношение на детето . Няма твърдения и доказателства това дело да е приключило. Установи се по делото , че още от 2022г., но и през 2024г. и през 2025г. детето е живеело в Германия, като твърденията на ищеца са и че към момента на предявяване на иска детето е в Германия и по делото няма данни за обратното. В разпореждането и призовката, изготвени от съда в Германия по делото от 2025г. се сочи, че се препраща към дело от 2022г., че последни срещи със семейството са проведени на 15.11.2024г., че детето учи в училище в Германия включително и през 2025г. При така установеното и по аргумент от съображение 20 и по аргумент от обратното от съображение 21 на Регламента съдът приема, че компетентен да се произнесе по спора е съдът в Германия. Водещото при определянето на компетентността е близостта , тоест обичайното местопребиваване на детето. Съществено значение има и висящо производство за родителска отговорност в съд на държава-член на ЕС. В случая детето физически присъства в Германия от години, тази държава е мястото, което на практика е център на живота на детето – там са място на пребиваване и работа на родителя, упражняващ родителски права върху детето; мястото, в което детето посещава училище и живее от години. Следва да се посочи, че в случая изключенията по чл. 9 от Регламента не намират приложение. Това е така, защото не се твърди и не се установява ищецът да е оспорил компетентността на съда в Германия да се произнесе по делото, което е образувано през 2025г. във връзка с родителските права по отношение на детето, а ищецът е посочил в исковата молба, че е получил призовка за това дело още през май 2025г. Не е установено по делото и че детето е отведено/задържано неправомерно в Германия. Дори да се приеме обратното, извод, че компетентен е съда в България не може да се обоснове. Това е така, защото в случая детето вече е с обичайно местопребиваване в Германия от 5 повече от една година и майката , на която е предоставено упражняване на родителските права, е приела това отвеждане/задържане, , а ищецът е следвало да узнае за същото, но не е подал молби за връщането му до момента. Така изключенията по чл. 9 от Регламента съдът приема че не са установени по делото и приложима е общата разпоредба на чл. 7 от Регламента