Решение № 802 от 21.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 802 гр. София, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Спасова при участието на секретаря Славка Кр. Д. като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело № 20221100901463 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 266 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че по силата на договор от 01.03.2019 г., сключен с ответника, в качеството му на възложител, се задължил, в качеството му на изпълнител, да извърши СМР и доставка на инертни материали, съгласно одобрени проекти на обект зърнобаза – Стопански двор, ПИ 011029, м. Гърла бара, с. Габер, общ. Драгоман. Посочва, че изпълнил точно, в срок и добросъвестно договорните си задължения, като извършил заявените доставки и услуги. Твърди, че „О.“ ЕООД не изпълнило задължението си по договора да заплати стойността на извършените услуги по 8 броя фактури, издадени в периода от 31.08.2019 г. до 19.06.2020 г. Твърди, че по фактурата от 31.08.2019 г. ответникът извършил частично плащане. Общата стойност на задълженията на „О.“ ЕООД възлиза на 72 988,77 лева с ДДС. Посочва, че ответникът изпаднал в забава за плащане на главницата, поради което дължи неустойка, уговорена в чл. 7.1. от договора по всяка една от фактурите в общ размер на 20 231,26 лева. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да му заплати главница в общ размер на 72 988,77 лева, представляваща дължимо и изискуемо вземане вследствие на възложена, изпълнена и приета работа по договор от 01.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и неустойка, дължима от падежа на всяка фактура до 04.08.2022 г., в общ размер на 20 231,26 лева. Претендира разноски за настоящото производство и за производството по обезпечаване на бъдещ иск.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът оспорва предявените искове като неоснователни.

Твърди, че е погасил всички задължения за действително извършени от ищеца работи и доставки по процесния договор. Посочва, че инвеститор на обект „Зърнобаза, Стопански 1 двор, ПИ 011029, м. Гърла бара, с. Габер, общ. Драгоман“ било дружеството „А.“ ЕООД.

„О.“ ЕООД поело изграждането на обекта и доставката на оборудване за него по силата на два договора, сключени между „А.“ ЕООД, като възложител/купувач и „О.“ ЕООД, като изпълнител/продавач – Договор за строителство от 05.06.2017 г. и Договор за покупкопродажба и пускане в експлоатация на оборудване от 06.06.2017 г. Твърди, че обектът бил въведен в експлоатация съобразно изискванията на закона. Извършените строителномонтажни работи и техния обем били установени с Приемо-предавателен протокол, подписан между „О.“ ЕООД и „А.“ ЕООД на 16.02.2021 г. Посочва, че процесният договор, подписан на 01.03.2019 г. между „О.“ ЕООД и „Р. а К.С.С.“ ЕООД, на който се основава исковата претенция бил сключен по искане и настояване на г-н Я.М.Н. – собственик на „А.“ ЕООД, който му обяснил, че собственикът и управител на „Р. а К.С.С.“ ЕООД – И.Г.М. е негов зет и затова би искал той да вземе участие в изграждането на обекта и по този начин да го подпомогне финансово. Посочва, че към договора не била изготвена спецификация относно необходимите за изграждането на обекта материали, количества, качествени показатели и график за доставяне. Стойността на СМР, съгласно процесния договор била посочена общо и възлизала на 91 120 лева без ДДС. До момента обаче заплатил на ищеца 93 192,46 лева, което надвишава значително сумата по договора. Извършил плащания към ищеца по процесния договор до момента, в който установил, че отношенията им излизат от обема на договорите с „А.“ ЕООД и че заявените за плащане количества и видове работи не отговарят на действително извършеното и предвиденото в проекта. Посочва, че представените с исковата молба фактури, освен тази с № 433, не са подписвани от него.

