Решение № 264 от 12.08.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. гр. Димитровград, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20245610101986 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В исковата молба ищецът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД твърди, че на 30.10.2023г. е подписано Приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.10.2023г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ЕАД и „АСВ“ЕАД, по силата на което вземането на първото дружество, произтичащо от Договор за потребителски кредит №720031205457 от 17.09.2021г., сключен с ответника В. Х. К. е прехвърлено в полза на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Посочва, че длъжникът бил уведомен за продажбата на вземането от името на „ТИ БИ AЙ Банк" ЕАД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с Уведомително писмо от 14.05.2024г., изпратено с известие за доставяне.

Твърди, че на 17.09.2021г. между „Ти Би Ай Банк“ЕАД и ответника бил сключен Договор за потребителски кредит №720031205457, който съдържал съгласие на Кредитополучателя, че е запознат и приема Общите условия към договора за потребителски кредит, които са неразделна част от същия. Това обстоятелство било удостоверено с подписване на последните от страна на В. К..

Посочва, че договарянето между страните се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/, като договорът бил сключен във формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежни системи, Закона за електронния документ и електронния подпис, Закона за потребителския кредит.

Сключването на договора за кредит било инициирано от страна на ответника, който 1 попълнил Заявка за кандидатстване, намираща се на уеб страницата на кредитора, където предоставил пълни и верни лични данни. В края на Заявката за кандидатстване Кредитополучателят посочил, че е съгласен с приложимите Общи условия, като приемането на им било необходимо условие за изпращане на заявката.

Поддържа, че съгласно сключения договор за потребителски кредит, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД се задължила да предостави на К. под формата на заем парична сума в размер на 3100 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Тази сума, Банката превела по лична банкова сметка на ответника. От своя страна, последния се задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, като общата стойност на плащанията по кредита била в размер на 6202,76 лева. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 3102,76 лева. На основание сключения между страните договор, ответникът се задължил да върне сумата по кредита в срок до 25.07.2025г., на 46бр. месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, като първите 45бр. вноски бил в размер на 134,85 лева всяка, а последната погасителна вноска била изравнителна и в размер на 134,51 лева. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 25.07.2025г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/. На 14.05.2024г. ответникът бил уведомен за предсрочната изискуемост задълженията по договора.

Посочва, че при забава в плащането на месечна погасителна вноска, кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху просрочената главница. На ответника била начислена лихва за забава за периода от 16.10.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда- 27.09.2024г. Общият размер на начислената лихва за забава бил 613,64 лева. Тъй като ответникът не изпълнил задълженията си по процесния договор, за ищеца възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред. На 27.09.2024г. той депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника. Образувано било ч.гр.д.№1660/2024г., по описа на съда, по което е издадена заповед за изпълнение. В законоустановения срок ответникът подал възражение против нея, като заявил, че не дължи изпълнение на посочените задължения. С оглед на това, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск против В. К.. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на „АСВ“ЕАД сумите посочени в издадената по ч.гр.д.№1660/2024г. по описа на РС-Димитровград Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №911/01.10.2024г., дължими по Договор за потребителски кредит №720031205457 от 17.09.2021г., както следва: 2804,03 лева- главница; 81,79 левадоговорна лихва, дължима за периода от 15.10.2023г. до 30.10.2023г.; 613,64 лева- лихва за забава, дължима за периода от 16.10.2023г. до 27.09.2024г., ведно със законна лихва върху главницата считано от 30.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на направените в настоящото и в заповедното производство деловодни разноски.

Ответникът В. Х. К. депозира отговор на исковата молба, в който заявява, че 2 възразява срещу исканията на ищеца, изложени в исковата молба, тъй като представените доказателства били непълни, подвеждащи и подправени. Оспорва правото на страните по договора за цесия да цитират и използват личните му данни. Ищецът не бил представил пред съда подписана от ответника декларация за обработка на личните му данни, съдържаща правата и задълженията на страните при обработка на личните данни на В. К..

Посочва, че през месеците април и май 2024г. получавал обаждания от телефони със скрити номера от лица, които отказвали да се представят и претендирали, че са инкасатори от ищцовото дружество. От тях ответникът получавал закани за физическа саморазправа, ако не плати задълженията си. Заявява, че исканията на „АСВ“ЕАД били неоснователни и не трябвало да се уважават.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото препис от Договор за потребителски кредит №720031205457/17.09.2021г. е, че той е сключен между „Ти Би Ай Банк“ЕАД, в качеството на кредитор, и В. Х. К., в качеството на кредитополучател, на основание стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „Ти Би Ай Банк“, който е бил предоставен предварително на ответника и посочва индивидуалните условия по бъдещия кредит. Съгласно чл.6 от Договора, срока на същия е до 25.07.2025г. В чл.7.1 от Договора е посочено, че общия размер на кредита е 3100 лева.

Договорено е, че ГЛП е в размер на 41,12%, а ГПР към момента на сключване на договора е 48,97%. При тези условия общата дължима от потребителя сума е в размер на 6202,76 лева.

