Решение № 5965 от 22.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5965 гр. София, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20221100506922 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С Решение № 3401/14.04.2022 г., постановено по гр.д. № 57414/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 70 състав, са частично уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД ЕИК *******, срещу К. Б. Р., ЕГН **********, установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, 1) за сумата о т 3 220,30лева, представляваща дължимата цена за доставената топлинна енергия за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г.; 2) за сумата от 33,55 лева, представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г.; 3) сумата от 398,38 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за периода 15.09.2018 г. до 31.05.2021 г.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по отговорността за разноски.

Производството е образувано по въззивна жалба № 81169/21.04.2022 г., подадена от ищеца, с която е обжалвано решението в отхвърлителната част. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника с който се излага доводи за нейната неоснователност и недоказаност. Моли да се постанови 1 решение, с което да се отхвърли въззивната жалба, респективно да се потвърди първоинстанционния акт, и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Решението в необжалваната част е влязло в сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

По основателността на иска.

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение 3/2011/18.05.2012 г., ОСГТК на ВКС вземанията за доставената топлина енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Налице е един правопораждащ факт, от който възникват повтарящи се задължения за определена парична сума, при предварително определени падежи и при определен или определяем размер на престацията. Следователно налице са самостоятелни задължения, поради което изискуемостта, забавата и давността за всяко едно от тях настъпва отделно.

Правилно първоинстанционният съд е приложил института на погасителната давност съгласно задължителната практиката на ВКС, като на основание чл. 162 ГПК е определил размера на дължимата сума. Следователно доводите във въззивната жалба, че давността за отделните вземания започва да тече от издаването на годишната фактура за изравнителна сметка, са изцяло неоснователни.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

Цената на иска за главница за доставената топлинна енергия е в размер на 5007.56 лева, поради което настоящето решение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.

По отговорността за разноски:

2

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивника. Право на разноски има въззиваемата страна, която е представила доказателства за сторени такива в размер на 300 лева.

Така мотивиран, Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3401/14.04.2022 г., постановено по гр.д. № 57414/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 70 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА Т.С.“ ЕАД ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на К.

Б. Р., ЕГН **********, сумата от 300 лева, представляваща разноски, сторените пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от уведомяването пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3