Твърди, че не са изпълнени посочените в протокола от м. 08.2019 г. количества, видове и обеми, както и че качествата на доставените материали не отговорят на предвидени в проекта за изграждане на обекта. Затова, след като превели сумата 20 000 лева по посочения протокол, продължил работата си по обекта самостоятелно до неговото завършване без участието на „Р. а К.С.С.“ ЕООД. С оглед изложеното оспорва исковете и иска да се постанови решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл. 372 ГПК с допълнителна искова молба ищецът заявява, че се противопоставя срещу наведените доводи от ответника за недължимост на претендираните суми. Посочва, че голословните твърдения, че ответникът имал капацитет и възможност да изпълни самостоятелно работите предмет на договорите с възложителя „А.“ ЕООД, не почиват на никакви факти и/или обстоятелства по делото, а дори и да е разполагал с такъв капацитет, това не променя фактът, че част от тези работи и доставки са били възложени на ищеца.

В срока по чл. 373 ГПК с отговор на допълнителната искова молба ответникът заявява, че оспорва допълнителната искова молба като неоснователна. Счита, че отношенията между страните са пряко обусловени от изпълнението на договорите от 2017 г., сключени между „А.“ ЕООД и „О.“ ЕООД.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане са предявени искове за заплащане на сумата в общ размер на 72 988,77 лева, представляваща дължимо възнаграждение за извършена работа по договор, сключен на 01.03.2019 г., формирана от вземания по следните фактури: 57 438,15 лева с ДДС по фактура № 0000000433/31.08.2019 г.; 3 983,92 лева с ДДС по фактура № 0000000455/30.11.2019 г.; 2 678,44 лева с ДДС по фактура № 0000000476/31.01.2020 г.;

494,78 лева с ДДС по фактура № 0000000494/28.02.2020 г.; 514,16 лева с ДДС по фактура № 0000000502/31.03.2020 г.; 5 416,99 лева с ДДС по фактура № 0000000511/30.04.2020 г.;

1 628,11 лева с ДДС по фактура № 2000000015/15.06.2020 г. и 834,22 лева с ДДС по фактура № 2000000016/19.06.2020 г. , както и сумата 20 231,26 лева, представляваща неустойка за 2 забава от падежа на всяка фактура до 04.08.2022 г.

По иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД:

Установява се, че на 05.06.2017 г. е сключен договор за строителство между „О.“ ЕООД, като изпълнител и „А.“ ЕООД, като възложил за извършване на СМР по изграждането на обект: „Зърнобаза, Стопански двор, ПИ 011029, м. Гърла бара, с. Габер, общ. Драгоман“. На 06.06.2017 г. между същите страни е сключен договор за покупкопродажба и пускане в експлоатация на оборудване, с който „О.“" ЕООД се задължава да продаде, достави и пусне в експлоатация Силозно складово стопанства. На 16.02.2021 г. между „О.“ ЕООД и „А.“ ЕООД е подписан приемо-предавателен протокол за удостоверяване на извършените по горепосочените договори работи. На 02.02.2021 г. е издаден Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, обр. 15.

Установява се, между страните на 01.03.2019 г. е сключен договор, с който „О.“ ЕООД, като възложител възлага, а „Р. а К.С.С.“ ЕООД, като изпълнител приема да извърши срещу заплащане СМД и доставка на инертни материали, съгласно одобрени инвестиционни проекти на обект „Зърнобаза, Стопански двор, ПИ 011029, м. Гърла бара, с.

Габер, община Драгоман. Съгласно чл. 2, стойността на договорените строително-монтажни работи е 91 120 лева без ДДС и се уговоря и потвърждава при двустранно подписан протокол за извършени СМД и доставка на инертни материали, който става неразделна част от договора.

Приета е като доказателство двустранно подписана фактура № 0000000433/31.08.2019 г. на стойност 77 438,15 лева, на която е записано, че е извършено частично плащане в размер на 20 000 лева. Приети са като доказателство и останалите описани от ищеца фактури, които не са подписани от страните.

