Определение № 491 от 21.02.2024, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 491 гр. Бургас, 21.02.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева

Съдебни

НЕВЕНА АТ. НЕДЕЛЧЕВА заседатели: ТАНЯ Д. ПЕТРОВА ПАНКОВА при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева в присъствието на прокурора А. Г. П. като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Частно наказателно дело № 20232120205074 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК по повод постъпило искане на Районна прокуратура – Бургас за тълкуване на влязло в законна сила определение, постановено по ЧНД 5074/2023 година по описа на Районен съд - Бургас.

В предложението е изложена аргументация относно неяснота на съдебния акт,предпоставяща наличието на затруднения, свързани с неговото тълкуване в частта, свързана с размера на определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ по втората група осъждания на осъденото лице И. А. Т., относно вида на първоначалния режим за изтърпяване на общото найтежко наказание по тази втора група осъждания и относно волята на съда при приложението на чл.59,ал.1 НК по отношение на определеното общо най-тежко наказание по втората кумулативна група.

Прокурорът в съдебно заседание поддържа искането за тълкуване.

За него се явява адв. П. Г. от БАК – надлежно упълномощен, който заявява доводи за основателност на искането за тълкуване, като подчертава, че единствено правомощие да разтълкува постановения влязъл в сила съдебен акт.

Осъденият И. А. Т. – редовно призован, заявява,че предоставя на съда.

Съдът, след като се запозна с искането на Районна прокуратура Бургас за тълкуване и със съдържанието на Определение №165/17.01.2024 г., постановено по ЧНД 5074/2023 година по описа на Районен съд – Бургас, констатира, че направеното искане по чл.414,ал.1,т.1 НПК е основателно.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Основателността на искането за тълкуване в случая е предпоставена от допускането на очевидна фактическа грешка- несъответствие между изразената съдебна воля в обстоятелствената част и в диспозитивната част на цитираното определение.

Видно е,че в обстоятелствената част на съдебния акт последователно е изяснено, че за попадащите във втората кумулативна група осъждания по НОХД 4291/2023г. и НОХД 3965/23 г.,двете по описа на БРС, като най-тежко сред отмерените еднакви по вид наказания на осъдения Т. следва да се определи наказанието лишаване от свобода за срок от 6 месеца.

1

В мотивировъчната част на подложения на тълкуване съдебен акт фигурира констатацията, че така определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ по двете осъждания, включени във втората кумулативна група, /бел. за срок от 6 месеца/ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.

Формиран е и решаващият правен извод,съобразно който, на основание чл. 59, ал.1 от НК,от определеното общо най-тежко наказание, следва да бъде приспаднат периодът на изтърпяване на МНО „Задържане под стража“, „Домашен арест“ или друго задържане по смисъла на ЗМВР, по което и да е от осъжданията, включени в съвкупността по втората кумулативна група Съдът констатира, че е допусната очевидна фактическа грешка в текста на диспозитивната част на определението, на стр.5, ред 6 отгоре надолу, в който във вр. с постановеното относно приложението на чл.59,ал.1 НК неправилно е изписана продължителността на определеното общо най-тежко наказание по втората съвкупност, включваща осъжданията по НОХД №4291/2023 г. и НОХД №3965/2023 г. и двете по описа на БРС- като 5 месеца, вместо 6 месеца, каквато е действителната съдебна воля, валидно изразена в обстоятелствената част на определението и еднократно вярно изписана в диспозитива при определяне и налагане на общото най-тежко наказание по втората кумулативна група. Това създава дефицити в еднозначността при тълкуването и прилагането на съдебния акт, дължащи се на явно противоречие между неговия диспозитив и мотиви, поради допуснат технически пропуск при изписване срока на определеното общо най-тежко наказание по втората кумулативна група, който в съответствие с данните от справката за съдимост на осъдения Т. е индивидуализиран в размер на 6 месеца лишаване от свобода. Това формално противоречие в цифровото фиксиране на срока на общото най-тежко наказание ЛОС по втората съвкупност се съдържа в диспозитива,касаещ прилагането на чл.59,ал.1 НК и обосновава невъзможност за еднозначно интерпретиране на извършеното приспадане по реда на чл.59,ал.1 НК. Отново в противовес на мотивите на цитираното определение, при цялостен преглед на документално-словесното съдържание на диспозитива на тълкувания съдебен акт, се установи и ,че съдът не е закрепил в изричен диспозитив волята си относно приложимия първоначален режим за изтърпяване на общото най-тежко наказание ЛОС за срок от 6 месеца по втората кумулативна група. Видно е,че в обстоятелствената част на определението съдът е приел,че са налице основанията на чл.57,ал.1,т.3 ЗИНЗС за изтърпяване при първоначален общ режим на наказанието лишаване от свобода за срок от 6 месеца, представляващо общо най-тежко наказание измежду наложените по осъжданията по НОХД №4291/2023 г. и по НОХД №3965/2023 г., двете по описа на БРС.

При така установеното безспорно е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на тълкуваното определение досежно размера на наложеното общо най-тежко наказание по втората кумулативна група,относно първоначалния режим за изтърпяването му и приложението на чл.59,ал.1 НК, която настоящият състав в обсега на решаващите си правомощия следва да отстрани чрез тълкуване в настоящото определение, което следва да се счита като неразделна интегрална част от влязлото в сила Определение №165/17.01.2024 г. по ЧНД 5074/2023 г. на БРС.

Мотивиран от горното и на основание чл. 414, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, Бургаският районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА тълкуване на Определение №165/17.01.2024 г. по ЧНД 5074/2023 г. на БРС, влязло в законна сила на 02.02.2024 година, като уточнява, че волята на съда е била следната:

II. ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА на осъдения И. А. Т., ЕГН ********** едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД 4291/2023г. и НОХД 3965/23 г.,двете по описа на БРС а именно:

„Лишаване от свобода” за срок от 6 / шест/ месеца.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57,ал.1, т.3 ЗИНЗС първоначален „ОБЩ“ режим за изтърпяване на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /МЕСЕЦА/ ПРИСПАДА на основание чл. 25, ал.2 НК от така наложеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 / ШЕСТ/ месеца, изтърпяната от осъдения И. А. Т., ЕГН ********** част от наказанието „лишаване от свобода“ по всяко от осъжданията, включени в съвкупността.

2

ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал.1 НК от така определеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок 6 месеца времето, през което И. А. Т. е бил задържан по ЗМВР или НПК (по реда на чл. 64, ал. 2 НПК или е изтърпявал МНО „Задържане под стража“ или „Домашен арест“) във връзка с деянията, предмет на всяко едно от осъжданията, включени в съвкупността.

Настоящото определение следва да се счита за неразделна част от Определение № 165 от 17.01.2024 година, постановено по ЧНД 5074/2023 година по описа на Районен съд - Бургас, влязло в законна сила на 02.02.2024 година.

Преписи от определението следва да бъдат изпратени на Районна прокуратура - Бургас за изпълнение и на Бюро за съдимост при Районен съд Бургас за прилагане към бюлетина за съдимост на осъдения И. А. Т., ЕГН **********.

Определението подлежи на въззивно обжалване в 7-дневен срок пред Окръжен съд - Бургас, считано от днес.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

3