Към Договора е приложен Погасителен план, съгласно който задълженията по кредита следва да бъдат върнати на 46бр.месечни вноски, от които 45бр. в размер на 134,85 лева и 1бр. – 134,51 лева. Всяка вноска включва два компонента - главница и лихва. Първата вноска е дължима на 25.10.2021г., а последната на 25.07.2025г.

Съгласно представения от ищеца Договор за продажба на вземания /цесия/, на 30.10.2023г. „Ти Би Ай Банк“ЕАД е прехвърлило в полза на ищеца „АСВ“ЕАД свои вземания по договори за потребителски кредити, сред които и този, сключен с ответника В.

Х. К.. Така извършената цесия е потвърдена от „Ти Би Ай Банк“ЕАД на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД с Приложение №3 към горепосочения Договор за продажба и прехвърляне на вземания, като Банката е потвърдила, че е упълномощила „АСВ“ЕАД да уведоми от нейно име и за негова сметка всички длъжници по прехвърлените вземания за новия кредитор.

По делото е представено и прието като доказателство извлечение от Приложение №1/3010.2023г. към Договора за продажба на вземания от 30.10.2023г., видно от което е, че под №4377 сред прехвърлените в полза на новия кредитор е задължението на В. Х. К. от 17.09.2021г. към „Ти Би Ай Банк“АД по Договор №720031205457, по който отпуснатата главница е 3100 лева, а остатъка на дължимата сума към 03.10.2023г. е 3411,91 лева.

По делото е приложено от страна на ищеца Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания 1277965 с изх.№УПЦ/УПИ-С-ТБИ/720031205457 от 18.11.2024г., с което „АСВ“ЕАД уведомява В. Х. К., че на основание Приложение №1/30.10.2023г. към 3

Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.10.2023г., сключен между „Ти Би Ай Банк“АД и „АСВ“ЕАД, Банката е прехвърлила на ищцовото дружество изцяло вземанията си към ответника произтичащи от

Договор за кредит

№720031205457/17.09.2021г., съгласно който е получил кредит в размер на 3100 лева.

Изрично е посочено, че кредитор по горепосоченото парично вземане е „АСВ“ЕАД.

Поради това, че В. К. не изпълнил задължението си по Договора, на 27.09.2024г. ищецът подал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с което искал съдът да издаде заповед за изпълнение по отношение на длъжника за сумата от 2804,03 лева главница, дължима по Договор за потребителски кредит №720031205457/17.09.2021г. за периода от 15.10.2023г. до 25.07.2025г., договорна лихва за периода от 15.10.2023г. до 30.10.2023г. в размер на 81,79 лева, обезщетение за забава за времето от 16.10.2023г до 27.09.2024г. в размер на 613,64 лева, законна лихва върху главницата считано от 30.09.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените деловодни разноски.

В РС-Димитровград било образувано ч.гр.д.№1660/2024г., по което съдът издал Заповед №911/01.10.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата заповед съдът разпоредил на ответника да плати на ищеца, посочените в заявлението за издаване на заповед за изпълнение суми. Тази заповед за изпълнение била връчена лично на ответника, като той депозирал възражение пред РС-Димитровград с твърдение, че не дължи изпълнение на вземането по нея. Поради това за ищеца възникнал правен интерес за предявяване на настоящия установителен иск.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и прие заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според тази експертиза, стойността на предоставения на ответника кредит е в размер на 3100 лева, като той е преведен от кредитора по банковата сметка на В. К. на 17.09.2021г. Внесените суми за погасяване на кредита са в общ размер на 1524,45 лева, в т.ч.295,97 лева главница, договорна лихва- 942,64 лева и наказателна лихва- 285,84 лева. След датата на цесията ответникът е извършил допълнителни плащания в общ размер на 250 лева, като с тях е била погасена договорна лихва.Размерът на непогасената главница за процесния период е 2804,03 лева. Непогасената договорна лихва е 81,79 лева, а лихвата за забава е 895,47 лева.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед №911/01.10.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РСДимитровград по ч.гр.д.№1660/2024г.

Безспорно установено по делото е, че между „Ти Би Ай Банк“ЕАД и ответника В. К. е бил сключен Договор за потребителски кредит №720031205457/17.09.2021г. Не се оспорва от страна на ответника, че във връзка с горепосочения договор той е получил реално кредит в размер на 3100 лева, който е следвало да върне на 46 месечни вноски през периода от 4

25.10.2021г. до 25.07.2025г. Няма спор между страните, че ГЛП по договора е 41,12%, а ГПР е 48,97%, като общата сума, която кредитополучателя е следвало да върне на кредитора е 6202,76 лева. Безспорно установено е, че първоначалния кредитор „Ти Би Ай Банк“АД е прехвърлил в полза на ищеца „АСВ“ЕАД с Договор за продажба на вземания от 30.10.2023г. вземането си по прпоцесния договор, сключен с ответника В. К..