Решение № 794 от 27.04.2023, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 794 гр. Пловдив, 27.04.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ХХІХ състав, в открито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА

МЕТОДИЕВА при секретаря В. П. и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив С. П., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3183 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба на Т.Б.Б., ЕГН **********, към момента на депозирането ѝ изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора град Пловдив, подадена чрез пълномощника на ищеца адв.

А.К., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - град София.

С исковата молба са предявени две искови претенции, всяка от които за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, причинени му по време на задържането по изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, които се твърди да са настъпили като резултат от нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, извършени чрез бездействие от страна на администрацията на затвора.

Неимуществените вреди са определени от ищеца като болки и страдания, изразяващи се в здравословни проблеми като главоболие и чести респираторни заболявания, обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство за малоценност. Първата от исковите претенции е за период на престой на ищеца в Затвора Пловдив от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г., като се претендира обезщетение от 20 000 лева, а втората - от 01.01.2020 г. до 16.12.2022 г. с размер на претендираното обезщетение от 10 000 лева.

Налице са и предявени акцесорни претенции за присъждане на законна лихва върху всяка от претендираните суми, съответно за първия от исковете, считано от 31.12.2019 г., а за втория - считано от 16.12.2022 г. до окончателното изплащане на всяка от главниците. Нарушенията, които се твърди да са били допуснати от затворническата администрация и за двата искови периода са се изразили според ищеца в следното: в пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца, като се излагат твърдения, че жилищната площ не е надвишавала 3 кв.м.; липса на каквато и да било вентилация за пречистване на въздуха и липса на достатъчно свеж въздух; лоши битови условия – неработещи казанчета в тоалетна, липса на работещи чешми и умивалници, липса на прегради и шумоизолация на тоалетната, което лишавало затворника от уединение, като същият оставал постоянно видим за останалите лишени от свобода в килията; лошо състояние на банята – недостатъчен брой работещи душове, от които тече или само гореща или само ледено студена вода, която е с лошо качество и не става за пиене; принуждаване на лишените от свобода при ползване на банята да преминават през открита площ по хавлия, респективно да се връщат мокри в спалните помещения, което през зимния сезон водело до различни заболявания; наличие само на един прозорец с недостатъчна големина, вследствие от което липса на достатъчно светлина и приток на свеж въздух, което създавало на ищеца дихателни проблеми, кашлица и предразположеност към респираторни заболявания; липса на вътрешна и външна изолация на стените, което водело до затруднено отопление през зимата; непредоставяне на достатъчно дебели завивки и получавани откази на молби към администрацията за предоставяне на такива, което водело до преживяване на студ; рядка смяна на спалното и постелъчно бельо, което създавало предпоставки за развъждане на дървеници и бълхи в леглата на затворниците; непредоставяне на препарати за почистване на тоалетните и спалните помещения; липса на водена индивидуална корекционна работа с ищеца и непредоставена възможност за участие в индивидуални и групови програми за въздействие, довело до поведенческа и личностна криза; липса на достатъчно мебели и принуждаване на затворниците да ползват общи шкафове за бельото и посудата, както и наличие на изпочупени и изтърбушени мебели.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез пълномощника си адв. К. поддържа исковите претенции. Моли се съобразяване от съда на съдържанието на докладите на Омбудсмана относно състоянието в Затвора Пловдив, както и практиката на ЕСПЧ. Прави се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, т.2 от Закона за адвокатурата, като се претендира такова от 3050 лева.

Ответникът Г. – София, представляван от ст. юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор по исковата молба възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за правото на обезщетение, както и становище за неоснователност на исковите претенции. В съдебно заседание се заявява неоснователност и недоказаност на исковите претенции и се поддържа представения отговор. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Задължително участващият по реда на чл.286, ал.1 от ЗИНЗС прокурор счита исковата молба за недоказана по основание и размер, поради което моли същата да се остави без уважение. Алтернативно се моли, при уважаване на исковете да се определи обезщетение в по-малък от претендирания размер, като се сочи на прекомерност на претенциите.

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че исковете са допустими. С оглед на съдържанието на всяка от двете отделни искови претенции се касае до иск за неимуществени вреди с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Ищецът Б. претендира вреди от посочени нарушения за два отделни периода на задържането му в Затвора Пловдив. Исковете са предявени от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни да е бил действително задържан в посоченото място за лишаване от свобода. Същите са предявени и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в град София, съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендира обезщетение за извършено нарушение на специализираната администрация по чл.3 от ЗИНЗС в място за лишаване от свобода, каквото е Затвора Пловдив, а съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Г.

Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвора следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

По същество исковата молба е частично основателна.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна, че ищецът Т.Б.Б. *** първоначално на 06.07.2015 г. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. От 06.07.2015 г. до 10.07.2015 г. ищецът пребивавал в Приемно отделение, като липсват запазени данни в коя стая е бил настанен и с колко други лишени от свобода е пребивавал.

