Решение № 870 от 04.09.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Частно наказателно дело 3128/2026
- Вид
- Решение № 870
- Подписан
- 04.09.2026
- В сила
- 12.09.2026
- Състав
- ТОДОР ДИМИТРОВ МИТЕВ
РЕШЕНИЕ
№ 870 гр. Бургас, 04.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА в присъствието на прокурора К. Ст. Д. като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Частно наказателно дело № 20262120203128 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по повод искането на управителя на Център за психично здраве „Проф. д-р Ив. Темков” ЕООД - Бургас за задължително настаняване и лечение на лицето И. В. Х., ЕГН: **********. Ангажират се доказателства във връзка с направеното искане.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Бургас счита искането за основателно. Моли съда да постанови решение за задължително настаняване и лечение на лицето, в съответствие със заключението на вещото лице.
Назначеният служебен защитник моли съдът да се произнесе с решение, с което да настани лицето за лечение.
Лицето, чието настаняване се иска заявява, че иска да се лекува в Бургас.
Съдът, като взе предвид направеното искане, прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и съобрази закона, намира за установено от правна и фактическа страна следното:
Касае се за мъж на 57-годишна възраст, с висше образование, разведен, с едно дете, живее с майка си.
Води се на диспансерен отчет в ЦПЗ гр. Бургас, с ЛАК № 50916 от 1993г., с диагноза Параноидна шизофрения. Лекуван многократно по повод психотична продукция, раздразнителност ескалираща до агресивно 1 поведение, сензитивност, в рамките на поредни престъпи след спиране на поддържащата си терапия.
В периода 2011 г.- 2018 г. е хоспитализиран общо осем пъти. След това през декември 2025 г. е доведен по повод прокурорска преписка по повод агресивно поведение в банков клон. На 30.01.2026 г. е изписан след подобряване. Следва обаче нова хоспитализация на 11.02.2026 г. след като нанесъл побой на майка си и спрял приема на терапия. По време на прегледа споделил, че от казармата има куршум, който е минал през главата и цялото му тяло и е излязъл през ануса му. От седмици не бил ходил малка и голяма нужда и не се е хранил. Когато бил много малък се виждал професори в Ямбол и това се отразило на живота му. Не можел да говори с детето си, защото нямал вече глас. Искал да му се даде морфин, за да умре по-бързо, тъй като така или иначе вече е умрял човек. Ту се смеел, но това не бил неговия смях, ту се втренчвал в точка. Вследствие на приема на лечение се подобрява.
Следваща хоспитализация на 09 Април 2026г. Пациентът постъпва в ЦПЗ, съпроводен от екипи на МВР и ЦСМП, със съставена Докладна записка. В домашни условия проявявал агресия, буйствал, злоупотребявал с алкохол (ракия). По данни на майка му, същия трошал стъкла, разхвърлял мебели.
Имал шумове в главата си. Страхувал се, че можело да има ядрена война. Не е приемал редовно назначената му поддържаща терапия.
Сегашната хоспитализация датира от 19.08.2026 г. Доведен с позиция и екип на ЦСМП. В деня на постъпването, решил да почисти вещи и мебели от дома си, като започнал да изхвърля всичко. След забележка от майка му, се нахвърлил върху нея и я пребил. Говори, че хвърлял и компютъра, но военните го връщали постоянно, там бил "мащабът". На въпросите отговаря: "Това е военна тайна...". Не е приемал назначената му терапия.
Психичен статус на лицето- психомоторно приповдигнат, смее се безпричинно. Всестранно ориентиран. Некритичен. МП- ускорен по темп, правилно построен, с налудни идеи за наблюдение и увреждане. ВПД- налице са данни, насочващи към слухови вербални халюцинации, които опитва да диссимулира. ЕВС- паратимен, парабуличен. Нагони- диссомния. Вниманиехипопросексия. Памет, интелект- болестно снижени.
В заключението е посочена диагноза- Параноидна шизофрения. ППП.
Пореден пристъп с параноидно-халюцинаторен синдром.
В заключение се посочва, че пациентът представлява опасност за себе си и за околните и не е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си. Предложено е настаняване за задължително лечение в ЦПЗБургас за срок от един месец.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на БРС констатира, че са налице както медицинският, така и социалният критерий за настаняването на лицето в лечебно заведение за психиатрична помощ. Психическото заболяване, от което същата страда е от кръга на предвидените в чл. 155 ЗЗ и активира поведение, създаващо потенциална 2 опасност за неговото и на околните живот и здраве. По делото се събраха безспорни доказателства, че лицето е опасно както за себе си, така и за околните и е възможно да извърши общественоопасно деяние.
Съдът намира също така, че към настоящия момент е налице обостряне на заболяването, като лицето все още не е с достатъчно критично. Поради наличното психично заболяване при освидетелстваният съществува вероятност да извърши общественоопасно деяние по болестни мотиви.
Същият към настоящия момент не осъзнава необходимостта от провеждане на продължително лечение, не е критичен към поведението си и болестните прояви на психичното разстройство.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че лицето е с рисково поведение и представлява опасност за себе си и околните, поради което е наложително да се приложат задължителни мерки за лечение по смисъла на чл.155 ЗЗ.
С оглед гореизложеното лицето се нуждае от медикаментозно лечение, което, като лечебния процес да се осъществи в стационарни условия като лицето следва да се настани в най-близкото психиатрично заведение. В случая най-близкото заведение, което да отговаря на горните изисквания е ЦПЗБургас, поради което и именно там следва да се проведе задължителното лечение на лицето. С оглед изразеното от вещото лице становище, към настоящия момент следва да бъде определен 1-месечен срок на стационарното лечение, който би довел до подобрение в състоянието на лицето.
Лицето не осъзнава необходимостта от провеждане на продължително лечение, некритичен е към поведението си и болестните прояви на психично разстройство, което нарушава способността му да изразява информирано съгласие за лечението. Това обосновава необходимостта от определяне на лице, което да дава информирано съгласие за лечението му вместо него, като предвид липсата на близки, които да могат да го правят, следва да бъде назначено длъжностно лице от Община Бургас за тази цел.
Мотивиран от гореизложените съображения, на основание чл.162 от Закона за здравето Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА задължително настаняване и лечение на И. В. Х., ЕГН: **********, в ЦПЗ „Проф.д-р И. Темков” – гр.Бургас.
ОПРЕДЕЛЯ стационарна форма на лечението за срок от 1 /ЕДИН/ месец.
ПРИЕМА липса на способност у И. В. Х., ЕГН: **********, за 3 изразяване на информирано съгласие за лечението.
НАЗНАЧАВА на основание чл.162, ал.3 вр. ал.2 от Закона за здравето длъжностно лице, определено от кмета на Община Бургас, което да ИЗРАЗЯВА вместо И. В. Х., ЕГН: **********, информирано съгласие за лечението му.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
Да се изпрати препис от решението на директора на ЦПЗ „Проф.д-р И.
Темков” – гр.Бургас.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок пред Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4