Видно е, че на 31.08.2019 г. между страните е подписан Протокол за извършени СМД и доставка на инертни материали за с. Габер, в който са индивидуализирани по дати вида работа, използваното превозно средство, материал, място на разтоварване, количество, цена и стойност с ДДС. В протокола е записано, че представителите на възложителя и на изпълнителя, след проверка на място установяват, че са завършени и подлежат на заплащане въз основа на този протокол и приложенията към него описаните фактури. Общата стойност на посочените в табличен вид работи възлиза на 149 896,30 лева с ДДС.

От приетата съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че при извършен оглед от вещото лице на 04.04.2023 г. се констатира, че на обекта са завършени всички видове СМР и същият е въведен в експлоатация. Монтирани са силозите, като площадката около тях е напълно завършена с бетонова настилка и бетонови бордюри по контура. В пространството извън бетоновата настилка има направена настилка с трошен камък. До силозната бетонова площадка е изграден и бетонов път. При съпоставка с проектната документация вещото лице прави извод, че описаното количество в подписаните между страните приемо-предавателни протоколи е необходимо за изпълнение на строителството и като количество не надхвърля заложеното в количествената сметка и необходимото съгласно размерите на обекта в проектната документация. При направения анализ се установява, че на място на обекта са извършени описаните в процесните фактури доставки на фракции и строително-монтажни дейности, за което по делото са представени експедиционни и кантарни бележки, товарителници и подписан протокол между „Рен а К.С.С.“ ЕООД и „О.“ ЕООД от дата 31.01.2020 г. Общата стойност на изпълнените СМР на обекта, за които е издадена фактура № 0000000433/31.08.2019 г. възлиза на 89 235,28 лева.

От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата на ищеца и на ответника. Спрямо вземанията по фактурите са взети съответните счетоводни операции. От извършената проверка в счетоводството на ответника и предоставената информация се установява, че фактурите са включени в 3 дневника за покупките и са подадени със справка декларация в ТД на НАП. При проверка се установява, че ответникът е ползвал данъчен кредит по процесните фактури. От извършената проверка в счетоводството на ищеца, на ответника и от предоставената информация експертът сочи, че неплатената сума по фактурите е в размер на 72 988,77 лева.

Съобразно направените изчисления от вещото лице, законната лихва за забава върху неплатената главница по всяка една от фактурите до 04.08.2022 г. е в размер на 20 229,66 лева. Установя се, че „О.“ ЕООД е заплатил на „Р. а К.С.С.“ ЕООД сума в размер на 93 192,46 лева, които са във връзка с издадени фактури, различни от тези по които ищецът претендира плащане в настоящото производство. Фактурираните стоки и услуги, за които е извършено плащането, са за обект с. Габер.

При разпита свидетелят Н.Т.Р. заявява, че работи в „А.“ ЕООД. Знае и фирмата О.. В началото на 2019 г. началникът му в А. му казал, че започват строеж на зърнобаза, силози за складиране на зърно в с. Габер, Община Драгома. Посочва, че в началото на пролетта на 2019 г. от О. дошли 4-5 човека, работници и едно техническо лице и започнали да забиват колчета, да опъват канап, където ще се строи зърнобазата. Хората от О. поработили няколко дни и после си тръгнали, защото завалял дъжд. След това началото на лятото дошли пак и докарали един багер с камион и започнали да копаят дупката, основите за зърнобазата. Пак започнало до вали и те си тръгнали и повече не са се връщали. След тях дошла фирма Р. а К.С.С. с по-голям багер, с камиони, с комбиниран багер, бобкат, валяк и започнали да копаят, да доизграждат. Изкопали основите. Изкарали земята. Почнали да изграждат циментовите пръстени за силозите. Докарали голямо количеството чакъл. Засипали отстрани около силозите, вътре в самите силози с чакъл. Валирали съответно чакъла. Цяло лято, горедолу, работили. Доколкото си спомня, работниците на Р. а Кар Сити довършили работата през следващата 2020 г., края на юли месец. Не е виждал представители на О. на мястото.