На 10.07.2015 г. ищецът бил разпределен в стая № 65, където пребивавал до 04.05.2016 г. Предвид съхраняването на информацията за три години съгласно „Номенклатура на делата със срокове за съхраняване на Г. и териториалните ѝ поделения“ – ТС-НО-5, утвърдена със Заповед № Л-42/02.01.2020 г. на Главния директор на Г. и от Държавната агенция „Архиви“, не била съхранена подробна информация за престоя в посочената стая, а именно относно това с колко още лица бил настанен ищецът Б.. Спално помещение с № 65 било с площ от 27,24 кв. м. и разполагало с два отваряеми прозореца с размери от 0,99 х 1,17 м и

0,50 х 1,17 м. В спалното помещение имало изграден санитарен възел също с отваряем прозорец, като за всеки лишен от свобода имало осигурено легло и шкаф. След посочения период на престой в стая № 65 ищецът бил настаняван последователно в стаи с №5 и с №9 до освобождаването му през 2019 г. И двете помещения разполагали с обособени санитарни възли. Спално помещение с №5 било с площ от 28,52 кв. м., без площта на санитарния възел, с два отварящи се прозореца с размери 0,98 х 1,15 м. и 0,48 х 1,15 м. Площта на санитарния възел възлизала на 2, 46 кв. м., като и това помещение разполагало с един отваряем прозорец с размери 0,31 х 1,10 м. Площта на стая № 9 била 27,99 кв.м, без тази на санитарния възел. Стаята имала два отварящи се прозореца с размери 0,90 х 0,55 м. и 0,90 х 0,55 м., а квадратурата на санитарния възел към нея била 2,40 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,85 х 0,55 м. За престоя на ищеца в посочените две спални помещения също нямало запазена информация с колко други лишени от свобода пребивавал ищецът в тези спални помещения, предвид периода на съхранение на данните от само три години. През 2017 г. било извършено боядисване на общите помещения за лишените от свобода, като дограмата била заменена с нова ПВЦ – дограма, поставил се гранитогрес в общите умивални. На 06.08.2019 г. ищецът бил освободен от Затвора Пловдив по изтърпяване на наказания лишаване от свобода, като за времето на този първи престой от 06.07.2015 г. до 06.08.2019 г. ищецът бил устроен на работа в строителна група, като имал отработени 677 дни и бил награждаван четири пъти за показана добра работа.

Ищецът Б. постъпил отново в Затвора

Пловдив на 14.02.2020 г., като за времето от 14.02.2020 г. до 20.02.2020 г. пребивавал в Приемно отделение, в спално помещение „РЦ“, което е с площ от 27,04 кв. м., без площта на санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0,49 х 1,20 м. и 1.00 х 1,20 м. и самостоятелен санитарен възел с площ от 2,66 кв. м. с един отваряем прозорец с размери 0,34 х 1,20 м. В тази стая Б. пребивавал за посоченото време заедно с още най-малко четири и най-много девет лишени от свобода. В санитарния възел имало течаща студена вода, а в стаята и самостоятелно осветление и възможност за вентилация, като отоплението се осъществявало посредством централно парно.

При постъпването на ищеца в Затвора

Пловдив му били предоставени дюшек, възглавница и спално бельо, като била предоставена възможност за ползване на лично такова, каквото ищецът реално ползвал. По време на престоя на ищеца в приемно отделение от същия не били регистрирани молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други обстоятелства, причинили му дискомфорт. На 20.02.2020 г. ищецът преминал съответния модул - програма за адаптация. От 21.02.2020 г. до 29.11.2021 г. ищецът се помещавал в стая № 58, на пети пост, която разполагала със санитарен възел и с площ на спалното помещение от 27,06 кв.м. Помещението разполагало с два отваряеми прозореца с размери 0,96 х 1,19 м. и 0,47 х 1,19 м., а санитарният възел бил с площ от 2,41 кв. м. и също разполагал с отделен отваряем прозорец с размер 0,30 х 1,17 м. Освен легло, на ищеца било осигурено и шкафче. В това помещение в отделните дни на престоя там ищецът пребивавал най-малко с още четири лица и най-много с още шест лишени от свобода. Считано от 30.11.2021 г. и до края на заявения втори исков период 16.12.2022 г. вкл., Б. бил настанен в стая №10, на шести пост, която била с площ от 28,51 кв. м., със самостоятелен санитарен възел от 2,60 кв. м. Спалното помещение разполагало с два отваряеми прозореца с размери от 0,50 х 1,15 м и 1,00 х 1,15 м, а санитарното помещение имало един отваряем прозорец с размери 0.30 х 1,15 м.

Разпечатката съдържа 25 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2a07d8f9-63a2-468a-8567-ad7cc4987034