Определение № 1214 от 12.08.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1214 гр. Велико Търново, 12.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Миланези

Членове:

Еманоел Вардаров

ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20254100500788 по описа за 2025 година

Производство по чл.278 от ГПК ввр. чл.274 ал.1 т.1 ввр. чл.83 ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№9124/15.07.2025г. на П. В. Й. с ЕГН**********, с адрес за кореспонденция: гр.София, ж.к.„ против Протоколно определение№1067/14.07.2024г. по гр.дело№1229/2024г. на ВТРС, с което първоинстанционният съд не е уважил искането му за освобождаването от държавни такси(разноски) за двама свидетели. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Първоинстанционният съд следвало да съобрази имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото, като определящо за преценката на съда значение имала депозираната декларация, предвидена от закона като доказателствено средство за установаване на относимите обстоятелства.

След изясняване на общото материално състояние на страната и на останалите относими обстоятелства съдът бил длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и размера на дължимата ДТ и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането. Неправилно и в противоречие с установената съдебна практика първоинстанционният съд приел, че Й. не бил материално затруднен до степен, че да не може да заплати ДТ от 80.00лв., доколкото тази ДТ била минимална и еднократна. Упражняването на свободна професия, вкл. като адвокат не гарантирало доходи по начина, възприет от съда. Действително, лице, притежаващо юридическа правоспособност и адвокат би могло да има значителни приходи. В случая, обаче по делото липсвали доказателства, че към момента на искането за освобождаване от ДТ такива приходи имам. Съобразно смисъла на закона, логично било да се приеме, че преценката дали лицето разполага с достатъчно средства да заплаща таксите и разноските по водените от него дела, следвала да бъде извършвана само и единствено въз основа на данните за имущественото му състояние към настоящия момент. Жалбоподателят представил по делото доказателства, от които се установявало, че не разполага със средства, достатъчни да заплаща депозита за допуснатите 1 свидетели, поради което обжалваното определение следвало да бъде отменено. Моли съда да отмени Протоколно определение№1067/14.07.2024г. по гр.дело№1229/2024г. на ВТРС, като се постанови освобождаване на молителя-жалбоподател от от внасяне на държавна такса в размер на 80.00лв - депозит за допуснати двама свидетели в режим на довеждане.

В срока по чл.276 от ГПК Гаранционен фонд гр.София не подава становище относно направеното искане.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Производството по гр.дело№1229/2024г. на ВТРС е образувано по предявени искове по чл.422 ал.1 ввр. чл.415 от ГПК ввр. чл.558 ал.7 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от страна на Гаранционен фонд против П. В. Й..

В хода на производството по искане от страна на ответника Й., с Протоколно определение от 23.05.2025г. ВТРС е допуснал до разпит двама свидетели, който разпит да бъде извършен по делегация в СРС, и за което е било указано на на ответника Й. в едноседмичен срок да внесе депозит(такси/разноски) за двамата свидетели по сметка на СРС в размер на 80.00лв.(по 40.00лв. за всеки). След като ответникът-жалбоподател не изпълнил разпореждането на съда, с Протоколно определение№1067/14.07.2025г. ВТРС е оставил без уважение искането на ответника Й. за освобождаване на държавна такса и разноски по делото, а също и е отменил определението от 23.05.2025г. за допускане до разпит на двамата свидетели. Делото е било обявено за решаване, като ВТРС е постановил Решение№1005/18.07.2025г. по гр.дело№1229/2024г.

При тези факти по делото въззивната инстанция прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в едноседмичния преклузивен срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата за настоящото производство ДТ.

В чл.83 ал.2 от ГПК се предвижда възможност за физическите лица, които нямат достатъчно средства да внесат дължимите такси и разноски, да бъдат освободени от внасянето им от съда. Преценката на съда се гради върху данните(най-общо казано) от личен и семеен характер във връзка с възможността лицето да има достатъчно доходи или имущество, обосноваващи възможността съответните такси/разноски да бъдат внесени. Докато държавните такси се събират при предявяването на искането за защита или съдействие(чл.73 ал.3 от ГПК), то за действията, които страната е поискала, разноските се внасят предварително(чл.76 от ГПК). Освобождаването от внасянето на дължимите такси и разноски по производството е предвидено именно за лицето, което търси съответната защита и съдействие при завеждането на иска или иска извършването на съответното действие. Това облекчение за страната е предвидено в съответствие с основния принцип за достъпа до правосъдие.

Съгласно чл.76 от ГПК, всяка страна предварително внася в съда разноските по действията, които е поискала. След като с Протоколно определение от 23.05.2025г. са били допуснати до разпит двама свидетели, който разпит да бъде извършен по делегация в СРС, е било указано на ответника П. В.Й. в едноседмичен срок да внесе депозит(такси/разноски) за двамата свидетели по сметка на СРС в размер на 80.00лв.(по 40.00лв. за всеки). След като ответникътжалбоподател не изпълнил разпореждането на съда, с Протоколно определение№1067/14.07.2025г.

ВТРС е оставил без уважение искането на ответника П. В.Й. за освобождаване на държавна такса и разноски по делото, а също и е отменил определението от 23.05.2025г. за допускане до разпит на 2 двамата свидетели. Делото е

Решение№1005/18.07.2025г. било обявено за решаване, като е налице и акт на съда –

В разпоредбата на чл.83 ал.2 от ГПК не е изрично предвиден срок за подаване на такава молба, като идеята на закона е освобождаването от такси и разноски да касае именно производството, по което се дължат такива. Действително, с невнасянето на сумата, П. В.Й. би останал задължен за разноски(и свидетелите не би следвало да бъдат заличавани), поради което щеше да бъде осъществен съставът на чл.77 от ГПК, предвиждащ постановяване на определение за принудително събиране на разноски, които страната не е заплатила(тази възможност за присъждане на разноски е относно случаи, при които страната не е внесла предварително или въобще не е внесла дължими такси за производството или възнаграждения за вещи лица и свидетели).

Разпоредбата на чл.77 от ГПК касае правоотношението между съда и съответната дължаща разноски страна. Всичко това, обаче остава в рамките на едно възможно, но неслучило се процесуално действие.

В тази връзка, частната жалба с вх.№9124/15.07.2025г. на П. В. Й. против Протоколното определение№1067/14.07.2025г. на ВТРС е процесуално закъсняла и това е основание същата да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима. Правният интерес трябва да е личен и непосредствен и да съществува към момента на искането и произнасянето на съда. По този начин, настоящата инстанция не би могла да се произнася по искане за освобождаване на ответникажалбоподател от заплащането на такси/разноски за свидетели, обективирано като положителна последица за жалбоподателя от въззивния контрол на атакуваното определение на първоинстанционния съд, тъй като такава процесуална възможност е изключена, съобразно разпоредбите на ГПК. Липсва правна логика да се иска освобождаване от извършването на процесуално действие от страната, основано на обективна невъзможност за това.

Настоящият въззивен съдебен акт следва да премине през касационна проверка, защото попада в хипотезите, изброени в чл.274 ал.3 т.2 от ГПК, както и на основание чл.280 ал.3 т.1, предл.I от ГПК ввр. чл.274 ал.4 oт ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх.№9124/15.07.2025г. на П. В. Й. с ЕГН**********, с адрес за кореспонденция: гр.София, ж.к.„В ет.VI ап.619 против Протоколно определение№1067/14.07.2024г. по гр.дело№1229/2024г. на ВТРС, с което първоинстанционният съд не е уважил искането му за освобождаването от държавни такси(разноски) за двама свидетели.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС с частна касационна жалба, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на П. В. Й..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4